Първият кръстоносен поход завършва с кървава баня в Йерусалим
В края на XI век кръстоносците тръгват към Йерусалим, за да го върнат обратно на църквата и да изгонят мюсюлманите, които го обитават. Крайната цел на рицарите е да стигнат до Соломонивия храм и да установят контрол. Йерусалим е достигнат през 1099 г. Френският контигент вече е тръгнал по-рано на експедицията.
Повечето рицари, които трябва да разглеждаме не като изтънчени бойци-джентълмени, а като огромни и достатъчно заплашителни наемници, чиято сила може да се закупи и наеме с предлагането на феодална територия. Когато се подготвя кръстоносния поход, голяма част от елитните убийци получават едно важно предложение.
Всеки един, който се сражава за освобождаването на Йерусалим, получава гарантирано пречистване. Липсват стратегии, липсват и идеи за заход. Рицарите трябва да се качат на конете, да избият обитателите и след това да се върнат обратно. Пътешествието започнало през 1096 г. и според някои данни се смята, че числото желаещи опрощение е около 70 000 души. В следващите три години голяма част от тях решили да се откажат, други умрели по пътя от умора или глад, изложени на много тежки условия. Ако мюсюлманите не избиели кръстоносците, времето и умората щели да свършат работата предварително. На 7 юни 1099 пристигнали пред стените на града.
По пътя са водели сражения срещу други малки противникови армии. Успехът до този момент се дължал на добрата логистика, която била гарантирана от Византийската империя, фактът, че голяма част от силите в региона били разделени и никога не се обединяват, за да се изправят срещу пристигащия „освободител“. Междувременно кръстоносците имали и още един много важен и голям плюс – повечето от тях знаели, че са били избрани от Бог, за да освободят свещения град и с тази красива илюзия били сигурни, че победата е завинаги тяхна. Колкото повече малки победи трупали, толкова по-силна била и вярата в Бог.
Когато Йерусалим се разкрива пред погледите им, всички били готови да напоят мечовите си с кръв. Единственият проблем е, че големите стени можели да предоставят необходимата защита. Опитът за превземане чрез блокада бил бързо охладен от противников гарнизон. Шансовете за по-нататъчни атаки били преразгледани. Рицарите започнали да обикалят стените и да поставят най-различни кръстове и други артефакти около стените. Духовниците минават и четат различни псалми от библията и с това допълнително свалят морала на защитниците на града. Междувременно рицарите започват да строят огромни кули, по-високи от крепостните стени, с чиято помощ се надяват да преминат по-лесно другата страна и да започнат битката.
Критичният момент на сражението се оказва именно 15 юли, когато кръстоносците успяват да вдигнат кулата си близо до северната стена. Кръстоносците успяват да влязат в града и да започнат вътрешна атака. Онези защитници, които пазят стените, сега трябва да насочат вниманието си към свободно преминаващия враг. Междувременно южната стена също започва да се оголва. За жалост военната етика при рицарите не е позната, веднага след прескачането на огражденията и неутрализирането на армита, повечето кръстоносци, продължавайки да вярват, че извършват всичко в името на най-висшите божества, започват да колят обитателите на града.
Според някои източници, никой не бил пощаден – жените и децата също били убивани. Миризмата на разлагащи трупове продължила да се носи из града в следващите месеци, а някои от убитите по стените продължавали да стоят. Евреите също не били пощадени, някои успели да платят откуп за живота си и по този начин да избягат. До днес няма точно цифра, която да маркира броя на жертвите. Едно обаче е сигурно, нито един Бог не би подкрепил точно такива военни маневри – това може да бъде само работа на хора.
