shareit

Опитът на германците да атакуват Ню Йорк с радиоактивен пясък

| от |

Втората световна война е и Хитлер смята да каже на американското население малко по-добре какво е чувството да си на фронта й. Затова нарежда бомбардирането на американски градове; по-конкретно, той иска те да се ударят с атомни бомби. Но към този момент може да използва само „мръсни бомби“ – които разпръскват облъчени с радиация материали, разпространявайки болести, вместо унищожение. И по странен начин нещо такова се случва.

Когато германците губят Първата световна война, те са принудени да подпишат Версайския договор, който ограничава военните им сили. Има обаче вратички, които им позволяват разработването на ракети и безмоторни самолет, от които те успешно се възползват.

През 1917 г. Ърнест Ръдърфорд успешно демонстрира, че един атом може да бъде разделен, произвеждайки огромно количество енергия. След това той работи с няколко германски учени, включително Ото Хан и Лиза Майтнер, които успяват да го постигнат през 1938 г. Те може би щяха да направят дори повече, но Майтнер е еврейка и бяга от Германия, докато все още може.

Втората световна война избухва и Германия изглежда неудържима и непреодолима като остава непокътната, докато опустошава нациите около себе си. Херман Вилхелм Гьоринг, вторият командир на Хитлер, се хвали през 1939 г., че „Ако някога самолет хвърлят бомба върху Германия, можете да ми викате Майтнер“.

Англичаните обаче доказват, че греши през май 1940 г., когато бомбардират Мьонхенгладбах. Америка се присъединява към войната през 1941 г., като ескалира бомбардировките. Когато сирените за въздушни нападения се включват в цяла Германия, хората ги наричат „сирените на Майтнер“.

Доверието към Гьоринг се срива и през 1942 г. той създава проект 1061, чиято цел е да бомбардира Ню Йорк, избран, защото е по-близко до Европа и е финансов център на Америка. Има обаче проблеми.

Разстоянието от Германия до Ню Йорк е около 5600 километра. По това време нито един самолет не може да лети толкова далеч. А Гьоринг иска пилотите му да се върнат в Германия живи – което означава отиване и връщане или над 11 000 километра. Какво е решението? Да се измисли самолет, който би могъл да прелети поне 16 000 километра, за да се даде на пилотите малко свобода.

Bundesarchiv Bild 146-1969-169-19, Willy Messerschmitt Recolored

Месершмит

Проектът е възложен на Вилхелм Емил Месершмит – изобретателят на изтребителите Bf109 и Me262. Неговите инженери създават прототип, наречен Me264, който според тях може да работи, така че е одобрен договор за производството на шест. Те започват да се сглобяват на летището Лехфелд (сега авиобаза Лехфелд) в Бавария. Тя обаче е заличен от бомбардировките на съюзниците през 1943 г., унищожавайки както прототипа, така и много от работещите върху него. Тъй като въздушните нападения продължават, германските фабрики и градове започват да димят; както и кариерата на Гьоринг.

Вбесен, Хитлер поставя начело на задачата Зигфрид Кнемайер, ръководител на Министерството на авиацията на Райха. Кнемайер организира състезание, приканвайки най-ярките расово чисти умове да намерят начин да се удари Ню Йорк – който той го нарича: Amerika Bomber Projekt. Той прави още една крачка напред, като измисля и нова бомба.

Още през 1941 г. германските учени вече тестват токсичността на радиоактивния материал – така че знаят, че е смъртоносен. Така екипът на Кнемайер обмисля бомба, носеща облъчен пясък, която да пусне над Ню Йорк. Това не би било толкова разрушително, колкото ядреното оръжие и може да накара американците да се оттеглят от войната.

Първи с проект са братята Хортен – Уолтър и Реймар. Те разработват безмоторни самолети (наречени Делта уингс) от 30-те години на миналия век, и Кнемайер дори е управлявал един от техните спортни модели. За да се избегнат радарите и да се възползват максимално от оскъдните материали, външната част на техния самолет трябва да бъде направена от дърво, покрито с въглищен прах.

Предложението им изглежда най-евтиното и лесно за изграждане, което ги отправя на път да стигнат първи до Ню Йорк. Тяхната работилница обаче е унищожена от съюзниците през юли 1944 г. и отново по време на операция Лъмбърджак през март 1945 г.

Следващ е Вернер фон Браун – ракетен специалист с мечти за летене в космоса. Неспособен да направи това обаче, той създава ракетите V1 и V2, които са изстреляни през Ламанша, за да ударят Великобритания. Идеята му е да модифицира една от тези ракети, така че на носа да има пилот, а не експлозив.

Наречен Ракетен самолет А-9, той ще се изстрелва вертикално с ракетата-носител А-10, която Вернер също изобретява. След като достига суборбитална височина, самолетът изхвърля ракетата-носител и ще се отправи към Ню Йорк със скорост 5000 километра в час. От тази скорост няма забавяне – което означава, че пилотът трябва да бъде камикадзе.

Идеята сработва, благодарение на хиляди роби от концентрационните лагери. Те обаче си отмъщават, като саботираха много от ракетите, като уринираха по деликатната схема, което ерозира чувствителните компоненти. Благодарение на тях се смята, че може би 1/3 от ракетите V-2, изстреляни във Великобритания, никога не успяват да стигнат.

Най-накрая идва и Ойген Зенгер – австриец и също ракетист. Проблемът е в това да се носи достатъчно гориво, за да се стигне до Америка и обратно, а решението на Ойген е Silverbird. Той си играе с идеята за ракетен самолет, който може да лети от Берлин до Токио и Ню Йорк, но войната се случва. Вместо да бъде изстрелян вертикално, Silverbird ще бъде изтласкан от шейна с реактивни двигатели, която е върху набор от паралелни коловози. Щом така засилен излети във въздуха, бордовият му двигател ще се включи и самолетът ще се изкачва под ъгъл 60 градуса за три до четири минути, докато не му свърши горивото. Скоростта му на този етап е около 22-23 000 км / ч и с нея той ще достигне Ню Йорк, където ще хвърли бомбата си, пълна с облъчения пясък.

Но нищо от това не се случва. През април 1945 г. фон Браун се предава на американците и по-късно работи за НАСА. Зенгер заминава за Франция, за да работи върху свръхзвуков двигател, но работата му вдъхновява създаването на совалката Чалънджър за многократна употреба. Що се отнася до братята Хортен, тяхната идея става основата на Northrop XP-79B.

Northrop XP-79

Northrop XP-79B

Операция Пейпърклип е американската програма за привличане на над 1500 немски учени и техници в САЩ през 1945 г. Благодарение на нея, фон Браун и други като него успяват да пратят американските астронавти на Луната на 20 юли 1969 г.

След като тези астронавти се връщат на земята, на 13 август им е организиран парад с много конфети в Ню Йорк. Така германците все пак успяват да пуснат нещо над града, макар и не по начина, по който първоначално планираха.

 
 
Коментарите са изключени за Опитът на германците да атакуват Ню Йорк с радиоактивен пясък

Повече информация Виж всички