shareit

Призрачната армия от артисти, която отне западния фронт от Хитлер

По време на война няма много възможности за изкуството. Повечето артисти заменят четките с пушки, микрофоните се превръщат в гранати, писалките отразяват сражения и жертви, снимките са изключително жестоки. Всичко това се прави с една единствена цел – да се разпали яростта на воюващите.

В навечерието на Коледа 1943 г. американската армия се подготвя за десанта в Нормандия. Смята се, че тази маневра ще позволи на руснаците да започнат да напредват, а Хитлер няма да има избор и ще започне да отклонява ресурси за западния фронт. Има един основен проблем – до този момент германците са успели да превърнат Франция в крепост.

На война всичко е позволено, следователно армията рекрутира така наречената призрачна армия. 23 щаб квартира събира войници със специални умения. Призрачната армия наброява около 1000 артиста, сред които ще открием актьори, аудио техници, рекламисти и други креативни хора. След преминаването на обучение, всички заминават за Великобритания, а след това трябва тайно да се внедрят във Франция и да се подготвят за инвазията. Първите 15 човека пристигат на Омаха на 14 юни 1944 г.

В следващите два месеца цялата дивизия ще се събере и подготви за атака. И какво може да направят група артисти с добро настроение във военно време? Със сигурност не са боядисвали танковете със знаците на мира. Тяхната основа задача е да правят колкото се може повече пакости. До края на войната тяхната основна задача ще е да измислят нови и нови измами. Нека започнем от самото начало.

Първата им голяма задача идва с операция „Слон“. Артистите се преобличат като войници от втора бронирана дивизия. Аудио техниците и художниците бързо започват да се намесват в плана. За един ден накарали всички танкове на дивизията да започнат да обикалят и да форсират двигателите, да преминават през наклони, да се изкачват и още много други подобни маневри.

 

Battle_of_Brittany_-_Brest_02

Снимка: By Unknown author – United States Army US Army Post-Work: User:W.wolny, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=496639

След това надули сериозно количество надуваеми танкове и ги позиционирали в конкретна точка. Аудио записът се въртял доста дълго от огромни тонколони, а някои артисти отишли в близките барове, предрешени като пияни войници и започнали да пускат слухове, че са повече от 30 000 души с най-съвременната военна техника.

Докато немските шпиони предавали, че 2-ра дивизия е страховита, истинската отдавна заминала в битка. Артистите не останали и без загуби, двама от тях умират и още 15 са ранени, когато се опитват да преместят артилерийския огън от една позиция в друга. Операция Бетембург е друга забавна мисия, в която артистите трябва да заблудят германците, че 23-та дивизия, която лагерува близо до Париж, практически се намира на друга локация. Генерал Уолтън Уокър иска неговата дивизия да заблуди противника, че разполага с бронетехника, макар и такава да липсва.

Докато сражението се призрачната армия трябва да направи така, че американските бойци да изглеждат така, сякаш посрещат подкрепление от танкове. 500 човека са отделени, за да изиграят ролята на близо 8000 войника. Целта на занятието е немските войници да се отделят от Мец и дори да не осъзнават колко слаби са в момента нападателите.

В близката гора, господата ще разпънат дузина надуваеми танкове М4 Sherman. Озвучителната техника в камионите била подготвена да направи специален концерт за 10 часа вечерта. Минути след като песента на веригите започва да облъчват противника, лейтенант Дик Сиракюза стои близо и пуши спокойно, когато един полковник, въоръжен с гранати и автомат Томпсън с дисков пълнител изскача от храстите:

„- Какво по дяволите става тук, синко?
– Какво имате предвид, полковник?
– Какво правят всички тези танкове тук?“
При опит да се обясни на полковника, че танкове няма, той отвръща:

„Не ми ги обяснявай на мен тези, аз знам какво чувам! Това са танкове някъде там и никой от командването не ми е казвал, че ще има танкове!“

След като става ясно, че полковникът е пропуснал брифинга за заблуда на противника, се усмихнал и след това си тръгнал. Междувременно радио операторите се постарали да установят фалшива връзка с въображаемата танкова дивизия. Тук отново актьорите трябвало да започнат да водят диалози и да обясняват какви маневри трябва да направят.

Ghostarmypatch

Снимка: By US Dept of Defense – Dept of the Army – Institute of Heraldry, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=36713335

Немците най-вероятно не можели да разберат защо противникът е толкова глупав. Все пак 10 актьора от другата страна са се постарали да звучат като поне 15, приемайки заповеди, насочвайки „танковете“ в определена посока. На следващата сутрин (16 септември), покрай чучелата се запалили огньове, с които да се симулира закуската на танкистите. Голяма част от призраците за пореден път се облекли в униформи на 6-та танкова дивизия, която така и не съществувала и заминали за Бетемборг и други близки градове.

И съответно до вечерта германците знаели, че 6-та дивизия разполага с танкове и са поне 8000 души. И така докато дойде истинската танкова дивизия, германците продължават да се прегрупират и да оголват фронта си, очаквайки надуваемите танкове, които така или иначе никога не идват. Един от шедьоврите на 23-та дивизия е създаването на толкова невероятен театър за немския генарал Херман-Бернхард Рамке. Неговите войници се сражавали в Брест и съответно градът бил необходим по няколко причини. Ще се осигури териториално преимущество, победата ще даде по-висок морал на бойците и също така ще накара германците да се страхуват.

Единственият проблем е, че войниците на Рамке ще се бият за това парче земя до последния човек. Призрачната армия трябва да създаде илюзията за нападение по фланговете, междувременно американците възнамеряват да ударят фронтално. Техниците за пореден път получават два танка от 6-та дивизия, която е заминала от тази точка преди цели 2 седмици. Артилерията също липсвала и битката ще се води изцяло между хора или поне между хора и артисти.

Отрядът на капитан Оскар Сийл трябва да извърши поредната прекрасна измама. Неговата работа е с 200 човека да пресъздаде пристигащата на 2 километра 15-та танкова дивизия, която заплашва немския десен фланг. В късния следобед виждат колко БТР са разбити от германците и осъзнават, че се намират изключително близо до зловещо сражение. Там надуват 53 танка, както и други имитации на военна техника. Пристига танк от 709-та танкова бригада, който да направи маркировката от вериги в калта.

От 10 и 30 вечерта до полунощ аудио системите продължават да свирят своята добре позната песен. Техниците в началото пускат само звука от един танк, а след това продължават с още повече и повече, докато немците не започват да вярват, че няма да има пехота, а само танкове. В следващите вечери упражнението се повтаря, за да се знае, че пристигат танковете на 2-ра и 3-та бригада. На 24 август се разпъват палатки, палят се огньове, призраците за пореден път закусват и илюзията е толкова изключително сериозна.

Сержант Боб Томпкинс си спомня, че често е наблюдавал как германците от кулата на църквата не спират да гледат към надуваемите танкове, биноклите им проблясвали постоянно. Илюзията обаче е толкова безумна, че когато артистите с униформи на 6-та дивизия започват да се разхождат след пехотата, някои изскачат и ги прегръщат радостни. Към 10 вечерта всички танкове се изпускат, аудио говорителите започват отново да озвучават градчето и се придвижват в нападателна позиция – на около километър от портите на града.

DummyShermanTank

Снимка: By United States Army – http://www.psywarrior.com/DeceptionH.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4129519

Следва още един театър и надуване на чучела на новата позиция и от 11 без 15 вечерта до 1 и 15 продължават да свирят любимата песен на танк Sherman. На следващата сутрин, когато отрядът се е изнесал и оставил само надуваемите танкове, немците нямат търпение да изсипят цялата си артилерия. Глупостта на американската армия също не остава незабелязана. Когато идват реалните танкове, те решават да последват посоката на надуваемите и така около 5 танка попадат в полезрението на немската артилерия и са разбити на пух и прах.

Друга част от майсторите на заблудата създават фалшива артилерия, боядисват и оформят празните артилерийски снаряди и отново ги подреждат до фалшивите оръдия. Съответно те трябва да симулират стрелба и да подпомагат основната батерия. Резултатът за пореден път е забавен, осбено след като последните пиротехници успяват да се скрият дълбоко в дупката и да слушат как падат немските снаряди върху тях.

Накрая става ясно, че немската артилерия е отделила около 20 оръдия, които да стоварят снарядите си върху няколко гумени танка. Резултат от това сражение обаче няма. Американците не осъзнават, че Рамке има около 38 000 войника и ще държи града още 27 дена. Самата армия продължава да работи изключително добре и да предлага най-различни забавления на своя противник. До края на войната, те са използвали всичко научено от специалните ефекти и мнозина вярвали, че американската бойна индустрия наистина е запретнала здраво ръкави, за да достави многобройна техника и ресурс, а истината е, че всичко било една огромна измама.

Не трябва да забравяме, че американците също са попадали в този капан. Когато избухва Косовската война, сърбите бързо намират много щастливо приложение на новата военна техника и умните ракети на САЩ. Всички те са с топлинно насочване, но от високо никой не може да разбере какво наистина показват камерите. Една реката струва около 10 000 долара за производство, докато сърбите бързо сглобявали дървени танкове, добре боядисани и готови за битка. Инфрачервените сензори се заблуждавали много лесно с поставянето на духалка, която в кухината на танка да затопля въздуха така, сякаш работи двигател. Себестойността на тази измама струвала около 200 долара. Може да си представите какво забавление е падала, когато пилотите са разтоварвали ракетите си.

Заглавна снимка: By US Army Photograph – Library of Congress – https://lccn.loc.gov/90707669, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2521223

 
 
Коментарите са изключени