shareit

Пригответе въжето – излитаме

| от |

По време на Студената война под Арктическата ледена шапка САЩ и СССР си играят на гоненица. Една от по-добре познатите технологии, ползвани в това гонене, е „изследователските станции“, които на практика са скривалища за хидрофони за следене на подводници. Обаче има проблем. Нищо не може да закара и откара хора до тези станции – те са прекалено неудобни за самолети и хеликоптери и прекалено далече за ледоразбивачи.

Единственото практично решение е хората да бъдат откарвани до там със самолет без той да каца, което значи да скочат с парашут. Когато обаче идва момента да си тръгнат, това се случва по метод, доста по-драматичен от идването им. 

C-47s at Tempelhof Airport Berlin 1948

C-47 Skytrain

Този метод е използван често по време на Втората световна война. Тогава Американски и британски войници връзват себе си с единия край на дълго въже, а другия закачат на висок стълб. След това над тях преминава самолет (най-често C-47 Skytrain) достатъчно ниско, че да закачи горния край на въжето и така да вземе войника.

През 1950 започват (много необходими) подобрения по тази система, ръководени от Робърт Фултън. Той работи като изобретател за ЦРУ и сам се учи да управлява самолет. До 1958 вече има солиден метод за събиране на товар от земята по гореописания начин, както и всички необходими аксесоари за тази цел. Той нарича системата Скайхук.

Illustration of Fulton surface-to-air recovery system (STARS)

Първият тест с жив товар се провежда с помощта на прасе. Заради проблеми със стабилността прасето се завърта от ветровете (200 км/ч) и когато е издърпано в самолета, е замаяно и объркано. То обаче се свестява успешно и напада екипажа. 

По-късно, през 1958, старши сержант Леви У. Уудс е първият човек, който ще изпробва системата. Когато полита зад самолета, той разперва ръце и крака, за да не се завърти подобно на прасето. Шест минути след закачането, Уудс скоропостижно е на борда на P2V Neptune. След този успешен тест, през 1961 Скайхук получава и първата си официална мисия – Операция Студени крака.

Целта е изоставената съветска ледена станция NP 9, в която американците искат да надникнат, за да разгледат играчките на руснаците. Докато екипажът бъде обучен обаче, плановете пропадат. На следващата година друга станция, NP 8, бива изоставена и САЩ успява да изпрати хора там. Парашутирането минава лесно, но прибирането им е малко по-трудно заради времето. Въпреки това и двамата агенти се прибират успешно.

Скайхук става излишен с появата на по-далеколетящи хеликоптери. През 1996 армията на САЩ спира изцяло тренировките за тази маневра, което е малко тъжно, защото тя изглежда доста весела.

 
 
Коментарите са изключени

Джордж Оруел – враг на Испания, Сталин и НКВД

| от |

Ерик Артър Блеър е известен на света като Джордж Оруел. Читателите ще го помнят със заглавия като „Животинската ферма“ и „1984“. Критиците ще го помнят като човека с най-добрите предсказания за бъдещето. Макар и днес телевизионното риалити „Големият брат“ да е много по-опитомено, същият сякаш се пропива в стените и следи за всяка крачка. Самият Джордж знае много добре какво е чувството да бъде преследван.

За кратко време се превръща и в един от любимите врагове на източния блок. При поредното му завръщане в Испания през 1937-а година той разбира, че е в списъка на тайната полиция. Генерал Франко очевидно не е почитател на творбите му. Още с пристигането си в лобито на х-л Континентал, Оруел усеща, че нещо не е наред. Неговата съпруга Ейлиън веднага му казва да напусне хотела и да изчезне. Минути по-късно получава втора покана да се изпари от това публично място. Предупреждението е направено от служител на хотела, който с много лош английски и огромно притеснение ще засили тревогите в автора на някои от най-големите класики в литературата.

Марсо Пивърт ще се срещне с Оруел малко по-късно, за да му обясни, че всеки хотел в Испания трябва незабавно да сигнализира на полицията, когато го забележи. Дейвид Крук пристига месец по-рано в Испания и има желание да се бори срещу фашистите. Като дисидент с руско-еврейски корени, Крук може да се похвали с добро образование в престижния Челтехмаски колеж. Участва в битката при Джарама, ранен е с три куршума в крака и се възстановява в Мадрид. Именно там успява да завържи приятелство с хора като Марта Гелхорн, Ърнест Хемингуей и много други, включително Джордж Оруел. Дейвид има и друга тайна, той е вербуван от НКВД, преминава тренировъчен лагер в Албасете за саботьор и шпионин, а след това трябва да се внедри в Независимата Лейбъристка партия. На него се пада и честта да тръгне след Оруел. Шпионинът получава прикритие и се преструва за член на британски вестник, документите са изфабрикувани от друг агент в Лондон.

Dabrowszczacy_przysiegaja_wiernosc_sprawie_Republiki

Снимка: By Unknown – Zofia Szleyen „Wiatraki i Messerszmitty“ wydana w 1965 r., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=807677

Международната бригада го освобождава заради „белодробни проблеми“, но това е само прикритие от НКВД. Оруел се завръща за първи път в Испания, преди да започнат майските сражения, докато Крук вече е в хотела, сприятелява се с Ейлиън и официално влиза в офиса на въпросната Независима Лейбъристка партия. В дългите обедни почивки, когато всеки търси прохлада и вкусна храна, Крук взима документите на партията и ги носи в секретна квартира за щателно фотографиране. Създава детайлни досиета на Оруел, Коп и МакНеър. Докладите му се предават сгънати във вестник на Хю О’Донъл (неговият ръководител).

Ако нямат възможност за среща, двамата често използват и тоалетната на хотела. Благодарение на него НКВД ще разбере, че Ейлиън и Джорджес Коп имат връзка, информацията по-късно ще се използва за изнудване. Коп ще се появи много по-късно в книгите на Оруел и именно неговите решения ще спрат бъдещи кръвопролития в Испания. Ейлиън оформя един добър любовен кръг, но въпреки това не се отричала от своя любим. Джорджес Коп осъзнавал, че никога няма да измести първия избор на своята любовница и сякаш не се опитва да води допълнителни битки. Междувременно Крук също така успява да вземе и медицински доклад, където е ясно описана раната на врата на писателя. Документът по-късно се озовава в подготвяното досие на Оруел за КГБ.

Dcmdrd37

Снимка: davidcrook.net

Преследваният писател няма време за подозрения. След като осъзнава, че битката срещу фашизма е изгубена, той трябва да намери начин, за да напусне Испания. Международните доброволци трябва да осъзнаят, че всеки опит за напускане на страната се смята за дезертьорство, а то се наказва с куршум. Единственият начин е с официални документи за освобождаване от фронта. Времето изтича, а с това идва време и за действия.
Първото нахлуване в жилището на Ейлиън се случва в ранните часове на 16-и юни. В същия ден Републиканското правителство, контролирано от комунисти, обявява Работническата партия на Обединените марксисти за нелегална организация. Народният комисариат на вътрешните работи и испанската тайна полиция бързо ще започнат своя лов на вещици.

Grigulevich

Снимка: Автор: И. Р. Григулевич – Григулевич, Иосиф Ромуальдович / Ларин Е. А. // Григорьев — Динамика. — М. : Большая российская энциклопедия, 2007. — С. 8. — (Большая российская энциклопедия : [в 35 т.] / гл. ред. Ю. С. Осипов ; 2004—2017, т. 8). — ISBN 978-5-85270-338-5.; Архив И. Р. Григулевич, Добросовестное использование, https://ru.wikipedia.org/w/index.php?curid=196996

Палачът на НКВД е Йосиф Гругеливич. Той ръководи отрядите и една от важните мишени е Андрес Нин Перес. Макар и добронамерен член, както и бивш секретар на Троцки в Москва, той също е в черния списък. Неговият арест води до брутални изтезания и опит да си признае илюзорни престъпления. Ървин Волф е отвлечен и след това екзекутиран. Курт Ландау успява да избяга и известно време се укрива в тайна квартира. До неговото залавяне се стига след като се отварят досиетата на Крук. Съпругата на Ървин ще прекара около 5 месеца в затвора и тайно ще се надява, че нейният мъж евентуално е успял да се спаси.

Коп е арестуван в х-л Континентал. Крук трябва да запази своя статут на шпионин и също е арестуван от тайната полиция. Заедно със своя приятел ще търкат нара до второ нареждане. Коп все пак ще повярва на своя приятел.

Тайната полиция все пак се радва и на златната мина, открита в стаята на Ейлиън. Освен дневниците на Оруел с различни снимки и фотографии, полицаите изземват френско копие на „Моята борба“ на Хитлер и творението на Сталин „Ликвидацията на троцкисти“. Претърсването продължава с часове. Проверяват се стените, гледа се зад радиаторите, обръщат се кофите за боклук, всяка дреха се преджобва и всичко това за още данни. Всяко едно листче за цигара на Оруел е разгледано за евентуални тайни съобщения. Не проверяват дюшека на леглото, където Ейлиън скрива документите им за пътуване. Самият Оруел по-късно ще напише, че тайната испанска полиция има духа на Гестапо, но за жалост издиша с интелект.

Междувременно писателят успява да набави своите документи за отписване от армията. На краткото кафе със съпругата си разбира, че повечето от неговите приятели вече се укриват. Съветът към Джордж е да унищожи военната си карта, да заличи всички инкриминиращи снимки и бързо да напусне страната. Самата тя подозира, че е пусната на свобода, за да бъде примамка за други по-едри риби. Единственият изход е френската граница. А най-тъжното е, че Оруел дори не подозирал колко отблизо е наблюдаван в момента.

Отново Ейлиън подготвя всичко, за да може британското консулство да започне издаването на нови паспорти. За жалост става ясно, че ще бъдат необходими около три дена, преди спасителните документи да позволят напускането на Испания. Преди срещата Оруел се крие в руините на изоставена църква. На следващата вечер със своите приятели МакНеър и Котман ще спят във високата трева на изоставена сграда. Сънят не е възможен заради вкочаняващия студ.

С първите лъчи на зората тримата ще чакат кафенетата да отворят, за да може поне малко да се стоплят. Оруел трябва да отиде до бръснар и след това да излъска мръсните си обувки. През цялото време се опитва да избягва всяка една сграда, в която е възможно да има членове на работническата партия. Единственият му вариант за безопасност е най-лъскавите заведения в Барселона, където хората не го познават. Улиците по това време били претъпкани с полиция, гвардия и шпиони.

Следващото утро носи тъжна вест до Оруел, че младият журналист Смили, с когото са се сражавали на фронта, е починал в затвора. Официалната версия била апандисит, но всички знаели истинската причина. Самият Оруел по-късно заявява, че най-вероятно след всички изтезания е било разрешено на агонизиращият 22-годишен мъж да почине. Коп по-късно ще разкаже, че е видял документ, в който смъртта е описана като „Следствие от тежките ритници в стомаха“.

Най-търсените англичани през деня се престрували на заможни бизнесмени, а през нощта се опитвали да избягат от грешните очи. За малко отмора, Оруел предлага да прекарат един ден в обществените бани. Неговите думи за това преживяване са:
„През нощта бяхме престъпниците, но през деня бяхме проспериращи английски посетители – това беше нашето прикритие.“

Дързостта на писателя стига нови хоризонти, когато решава да посети своя приятел Коп в затвора. Два пъти отива на свиждане, но след като затворите се пръскат по шевовете никой не му обръща внимание. Опитите за неговото спасение са многобройни, но на финала ще бъдат неуспешни. Коп ще прекара следващата година и половина в местене от затвор в затвор, докато накрая не го изпращат в трудов лагер.

Години наред Оруел ще пази доклада от разпита на своя приятел. В него се пише, че след като Коп отказва да подпише показанията е бил поставен в контейнер за въглища без светлина, чист въздух или храна. Неговата единствена компания са били плъховете, които тичали през краката му. Това мъчение по-късно било пренесено и в „1984“. 18 месеца по-късно Джорджес Коп ще бъде освободен. Отслабнал с близо 98 килограма, той трудно е разпознаван от близките си. Тялото му е измъчено, има отравяне на кръвта и скорбут.

Оруел също така се среща и с друг приятел на име Милтън. Същият се опитал да напусне страната с всички възможни документи и въпреки това е отново заловен и хвърлен в затвора. Милтън е човекът, който помага на лекарите да заведат писателя до линейката, когато е ранен. Двамата служат на фронта месеци наред. Срещата им в затвора минава студенокръвно, разминават се като напълно непознати, защото осъзнават риска, че най-малкият знак може да хвърли Джордж зад решетките. Урокът на Милтън бързо се разказва на всички укриващи се. Те вече знаят, че дори и с документи няма да успеят да напуснат страната толкова лесно.

George-orwell-BBC

Снимка: By BBC – http://www.penguinbooksindia.com/en/content/george-orwell, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=36943233

Когато документите на Оруел са готови, той трябва да измисли план заедно с всички останали заминаващи. Добър вариант за бягство бил влакът за Порт Бу (на френската граница). Тайната полиция дебнела всеки транспорт и било важно всичко да остане в тайна. Джордж ще излезе от скривалището си и ще тръгне половин час по-рано към гарата, Ейлиън трябва да събере багажа и в последния момент да тръгне в същата посока. Испанската железница нямала никакво намерение да се съобразява и влакът тръгнал по-рано. Писателят имал време да предупреди своята половинка за промяната в плана.

Собственикът на близката кръчма не бил особено щастлив от методиката на властта и позволил на бегълците да се скрият в една от стаите им. На 23-и юни, заедно с Ейлиън, всички се товарят във влака и се настаняват във вагон-ресторанта. Тайна полиция минава и записва имената на пътуващите. За голяма радост, когато компанията на Оруел се отнесла с уважение към инспекторите, те бързо продължили напред, без да създават повече главоболия. На граничния пункт, макар и имената им да не са в списъка с издирвани, всички усетили смразяващия хлад, който обхваща сърцата им, но за радост липсвали имена в списъка им. Граничарите разглеждат и освобождаващите документи на Оруел и не се сещат, че легендарната 29-а дивизия е част от ПОУМ.

С пристигането си във Франция, писателят прочита новото издание на печата, където той и неговата съпруга са обявени в пристрастия към Троцки и съответно са обявени за издирване. Бягството им е било точно на време. Макар и в лошо здраве, с достатъчно тежки рани и тревоги в главата, Джордж осъзнава, че трябва да разкаже на света за събитията в Испания. Именно неговото перо ще се превърне в сериозно оръжие през следващите години.

Francisco_Franco_escoltado_por_la_Guardia_Mora_visita_San_Sebastián_una_vez_finalizada_la_guerra_(8_de_8)_-_Fondo_Marín-Kutxa_Fototeka

Посрещането на г-л Франко!

Снимка: By Pascual Marín – This image belongs to the Marín Collection and was provided to GureGipuzkoa by Hauxe Source: Kutxa Fototeka (Kutxa Photograph Library). The image has been delivered under a CC-BY-SA 3.0 license and can be found here. Its description is available here (click on the image for details)., CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=56193690

 
 
Коментарите са изключени

А ние си мислехме, че кафето на морето е скъпо

| от |

Ценителите на кафето са известни със склонността си да набиват големи суми пари за висококачествени сортове от любимото си кафе. Луксозните зърна като тези от рода Кона или Сините планини са известни с изключително високата си стойност на пазара. Но над тях е Копи Лувак – най-скъпото кафе в света. Цената му може да варира, но Копи Лувак (което се превежда като „кафе от цибетка“) може да достигне цифри от $50 за 100 грама.

Това не е никак изненадващо като се има предвид, че на година се произвеждат едва 225 килограма за целия свят. 

Paradox hermaph 060924 ltn

Цибетка, наричана още Индокитайски мусанг

Изненадващ може да бъде обаче причината за рядкостта на това кафе. Не са точно растенията, които се срещат рядко, а отпадъците на цибетката. Кафените зърна не са Копи Лувак, докато не минат през храносмилателната система на животинка от вида paradoxurus hermaphroditus, или Азиатската палмова цибета.

CoffeeBerry

Плодовете на растението кафе

Палмовите цибетки са нощни животни с размерите на котка, които обитават дърветата на югоизточна Азия и индонезийските острови. Те много обичат черешките на растението кафе, които хапват цели, но храносмилат само външната част, а зърното в средата се изхвърля цяло. Хората, които произвеждат Копи Лувак, разказват, че въпреки непокътнатия външен вид на кафените зърна, отвътре те са преминали през трансформация, при прехода си през цибеткената система. Дали заради ефекта на храносмилателните ензими върху зърната, или заради това, че животинките избират само най-зрелите кафени плодове, преработените зърна, които оставят след себе си, имат уникален вкус.

В момента, по-голямата част от добива на това ценно кафе е продадена в Япония, въпреки че започва да се появява на пазарите в САЩ и Европа. Ограничеността на добива гарантира висока цена. Вкусът на Копи Лувак се описва като уникален, с комплексни карамелови нотки и земен или дивечов вкус.

Вече кафетата по летищата и морските курорти не ни се струват толкова скъпи.

 
 
Коментарите са изключени

Истината за серума на истината

| от |

Поп културата често се възползва от качествата на „серума на истината“. Той е най-вече инжектиран подкожно (предполагаме, че е по-удобният от актьорска гледна точка вариант пред това да накараш човек да гълта хапче насила) и изглежда спира способностите за лъгане.

Подобни серуми, разтвори, препарати и прочие химии са развивани и от пасажа трибуквени правителствени организации (ЦРУ, КГБ, ФБР…) в не особено далечното минало, особено около параноята, свързана със Студената война. След 11 септември отново започва диалог за деривирането и използването им по време на разпити. Но ефективни ли са въобще тези вещества и давали ли са някога положителни резултати?

Краткият отговор е „не“. Дългият отговор е:

Много барбитурати (гама от препарати, които потискат централната нервна система) могат да се нарекат „серум на истината“ – скополамин, натриев амитал и натриев пентотал. Скополаминът е тестван през 50-те години именно с цел изтръгване на истината в проект MKULTRA, а днес е известен като наркотик за изнасилване, защото причинява краткотрайна амнезия. Натриевият пентотал се използва широко в операционните зали като анестезия, но в последните години се замества от по-добри препарати.

Pentothal vintage package - truth serum

Натриевия пентотал

Друг често срещан метод за изтръгване на истината е инжектирането с етилов алкохол. Като „серум“ ефектите му са почти неразличими от познатото ни орално напиване. Ако някога сте близвали алкохол, значи знаете ефектите му откъм казване на истината.

Въпреки че един пиян човек е по-склонен да казва истината, той е съвсем в способността си да лъже или просто да отказва да сподели информация, която не иска да се знае. Всичките тези серуми работят по аналогичен начин – те потискат централната нервна система и нарушават преценката и интелектуалните способности. Човек в подобно състояние лесно би могъл да смеси истина с измислица или да преувеличава, или да халюцинира… С две думи, не може да му се вярва.

По тази причина множество съдилища не допускат информация, представенa под влияние на някакъв серум на истината. Като всичко останало обаче химията също се развива.

 
 
Коментарите са изключени

Военният министър на Сирия е израелски шпионин

Светът на шпионите, представян в киното, винаги изглежда достатъчно изкушаващ за всеки човек. През годините видяхме с колко жени е спал агент 007. Запознахме се с хора, които са изнесли формулата за създаване на атомната бомба от САЩ и още много други. Организации като КГБ, ЦРУ, ФБР и Мосад не са непознати на света, но техните дела със сигурност остават доста дълбока тайна. И след като NETFLIX решиха да покажат историята на Ели Коен със Саша Барон Коен в главната роля, редно е да покажем колко далече се е простирала ръката на израелците, когато сигурността е била основен приоритет на прохождащата страна. Именно амбициите на Мосад успяват да стигнат до там, че да превърнат един обикновен шпионин във военен министър на Сирия. И преди да стигнем до началото на края, редно е да видим началото на всичко.

Коен е роден през 1924-а година в Александрия, Египет. Отдаден на религията си и вярата си, той се записва в армията, за да може да плаща определена сума на Египет, задължителна за всеки млад евреин. Военната комисия не му позволява да изплаща дълга си по този начин, вярвайки, че Коен няма да е толкова лоялен войник, колкото би трябвало да бъде. Опитва се да влезе в университет, но бързо се отказва, защото неговите „приятели“ от Мюсюлманското братство не спират да го тормозят.

Родителите му заминават за Израел през 1949-а година, но той остава в Египет с единствената цел да завърши своята диплома по електроника. Отдаден ционист (движение на евреите за възстановяване на еврейската държавност на територията на древния Ерец Израел). Заловен е за точно тази активност, но освен това се смята, че в Египет е бил участник в операция Гошен – основна цел е било извеждането на египетски евреи към Израел в следствие на нарастващата агресивност към тях. Коен също така участва и в операцията Шушана (1955), която има за цел да вгорчи дипломацията между Египет и западните страни. Той помага на рекрутираните египетски евреи, които трябва да заложат бомби в определени държавни, британски и американски цели.

EliCohen

Снимка: By Unknown – The State of Israel, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=46031219

Основна посока били обикновено кината, библиотеките и американските образователни центрове. Бомбите трябвало да се взривяват няколко часа след затварянето на сградите, а вината трябвало да бъде преписана на Мюсюлманското братство и египетските комунисти. Операцията няма човешки жертви, но четиримата участници са заловени – двама успяват да се самоубият с отровно хапче, други двама са екзекутирани от властите. Коен не е бил обвинен макар и да се смята за съучастник. На следващата година напуска Египет. През 1957-а година започва да работи за военното разузнаване и прави анализи на информация. Работата го отегчавала и имал нужда от ново предизвикателство, което в този случай било Мосад. Опитва се да се включи, но кандидатурата му е отхвърлена. В следващите две години се отказва от идеологията си и решава да работи за застрахователна компания в Тел Авив. През 1959-а се жени за Надя Махалд и има три деца.

Мосад се появява малко по-късно на сцената. Главният директор Мер Амит разглеждал кандидатурите на всички отхвърлени участници и попаднал отново на досието на Ели. В следващите две седмици започнали да правят много сериозно наблюдение на бъдещия агент. След потвърждение, че идеологията на Коен е все още силна, започва и 6-месечен курс за рекрутиране. През 1961-а година получава фалшива идентичност като аржентински бизнесмен, завръщаш се обратно в Сирия.

Screenshot_14

Снимка: YouTube/Screenshot

Изграждането на прикритието е важно и агентът е изпратен в Аржентина. След една година пристига в Дамаск с псевдонима Камил Амин Таабет. Неговата мисия е да се внедри сред висшето общество на Сирия и да се сприятелява с политици, военни и други важни фигури на страната. Прикритието на заможен бизнесмен от Аржентина остава и времето му често представлява разходка из кафенетата, където може да слуша политическите клюки и настроения на населението. Когато това губи своя чар, започва да прави партита в огромния си дом, прерастващи в цветни оргии. Гостите също са специално подбран сирийски елит. След няколко питиета в повече, господата бързо започвали да коментират последните интересни планове на страната.

Агентът винаги се представял за пиян и отвян, но в този момент слушал с двете уши и се стремял да запомни всичко. Записването на същите разговори било рисковано. Докато Мосад подписва всички разходи на Ели, той не се притеснява да пилее пари и по този начин да печели доверието на своите нови приятели. Много от тях по-късно се връщат при него за съвет, освен необходимите пари. Сладката страна на нещата идва с помощта на 17 елитни любовници и още няколко красавици от запад.

Eli_Cohen_at_the_Golan_Heights

На въпросното възвишение, Ели Коен е в средата. 

Снимка: By Syrian military personnel – jspace.com, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=23578322

За прекараните 4 години в Сирия, Коен се превръща в уважавана фигура и никой не допуска истинската причина да е в страната. Събраните материали често се предават с морзов код, тайна поща и освен това Коен пътува няколко пъти до Израел тайно. Най-голямото откритие са подземните бункери в Голан, които са създадени за отблъскването на потенциални атаки от страна на Израел. Гениалната идея на Коен е да изпрати дървета като подарък на войниците, които трябва да прекарват цялото си време под лъчите на жаркото слънце.

Сянката била очарователна за армията, но и за Мосад. Голан представлява природна крепост, но с добавена артилерия се превръща в много ценна стратегическа точка. Шпионинът прави подробни снимки, рисува графики и практически предава цялата армейска тайна на Сирия, канен е от сирийските пилоти на разходка из военните забележителности и помни всеки малък детайл. Късметът не спира да работи за Коен. Неговият далечен приятел от Аржентина, генерал Амин Ал-Хафиз е в основата на държавен преврат и бързо успява да заеме президентския пост. Мосад дори не е фантазирал, че техен шпионин най-вероятно ще успее да се издигне до нивото на действащ политик, при това военен министър.

Фантазия или не, Ели Коен е достатъчно добре наложен в политическия живот и е доказал многократно, че Сирия може да му има „доверие“. На ръководния си пост разбира, че Израел много скоро ще бъде обречен на суша. Сирия има план да отклони реките, захранващи основния израелски воден басейн. Благодарение на помпи и различни водни каскади, генерал Ал-Хафиз ще успее да затвори кранчето и в следващите няколко месеца да изтощи армията на Израел, гарантирайки по-лесна победа. Ели Коен успява да предаде информацията и много скоро ВВС на Израел започва серия от хирургически точно бомбардировки.

Screenshot_16

На приятелски разузнавателен полет!

Снимка: YouTube/Screenshot

След толкова тежката загуба, Сирия никога не повтаря опита си. Вече е ясно, че в правителство има шпионин. По стара военна традиция, описвана в книги като „Голямата игра“, разузнаването започва да спира електричеството на отделните квартали и със Съветска техника да се опитва да прихваща радио вълните. Ели Коен обикновено предава своите съобщения всеки ден в 8 и 30 сутринта. Неговата емисия трае около 9 минути – достатъчни за локализирането му. Последната му трансмисия до Тел Авив продължава цял час. Докато чака потвърждение, военни разбиват вратата на дома му и го залавят.

Коен е заставен да изпрати фалшива информация до Мосад, но вместо това, той успява да сигнализира за своето залавяне. Следват жестоки мъчения, но агентът така и не се предава. Става ясно, че един от най-добрите шпиони на Мосад е заловен. Гневът на Сирия е огромен! Близо 5 години страната е била жесток обект на подигравки, те трябва да накажат шпионина по най-бруталния възможен начин. Световните лидери все пак настояват за справедлив процес и освобождаване, законите на военната етика изискват милост към шпионите или поне пощада на човешкия живот. Последното писмо на Ели Коен е написано на френски, той отказва да напише писмото си на езика на неговите екзекутори:

„Любима моя Надя, любимо мое семейство,
Пиша ви тези последни думи с надеждата, че няма да се разделите. Моля Ви да не скърбите за случилото се, а да гледате в бъдещето. Изпращам Ви последните си целувки. Молете се за душата ми.
Ели“

Eli_Cohen

Снимка: By Unknown – http://www.yabeyrouth.com/pages/index2674.htm, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1529045

Коен е екзекутиран на площада на убийците в Дамаск. Получава правото да чуе една последна молитва, отказва да му бъде сложена маска и следва обесването. На тялото му виси табела с всички провинения. В следващите 6 часа ще бъде там за назидание на всеки, който се опита да измени на родината си. Тялото така и не е върнато в Израел. През годините има няколко случая, в които се водят преговори, дори Турция е готова да бъде медиатор, но това така и не се случва. Ели Коен е погребан цели 3 пъти в Сирия, за да остане завинаги там. От предадената информация, Израел има достатъчно данни за защитната линия на Сирия. Мрежата от шпиони работи изключително добре, защото само две години след екзекутирането на Коен, страната предприема светкавична 6-дневна атака, известна още като 6-дневната война. Именно в този конфликт Израел ще вземе висотата Голан. Днес няма град в Израел, чиято улица да не е кръстена на известния шпионин.

 
 
Коментарите са изключени