shareit

Роланд Гарос и първият въздушен двубой в историята на авиацията

На 1 април 1915 г. Роланд Гарос се настанява в своя специално пригоден Morane-Saulnier L и излита от летище в Северна Франция. Неговата идея е да предостави една приятна изненада на германците. Много скоро попада на разузнавателен самолет Albatros B.II. Противникът веднага започва преследване, като до този момент стратегията е малко по-различна – картечницата е позиционирана на задната страна на самолета и вторият член на екипажа извършва обстрела.

Следователно по-бързият самолет е винаги този, който печели сражението. Най-вероятно немският пилот дори не е забелязал монтираната картечница на носа на противниковия самолета. Необходими са няколко маневри, преди Albatros-ът да попадне в мерника на картечницата и да започнат да летят трасиращите куршуми. Роланд Гарос влиза в историята като човека, който сваля първия самолет и предоставяйки на авиацията една нова посока за развитие. Куршумите бързо неутрализират самолета, докато вторият член на екипажа може да наблюдава само как лети към земята. В същия ден американския пилот Арч Уайтхаус ще напише в дневника си:

„Роланд Гарос даде крила на картечницата. Неговото устройство роди едно смъртоносно оръжие, предоставящо на армията нови възможности. Превърна самолета в точно толкова важна част от военната машина, колкото е и земната техника.“

Roland_Garros_(aviator)_SDASM_(cropped)

Снимка: By San Diego Air and Space Museum Archive, Catalog #: 10_0017049 https://www.flickr.com/photos/sdasmarchives/8091896598/in/set-72157631786098826/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=78207135

Гарос е само на 26 години, когато влиза завинаги в историята. Неговата техника позволява на пилота да стреля, използвайки нова технология, с която никога няма да нарани собствения пропелер на самолета. Французинът взима своя лиценз за пилотиране на самолет през 1910 г. и още същата година прави полети през Великобритания, Франция и САЩ. Предпочитаният летателен апарат е Santos-Dumont Demoiselle – един от най-крехките самолети, които някога са произвеждани и също точно толкова опасен.

Изработен е от бамбук и плат и дори няма място да се говори за безопасност. Според тогаващните журналисти, Demoiselle е самолет, който напомня много на разярен скакалец в тревата. През 1913 г. Гарос е вече в пилотската кабина и лети от Франция до Тунис. Медиите описват този подвиг като „едно от най-големите постижения за авиацията“. И макар да се завръща в Европа като герой, но за жалост се оказва, че няма време да се радва на славата си – глобалната война е на своя праг. В началото на годината, по време на Балканската война, именно България влиза в историята като нацията, която използва за първи път самолет за разузнавателни цели и също така за бомбардировка. Родната авиация влиза в историята и мнозина помнят резултата над Одрин.

Този подвиг е вписан в историята от двама летци – Джовани Сабели и майор Васил Златаров. Именно техните бомби доказват, че самолетът е с ключова роля за потенциалните военни сражения. Летците обаче бъркат значително, Роланд е само пилотът, а изобретателите са съвсем други. Същата година двама инженери – Рейманд Солние и Франц Шнайдер започват да проектират бъдещия военен самолет. Вторият работи за френския производител Nieuport, преди да получи назначение от Luft-Verkehrs Gesellshaft. През 1913 г. успява да постави прекъсващата скорост, с която пропелерът на самолета забавя ход, докато картечницата стреля. Технологията е впечатляваща и би поставила немската авиация много напред, но има само един проблем – нито един германец не успял да я оцени подобаващо. Фирмата дори отказала да предостави картечница за практически тестове и с това доброволно се отказват от цялата технология.

1915_Franz_Schneider_00000016_(cropped)

Снимка: By Willi Hackenberger – Deutschlands Eroberung der Luft 1915, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=63600787

Междувременно Солние изпитва същите затруднения със своята технология – двамата инженери практически разработват идентична техника. Неговите проблеми обаче са от друго естество, на всеки три изстреляни куршума, двигателят определено заемал доста място и поставял на риск пилота, особено с директно попадение от собственото оръжие. По време на тестовете, французинът се вози на задната седалка в самолета и води сериозни записки относно конструкцията. Именно тогава започва да се забелязва и друг проблем. Газовите картечници на Hotchkiss и Lewis имат различен възпламенителен период и съответно съществува значително забавяне от произвеждането на първия изстрел. Механизмът не може да работи правилно, особено след като поведението на оръжието е непредсказуемо.

Вместо да се занимава с подобряването и центровката на самолетния двигател, французинът просто добавя стоманени дефлекторни пластини, които да отбиват куршума при евентуална стрелба. Френската авиация е достатъчно впечатлена, за да предостави картечница за тестовете. Проведените опити са повече от задоволителни. С избухването на Първата Световна война, нито една от двете страни – Франция и Германия, не използва самолети. Великобритания също не вдъхва особени надежди в летателните апарати. В края на 1914 г. Гарос се среща със своя добър приятел Солние и двамата започват да коментират новата разработка. Понеже липсват мераклии за пилотското място, Роланд е готов да проведе първите тестове и прекарва няколко седмици в опознаване на самолета.

Още тогава забелязва особен проблем – дефлекторите използват силата на двигателя и всеки ударен куршум намалява мощността му с 30%. При продължителна престрелка, пилотът може да загаси двигателя и съответно да се разбие, а същите са с едва 80 конски сили и не са особено добри в тази битка. Роланд продължава да лети до края на март и започва да свиква със системата. Осъзнава, че най-добрият вариант е да стреля на къси откоси, за да не се налага да катапултира – първият парашут в раница е произведен от руския артилерийски поручик Глеб Егениевич Котелников през 1911 г., следователно има някакво спасение от фаталния край.

Още в същия ден, след свалянето на първия самолет, Роланд успява да свали още един двуместен Aviatik B.I. Вторият член на екипажа е принуден да стреля по французина със своя Mauser, но без ефект, картечницата изсипва своята сила върху самолета. Изведнъж френската военна индустрия отчаяно иска да разбере върху какво е работил Солние. За смелия френски авиатор приказката приключва на 18 април. При рутинен поглед над Кортрейк, Гарос започва нападение над влак.

Morane-Saulnier-L-airscrew-with-deflector

Снимка: By Unknown author – J. M. Bruce Morane-Saulnier Types N, I, V., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=15524545

Немските войници, които той обстрелва, по-късно разказват, че самолета рязко е изгубил височина и от 2000 метра се е спуснал под 60 градуса до височина от около 40 метра. При опит да се издигне на поне 100 метра, войниците започват сериозен обстрел. Успешното издигане до 700 метра е факт, но изведнъж двигателя изгасва, а Гарос се опитва безмоторно да го плъзне, за да успее да се приземи. При опит да унищожи оръжието си, французинът се проваля. Немски патрул наближава неговата позиция и авиаторът няма избор, освен да остави новата технология в чужди ръце. Опитът му да премине фронтовата линия също не е успешен. Роланд Гарос е заловен и европейските медии се състезават да пишат материали по темата. Франция е потресена от този факт. Междувременно ценният самолет е изпратен в Берлин.

Също като Роланд, Антъни Фоккер се научава да лети на 20-годишна възраст. Много скоро желанието му да строи самолети го връща обратно към дъската. В самото начало интересът към самолетите му е изключително нисък. След това идва войната и успява да продаде всичките си проектирани модели на немската армия. Холандия предпочитала френските самолети. В дневника си Фоккер пише, че Англия и Италия не отговорили на неговите оферти, докато в Русия зловещата корупция спряла сделката. За разлика от френското производство, неговите самолети започват да използват нагъната стомана, но двигателите също са с едва 80 конски сили.

На 20 април 1915 г. Фоккер е призован в Берлин, където получава стоманените дефлектори, заедно с картечница Parabellum. Описва френския дизайн като изключително напреднала технология, но вярва, че може да го направи още по-добър. Необходими са му два дена, за да създаде толкова популярния пропелерен синхронизатор, с чиято помощ без никакво значение от вида стрелба, картечницата може да стреля свободно. Синхронизаторът спокойно може да прекъсва работата за 2400 пъти в минута, докато Parabellum-ът може да изстреля 600 куршума в минута. За пилотът не остава нищо друго, освен да натиска спусъка и да не губи никаква мощност от двигателя. На 22 април е отново в Берлин и прави демонстрация пред немските авиатори.

Anthony_Fokker_1912

Снимка: By Fritz Heuschkel – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID ggbain.30967.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=53464

Тестовете минават брилянтно, но за съжаление конструкторът пропуска една много важна точка в плана – немският консерватизъм. Немската армия иска от Фоккер да се качи в самолет и да свали един самолет, за да докаже, че наистина системата му работи. По това време той не е военен, нито германец, с което практически по всички правила на войната ще извърши военно престъпление, сражавайки се за друга страна. За няколко часа Фоккер получава униформа, военна карта с името Антон Фоккер и в следващите няколко дена започват военни действия. Холандецът лети по няколко часа на ден в търсене на своята жертва. Макар и да се опитва да избегне сражение, накрая решава да демонстрира откритието си. Спуска се близо до френски Farman и успява да го свали с мощен обстрел.

При завръщането си в базата, немците заявяват, че е свалил френски цивилен самолет. Следват сериозни конфликти и започва обучаването на немските пилоти за работа със синхронизатора. Лейтенант Освал Болке става първият немски ас, който сваля самолет именно с тази технология. Новината за неговия успех достига Фоккер, когато се завръща в Берлин. Много скоро Fokker E.I става първият немски самолет, който използва тази технология и съответно се превръща в кошмар за всеки противник. Френските и британските пилоти осъзнават, че нямат нито технологията, нито достатъчно добри пилоти за това сражение.

Болке е изключително техничен, а с правилната техника се превръща в поет на фронта. Някои пилоти разказват, че неговият спускащ се самолет прави маневри, които за другите са невъзможни. За всички останали, немските самолети са страховита гледка, напомняща на разярено животно, което се готви да хване плячката си. Френските летци прекратяват бомбардировките през 1915 г. поради простата причина, че отиват на сигурна смърт. Приказката обаче била на път да приключи.

Parschau's_E1-15

Снимка: By Unknown author – Scan from Windsock Datafile No.91, page 8., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=32733578

След като никой не можел да намери правилната формула на Фоккер, французите представили друго решение – Nieuport 11 Bebe. Двукрил самолет, който разполага с картечница на горното крило, елиминирайки изцяло нуждата от синхронизатор. През май 1916 г. 19-годишният Албърт Бол успява да свали 3 самолета, използвайки новото оръжие. Междувременно британците успяват да извадят своя de Havilland D.H.2. Наричат го „въртящият крематориум“ поради простата причина, че няколко пъти се завърта и успява да убие екипажа си. Оказва се, че самолетът работи прекрасно, но опитът на пилотите е изключително малък.

 

Nieuport_Ni._11

Снимка: By Unknown author – http://www.finn.it/regia/immagini/prima/nieuport_macchi11.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=26455984

С появата на британския Farman Experimental започват да падат и легендите на немската авиация от миналата година. Болке е свален в края на октомври, когато записва 40 победи. Макар и неговия талант да се предава на останалите пилоти и редица противници да казват, че немските самолети не патрулирали, а буквално обсебвали небето като призраци, ходът на войната се обръща значително. В края на 1917 г. немските авиатори вече се борят за своето оцеляване и още по-лошата новина е, че производството не може да достави качествено оръжие. Много скоро и Роланд Гарос успява да се включи във въздушната битка.

Французинът бяга от плен и има много голямо желание да даде един подобаващ реванш. Само няколко седмици след освобождението му, той успява да свали своя 4-ти самолет. Неговата въздушна одисея приключва на 5 октомври, когато е свален и убит от летящ Spad XIII. Към края на войната, холандците продължават да смятат Фоккер за лош авиационен избор. Обиден достатъчно от факта, че никой не признава неговото производство, инженерът заминава за САЩ и представя своя Douglas DC-1. Това е неговият първи изцяло метален самолет. По-късно неговата компания става доминиращ фактор в САЩ. Важно е да отбележим, че авиацията успява да направи своя огромен скок и да се превърне в перфектно военно оръжие, при това с участието само на 3-ма човека.

 
 
Коментарите са изключени