shareit

Пригответе въжето – излитаме

| от |

По време на Студената война под Арктическата ледена шапка САЩ и СССР си играят на гоненица. Една от по-добре познатите технологии, ползвани в това гонене, е „изследователските станции“, които на практика са скривалища за хидрофони за следене на подводници. Обаче има проблем. Нищо не може да закара и откара хора до тези станции – те са прекалено неудобни за самолети и хеликоптери и прекалено далече за ледоразбивачи.

Единственото практично решение е хората да бъдат откарвани до там със самолет без той да каца, което значи да скочат с парашут. Когато обаче идва момента да си тръгнат, това се случва по метод, доста по-драматичен от идването им.

C-47s at Tempelhof Airport Berlin 1948

C-47 Skytrain

Този метод е използван често по време на Втората световна война. Тогава Американски и британски войници връзват себе си с единия край на дълго въже, а другия закачат на висок стълб. След това над тях преминава самолет (най-често C-47 Skytrain) достатъчно ниско, че да закачи горния край на въжето и така да вземе войника.

През 1950 започват (много необходими) подобрения по тази система, ръководени от Робърт Фултън. Той работи като изобретател за ЦРУ и сам се учи да управлява самолет. До 1958 вече има солиден метод за събиране на товар от земята по гореописания начин, както и всички необходими аксесоари за тази цел. Той нарича системата Скайхук.

Illustration of Fulton surface-to-air recovery system (STARS)

Първият тест с жив товар се провежда с помощта на прасе. Заради проблеми със стабилността прасето се завърта от ветровете (200 км/ч) и когато е издърпано в самолета, е замаяно и объркано. То обаче се свестява успешно и напада екипажа.

По-късно, през 1958, старши сержант Леви У. Уудс е първият човек, който ще изпробва системата. Когато полита зад самолета, той разперва ръце и крака, за да не се завърти подобно на прасето. Шест минути след закачането, Уудс скоропостижно е на борда на P2V Neptune. След този успешен тест, през 1961 Скайхук получава и първата си официална мисия – Операция Студени крака.

Целта е изоставената съветска ледена станция NP 9, в която американците искат да надникнат, за да разгледат играчките на руснаците. Докато екипажът бъде обучен обаче, плановете пропадат. На следващата година друга станция, NP 8, бива изоставена и САЩ успява да изпрати хора там. Парашутирането минава лесно, но прибирането им е малко по-трудно заради времето. Въпреки това и двамата агенти се прибират успешно.

Скайхук става излишен с появата на по-далеколетящи хеликоптери. През 1996 армията на САЩ спира изцяло тренировките за тази маневра, което е малко тъжно, защото тя изглежда доста весела.

 
 
Коментарите са изключени