shareit

Съдбата на най-големите немски бойни кораби през Втората Световна война

| от |

След като Първата Световна война завърша с много закани от страна на губещите сили, военната индустрия е имала много кратко време за създаването на следващата партида оръжия, с които популацията на света да се редуцира драстично. Хитлер е знаел, че немското оръжие ще е ключът за победа, а и разгневените немски граждани ще имат огромно желание да накажат страните, подиграли се с тях през ПСВ. В резултат на това през юли 1936-а година, пристанището в Хамбург е готово да започне разработката на новия немски флот и негово величество Ото фон Бисмарк. Стандартите на корабоплаването ще бъдат променени завинаги. Легендата разказва, че немската военна индустрия била толкова напреднала, че подозрения тръгнали дори в посока комуникация с извънземни, но това е история от други исторически архиви.

През февруари 1939-а година, немските инженери ще представят два от най-големите кораби, произвеждани някога в Германия и два от най-големите изобщо в Европа. Основната мисия на Бисмарк е само една: да не позволи на американските кораби с провизии да стигнат до Великобритания. Имайки предвид огромните размери, огневата мощ и факта, че това е плаваща крепост, готова да превземе Великобритания, позовавайки се само на далекобойните си артилерии, корабите не би трябвало да бъдат някакъв особен проблем. С дължина от 250 метра и маса от 50 хиляди тона, това е кораб – заплаха за всеки враг.

Въоръжението изобщо не е за подценяване. Присъстват 8 38-сантиметрови оръдия, поставени в 4 големи кули. Всяко оръдие може да изстрелва по 816-килограмови бронебойни далекобойни снаряди. Според оценката, подобен снаряд пробива броня с дебелина от 42 сантиметра, ако целта се намира на разстояние от 17.5 километра. С други думи, достатъчен е един добър математик и Бисмарк се превръща в зловеща заплаха за всеки вражески плавателен съд.

Schlachtschiff Bismarck

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 193-04-1-26 / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5438172

На 18 май 1941-а година, корабът плава с компания, тежкия круизер Принц Еуген. Срещата с HMS Prince of Wales и HMS Hood не завършва особено добре. Размяната на снаряди зачерква Hood от списъка на активините военно морските кораби на Великобритания. Според изчисленията, преди атомната бомба, това е най-зловещият взрив, регистриран някога. Датските брегове успяват да чуят детонацията. Повече от 1418 мъже потъват с отломките.

Уелският принц получил също тежки удари, но пък се сражавал геройски, нанасяйки завидни поражения на Бисмарк. Ударени са част от горивните запаси, има значителни щети по двигателите. Капитан Ърнст Линдеман вече подозирал какво следва – кралската флота ще събере повече кораби, за да преследва и потопи опонента в тежка категория. Радио предавателите гръмнали през целия Атлантик за новото оръжие на Хитлер, нарежданията били ясни – всеки свободен кораб да се заеме с тежката задача. За кратко време, 6 линейни кораба, 6 линейни крайцера, 3 самолетоносача, 13 крайцера и 21 разрушителя проявяват интерес за среща с Бисмарк.

Недостатъкът за по-голямата част от флота е, че е от Първата Световна война и трудно може да настигне противника. Надпреварата със сигурност можеше да завърши по друг начин, ако не са тежките рани Ото. Немските моряци били предадени от течовете на масло, които позволявали на всички по-бързо кораби да се ориентират в правилната посока. HMS Victoruis успял да пусне самолети с торпеда, които да забавят чудовището. Опитите на капитан Ърнст да маневрира допринасят за повече щети, отколкото бихте очаквали. Бисмарк вече се движи с 16 възела. След извършени ремонтни дейности, корабът продължил движение с пълна скорост, но времето с ниска скорост позволило на противника да го догони. Самолетоносачът Ark Royal и бойният крайцер Renown трябвало да пресрещнат Бисмарк от Гибралтар.

Информацията от декодираните съобщения гласи, че врагът е тръгнал към Брест за ремонти. Френската съпротива потвърдила, че военновъздушните сили на Луфтвафе се струпвали в града, за да направят чадър на пострадалия плавателен съд. Всичко това се случва на 26-и май. В 9 часа вечерта, както традицията повелява, 26 самолета Fairey Swordfish се впускат в битка и нападат лек крайцер HMS Sheffield. Четете правилно, англичаните обичат да нападат своите, явно така поддържат форма. Добрата новина е, че пуснатите торпедота имат дефектни детонатори и това позволява ремонта им, преди да бъде открит Бисмарк.

Schlachtschiff Bismarck, nach Seegefecht

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 146-1984-055-14 / Lagemann / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5419340

Втората атака за първи път успява да бъде правилна. Самолетите се спускат ниско по водната повърхност, за да избегнат вражеския огън и едно торпедо успява да извади от строя кормилната уредба. Бисмарк няма друг избор, освен да се върти в кръг. И след като е обездвижен, екипажът му трябва да се бори с торпеда и огъня на полски крайцери.
20 минути след полунощ, немският капитан съобщава във Франция:
„Корабът не може да маневрира. Ние ще се борим до последния снаряд. Да живее Фюрера“

Съпротивата очевидно е била жестока, защото на следващия ден, кралската флота се надявала, че Бисмарк няма да има муниции. Започва стрелба между HMS Rodney, HMS King George V. Бисмарк също не се отказва и отвръща на огъня, но поради липсата на всякакви защитни маневри и опити да се прихване противника, огънят остава изключително неефективен.

Стрелбата започва в 9 без 10 и оръдията на немското чудовище излизат извън строй в 9 и 31 сутринта. Проблемът е, че големият кораб отказвал да потъне. King George V стрелял с всичките си десет оръдия на разстояние от няколко километра, тежките крайцери Norfolk и Dorsetshire също се включили във веселбата, но дебелата броня не позволявала на кораба да потъне. До 10 часа, всички тежки снаряди били изхабени. Тоталното количество изстреляни е близо 2156. Към 11 без 20, следват още два захода за торпедни атаки. Те окончателно повалят бойния кораб. От близо 2200 офицера на борда, оцеляват само 116.

Нито един плавателен съд на съюзниците не би могъл да се справи самостоятелно с немското оръжие. Съдбата на другият кораб „Алфред фон Тирпиц“ също не е по-различна. С почти същите внушителни размери и с 2000 тона по-тежък от Бисмарк, корабът е изпратен да посреща конвоите на САЩ, насочени към Русия. Внушителните размери не го правят особено невидим, но оставен на котва, с монтирани допълнителни ПВО-та и мрежи срещу торпеда, бойният кораб можел да притесни всеки вражески капитан. Особено главоболие през 1942-а година е фактът, че британците разбиват Енигма и знаят местоположението на цялата немска армия. Тирпиц само веднъж напада малка военна база в Шпицберген, където демонстрира качеството на тежките си оръдия. През останалото време стои на котва и е готов да обстреля всеки преминаващ.

Tirpitz-2

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1219401

Статистиката показва, че толкова мащабни бойни проекти имат един основен проблем – стават мишена за всички. На 22-и септември, чудовището е посетено от подводници – джуджета, които поставят мини и след детонацията костват сериозни главоболия на механиците. Ремонтът отнема няколко месеца и на 2 април, 1944-а година, екипажът се подготвя за отплаване. На следващият ден прелитат британски бомбардировачи и успяват да поразят целта с цели 15 бомби.

Отново започват ремонти. Времето успява да предпази кораба през следващите месеци и бомбардировките са отменени.Едва на 15-и септември, група Ланкастър бомбардировачи, натоварени с бомби „Tallboy“ излитат от бази в Русия. В следващите три месеца ще се опитат да потопят кораба. На 12 ноември повече от 29 бомби са изсипани и само две успяват да ударят целта. Тирпитз е потопен, повече от 1000 човека умират. Останките от кораба са събирани от 1948-а до 1957-а година.

Най-големите проекти в немската флота очевидно не успяват да спечелят особени заслуги. Въпреки впечатляващата мощност и размери, те не са използвани по предназначение или просто нямат късмета да спечелят каквато и да е военна победа. Друг основен проблем е, че костват време за производство, консумират много гориво и практически се неутрализират от няколко по-бързи кораба. Това е и причината да не се произвеждат повече.

 
 
Коментарите са изключени