shareit

Противотанковите кучета от Втората световна война

| от |

Тези кучета, обикновено немски овчарки (елзаска порода), също са били наричани „Hundminen“ или „кучета-мини“. Те са били обучени да тичат към вражески танкове, докато носят взривни устройства върху себе, и да се взривяват. Не, кучетата не оставят взрива до танка и след това да избягат – взривяват се заедно с него. Войната е гадно нещо.

Berger allemand en montagne

Този вид оръжие е използван за първи път от Съветския съюз. След решение на правителството през 1924 г. да се разреши на кучетата да участват в армията, в Москва е създадена школа за обучение на новите войници. За целта военните са наемали хора като полицаи-дресьори на кучета, ловци, циркови дресьори и учени. Открити са още 12 училища за обучение на кучета и четириногата гвардията на червената армия става сериозна.

Руснаците обаче срещат няколко проблема. За да пусне бомбата, кучето трябвал да дръпне колан със зъби. Това се оказа твърде сложно и често кучето просто се връщало при стопанина си без да пусне бомбата. Второ, дистанционните управления са били твърде скъпи по това време, за да се направи по едно за всяко куче, така че се ползва второто най-добро (но всъщност никак не добро) решение – таймери. Така обаче ако кучето се върне при стопанина си заедно с бомбата… Но дори ако бомбата е била пусната при танка – ако танкът се движи и таймерът не е настроен точно както трябва, бомбата просто ще избухне без да нанесе щети на противника.

Така първоначалният план отпада, но за съжаление на кученцата, се измисля нов. Вместо бомбата да се пуска, тя ще бъдат привързани към кучето. Когато кучето отиде под танка, бомбата ще се задейства, убивайки го със сигурност и евентуално поразявайки танка…

И сякаш убиването на животинката не беше достатъчно, самото обучение също не е точно „разходка в парка“. Кучетата първо са оставяни да гладуват, а след това храната им се оставя под тренировъчен танк, което, разбира се, е с цел да се научат да търсят храната под танковете. След известно време към дресировките им са добавени и бойни звуци, за да свикнат с тях и да не се плашат, когато дойде време за самоубийствените им мисии.

F ww2 sov16

Военен парад на Червения площад, Москва, 1938

Противотанковите кучета започват службата си по-сериозно през 1941 г., когато германските сили напредваха по съветските земи. Група от 30 кучета правят бойния дебют на новите сили, който се оказва наистина впечатляващо неуспешен – кучетата са толкова неефективни, че съветските военни бяха обвинени, че просто са ги жертвали. Част от проблема беше, че много от кучетата отказаха да се пъхат под танковете на бойното полето – и съвсем разбираемо не искаха да се завират под някакъв огромен метален „звяр“, който изглежда се опитваше да ги изяде. Някои от тях пък просто бяха застрелвани, което някак си не се беше случвало на тренировки. Храната може само да мотивира животно до един момент…

Когато кучетата пък бяха убивани преди да успеят да стигнат до вражеските танкове, те след това бяха прибрани от германски войници, които изследват оръжието и потенциално можеха да го копират. Германците обаче не са се възползвали… Дори един пленен немски войник казва, че са намерили цялата система за неефективна. И бяха прави. Германците съответно взимат и специални мерки да се защитят срещу кучетата, правейки тяхната жертва съвсем безполезна.

Много по-голям проблем беше, че кучетата бяха обучени със съветски танкове, а не с немски… (Къде ще й излезе краят на тази трагикомедия!) Съветските и германските танкове използваха различни видове гориво и някои от кучетата успяваха да подушат по-познатото им руско горивото – съответно тръгваха да търсят храна под танковете на собствените си стопани, понякога взривявайки ги.

Въпреки цялата нелепица, известно е, че противотанковите кучета са поразили няколко танка (и то от правилните), включително в битката при Курск, в която са унищожени 12 танка от група (глутница?) от 16 военни кучета. Това вероятно беше едно от най-успешните противотанкови кучешки операции в историята. По-късно руснаците съобщават, че около 300 танка общо са били унищожени от кучетата им, но мнозина, съвсем естествено и дори задължително, поставят под въпрос този брой, който съвсем лесно и дори много вероятно е издаден от съветското правителство, което иска да оправдае програмата и убийството на толкова много кучета за толкова нищожни резултати.

Независимо дали са били полезни или не, противотанковите кучета започват да се използват все по-рядко от 1942 г. нататък, въпреки че противотанкови кучета продължават да се обучават чак до 1996 г.

Докато комунистите са може би най-известните с противотанкови кучета, те са били обучавани и в други страни, включително Япония и САЩ. В малко по-днешни времена, кучета с бомби, привързани към тях, са използвани през 2007 г., когато бунтовниците се опитаха да ги използват по време на войната в Ирак. Има само един документиран случай на такава бомба, която действително е взривена. Този акт възбужда и протести сред мюсюлманите, които вярват, че животните трябва да се убиват само за храна.

 

 
 
Коментарите са изключени