shareit

Сблъсъкът на титаните: Тиванския Свещен Отряд срещу македонските хетайри

| от Георги Марков |

Една от най-известните сентенции на древнокитайския философ на военното изкуство Сун Дзъ гласи, че добрият генерал никога не трябва да рискува сражение, което не е сигурен, че може да спечели. Тази максима често се оказва невъзможна за следване в реални стратегически условия.

Въпреки това от най-дълбока древност способните пълководци са избягвали да срещат формации, които ги изпълват със страх. А историята познава множество такива – от спартанските хоплити и класическия римски легион до японските самураи, испанските терциос от ранномодерната епоха, полските хусари, германските Панцер корпуси или американската морска пехота.

Какво обаче се случва, когато неумолимият ход на историческите събития сблъсква две легендарни формации на бойното поле? Макар и редки, тези епизоди оставят дълбока следа в хрониките, владеят въображението на десетки поколения и продължават да предизвикват неугасващия интерес на историците.

Тиванският Свещен Отряд

Когато Спарта излиза победител от Пелопонеската война през 404 г.пр.Хр., множество от гръцките градове-държави въздъхват с облекчение. Досега те са считали, че голямата заплаха за тяхната независимост е Атина и нейните неограничени имперски амбиции. Много скоро обаче става ясно, че триумфът на Спарта ще се окаже нож с две остриета – военната суперсила от Пелопонес ще предяви амбиции да бъде върховен арбитър във всички значими спорове на Елада и постепенно ще наложи тиранична, макар и непряка власт върху по-голямата част от Гърция.

Най-големите полиси, сред които е и Тива, не посрещат спартанските амбиции и вмешателство с отворени обятия. Но как да се противопоставят на непобедимите лакедемонски хоплити?

Един от възможните отговори е да се създадат военни отряди, които по своите умения, мотивация и боеспособност да не отстъпват на спартанците. Тежка и неблагодарна задача. Ала около 380 г. пр. Хр. няколко от водещите тивански генерали се заемат именно с нея.

Произходът на тиванския Свещен Отряд предизвиква спорове сред специалистите по антична история. Някои от тях се позовават на сведенията на Херодот и Тукидид, които изрично споменават елитно подразделение от 300 тиванци, унищожени от атиняните в битката при Платея (479 г. пр. Хр.) или участващи в битката при Делум (424 г. пр. Хр.). Това може да ни наведе на мисълта, че традицията на Свещения Отряд е значително по-стара от класическото схващане за създаването му през 4 в.пр.Хр. Ако това действително е вярно, то тиванският генерал Горгид по-скоро реформира, а не създава от нищото ударната сила, която ще наклони везните на войната срещу Спарта.

á½Ñ¬ßáñΩα ó«ñ¿ σÑΓá⌐α¿ΓÑ ó í«⌐

Може би най-известната характеристика на Свещения Отряд е, че се състои от 150 двойки любовници, специално подбрани сред най-добрите воини на Тива. Хомосексуализмът има съвсем различна социална позиция в Древна Елада и тиванските генерали вярват, че дълбоката емоционална връзка между бойците ще ги насърчава да се бият по-настървено, за да се защитават един друг. Тренировъчният режим на тиванските хоплити е легендарен и не отстъпва по нищо на най-добрите спартански формирования. Тяхната единствена цел и мисъл е да се подготвят за предизвикателствата на бойното поле – неизказаната истина е, че ще трябва да се изправят срещу най-страховитата пехота на своята епоха.

Ако приемем, че идеята за възраждане на Свещения Отряд се оформя около 380 г.пр.Хр., неговите истински архитекти – генералите Пелопид и Епаминонд – имат 6-7 години да подготвят своите войници за върховното предизвикателство, което ги очаква. През 371 г.пр.Хр. армиите на Тива и Спарта се сблъскват при Левктра и тиванците постигат невъзможното – техният подсилен десен фланг пречупва формацията на лакедемонците и разбива на пух и прах мита за тяхната непобедимост. Девет години по-късно Спарта ще се опита да поправи грешката си при Мантинея, но без резултат – Свещеният Отряд отново ще играе ключова роля за тиванската победа. Така неговите бойци не само променят радикално хода на елинската история, но и затвърждават репутацията си на най-добрата тежка пехотна формация в Древна Гърция по това време.

Македонските хетайри

Но триумфът на гордия беотийски полис е мъртвороден и следователно краткотраен. При Мантинея тиванците дават прекалено скъпа жертва – техният главнокомандващ Епаминонд, който винаги се бие в предните редици, намира смъртта си на бойното поле. Нещо повече, в годините на сформиране на Свещения Отряд, в Тива прекарва своето изгнание младият македонски принц Филип. Той спечелва симпатиите на Пелопид и Епаминонд и може да наблюдава от първа ръка как се създава една първокласна армия. Научените уроци ще се обърнат с катастрофални последствия срещу неговите домакини.

Подобно на траките и илирите, древните македонци залагат най-вече на ударната тежка конница, съставена от представители на висшата аристокрация и най-приближените кръгове на владетеля. Революцията, извършена от Филип е, че той обръща огромно внимание на пехотата и видоизменя класическата хоплитска формация в още по-смъртоносната комбинация от тежки копиеносци (легендарната фаланга, въоръжена с петметрови копия) и по-мобилните щитоносци. Ала това не означава, че отрядът на владетеля, неговите бойни другари (на гръцки – хетайри), минава на заден план. В най-тежките моменти именно могъщата македонска кавалерия трябва да реши изходът от множество сражения и да окаже помощ на пехотата.

íεßΓ ¡á Σ¿½¿» ¼á¬Ññ«¡ß¬¿
Принц Филип II Македонски

Истината е, че най-бляскавите моменти на хетайрите все още не са дошли – те ще играят решаваща, епохална роля най-вече по време на похода на Александър Велики на Изток, в ключовите сражения при Граник (334 г.пр.Хр.), Исос (333 г.пр.Хр.) и Гавгамела (октомври, 331 г. пр. Хр.). Постигнатите победи дават на македонската кавалерия основание да претендира, че е една от най-страховитите конни формации през цялата Античност. Възходът на Македония през царуването на Филип означава сериозно забогатяване на висшата аристокрация, което на свой ред ѝ дава възможността да се въоръжава по-добре, да прекарва все повече време в поход и да придобие опитност и закалка, несравними с нищо, виждано по бойните полета на Древна Гърция.

Сблъсъкът на титаните: Херонея

Нека да обобщим – към средата на 4 в.пр.Хр. Свещеният Отряд на Тива си е спечелил завидната слава на най-елитната пехотна формация в Елада. Македонските хетайри тепърва ще доказват ужасяващата си мощ на бойното поле, но никоя армия не би желала да се изправи срещу тях, особено на широко и равно поле. Сцената е подготвена за сблъсък в епични пропорции – но как всъщност се стига до него?

През 360 г.пр.Хр. нищо не предполага, че тези две бойни части някога ще се срещнат в битка, за да решат съдбата на Древна Гърция. Тиванците са съумели да свалят Спарта от неофициалния трон на елински хегемон, но нямат ресурсите и дипломатическата ловкост сами да седнат на него. Елада се връща към годините на многополюсни борби, в които множество градове си съперничат и плетат интриги един срещу друг. Македония на свой ред е на ръба на разпада – нейната армия е понесла катастрофално поражение от илирите, царят ѝ умира малко след това, а на запад амбициозните и жадни за територии одриси се облизват за апетитната плячка. В този контекст постигнатото от Филип само за пет години изглежда почти като чудо.

Династичен брак неутрализира илирийската заплаха, а ненавременната смърт на одриския цар Котис на свой ред хвърля царството му в анархия. Сякаш от нищото новият македонски цар започва да преустроява войската, да въвежда новите си тактически идеи, да попълва хазната. Заети с дребните си крамоли, Атина, Спарта, Тива и останалите елински полиси не забелязват градоносните облаци, които започват да се трупат на северния хоризонт.

Ала когато бурята избухва, нищо не може да възпре възхода на Филип. Отчаяните опити на атиняните да спънат териториалното му разширение напомнят хвърляне на пясък срещу пробита язовирна стена. Към 346 г.пр.Хр. македонският цар си е извоювал позицията на неоспорим хегемон в Гърция след победата си в Третата свещена война. Атина обаче не е готова да се предаде без бой. Най-отявленият противник на Филип сред нейните политически водачи – талантливият оратор Демостен – успява да убеди Народното Събрание да заложи на един последен опит за прекършване на македонската доминация. Демостен привлича към лагера си Тива и е убеден, че обединените сили на двата най-могъщи полиса ще се окажат достатъчни най-сетне да смажат царя-пълководец. Филип приема предизвикателството.

á½Ñ¬ßá¡ñΩα »α«í¿óá ½¿¡¿¿ΓÑ ¡á ßóÑΘÑ¡¿∩ «Γα∩ñ »α¿ òÑα«¡Ñ∩

Двете армии се срещат на 2 август 338 г.пр.Хр. край малкото беотийско градче Херонея в сражение, което ще даде огромно отражение върху цялата световна история. Филип разчита неговата закалена в двадесет години сражения тежка пехота да устои на натиска на гръцките хоплити, докато командваната от него кавалерия нанесе решаващ удар по атиняните. Македонският цар обаче поема един неочаквано хазартен ход – той поверява командването на ключовия ляв фланг, където се намира тиванския Свещен Отряд на своя осемнадесетгодишен син Александър. Младежът все още не е участвал в голямо сражение, макар и да е израсъл със стиховете на „Илиада“ и разказите за бойните подвизи на баща си.

Очаквано, битката в центъра се превръща в кърваво предизвикателство по издръжливост между две изключителни пехотни сили, всяка от които няма никакво намерение да отстъпи дори и педя земя. Оттук насетне обаче нашите извори за събитията стават леко хаотични. Според класическия прочит на събитията, цар Филип предприема тактическо отстъпление с целия си десен фланг и започва да се завърта на деветдесет градуса, за да разтегли фронта на противника. Проблемът е, че на хартия тази маневра изглежда сравнително лесна, но в действителност е почти невъзможна за изпълнение, когато трябва да се извърши от няколко хиляди мъже, биещи се на живот и смърт. Далеч по-правдоподобно звучи обяснението, че крилото на Филип не съумява да победи атиняните и е принудено да отстъпи, като едва запазва бойния си ред. Това обаче поставя под опасност цялата македонска линия, силно притисната от атаката на тиванците на левия фланг.

Трудно можем да измислим по-драматичен момент за един зелен младеж, който с нетърпение желае да се втурне с гръм и трясък на голямата историческа сцена. Александър прави именно това. Той застава начело на своя корпус хетайри и решава да извърши една от най-паметните кавалерийски атаки в античната история – да нападне самия Свещен Отряд на Тива. Тук отново трябва да отворим една скоба – историците спорят как точно е протекла атаката и дали въобще се е случила. Проблемът се състои в това, че колкото и добре да е обучен един боен кон, той няма да се хвърли срещу неподвижна маса от хора и оръжия. Ала анализът на битката ни предлага едно възможно обяснение.

Античните извори твърдят, че тиванците вече са влезли в битка с македонската фаланга и започват да я изтласкват назад. Следователно кавалерийската атака на хетайрите няма как да бъде извършена фронтално, а може да дойде само от фланга. Дори и при това положение, нейната дързост и смайваща, почти безотговорна смелост, шокира тиванците. В самия клин на удара, младият македонски принц се врязва в редиците на беотийските копиеносци и разбърква тяхната формация. Тиванските хоплити, преодолели непобедимите спартанци при Левктра и Мантинея, се оказват лице в лице в враг, който ще изтръгне безсмъртната слава от ръцете им. Тяхната позиция рухва и увлича в безредно отстъпление цялата гръцка линия.

За броени минути атаката на Александър и колапсът на тиванците решава битката при Херонея, а с нея и съдбата на Древна Гърция. В този епичен сблъсък на титаните се е родил нов бог на войната.

 
 
Коментарите са изключени

Упоритото пиле Майк

| от |

Това се случва наистина.

На 10 септември 1945 Майк (който тогава още не се е казвал Майк) е на път да стане вечеря. Често същата съдба застига и други петли като нашия Майк. Мъж на име Лойд Олсен е нагърбен със задачата да организира нещата около пилето и в желанието си да не разочарова тъщата, той заколва петела, оставяйки колкото може повече от врата му – някои хора явно обичат пилешки врат. С добър прицел Лойд отсича главата пет-и-половина-месечната птица. Подобно на всички пилета (а и животни), които губят горния си край, Майк се побърква – това е очаквано.

Radioactive Chicken Heads album cover - by me (40801313134)

По-късно през кариерата си, Майк ще вдъхнови комедийната пънк банда Radioactive Chicken Heads

Неочакваното е, че той продължава да си живее все едно нищо не е станало. Опитва се да кълве за храна, но без клюна (част от бившата му глава) храненето не му се получава. Лойд го оставя за малко и на следващата сутрин, когато отива да види Майк (който все още не се казва Майк), намира го с врат пъхнат под едното крило и все още жив. Мъжът решава, че не може да убие нещо, което просто не умира, и го оставя да живее.

И то продължава да живее…

Майк си събира багажа и заминава за Университета в Юта, където случаят му е документиран и се потвърждава, че пилето хем няма глава, хем е в движение. Упоритото същество е хранено със зърно и вода през пипетка и през 18-те месеца (!), в които живее, успява да качи около 2,5 килограма. Случаят му е разказан в списанията Time и Life, а за самото пиле се казва, че е било „щастливо, колкото всяко друго пиле“.

Майк за нещастие умира по незаслужено тривиален начин – задавя се с храна. Хората от град Фрута в щата Колорадо няма да го забравят никога и в негова чест всеки месец май се си организират фестивал.

 
 
Коментарите са изключени

Влюбената двойка от Модена е била от мъжки пол

| от |

„Любовниците от Модена“ е името на една любопитна разкопка. През 2009 г. изследователи попадат на два скелета, които се държат за ръце и са погребани в общ гроб. Първоначалното вярване, че това е било семейство беше разбита този месец, след като се оказа, че двата скелета имат мъжко ДНК. В началото правенето на подобно изследване е доста трудно за изпълнение, но преди седмици се прави щателен анализ на зъбната картина на починалите. Добрата новина е, че зъбният емайл подлежи на анализ дори след 1600 години. Журналът по научни доклади споделя, че в зъбния емайл при мъжете се крие протеин с името амелогенин изоформа Y и се среща само при мъжете. С този анализ и спрямо направените жестове, двамата очевидно са изпитвали чувства.
Освен двамата души, археолозите попадат и на още 11 скелета с тежки наранявания по костите. Това до някаква степен подсказва, че най-вероятно се е водила битка.

Снимка на въпросните може да видите ТУК!

Това автоматично предлага и други версии:
1. Възможно е моденските любовници да са били бойни другари, които са посрещнали своя край в тежка битка и след това да са погребани в общ гроб.
2. Поради близката възраст е възможно да са били роднини, братя или братовчеди, които са решили да посрещнат края си заедно.
Преди 1600 г. е започвала да се прокрадва християнската религия, която не гледа с добро око на подобни практики. Мъжете се погребват в отделни гробове и освен това е трудно да се повярва, че някой би сложил ръцете им по този начин. Единственото разумно обяснение е, че просто двете жертви са се държали преди това. Историческите текстове показват, че по това време Модена е част от Западната Римска империя, която много често била обект на източни армии, оставяме читателя да се замисли кой точно е тормозил въпросната империя.
Археолозите за съжаление не могат да бъдат сигурни каква битка се е водела, но поне дават някакви частични отговори.

 
 
Коментарите са изключени

Холивуд + Армията = ВНЛ

Филми се правят в Холивуд още откакто „кварталът“ (Лос Анджелис няма официални квартали) е включен към града през 1910. Тези ранни ленти често включват военно оборудване. Съвсем естествено, всеки път когато армията предоставя машините си, тя първо се уверява, че войниците и служителите й са представени порядъчно и в добра, позитивна светлина.

Навлизайки във войните, нуждата американската сила и военна компетентност да бъде демонстрирана на екран става от първостепенно значение. Също така, за да се задоволи обществената нужда от развлечение, военни специалисти често помагат на филмовата индустрия да създаде реални и достоверни (но все пак положителни) бойни сцени, с които да подкрепи войниците през Първата и Втората световна война.

Wings poster

Постерът на филма „Wings“

В краткия антракт между двете войни връзката между Холивуд и армията се бетонира с филма „Wings“ от 1927. Актьорският му състав включва и 3 000 пехотинци, плюс още самолети в допълнение на основната история, в която двама пилоти се опитват да спечелят едно момиче. Лентата не само печели Оскар за най-добър филм, но и показва много хубаво как добрите взаимоотношения между Холивуд и армията могат да са в полза и за двете страни: Холивуд прави автентични филми, които се харесват на публиката, а армията получава реклама, която запалва много младежи да се присъединят към редиците й. 

През и след Втората световна война, всеки военен филм включвал смели мъже, които винаги успявали в заданието си дори това да им струва живота. Някои по-ярки заглавия са: „They Were Expendable“ (1945), „Sands of Iowa Jima“ (1949), „The Flying Leathernecks“ (1951), „Stalag 17″ (1953), „The Bridges at Toko-Ri“ (1954), „The Longest Day“ (1962) и „The Great Escape“ (1963).

По аналогичен начин филми като „From Here to Eternity“ (1953), „Mister Roberts“ (1955), „South Pacific“ (1958) и „Operation Petticoat“ (1959) показват човешкото лице на войната и участниците в нея. Именно това човешко лице кара автора Лорънс Съд да създаде израза „взаимна експлоатация“. Според него: „Докато учех кино в университета, внезапно ме осени идеята, че хората от САЩ никога не са виждали филм, в който САЩ да губи война, и когато президентът Джонсън казва, че можем да отидем във Виетнам и да победим, всички му вярват, защото последните 50 години са гледали военни филми, които са били все позитивни.“

Отношенията между армията и Холивуд са толкова важни, че от средата на миналия век Пентагонът е имал постоянна връзка с бранша, а до 1989 тази връзка е мъж на име Доналд Барук. Запълнил редовете в биографията си с театрално продуцентство в Ню Йор, Барук е давал финалното си одобрение за сценарии, които включват военно оборудване и хора.

След 4 десетилетия на поста, Барук е сменен от Фил Стръб, който учи кино в Университета в Южна Калифорния преди да специализира в проекти с медицинска насоченост. След това попада в медицинската изследователска част на армията, а после работи като видеограф за флота, след което сменя Доналд.

Днес обаче Стръб не е сам в работата си да сортира ставащи и неставащи сценарии. Представители от всеки клон на армията са изпращани за постоянно в Лос Анджелис, където четат телевизионни и филмови сценарии, включително и за сериали като „NCIS“ и „Hawaii Five-O“. Заедно с Фил тяхната работа включва освен преглед – и да предлагат идеи, както и да осигуряват правилното бойно снаряжение.

Например, секретарят на военноморския флот успява да накара „NCIS“ да направят епизод за опитите на флота да спре сексуалния тормоз. Стръб пък успява да убеди продуцентите на „Jurassic Park III“  да пренапишат сценария, за да изключат A-10 Thunderbolt, защото според него изтребителят ще е толкова съкрушителен, че само ще събуди симпатии за динозаврите.

Разбира се, много военни филми са направени и без помощ от армията – очакваните от някои читатели „Apocalypse Now“ (1979) и „The Thin Red Line“ (1998). Но също така: „Independence Day“ (1996) е неодобрен, защото технологичната мощ на извънземните прави „военните да изглеждат безсилни и/или неумели“. В резултат на това някои от военното оборудване е създадено с екзотичната магия на специалните ефекти, подобно на войниците в „Zero Dark Thirty“ (2012).

Трябва да се отбележи: въпреки че армията печели доста от позитивния й облик във филмите, тя не харчи пари на данъкоплатеца в тази посока. Ако продуцентите искат нещо – оборудване, ноухау – те трябва да си платят (което може да варира от $1000 на час за танк, до $25 000 на час за F-15). Ако обаче искат да снимат стандартни неща, които армията така и така прави, могат да снимат гратис.

И този подход е за предпочитане, защото „В ерата на специалните ефекти е пъти по-евтино да заснемеш истински военен кораб.“

 
 
Коментарите са изключени

Шаварш Карапетян – да замениш златния медал за 20 човешки живота

| от |

Да спасиш човешки живот е може би най-голямата награда, която може да съществува. С тази мотивация тръгват и стотиците хиляди лекари, борейки се редовно с природата за още миг живот. За тях срещата със смъртта е призвание, но за обикновените хора е върховно предизвикателство. Историята на арменския плувец Шаварш Карапетян е достойна не само за филмиране, но и като основен пример за безграничната човешка добродетел.

Арменецът е роден през 1953 г. в Кировакан (днешен Ванадзор). През 1964 г. семейството му се мести в Ереван, там завършва техническо училище, а след това следва отбиване на военната служба в съветска военновъздушна база в Баку. В много ранна възраст, семейството на Карапетян е получило съвет от приятел, че синът им трябва да се запише на плуване. Физиката на момчето позволявала успехи във всеки спорт, но спортното плуване с шнорхел се оказало основополагащо за бъдещите му изяви. В спортната си кариера, той ще счупи 10 пъти световния рекорд в тази дисциплина, а като бонус ще бъде и майстор на спорта в СССР. Количеството медали е само една страна от личните успехи на арменеца, подвигът му през 1976 г. е може съвсем спокойно да надскочи всяка спортна награда.

Screenshot_1

На 16 септември Шаварш и брат му правят редовната си тренировка – 20 километра пробег около Ереванското водохранилище. Вниманието им е привлечено от странен шум. Никой от тях не е подозирал следващата гледка – тролейбус натъпкан с хора потъва бавно и сигурно в язовира. Шофьорът е изгубил контрол и по всичко личи, че 92-ма души ще бъдат погълнати в бездната. Опитният плувец се хвърля в ледената вода, а брат му чака на повърхността, за да извежда на безопасно място пострадалите.

След 20-километров крос, Шаварш е изтощен, но няма време за умора, тя остава далеч на заден план пред отчаяните погледи на удавниците. С първото си потапяне, олимпиецът чупи стъклото на тролея и започва да вади хората един по един. Септемврийското утро е все още тъмно, а под водата липсва светлина, паниката е друг фактор, който пречи за спасяването на още хора. При едно от гмурканията си, опитният плувец вади и една седалка – объркал я за човек. Години по-късно ще признае, че именно проклетата седалка е и повод за неговите кошмари – вместо нея можел да извади поне още един човек.

Screenshot_4

Геройският подвиг позволява на 20 човека да продължат живота си, извадени са 46. Останалите издъхват на брега в следствие на премръзване. Самият Карапетян е приет по спешност в болницата. Диагнозата е двойна пневмония, усложнена от сепсис. За подвигът си, той ще прекара цели 45 дена с температура от 40 градуса – безкрайното мъчение е вгорчено допълнително от болки в гърдите при всяко вдишване. Друг проблем са раните от стъклата, водоемът събира предимно отпадни води. В следствие на белодробни усложнения, плувецът никога повече няма да може да се състезава. Не е ясно дали съдбата няма пръст в цялата история. Подводният шампион признава, че не е бил допуснат от спортната федерация да отиде на поредния световен шампионат. Думите на председателя на ЦК ДОСААФ СССР Покришкин са:
Откъде в безводна планинска Армения се появи гмуркач?“

Очевидно се появява, при това на правилното място. Това е причината Шаварш да прави своята тренировка на 16 септември. За подобно геройство всяка медия щеше да избухне и да превърне обикновеният спортист в герой, но времето е различно и властта преценя, че няма нужда от герои в момента. Историята се потулва и цели 6 години няма никаква информация. Първата информация за този случай се появява през 1982 г. в „Комсомолска Правда“ със заглавие „Подводната битка на шампиона“.

Screenshot_5

Ако попитате Карапетян дали е герой, той ще отвърне „Аз съм просто човек“. Това не е мнението на всички останали. Едва след публичното разкритие на героизма, той получава медал за храброст, както и награда от UNESCO за „Феър плей“. Астрофизикът Николай Черних кръщава астероид на името на героя, решението е одобрено през 1986 г. Арменецът днес притежава обувна фабрика наречена „Втори дъх“. През 2014 г. получава олимпийския огън два пъти за зимните олимпийски игри през 2014 г. и добавя „Носих огъня за Русия и Армения.“.

Снимки: YouTube/Screenshot – https://www.youtube.com/watch?v=RiO96Qrtkn4

 
 
Коментарите са изключени