shareit

Пропагандата на Гьоблес превръща немското общество в убийци

| от |

В края на Втората Световна война, когато германците осъзнават, че целият свят е настръхнал срещу тях, отчаяните мерки започват да се предприемат по всички параграфи. Един чутовен фанатизъм най-накрая ще използва дори децата за бой, но преди това ще има въвеждането и на други интересни мерки за действие. Когато започват бомбардировките над немска територия, повечето съюзници се озовават в един особен и специално подготвен ад.

Противовъздушната защита на Германия може да се смята за особено добра по това време. Стотици пилоти предпочитат да скочат от самолета и да се надяват, че ще оцелеят на вражеска територия. На земята обаче ги чака друга изненада. Местното население по никакъв начин не прави престоя им малко по-добър. Някои пилоти си спомнят, че освен псувните и плюенето, често към главите им политали и камъни.

Напълно нормална реакция за всеки човек, който вижда как бомбардировачите изсипват своите бомби и унищожават домовете на хиляди. Сержант Уорън Хамтън по-късно ще разкаже в Нюрмберг, че на всяка жп гара, през която военнопленниците са минавали, местните жители се събирали, за да хвърлят камъни по тях. Мнозина не успяват дори да стигнат до лагерите и издъхват по пътя в следствие на множеството разбити глави. Военната етика, както можем да забележим, отдавна е напусна Нацистка Германия.

Всяко малко село или град ще ги посрещне с оръжие и самоделни средства за защита. И за тази подготовка може да се благодари изцяло на немската пропаганда и Йозеф Гьобелс. Много преди масираните бомбардировки, министърът на пропагандата ще заяви, че унищожаването на противника е изключително право на немските жители. Разбира се, можем да бъдем сигурни, че това действие има своите двойни стандарти.

gettyimages-680225161-594x594

Не са малко цивилните жертви, които дава противника, а немското луфтвафе, което в началото на войната разполага с всички специални преимущества, може да бъде отговорно за бомбардировки в Испания, Полша и дори Великобритания. Немските бомбардировачи не се интересуват особено много от локацията, в която разтоварват своя товар. За една вечер според изчисленията на ВВС, бомбите успяват да заличат около 41 500 къщи в Ковънтри, което помага за масовата паника и другите тежки преживявания.

От друга страна, в същата година и след същата бомбардировка, няма нито една морга, която да не спечели от този факт. На всеки час се доставят телата на 60 души, а в голяма степен се оказва, че повечето са открити по време на разлагане. Това може да бъде грозното лице на войната, в която всичко е позволено, както вече можем да забележим. Нещо повече, според немския историк Йанс Вехнер, цялата тактиката е била да се всява терор, както и да се демонстрира безсилието на противниците.

И когато медалът се обръща, повечето нацисти напомнят, че не е морално да се изсипват бомби върху цивилно население. Въпросът, който най-вероятно можем да зададем и тук е: ако не е морално нито една страна да извършва подобни действия, как можем да обясним бомбардировките над София? При положение, че нито един наш самолет не е прелетял дори над вражеска територия.

World War II, Dresden destroyed by bombing. (Photo by Prisma/UIG/Getty Images)

И още през март 1940 г. Рудолф Хес заявява, че всеки катапултирал пилот трябва да бъде незабавно арестуван и връчен на властта, но се предпочита да не се наранява, само предпочитание и нищо повече. За разпалването на обществената активност, партията произвежда различни образователни игри и книжки, с които да подготви посрещането на летците. Сред тях откриваме ПВО игри, както и карти, които тренират младежта за унищожаването на противника. Нещо повече, през 1942 г. заловените американци, които бомбардират Токио непосредствено след Пърл Харбър са екзекутирани и това дава особена свобода в режима на Хитлер. П

рез  1943 г. се забранява военното погребение на всеки заловен противник. Химлер забранява на полицията, както и на SS, да се намесва във всяка една конфронтация между местни жители и парашутисти. Плановете са за евентуален съд и екзекуция. В последствие Гьобелс решава, че никой няма да се занимава със съд и предпочита директно да прибягва до присъдата.

gettyimages-3245880-594x594

Единственото положително решение е бързо да се разправя със свалените пилоти, използвайки силите на обикновените хора. И всичко това става с подкрепата на режима, следователно никой няма да съди цивилното население. Същият забранява думи като „пилот“, „военен персонал“ и „самолет“ да се използват по радиото. Думите се заменят с далеч по-интересни наименования като „терористи“ „убийци във въздуха“, „въздушни гангстери“ и много други, включително „въздушни варвари“.

Понеже немското население уважавало армията, Гьобелс имал  задачата да очерни противника. Често напомнял, че това не били истински пилоти, а наемници, които дори не били британци. Ето защо самият той заявява:

„Докато  униформата е форма на почит за немския войник, въздушните гангстери виждат това като униформа за престъпления.“

Пропагандната машина често използвала нови системи за печелене на вниманието. Понякога се твърдяло, че вражеските ВВС унищожавали всичко, което се смятало за ценно според германския народ, пускали се снимки на села, които дори не били засегнати. Разговаря се за унищожени църкви и много други. Говорило се за геройски публичен линч и много скоро нишката била хваната. А в защита на населението, нацистите често наричали този акт – праведен. През 1944 г. официално обществото се подканва да помогне на армията, да направи стъпка напред, с която да елиминира злодеите и да раздаде необходимото правосъдие. Що се отнася до убийствата, партията щяла да поеме цялата отговорност. През май 1944 г. той самият ще излезе на сцената, за да гарантира праведното убийство:

„Вие, хората, биехте до смърт и прерязвахте гърлата им. Ние няма да пророним крокодилски сълзи за тях, а всеки един от вас, който е извършил подобно дело, няма да бъде търсен за присъда и отговорност. Ние не сме луди, за да ви наказваме. Ние разбираме гневът на германския народ много добре.“

gettyimages-3245880-594x594

През юли Хитлер ще допълни, че всеки терорист, който отговаря на описанието, изцяло оформено по визията на американски и британски пилоти, трябва да се третира като терорист и да се убива. Лицензът за праведно убийство дава резултат и стотици паднали на немска територия са посрещнати подобаващо.

Кацналият B-17 в Боркум е посрещнат от тълпа побеснели граждани, които с удоволствие размахали лопати. Пристигналото Гестапо нямало какво да прибере. Едва след падането на Германия, за това убийство ще бъде потърсена сметка на 15 немски войника. Когато Уилям Сибли увисва на една череша в двора на Мария Гастнер, жената побързала да го свали, дала му вино и цигари, но когато дошли властите, бързо извели английския пилот и го застреляли. Екипаж на B-24 е линчуван от 100 немски цивилни, които изсипали абсолютно всичко срещу тях. Във въпросния линч, един от немските граждани използвал чук и толкова яростно налагал жертвата си, че накрая счупил чука.

gettyimages-1154116728-594x594

Йозеф Хартген счупил двете си ръце, докато пребивал пилот. Когато 19-годишният Сидни Браун е свален, неговият помощник пилот бърза да излезе от самолета, докато Сидни се крие. Той позволява на младежа да оцелее, мотивирайки тълпата да се насочи към него. Преди да побегне, заявява само едно „Сидни, моли се!“. Екипаж от ескадрилата на „Hell`s Angels“ също няма късмет. Първо се изправя срещу безпощадните ПВО-та, а след това посреща и немската ярост. По спомени на оцелелите, сержант Лео Уолдрон е извлечен от кабината. Неговите палачи са немски фермери, които бързо го екзекутирали с каквото могат. Немски войник успял да спаси лейтенант Уилям Милър, заявявайки, че е необходим за разпит и така да го спаси. Грозната картина показва, че в края на войната доста от германците вече искали да се разделят с Хитлер и вече не вярвали на никого, както направил и самия Ромел. Що се отнася до присъди, наистина някои немски граждани били осъдени за делата си, но как се съди една цяла нация, която вярвала безгранично на своя лидер?

 
 
Коментарите са изключени