shareit

Операция „Морски лъв“ – завладяването на Великобритания, което никога не се състои

| от |

Какво е Операция „Морски лъв“?

Операция „Морски лъв“ е кодовото име на планирана инвазия на нацистка Германия във Великобритания. Тя трябва да се състои през септември 1940 г. и ако е успешна, с нея доминирането на Хитлер в Западна Европа ще бъде завършено.

През предходните месеци германската армия вече бе обхванала голяма част от континента. Западна Полша пада рано, през есента на 1939 г. Дания и Норвегия са победени 6 месеца по-късно, през пролетта на 1940 г. Следват Белгия, Холандия и Северна Франция през май и юни. Британските войски на континента също са победени: при Дюнкерк те са принудени да изоставят оборудването си и да се оттеглят обратно през Ламанша. Следователно на хартия нашествието във Великобритания е логичната следваща и последна стъпка.

Как Германия планира да нахлуе във Великобритания?

Има три аспекта на германския план за нашествие: битка във въздуха, битка в морето и нападение над британските плажове.

Първата и най-важна стъпка е неутрализирането на Кралските военновъздушни сили (RAF): нахлуването през канала би било твърде опасно, ако преди това не се постигне надмощие във въздуха. Ръководителят на Луфтвафе Херман Гьоринг се похвали, че самолетите му могат да разбият RAF само за няколко седмици. Следователно в средата на юли той предприема масирана атака срещу британски самолети и летища с намерението да унищожи способността на Великобритания да се защитава. Това е началото на въздушната битка, която става известна като Битката за Великобритания.

Втората стъпка е нашествие и управление на морето. За германците това изглежда далеч по-страшно предизвикателство. Въпреки че Кригсмарине разполага с десетки подводни лодки (U-boats), повечето от големите му кораби вече са потопени, повредени или износени в кампанията срещу Норвегия по-рано през годината. За разлика от това Великобритания все още има най-големия флот в света, който по всяка вероятност ще унищожи всяка инвазивна сила, дори преди тя да има шанс да се прояви. Затова ръководителят на Кригсмарине, гранд-адмирал Ерих Редер, изготвя планове за отвличане на вниманието на Кралския флот с нападение в Северно море. След това, полагайки огромни минни полета из Ламанша, той се надява да успее да защити германските сили точно толкова дълго, колкото да се осъществи инвазията.

Последната част от плана е самата инвазия. Германците не разполагат със специализирани плавателни съдове от типа, които съюзниците ще използват при десанта в Нормандия четири години по-късно, така че вместо това те събират стотици речни шлепове, които смятат да изтеглят през канала с влекачи. Първата вълна от атаката ще се състои от пехотата, чиято работа ще е да осигури известна защитена територия на плажа. Следващите тях ще дойде кавалерията, танковете и други превозни средства, заедно с жизненоважни провизии, които да помогнат за пробива по-нататък. Междувременно въздушно-десантните войски също ще настъпят зад британските линии, за да атакуват защитниците отзад.

От самото начало има различни спорове между германските командири относно това как да се предприеме това гигантско начинание. Началникът на генералния щаб на армията, генерал Франц Халдер, иска да се отнесат към инвазията така, сякаш това е просто пресичане на река: той си представя кацане на 13 дивизии на 300 километра брегова линия между Лайм Реджис и Рамсгейт. Гранд-адмирал Редър се присмива на тази нелепа идея, аргументирайки се, че единственият начин да преминат безопасно през Ламанша е да концентрират силите си на много по-тесен фронт между Ийстбърн и Фолкстоун. Халдер отвръща, че концентрирането на всичките му хора само на няколко плажа, както  Редър иска, би било „пълно самоубийство“.

Защо планът се проваля?

В крайна сметка тези аргументи увисват във въздуха, защото Германия не успя да постигне нито една от предпоставките си за инвазия. Въпреки хвалбите на Гьоринг, Луфтвафе така и не успява да постигне надмощие във въздуха. Срещу силата на Кралския флот, спечелването на морето дори за кратко време също започва да изглежда като мечта. На 17 септември, когато времето в Ламанша става много по-непредсказуемо, Хитлер най-накрая решава да отложи инвазията – за неопределено време.

Не е ясно дали Операция „Морски лъв“ някога е била сериозен план, или е просто трик за оказване на натиск върху британците да капитулират. Крайната цел на Хитлер винаги е била да нахлуе в Съветския съюз. И той силно предпочита да го направи, без да се притеснява да се бори по същото време и с Великобритания – но когато става ясно, че британците няма да търсят преговори за предаване, той се отказва от плановете си за нашествие и се концентрира върху реалните си цели на изток.

Какво можеше да се случи, ако Германия беше нахлула във Великобритания?

Хората задават този въпрос още от войната. Драматурзите изобразяват всякакви възможни резултати от германско нашествие, от героичната съпротива във филма от 1942 г. „Went the Day Well?“ към по-мрачния свят на кооперация между британците и нацистите, изобразена в драмата на BBC от 2017 г. „SS-GB“.

В действителност обаче е изключително малко вероятно някакво нашествие да стигне кой знае колко по-далеч от плажовете и непосредствените им околности. Когато съюзниците нахлуват в Нормандия през 1944 г., те имат почти пълен контрол както над въздуха, така и над морето – и въпреки това те все пак с мъка успяват да преминат по-навътре. След войната германският гранд-адмирал Карл Доениц признава в мемоарите си, че „аз самият нямах вяра в успеха на това нашествие“ и твърди, че Редър се съгласява с него.

През 1974 г. Кралската военна академия в Сандхърст анализира и разиграва операция „Морски лъв“ и стига до същото заключение: макар германските войски и да успеят да вземат някакво пространство на брега, не много след това те вероятно ще са принудени да се предадат.

 
 
Коментарите са изключени