shareit

Откъде идва викът „Джеронимо“ преди скок

| от |

През 40-те години на миналия век американската армия тества дали би могло войниците да скачат с парашути от летящ самолет. Едно от първите армейски звена, които се специализира в група за скоци, е разположено във Форт Бенинг, Джорджия. В нощта преди групата да направи първия си скок, всички се събират и излизат в града като програмата им се изчерпва с това да отидат да гледат филм и след това като цяло да се напият в някой бар. Твърди се, че филмът, който те гледат, е „Geronimo“ от 1939 г., въпреки че това не се знае със сигурност. Пределно ясно е обаче, че във филма се разказва за един от представителите на индианския народ от Северна Америка – апачи (или апахи) – на име Джеронимо, така че се предполага, че това е филмът, който са гледали, защото малко или много датите съвпадат.

Ето целия филм:

Във всеки случай, докато тече гуляят след филма, един от редниците, Обри Еберхард, иска да покаже колко не го е страх и не се притеснява за скока, който предстои да се случи на следващия ден. Колегите му обаче въобще не му вярват и самият Обри твърди, че един от тях му казва: „Ще бъдеш толкова уплашен, че няма да помниш собственото си име!“ На което той отговоря, според майор Джерард М. Девлин, „Добре, по дяволите! Давам ви няколко жокера какво ще направя! За да ви докажа, че не се плаша, когато скачам, ще извикам „Джеронимо!“ колкото ми глас държи, когато утре скоча от самолета!“

Възможно е това да се позовава на историята, че коренния американец Джеронимо получава това име от мексиканските войници след няколко случая, в които Джеронимо, показвайки пълно пренебрежение към собствената си безопасност, напада въоръжени мексикански войници, без нищо друго освен нож, и оцелява при всяка от тези атаки, въпреки че непрекъснато стрелят по него.

Името произтича от виковете и молитвите на войниците към Свети Йероним Блажени за помощ, когато се изправят срещу Геронимо.

Colantonio, Jerome in his Study

Картина на Николо Антонио Колантонио, която показва как Свети Йероним Блажени вади тръна от лъвската лапа

На следващия ден, веднага след като Еберхард скача от вратата на самолета, той спазва обещанието си и изкрещява колкото му глас държи: „Джеронимо!“ и добавя няколко жеста, които имитират индиански войни, за повече ефект. Тази традиция да се прави нелепо възклицание възможно най-силно в лицето на смъртта веднага след скок от самолет (парашутизма в началото, разбира се, не е бил прекалено надеждно занимание и съвсем очаквано е давал много жертви) се възприема и от колегите на Еберхард.

Това става толкова популярно, че когато армията кръщава 501-и пехотен батальон за парашути през 1941 г., който е първият парашутен отряд за бойни действия, те му дават името „Джеронимо“, което е изписано и върху униформите им. Скоро практиката се разпространява и сред останалите парашутисти, а по-късно в крайна сметка обхваща и широката публика благодарение на отразяването в медиите на тези парашутни войски, защото скачането от самолет очевидно беше нещо ново по онова време.

Goyaale

Джеронимо, 16 юни 1829 г. – 17 февруари 1909 г. (на езика чирикауа Goyaałé, в превод „Прозяващият се“)

Действителният човек Геронимо става известен с битките, които води, срещу Мексико и Съединените щати, тъй като и двете държави организират действия срещу земите на апачите.

Майката на Джеронимо, първата му съпруга и трите му деца са убити през 1858 г., когато мексиканските войници нападат група от племето, в която са той и семейството му, докато мъжете от групата отиват в близкия град за провизии. По-късно той се оженил още няколко пъти и има много други деца с различните си жени, някои от които (както съпругите, така и децата) също били убити или отвлечени.

Има легенда, според която Джеронимо се скрива в пещера, преследван от американските войници. Те го чакат отвън, но той и така и не излиза. По – късно войниците чуват, че той е някъде около тях, но и до ден днешен не е открит вторият изход на пещерата. Затова тя се казва Пещерата на Джеронимо.

Джеронимо в крайна сметка умира през 1909 г. на 80-годишна възраст, след като е пада от кон. На следващата сутрин той е намерен все още жив, но в не особено добро състояние, защото лежи цяла нощ в студа (това се случва през февруари) и в крайна сметка почива от пневмония.

Пистолетът, който той носи, когато най-накрая се предава, Winchester от 1876 г., е изложен в Уест Пойнт., а ножът му е изложен в музея на Форт Силт.

 
 
Коментарите са изключени