shareit

Проститутките на японската армия през Втората Световна война

Моралът в армията е основен фактор, когато изходът от всяко сражение трябва да бъде победа. В този специфичен момент от човешката история трябва да бъдем сигурни, че правилата не важат и след като войникът е единственият капитал, неговите началници ще се постараят да доставят всяка форма на комфорт. В Япония приемат този факт малко по-сериозно и по тази причина в периода от 1932-1945 г. японското правителство успява да осигури около 50 до 200 хиляди жени, които да работят като проститутки за армията.

И до днес този случай продължава да създава напрежение между Южна Корея и Япония, защото част от дамите идват именно от там, останалите са събирани от Филипините, Холандия, Китай и Тайван. Важно е да се отбележи, че момичета от 15-годишна възраст нагоре са призовавани в Япония под предтекст, че ще получат добре платена работа във фабрики. Обещанията за по-добър живот и успехи е свършила много работа, особено след като в този регион бедността владеела обществото.

Идеята за създаването на такива „комфортни“ центрове била да се спре насилието над населението, което е окупирано от японската армия. Японците са известни в тази работа и след като изтичат кадри в световната медия за клането в Нанкин, Китай е редно да се намери по-добро решение. Според военния трибунал от Далечния изток, повече от 20 000 жени, в това число и деца са изнасилени по време на окупацията. По данни на оцелелите, войниците обикаляли от врата на врата, за да търсят момичета. Повечето намирали смъртта си веднага след изнасилването.

Horrible_death,_Nanking_Massacre

Снимка: By John Magee – LIFE. May 16, 1938. page 14, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11211508

Смъртта също не била особено безболезнена, след като по разказите приключвала с байонет във влагалището. Преподобният Джеймс МакКалъм пише в своя дневник, че градът няма покой. Всяка вечер поне 1000 жени са изкарвани на улицата, през деня става свидетел на отвеждането им в бараките, а онези, които се съпротивляват, веднага получават своята смъртна присъда. Изпратените писма от най-различни военни коресподенти са стотици. Повечето хора разказват, че могат да напишат книги за японската жестокост. Джон Рейб – лидер на демилитаризираната зона споделя как двама японски войника прескочили оградата в дома му. Когато се идентифицирал, войниците се извинили и се върнали по същия начин, по който са нахлули в дома му.

Bodies_of_Chinese_massacred_by_Japanese_troops_along_a_river_in_Nanjing_(Murase_Moriyasa's_photo)_01

Снимка: By Moriyasu Murase (村瀬守保) – 村瀨守保写真集·私の从軍中国戰線. 日本機関紙出版センター. 1987. ISBN 4-88900-218-9, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=25857659

Пред изумения му поглед, господата прескочили в следващата къща и изнасили жените там. Японците не се срамували особено от погледите на съпрузи и роднини и често делото се извървашло и пред техните очи, ако някой се опитал да се намеси, бил застрелван. Не били и малко случаите, в които китайски семейства били принуждавани да участват в кръвосмешения за забавлението на войници. След като Японската империя успява да се изложи и представи като армия от изроди, за следващата война се мисли нова стратегия.

И така доставили жените, които трябвало да се изпращат с всеки военен гарнизон. Тази стратегия се използвала и по още една причина, Япония искала да намали значително разходите за лекуване на венерически болести – особено перо във военно време. Не било особено трудно да се направи организацията, особено след като простутцията в страната била легална и добре организирана. Другата причина е, че всеки се страхувал от потенциалните бунтове и по тази причина се наложило ситуацията да се промени значително. Раждането на първата такава станция е в Шанхай през 1932 г.

Chinese_girl_from_one_of_the_Japanese_Army's_'comfort_battalions'

Снимка: By No. 9 Army Film & Photographic Unit, Titmuss A D (Sergeant). Post-Work: User:W.wolny – This is photograph SE 4523 from the collections of the Imperial War Museums., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=182222

Екипът е предимно от японски проститутки, които доброволно решили да предложат услугите си. Проблемът е, че когато армията тръгнала на война, правителството изведнъж усетило липсата на достатъчно доброволки за вдигането на морала. Следователно започнало следващото рекрутиране, като офертата за работа била предимно за заводи и като помощен персонал в болнични заведения. Японските колонии често пускали гръмки обяви за работа във вестниците и никой не се усъмнил, че предимно се търсят жени. Освен това Външното министерство започнало да отказва бързото издаване на визи, поради простата причина, че имиджът на страната ще бъде значително влошен.

Повечето момичета тръгват, защото им е обещано погасяването на семейните дългове, когато започнат работа. Смята се, че една жена, в зависимост от визията си, може да получава между 300 и 1000 йени, поне това е договорът им. В някои училища, защото се е стигнало и до събирането на ученички, започнало да се преподава актьорско майсторство с идеята, че младите девойки ще работят като актриси, но вместо това се превърнали в секс робини.

Проблемът обаче е, че дори и така жените не били достатъчно. По време на окупацията по време на Втората Световна война, високите чинове в армията започнали преговори с окупираните зони. Предложението било да се предоставят проститутките в локацията. Когато срещали съпротива, веднага се прилагала тройната японска полица: „Избий всички, изгори всички, вземи всичко“. За назидание, мъжете в семействата са кастрирани, за да се покаже, че не могат да защитват нежния пол.

През 2007 г. Йошиаки Хошими открива документи, които доказват, че японската военна полиция е изпращала жените на партизаните, заловени при нападения, директно на фронтовата линия като секс робини. Тайчиро Каджимура открива документите на 30 холандки, които също са попаднали в бардаците. През 2014 г. голяма част от архивите е направена публична, съответно мнозина могат да открият историята на робините.

Според професор Су Жилианг за този период са използвани между 360 до 410 хиляди жени, като китайските жени наброяват около 200 000 души. Материалите, които доказват това престъпление, са изгорени още в края на войната, заличавайки голяма част от архива забранявайки всякакви спекулации. Още по-неприятната история е, че около 2/3 от робините умират по време на войната или от сексуални травми или от венерически болести. Боят и тормозът били дежурни занимания в бардака. Рекрутираните дами, които не са подозирали какво ги очаква, трябвало да бъдат пребивани, за да се пречупят.

Една от оцелелите Ким Хак-сун споделя, че камион с военни пристигнал и господата започнали да нанасят сериозен побой. След това е натоварена с нейната приятелка в камион и й било казано, че ще работи в текстилна фабрика. Такава обаче нямало. Вместо това е изпратена в бардака и изнасилванията никога не спирали. И до днес жената разказва, че не може да стои в компанията на мъж и се е дистанцирала достатъчно в следствие на изживяното. Ким споделя, че на ден е била изнасилвана между 30-40 пъти. Азиатките обикновено отивали при редовите войници, докато пленените европейки се предавали на офицерите.

Една от жертвите на този безумен режим – Джугун Янфу споделя, че дори гинекологът я изнасилвал, когато идвала на преглед, разбира се след като се окаже, че не е заразена. Не си мислете, че няма дисциплина. На входа на всеки бардак присъства военен персонал, който предоставя снимки на робините. Войникът избира при коя да отиде и е насочван в стаята. Зверствата и историите са брутални, но идва времето и за разплата.

Peace_statue_comfort_woman_statue_위안부_소녀상_평화의_소녀상_(3)_(22609310033)

Снимка: By YunHo LEE – peace statue comfort woman statue 위안부 소녀상 평화의 소녀상 (3), CC0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=58110032

През 1951 г. Южна Корея настоява за компенсация в размер на 364 милиона долара. 200 долара на оцеляла жена, 1650 долара за убита и 2000 долара за пострадала. През 1965 г. Япония заплаща сумата от 800 милиона долара, а парите ще бъдат предоставяни в следващите 10 години. Парите обаче не отиват при пострадалите, а се инвестират в тежката индустрия и други градоустройствени планове. През 1994 г. Япония оглавява и така наречения Азиатски Женски фонд, с което да започне да компенсира допълнително жените от всички пострадали зони, включително и Холандия.

Интересен факт е, че макар и повечето жени да отказват парите, защото подобно престъпление не може да се изчисти с такива, приходите в този фонд идват от анонимни дарения, а не от правителството. Около 61 корейски секс рубини получават сумата от 42 000 долара на човек. Елементарната математика ще покаже, че сумата е чиста подигравка на фона на дневната доза извращения, които се случват, при това за толкова сериозен период от време.

На 31 март 2007 г. фондът престава да оперира. През 2007 г. оцелелите секс робини искат извинение от Япония, тогаващният министър-председател Шинзо Абе отказва да признае престъплението и заявява, че жените са пристигнали по своя воля, речта е направена на 1 март. На 27 март японският парламент официално признава престъплението и се извинява.

Изпраща се още една компенсанция за оцелелите на стойност от 8.3 милиона долара, като се заплаща и поставянето на статуя в Сеул в памет на избитите жени. Макар и неофициално спорът да се решава, почти всяка година има жени, които започват дела срещу Япония и резултатът винаги е един същ, страната заплаща за греховете на своето общество, а те, както вече забелязахме, изобщо не са малко.

Заглавна снимка: By Lemon A E (Sergeant), No 9 Army Film & Photographic Unit – http://media.iwm.org.uk/iwm/mediaLib//51/media-51364/large.jpgThis is photograph SE 5226 from the collections of the Imperial War Museums., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=27680238

 
 
Коментарите са изключени