shareit

Сблъсъкът на титаните: Тиванския Свещен Отряд срещу македонските хетайри

| от Георги Марков |

Една от най-известните сентенции на древнокитайския философ на военното изкуство Сун Дзъ гласи, че добрият генерал никога не трябва да рискува сражение, което не е сигурен, че може да спечели. Тази максима често се оказва невъзможна за следване в реални стратегически условия.

Въпреки това от най-дълбока древност способните пълководци са избягвали да срещат формации, които ги изпълват със страх. А историята познава множество такива – от спартанските хоплити и класическия римски легион до японските самураи, испанските терциос от ранномодерната епоха, полските хусари, германските Панцер корпуси или американската морска пехота.

Какво обаче се случва, когато неумолимият ход на историческите събития сблъсква две легендарни формации на бойното поле? Макар и редки, тези епизоди оставят дълбока следа в хрониките, владеят въображението на десетки поколения и продължават да предизвикват неугасващия интерес на историците.

Тиванският Свещен Отряд

Когато Спарта излиза победител от Пелопонеската война през 404 г.пр.Хр., множество от гръцките градове-държави въздъхват с облекчение. Досега те са считали, че голямата заплаха за тяхната независимост е Атина и нейните неограничени имперски амбиции. Много скоро обаче става ясно, че триумфът на Спарта ще се окаже нож с две остриета – военната суперсила от Пелопонес ще предяви амбиции да бъде върховен арбитър във всички значими спорове на Елада и постепенно ще наложи тиранична, макар и непряка власт върху по-голямата част от Гърция.

Най-големите полиси, сред които е и Тива, не посрещат спартанските амбиции и вмешателство с отворени обятия. Но как да се противопоставят на непобедимите лакедемонски хоплити?

Един от възможните отговори е да се създадат военни отряди, които по своите умения, мотивация и боеспособност да не отстъпват на спартанците. Тежка и неблагодарна задача. Ала около 380 г. пр. Хр. няколко от водещите тивански генерали се заемат именно с нея.

Произходът на тиванския Свещен Отряд предизвиква спорове сред специалистите по антична история. Някои от тях се позовават на сведенията на Херодот и Тукидид, които изрично споменават елитно подразделение от 300 тиванци, унищожени от атиняните в битката при Платея (479 г. пр. Хр.) или участващи в битката при Делум (424 г. пр. Хр.). Това може да ни наведе на мисълта, че традицията на Свещения Отряд е значително по-стара от класическото схващане за създаването му през 4 в.пр.Хр. Ако това действително е вярно, то тиванският генерал Горгид по-скоро реформира, а не създава от нищото ударната сила, която ще наклони везните на войната срещу Спарта.

á½Ñ¬ßáñΩα ó«ñ¿ σÑΓá⌐α¿ΓÑ ó í«⌐

Може би най-известната характеристика на Свещения Отряд е, че се състои от 150 двойки любовници, специално подбрани сред най-добрите воини на Тива. Хомосексуализмът има съвсем различна социална позиция в Древна Елада и тиванските генерали вярват, че дълбоката емоционална връзка между бойците ще ги насърчава да се бият по-настървено, за да се защитават един друг. Тренировъчният режим на тиванските хоплити е легендарен и не отстъпва по нищо на най-добрите спартански формирования. Тяхната единствена цел и мисъл е да се подготвят за предизвикателствата на бойното поле – неизказаната истина е, че ще трябва да се изправят срещу най-страховитата пехота на своята епоха.

Ако приемем, че идеята за възраждане на Свещения Отряд се оформя около 380 г.пр.Хр., неговите истински архитекти – генералите Пелопид и Епаминонд – имат 6-7 години да подготвят своите войници за върховното предизвикателство, което ги очаква. През 371 г.пр.Хр. армиите на Тива и Спарта се сблъскват при Левктра и тиванците постигат невъзможното – техният подсилен десен фланг пречупва формацията на лакедемонците и разбива на пух и прах мита за тяхната непобедимост. Девет години по-късно Спарта ще се опита да поправи грешката си при Мантинея, но без резултат – Свещеният Отряд отново ще играе ключова роля за тиванската победа. Така неговите бойци не само променят радикално хода на елинската история, но и затвърждават репутацията си на най-добрата тежка пехотна формация в Древна Гърция по това време.

Македонските хетайри

Но триумфът на гордия беотийски полис е мъртвороден и следователно краткотраен. При Мантинея тиванците дават прекалено скъпа жертва – техният главнокомандващ Епаминонд, който винаги се бие в предните редици, намира смъртта си на бойното поле. Нещо повече, в годините на сформиране на Свещения Отряд, в Тива прекарва своето изгнание младият македонски принц Филип. Той спечелва симпатиите на Пелопид и Епаминонд и може да наблюдава от първа ръка как се създава една първокласна армия. Научените уроци ще се обърнат с катастрофални последствия срещу неговите домакини.

Подобно на траките и илирите, древните македонци залагат най-вече на ударната тежка конница, съставена от представители на висшата аристокрация и най-приближените кръгове на владетеля. Революцията, извършена от Филип е, че той обръща огромно внимание на пехотата и видоизменя класическата хоплитска формация в още по-смъртоносната комбинация от тежки копиеносци (легендарната фаланга, въоръжена с петметрови копия) и по-мобилните щитоносци. Ала това не означава, че отрядът на владетеля, неговите бойни другари (на гръцки – хетайри), минава на заден план. В най-тежките моменти именно могъщата македонска кавалерия трябва да реши изходът от множество сражения и да окаже помощ на пехотата.

íεßΓ ¡á Σ¿½¿» ¼á¬Ññ«¡ß¬¿
Принц Филип II Македонски

Истината е, че най-бляскавите моменти на хетайрите все още не са дошли – те ще играят решаваща, епохална роля най-вече по време на похода на Александър Велики на Изток, в ключовите сражения при Граник (334 г.пр.Хр.), Исос (333 г.пр.Хр.) и Гавгамела (октомври, 331 г. пр. Хр.). Постигнатите победи дават на македонската кавалерия основание да претендира, че е една от най-страховитите конни формации през цялата Античност. Възходът на Македония през царуването на Филип означава сериозно забогатяване на висшата аристокрация, което на свой ред ѝ дава възможността да се въоръжава по-добре, да прекарва все повече време в поход и да придобие опитност и закалка, несравними с нищо, виждано по бойните полета на Древна Гърция.

Сблъсъкът на титаните: Херонея

Нека да обобщим – към средата на 4 в.пр.Хр. Свещеният Отряд на Тива си е спечелил завидната слава на най-елитната пехотна формация в Елада. Македонските хетайри тепърва ще доказват ужасяващата си мощ на бойното поле, но никоя армия не би желала да се изправи срещу тях, особено на широко и равно поле. Сцената е подготвена за сблъсък в епични пропорции – но как всъщност се стига до него?

През 360 г.пр.Хр. нищо не предполага, че тези две бойни части някога ще се срещнат в битка, за да решат съдбата на Древна Гърция. Тиванците са съумели да свалят Спарта от неофициалния трон на елински хегемон, но нямат ресурсите и дипломатическата ловкост сами да седнат на него. Елада се връща към годините на многополюсни борби, в които множество градове си съперничат и плетат интриги един срещу друг. Македония на свой ред е на ръба на разпада – нейната армия е понесла катастрофално поражение от илирите, царят ѝ умира малко след това, а на запад амбициозните и жадни за територии одриси се облизват за апетитната плячка. В този контекст постигнатото от Филип само за пет години изглежда почти като чудо.

Династичен брак неутрализира илирийската заплаха, а ненавременната смърт на одриския цар Котис на свой ред хвърля царството му в анархия. Сякаш от нищото новият македонски цар започва да преустроява войската, да въвежда новите си тактически идеи, да попълва хазната. Заети с дребните си крамоли, Атина, Спарта, Тива и останалите елински полиси не забелязват градоносните облаци, които започват да се трупат на северния хоризонт.

Ала когато бурята избухва, нищо не може да възпре възхода на Филип. Отчаяните опити на атиняните да спънат териториалното му разширение напомнят хвърляне на пясък срещу пробита язовирна стена. Към 346 г.пр.Хр. македонският цар си е извоювал позицията на неоспорим хегемон в Гърция след победата си в Третата свещена война. Атина обаче не е готова да се предаде без бой. Най-отявленият противник на Филип сред нейните политически водачи – талантливият оратор Демостен – успява да убеди Народното Събрание да заложи на един последен опит за прекършване на македонската доминация. Демостен привлича към лагера си Тива и е убеден, че обединените сили на двата най-могъщи полиса ще се окажат достатъчни най-сетне да смажат царя-пълководец. Филип приема предизвикателството.

á½Ñ¬ßá¡ñΩα »α«í¿óá ½¿¡¿¿ΓÑ ¡á ßóÑΘÑ¡¿∩ «Γα∩ñ »α¿ òÑα«¡Ñ∩

Двете армии се срещат на 2 август 338 г.пр.Хр. край малкото беотийско градче Херонея в сражение, което ще даде огромно отражение върху цялата световна история. Филип разчита неговата закалена в двадесет години сражения тежка пехота да устои на натиска на гръцките хоплити, докато командваната от него кавалерия нанесе решаващ удар по атиняните. Македонският цар обаче поема един неочаквано хазартен ход – той поверява командването на ключовия ляв фланг, където се намира тиванския Свещен Отряд на своя осемнадесетгодишен син Александър. Младежът все още не е участвал в голямо сражение, макар и да е израсъл със стиховете на „Илиада“ и разказите за бойните подвизи на баща си.

Очаквано, битката в центъра се превръща в кърваво предизвикателство по издръжливост между две изключителни пехотни сили, всяка от които няма никакво намерение да отстъпи дори и педя земя. Оттук насетне обаче нашите извори за събитията стават леко хаотични. Според класическия прочит на събитията, цар Филип предприема тактическо отстъпление с целия си десен фланг и започва да се завърта на деветдесет градуса, за да разтегли фронта на противника. Проблемът е, че на хартия тази маневра изглежда сравнително лесна, но в действителност е почти невъзможна за изпълнение, когато трябва да се извърши от няколко хиляди мъже, биещи се на живот и смърт. Далеч по-правдоподобно звучи обяснението, че крилото на Филип не съумява да победи атиняните и е принудено да отстъпи, като едва запазва бойния си ред. Това обаче поставя под опасност цялата македонска линия, силно притисната от атаката на тиванците на левия фланг.

Трудно можем да измислим по-драматичен момент за един зелен младеж, който с нетърпение желае да се втурне с гръм и трясък на голямата историческа сцена. Александър прави именно това. Той застава начело на своя корпус хетайри и решава да извърши една от най-паметните кавалерийски атаки в античната история – да нападне самия Свещен Отряд на Тива. Тук отново трябва да отворим една скоба – историците спорят как точно е протекла атаката и дали въобще се е случила. Проблемът се състои в това, че колкото и добре да е обучен един боен кон, той няма да се хвърли срещу неподвижна маса от хора и оръжия. Ала анализът на битката ни предлага едно възможно обяснение.

Античните извори твърдят, че тиванците вече са влезли в битка с македонската фаланга и започват да я изтласкват назад. Следователно кавалерийската атака на хетайрите няма как да бъде извършена фронтално, а може да дойде само от фланга. Дори и при това положение, нейната дързост и смайваща, почти безотговорна смелост, шокира тиванците. В самия клин на удара, младият македонски принц се врязва в редиците на беотийските копиеносци и разбърква тяхната формация. Тиванските хоплити, преодолели непобедимите спартанци при Левктра и Мантинея, се оказват лице в лице в враг, който ще изтръгне безсмъртната слава от ръцете им. Тяхната позиция рухва и увлича в безредно отстъпление цялата гръцка линия.

За броени минути атаката на Александър и колапсът на тиванците решава битката при Херонея, а с нея и съдбата на Древна Гърция. В този епичен сблъсък на титаните се е родил нов бог на войната.

 
 
Коментарите са изключени

Илия Кожухаров – диригент на габровската индустриална революция

| от |

Габрово със сигурност един от градовете с вълнуваща история, впечатляващи постижения и не на последно място – хапещ хумор. Първото известно име на селището идва от далечната 1477-а година – Габрува. Близо до града ще откриете крепостта „Градище“ а там пък са открити сериозно количество златни и медни монети от времето на римски императори като Константин I Велики и Юстин II. Според археолозите Градище може да се смята за късноантична крепост. Легендата за Габрово разказва мистичната история на Рачо Ковача. Странстващият майстор ковач се установил под едно габърово дърво. Историите за възникването на този град са достатъчно и биха забавлявали любопитните с години. Не трябва да забравяме и поколенията българи, които са имали малкото джобно издание „Габровски шеги“. С толкова сериозна история сме убедени, че от Габрово излизат доста големи имена, помогнали не само за облагородяването на града си, но и за цялата страна.

В поредицата до тук видяхте историята на най-дълго управлявалия кмет на София – Иван Иванов, както и тази на Георги Ефремов – спасителят на 3000 евреи. Време е да обърнем внимание на габровският кмет, давал всичко за просперитета на Габрово. Илия Кожухаров е кметът, за когото вестници като „Северна поща“ пишат:
„Това безспорно е младият и енергичен, уважаван от всички габровци кмет на града Габрово г-н Илия Кожухаров, подпомаган навсякъде от своите помощници г-да Хр Хесапчиев и Дим. Балканджиев“.
Статията е по повод първата габровска мострена изложба. Преди нея, Кожухаров трябва да извърви малко по-дълъг път, но за щастие го върви заедно с родния си град в сърцето, което позволява по-късно и неговото успешно завръщане.

Роден на 13 ноември 1893-а г. в Габрово, Илия Кожухаров проплаква в къщата на Иван Кожухаров (свещеник и учител). През 1912-а г. завършва Априловската гимназия. Будният младеж решава да следва право в Екс-ан-Прованс във Франция. И докато прекарва годините си в изучаването на закона, вестите за Балканската война го карат да остави науките и да се върне обратно в родината си – тя се нуждае най-много от него. Сражава се в 23-ти пехотен Шипченски полк и батареята на Шуменския крепостен батальон.

BASA-1735K-1-344-11-Gabrovo

Снимка: By Неизвестен – Този файл от българската Държавна агенция „Архиви“ е качен в Общомедия като част от проект за сътрудничество. Държавна агенция „Архиви“ предоставя изображения, които са в сферата на общественото достояние. Цитирането на източника Държавна агенция „Архиви“ става с посочване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, описа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=34936169

След междусъюзническата война, младият Илия решава да остане в България и да завърши право и държавни науки в Софийския университет. През първата световна война може да бъде открит отново като войник в Шуменския батальон. До 1918 г. Кожухаров е вече офицерски кандидат при флота във Варна. Преживял 3 войни, Илия започва 1919 – 1920 г. като съдебен кандидат в Търновския окръжен съд. Следващата година е мирови съдия в Габрово. След още една година е съдия в Берковица, Велико Търново и Габрово, но остава член на Търновския окръжен съд.
Родното Габрово го избира за кмет от 1923 до 1932 г. прекарва следващите две години след кметския пост като адвокат в Габрово, а след това пак е кмет за още една година до 1935 г.
Политическата кариера на този виден габровец не може да се забрави толкова лесно.

За годините си на власт, Илия Кожухаров се стреми да направи живота на своите граждани малко по-лек и след като вижда достатъчно разруха ще предпочете да гради. Освен благоустройството на града, кметът бързо осъзнава, че силата на Габрово се корени в стопанското и културно развитие. Подобрява многократно хигиената в града, работи за по-добро здравеопазване и се грижи за бедните. Той е и причината за поставянето на статуята на Райчо Ковача в река Янтра на центъра на града. По негово време се построява покрит пазар, градска баня, Халите и още много други. Паметникът на свободата на връх Шипка е също негово дело. Към тях трябва да добавим втора прогимназия „Неофит Рилски“, земеделско училище, водноелектрическа централа „Грамадата“, общинска аптека, назначава се общински лекар и се обзавежда амбулатория. Кожухаров организира всички тържества и юбилейни дати от живота на Васил Априлов. По случай 50-годишнината на Априловската гимназия, Илия Кожухаров обявява решението на Общинския съвет и прави Райчо Каролев почетен гражданин на Габрово. Райчо Каролев е причината да има паметник на Васил Априлов в същата гимназия. Кожухаров не може да забрави историята и също така смята, че опълченците от I, II, III, IV, V VI, IX и X дружина трябва да станат почетени граждани на Габрово през 1922 г.

BASA-GB-453-4-23-4-Gabrovo_(cropped)_01

Снимка: By Този файл от българската Държавна агенция „Архиви“ е качен в Общомедия като част от проект за сътрудничество. Държавна агенция „Архиви“ предоставя изображения, които са в сферата на общественото достояние. Цитирането на източника Държавна агенция „Архиви“ става с посочване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, описа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=78920253

След 5 години ще се проведе и Първата габровска мострена изложба. Вестниците ще възхваляват неговото име и ще представят Габрово като „Първи български индустриален център“. Кожухаров иска да привлече максимален брой хора и затова в различни издания напомня, че всеки посетител ще пътува с 50% намаление към града. Повече от 205 родни фирми, разделени в 35 бранша ще покажат своя труд. През 1927 г. в града работят 124 предприятия, мощността на машините е равна на 5 474 конски сили. Габрово се превръща не просто в локална индустриална революция, а в Българска такава. Сумите вложени в сгради са повече от 194 милиона лева, а в машини са инвестирани 267, 5 милиона лева. Инвестицията се оправдава – производствената стойност е близо 608 855 000 лева. Всичко това се случва, докато кметът на Габрово е само на 34 години.

Успехите не приключват до тук. Неговият талант и родолюбие са забелязани и в следващите години ще заема постове на главен секретар на Министерството на вътрешните работи и народното здраве, след това ще бъде министър на правосъдието (привлечен като независим експерт в областта), министър на търговията, промишлеността и труда. През 1941 г. е назначен за първи областен управител на възвърнатата в границите на България Беломорска област. До 1948 г. Кожухаров ще работи като адвокат в София. Превратът на 9 септември го репресира и изпраща в за 2 години в град Левски до 1951 г. и след това лежи в Белене до 1954 година.

Кожухаров губи доживотно правото да практикува професията си на адвокат. От 1956 до 1965 г., когато се пенсионира, управлява почивната станция на Синода „Момин проход“. Обявен е приживе за Почетен гражданин на Габрово през 1993 година. Умира на 12 юни, следващата година на възраст от  100 години. Илия Кожухаров е погребан с почести в родния си град Габрово. Освен всички индустриални заслуги, този човек е отговорен и за водоснабдяването на града. Отговорността на поста му позволява да напише книга „Водоснабдяването на Габрово“, която ще излезе през 1929 г. и ще описва всички етапи на бъдещия проект, разходите му и времето за изпълнение. Илия Кожухаров ще остане в историята не само на родния си град, но и на страната – има за какво. 

 
 
Коментарите са изключени

Да влезеш в спалнята на кралицата

През лятото на 1982, 33-годишен безработен фен на кралското семейство два пъти преминава 14-метрова стена, покрита с бодлива тел и въртящи се шипове, покачва се по водосточна тръба, влиза в Бъкингамския дворец през един отключен прозорец, сяда на трона на кралицата и дори се наслаждава на кратък tête-à-tête разговор с Нейно Величество.

Майкъл Фаган е роден на 8 август 1948 в Лондон. Жени се през 1972, а когато влиза в Двореца, Майкъл вече има четири деца на възраст между 3 и 10 годинки. В миналото мъжът работи като декоратор и художник, но когато започва да крои плановете си за взлома е безработен.

В месеците преди влизането той прави 12 огледа на Бъкингамския дворец като казва на майка си, че отива да се види с неговата приятелка Елизабет Реджина. За първото си влизане – през юни 1983 – той твърди, че захожда откъм прозорец на стая за камериерки. Когато камериерката вика охранители, но Майкъл не е намерен, те автоматично предполагат, че жената си въобразява.

Фаган разказва, че след това просто се разхожда из дома на кралицата като намира стаите на принц Чарлз и на принцеса Даяна. Той също така казва, че понеже не намира тоалетна, се облекчава в паничката на коргитата. Разказва и че пие някакво вино, което намира в стаята на принц Чарлз. Чувствайки се, по негови думи, като Златокоска, Фаган сяда и на няколко трона.

Той твърди, че му е било по-лесно да влезе, отколкото да излезе, но въпреки това по път за навън просто минава през задните градини и прескача още веднъж стената.

В деня след първия му взлом, Фаган прави опит да открадне кола и е вкаран в затвора за 3 седмици преди да излезе под гаранция. Той влиза в Двореца за втори път на следващия ден. 

Всичко започва в 7:00 сутринта – Фаган отново прескача стената и се изкачва по водосточна тръба този път до покрива, където оставя сандалите и чорапите си (защото такъв човек, разбира се, че носи сандали с чорапи). След като влиза през друг отворен прозорец, той „следвах картините“, за да определи кои стаи са на кралицата. В този процес Майкъл задейства поне една аларма, която обаче е пренебрегната: по-късно ще се окаже, че няколко аларми са инсталирани не както трябва. Към 7:15 часа той успява да счупи стъклен пепелник и взима едно от парчетата му със себе си в спалнята на кралицата, където възнамерява да пререже вените си пред Нейно Величество…

След като отваря завесите близо до леглото й, Елизабет натиска алармата, но по стечение на обстоятелствата никой не отговаря – нощната охрана вече си е тръгнала, а прислугата, която би могла да я чуе, точно в този момент чисти други стаи или разхожда коргитата.

Фаган казва, че кралицата била облечена в нощница с щампа на Статуята на свободата и при вида му извикала „Какво правиш тук?“ След това се опитала да телефонира за помощ, някъде към 7:18, но асистентите й закъснявали за работа и затова заедно с една от прислужничките успяват да вкарат Майкъл в един килер като го убеждават, че там ще намери цигари.

В крайна сметка кралицата и прислужницата намират лакей и го оставят да надзирава Фаган – оказва се, че той не само му дава цигари, но и му сипва чаша от популярното уиски на Елизабет Famous Grouse, което намира в стаята й. Според официалния доклад, кралицата също присъства в сцената, но е прекалено загрижена да пази кучетата си от похитителя, който става все по-емоционален.

По-късно Фаган казва, че краткия му набез на Бъкингамския дворец е в резултат на приемане прекалено много халюциногенни гъби, от които все още е друсан. Срещу него не са повдигнати обвинения за влизате с взлом, но прекарва известно време в психиатрична клиника през 1982, за да се изясни състоянието му.

След като цялата работа преминава, Фаган продължава да се замесва в неприятности с властите, в това число нападение на полицай и пласиране на херои. През 1987 човекът е съден за непристойно държане, което той ще се опита да оправдае с историята, че просто се е съблякъл преди да влезе във водата, за да прибере риболовните си такъми (той е на риба, където пуши трева заедно с приятели). В съда обаче един от очевидците на случилото се, жена, казва как обвиняемият е имал „огромна ерекция“. Фаган отговаря на това с думите, че „съпругът й би трябвало да е ей такъв“, показвайки малко разстояние с палец и показалец.

 
 
Коментарите са изключени

Влюбената двойка от Модена е била от мъжки пол

| от |

„Любовниците от Модена“ е името на една любопитна разкопка. През 2009 г. изследователи попадат на два скелета, които се държат за ръце и са погребани в общ гроб. Първоначалното вярване, че това е било семейство беше разбита този месец, след като се оказа, че двата скелета имат мъжко ДНК. В началото правенето на подобно изследване е доста трудно за изпълнение, но преди седмици се прави щателен анализ на зъбната картина на починалите. Добрата новина е, че зъбният емайл подлежи на анализ дори след 1600 години. Журналът по научни доклади споделя, че в зъбния емайл при мъжете се крие протеин с името амелогенин изоформа Y и се среща само при мъжете. С този анализ и спрямо направените жестове, двамата очевидно са изпитвали чувства.
Освен двамата души, археолозите попадат и на още 11 скелета с тежки наранявания по костите. Това до някаква степен подсказва, че най-вероятно се е водила битка.

Снимка на въпросните може да видите ТУК!

Това автоматично предлага и други версии:
1. Възможно е моденските любовници да са били бойни другари, които са посрещнали своя край в тежка битка и след това да са погребани в общ гроб.
2. Поради близката възраст е възможно да са били роднини, братя или братовчеди, които са решили да посрещнат края си заедно.
Преди 1600 г. е започвала да се прокрадва християнската религия, която не гледа с добро око на подобни практики. Мъжете се погребват в отделни гробове и освен това е трудно да се повярва, че някой би сложил ръцете им по този начин. Единственото разумно обяснение е, че просто двете жертви са се държали преди това. Историческите текстове показват, че по това време Модена е част от Западната Римска империя, която много често била обект на източни армии, оставяме читателя да се замисли кой точно е тормозил въпросната империя.
Археолозите за съжаление не могат да бъдат сигурни каква битка се е водела, но поне дават някакви частични отговори.

 
 
Коментарите са изключени

Адам Райнер – джуджето, което стана великан

| от |

Малко детайли се знаят за живота и личността на Адам Райнер, въпреки че е необикновена част от медицинската история. Мъжът е роден в Грац, Австрия, през 1899 и докато расте и се развива става ясно, че осанката му е по-ниска от на средния човек. През 1920, когато е на 21 години, той е висок едва 1,18 метра. Докторите официално го класифицират като джудже.

Но някъде през 20-те си години с Адам се случва нещо необикновено – той започва да расте стрeмглаво. И като казваме стремглаво: до 32-ата си годишнина Адам Райнер е висок 2,18 метра. Това прави по 10 сантиметра на година. Тялото му обаче се изтощава сериозно от този процес и скоро мъжът е прикован за леглото. 

Изглежда че секрецията на хипофизната жлеза на клетника – жлезата, която отговаря за хормона на растежа – минава от просто шуртене в цял водопад след като става на 21. Неизправният орган кара тялото му да отдели всичките си ресурси за неконтролирния растеж, което в крайна сметка го прави слаб и неспособен да стои прав. През декември 1930 мозъчен хирург прави местна упойка на Райнер и вкарва инструменти в носа му, за да стигне до хипофизата му – малък дял от мозъка, който се намира в труднодостъпната му основа. Хирургът открива и премахва еозинофилен аденом – доброкачествен тумор, който притиска хипофизата. Тази процедура спира силния растеж на Адам, но щетите вече са нанесени.

Адам Райнер прекарва остатъка от дните си неспособен да седи изправен. По-късно той е приет в старчески дом, където живее до кончината си на 4 март 1950, на 51 години. В деня на смъртта си той е висок 2 метра и 34 сантиметра – двойно повече, отколкото когато е на 21. Въпреки че в младежките си години е един от най-ниските мъже в Австрия, с времето Адам става най-високият мъж държавата.

До ден днешен той е единственият човек в историята на медицината, който е класифициран и като джудже, и като гигант.

 
 
Коментарите са изключени