shareit

Операция Фокус – как Израел извади от строя ВВС на Арабския свят

След като Израел се озова отново в новините, демонстрирайки за пореден път много активна военна стратегия и възможност за бързо нападение, решихме да обърнем внимание на пълната им история от конфликти, които в един момент могат да наричат защитни мерки, а в друг директна офанзива. В месеците на 1967 г. и подготовката за популярната 6-дневна война, можем да открием, че страната не се намира в най-доброто възможно състояние, впрочем не се намира в никакво, особено след като страни като Египет, Йордания, Сирия и Ирак са на мнение, че съществуването на такава държава е доста сериозен конфликт. Географски погледнато, Израел не се намира в най-добрата възможна позиция, а за жалост има един много сериозен и основен опонент – Египет.

Като страна, която получава сериозно бойно снаряжение директно от СССР, може спокойно да се смята за потенциален агресор, а и самата страна не крие апетитите си. В толкова тежки моменти можем да станем свидетели на писането на история и в това отношение Израел изобщо не разочарова. Така наречената операция „Фокус“ има за цел една основна задача – да извади от строя противниковите ВВС и да позволи безпроблемно придвижване на наземните единици. Отново има един проблем – съвкупните сили на Египет, Йордания и Сирия, би била не толкова лека задача и за най-големите армии. В комбинация, страните могат да призоват около 328 000 души, 2300 танка, 1800 тежки машини, 2200 ПВО-та, включително ракетни установки SAM и около 700 самолета.

Mirage III, single-seat, fighter, aircraft, deployed by Israel, in the Six Day War.

Израелски Миражи в подготовка

По това време ВВС на Египет получава чисто нова пратка от МиГ-17, МиГ-19 свръхзвукови изтребители, МиГ-21 свръхзвукови, Ту-16 бомбардировачи и Ил-28 среднообхватни бомбардировачи. Срещу тях в сражение застават едва 196 бойни самолета на Израел. Повечето от тях са подобрени френски леки бомбардировачи Sud Aviation, Dassault Ouragon, Dassault Super Mystere изтребители и 76 наистина много впечатляващи Dassault Mirage IIICJ изтребители. На хартия нито един човек не би решил да влезе директно в такава битка, противникът има достатъчно огнева мощ не просто да се разправи със скромният брой изтребители, но и да претърпи загуби, които не биха объркали сметките.

Super Mystere 2B of the Israel Air Force in action during the 1967, Six Day War.

Израелски изтребител при излитане

Израел има решение за някои проблеми и точно по тази причина създава бомба, която да пробива самолетните писти, използвайки ракета с парашут, който да активира пропелер за пробиването на бетонното покритие. Самолетите наистина са малко, но Израел превежда в бойна готовност всички пилоти, следователно се очаква, че на един изтребител ще има около 3 пилота, които трябва да чакат завръщането и качването в бойната машина почти веднага. Ако трябва да го обясним с други думи, това е нещо като състезанието Льо Ман, в което 3-ма пилоти карат един болид, следователно тук ситуацията е практически същата, но с малко повече бомби. Това, което Египет още не знае е, че в пустините има няколко макетни писти, върху които израелци правят редовни тренировки за бомбени заходи.

Пилотите не само изучават маневри, но са тренирани и обучени да слизат и да се качват в самолета по-бързо, да презареждат във въздуха и да бъдат готови да правят по няколко мисии на ден, а може и повече. За да може да използват пълната си сила, всички пилоти правят учебни тревоги и се засича времето, в което всички самолети могат да се вдигнат незабавно във въздуха. Тези тренировки показват, че за кратко време около 90% от целия военен арсенал може да излети и да се насочи към конкретна дестинация. Цялата подготовка е наистина впечатляваща, но тук трябва да допълним и възможностите на Египет – при бойна тревога, те са способни да вдигнат едва 30% от своя персонал.

Планът на Израел е първо да елиминира бомбардировачите, които имат потенциала да стигнат до страната, а след това и МиГ-21 изтребителите, които са едни от най-добрите възможни в момента на сражението. Второстепенната задача е да бъдат унищожени летищата и ПВО-тата – това ще попречи на Египет да вдигне своите самолети и да се защитава. Ако мисията мине успешно, то изтребителите ще продължат своята атака, като само ще се презареждат заедно със смяна на пилотите. На хартия планът изглежда повече от прекрасен, но какво наистина ще се случи на практика. На първо място не трябва да забравяме, че Египет разполага с модерна защита и може да прихваща вражески изтребители на изключително далечни разстояния и макар да вдигне 30% от своето ВВС, те са напълно достатъчни, за да се справят с противника и след това да последва втора вълна. Единственото решение на Израел е да използва една от най-старите и добри стратегии – нисък полет и много високи скорости.

По нареждане на щабът, изтребителите трябва да летят на височина под 18 метра, но същевременно с максимална скорост, за да избегнат прихващане от самите ПВО-та. Макар и да не са защитени от леките противовъздушни оръдия, повечето няма да позволят активирането на SAM ракетите, които са много ефективно и смъртоносно оръжие в този момент. Единственият проблем е, че под определена височина не могат да се задействат, следователно най-доброто оръжие просто ще наблюдава как изтребителите прелитат и не може да участва по никакъв начин в сражението. Израелското разузнаване е прекарало няколко месеца в търсенето на по-специални радарни дупки – онези места, които сигналът на домакините не е ефективен. Начертава се един много специален маршрут и ако всичко мине по план, скоро френските изтребители ще нахлуят в Египет и ще доставят комплименти под формата на тротил.

1024px-Hatzerim_Mirage_20100129_1

Запазени самолети, участвали в атаката над Египет, Йордания, Сирия и Ирак

Последното в плана е времето, в което да се проведе атаката. Израел се спира на един специален час 9 без 15 египетско време, отказвайки се от желанието да атакуват призори. Шпионите от другата страна вече докладвали, че първите патрулиращи мигове кацат по това време, а освен това и останалите пилоти имат много затруднения, за да стигнат до базата си в час пик. В 7 часа и 10 минути израелско време на 5 юни около 16 Magister Fouga тренировъчни самолети излитат и правят своя патрулен полет. Вдигнати са във въздуха, защото радарният им сигнал е точно като на  добре познатите изтребители Мираж. За вражеските радари това е един напълно нормален ден. Само 5 минути по-късно около 183 бойни самолета са вече във въздуха и се насочват към Египет. Броят им е около 95% от цялото ВВС на страната. Остават едва 12 бойни самолета, които да защитават базата.

При излитането всички се групират на четворки с кратки паузи, за да може да има сигурност, че всяка една база ще бъде под много сериозен обстрел. Самолетите се насочват на запад за 18 минути, преди да продължат курса си на юг. След като достигат своите цели (около 10 различни летища, които трябва да бъдат ударени на първа вълна), формацията се издига на височина  от 2.7 километра, за да започне своята масирана атака. Повечето експерти биха заявили, че изненадата наистина е успяла, но истината, е че този план е хванал противника по бели гащи. Йорданските радарни системи успяват да засекат потеглящата армада и дори се опитват да предупредят египтяните, но след като техните радио кодове са променени от предишния ден и никой не може да разбере съобщението. Бригаден Маршал Абд ел Хаким Амир и неговият ВВС командир генерал Мохамед Махмуд инспектират своите сили в Синайския полуостров и предварително са наредили на армията да не стреля по никакви преминаващи самолети, за да не въвлекат страната в конфликт.

В рамките на 20 минути всички летища са ударени по 3 пъти. Първата израелска атака е с продължителност от близо 80 минути, след това идва 10-минутна пауза, последвана с още 80 минути в атака при втората атака. Всеки самолет има достатъчно гориво, за да направи между 3-4 бомбени захода. Около 9 часа египетско време, двете бази на страната и четири в Сунай са напълно унищожени. В края на втората вълна, ВВС на Египет е изгубило около 293 самолета, в които се включват всичките 30 Ту-16 бомбардировачи, както и 27-те Ил-28, 12 Су-7, 90 МиГ-21, 20 МиГ-19 и още 75 МиГ-17. Израел губи само 10 самолета при първата вълна и 6 пилота са убити. След като цяла сутрин самолетите се занимават с Египет, следващата им дестинация е Йордания, Сирия и Ирак. Нападението над Йордания успява да унищожи всички 28 самолета на страната, елиминирайки ги изцяло от нападение.

6dayswar1

Останки от египетски самолети, опитали се да излетят

Сирия губи около 57 самолета или 2/3 от своя арсенал, а Ирак се разделя само с 10 самолета. Онези самолети, които успяват да се издигнат за въздушен бой, нямат никакви шансове, Израелските Миражи успяват да свалят около 50 МиГ на 5 юни, при това без да дадат самолет в това сражение. По официални данни, унищожените арабски самолети са около 452, докато Израел губи 46. Макар и да се струва много, нанесеното тежко поражение е повече от справедлива сделка, особено след като сега единствената страна с повече въздушни сили остава именно Израел.

Six_Day_War._Egyptian_air_force_base_attacked._Egyptian_planes_destroyed_on_the_ground._June_1967._D326-011

Снимки на египитски военновъздушни бази

След още два дена в сражения, противниковите ВВС просто спират да съществуват, а Израел е свободен да осигурява своето въздушно преимущество. Ето защо и цялото сражение се нарича 6-дневната война, в първите два дена от строя е извадена авиацията, а след това с лекота се осигурява достатъчно защита за премахването на противника. До този момент самата операция се смята за пример и качество на провежданата ВВС, която може единствено и само да бъде еквивалент на немските изпълнения на Луфтвафе срещу СССР в началото на операция Барбароса.

Дори и в ограничен състав, Израел успява да елиминира напълно противника си, като преди това е прекарал достатъчно време в подготовка и изпълнение на задачата. Египет успява да се възстанови и да получи нови самолети, но ще минат около 6 години, преди да продължат отворения конфликт и сражения.

Снимки: Wikipedia, GettyImages

 
 
Коментарите са изключени