Олег Пенковски спасява света от ядрена катастрофа, но плаща с живота си
През 1962 г. погледите на целия свят са насочени към една страна – Куба. Един разузнавателен полет над територията на островната държава показва инсталирането на нови ракетни силози – оръжие, което Куба никога не е притежавала. В следващите седмици напражението между САЩ и СССР се засилва до червено. В предишните спорове между Кенеди и Хрушчов се демонстрира смелост само пред телевизионния екран. Светът се разделя на комунисти и капиталисти. За съжаление двете страни разполагат с ядрено оръжие и достатъчно причини да започнат следващия глобален конфликт. Самият Айнщайн е казал много по-рано, че Четвъртата Световна война ще се води с камъни и пръчки, ако изобщо се стигне до такава.
Военните експерти изчисляват милионите човешки загуби и ефектът от радицията. По всичко личи, че съветските ракети ще пристигнат на острова и ще бъдат повод за директен конфликт между източния и западния лагер. Именно в този момент на лудост ще се прояви един човек. Олег Пенковски проявява нечувана смелост и предава собствената си страна в името на една по-висша цел – милионите човешки животи. Неговата информация се оказва ключова в най-тежките преговори от Студената война.
Олег Пенковски се ражда на 23 април 1919 г. във Владикавказ. Така и не успява да запомни баща си, който умира същата година в гражданската война, борейки се срещу червеногвардейците. Не е почитател на новия режим и въпреки това се присъединява към Червената армия през 1937 г. Немската армия пресича границата и в този момент всеки руснак, който може да държи оръжие е по-ценен и от злато. В началото на окупацията Олег получава назначение в артилерията и в следващите няколко години ще бъде повишен в чин офицер.
През 1944 г. е ранен в лявата ръка, напуска фронтовата линия и е зачислен към Главното разузнавателно управление. Неговата мисия е да търси лабилни хора, които да превръща в шпиони и да ги използва на по-широката геополитическа сцена. ГРУ много напомня на КГБ, но разликата е, че първото управление работи в доста по-сериозен диапазон.
От 1949 до 1953 г. Пенковски се обучава за разузнавателен офицер, преместен е в Москва и продължава да изпълнява секретни задачи. Седем години по-късно е повишен в полковник, а след това става началник на чужденстранната секция на Държавния комитет за координация и научни изследвания. Работата му предлага поглед към западната технология и оръжейна техника, покрай нея започва да трупа информация за живота от другата страна на желязната завеса и определено не остава очарован. Жестоките лъжи и цензури го карат да се отрече от собствената си родина, която в този момент води една жестока битка. Същата година (1960 г.) успява да предаде съобщение до ЦРУ с помощта на двойка американски туристи. Думите на Олег са:
„Бих Ви помолил да ме разглеждате като ваш войник. От днес нататък вашите въоръжени сили се увеличават с един човек.“
Това е повече от подарък за британското МИ6. Шпионите на кралицата отчаяно се опитват да внедрят агент именно в този отдел, докато Олег сам не ги търси. Само една година преди посланието на Олег, агентите успяват да вербуват британски бизнесмен на име Гревил Уайн за агент. Като собственик на компания за износ на различни инжинерни продукти, Гревил пътувал по целия свят и можел да използва работата си като идеално прикритие за изпълнение и на дълга към родината си.
По време на пътуване в Лондон през 1961 г. Пенковски се среща с него и му подава пакет с документи. Британското разузнаване е в шок и веднага предава информацията на ЦРУ. Много скоро Олег ще получи контактите на Гревил и ще го търси за лична среща. Британското досие на двойния агент носи кодовото име „Герой“. След като се доказва като лоялен агент на западните сили, Пенковски започва усърдна работа. За период от две години изнася повече секретни документи, отколкото всеки друг западен агент. Съдържанието включва военни планове, инструкции за употреба на най-различно оръжие, диаграми на ядрени ракети и още много други.
Износителят е именно Гревил Уайн, с когото се срещат само веднъж. Осъзнавайки, че шансовете за залавяне са огромни, Пенковски разработва план за размяна на информация. Вместо да се срещат и да възбуждат подозрението на агентите и тайната полиция, руснакът чертае специална карта и оставя документите в цигарени кутии и кутии за бонбони на различни места в града. Дори и някога да е бил подозиран, Олег не се срещал с никого, живеел скромно и спокойно с мечтата, че един ден ще избяга от СССР. Друг партньор в тази сложна и опасна игра е Джанет Чисхолм. Съпругата на британския агент Рори Чисхолм – агент на МИ6 под прикритие в посолството на Москва.
Когато се наложило да пътува до Великобритания, неговите колеги, както и агентите на КГБ дори не го въвели в списъка за задължително следене. На британска почва Олег говори с ЦРУ и МИ6 около 140 часа, предава безценни руски документи и повече от 5000 съветски снимки на оръжие и различни изобретения. Транскрибираният разговор е около 1200 страници. Необходими са 30 преводача, за да запишат всичко. Неговото участие позволява на САЩ да разбере жестоката истина – съветското ядрено оръжие е много по-развито и точно от американското. Докато всички се надявали, че СССР ще се опита да поддържа мира, Кубинската ракетна криза избухва на 14 октовмри 1962 г. Шпионски самолет U-2 заснема усърдното съветско строителство и в рамките на няколко часа се потвърждава един от най-големите страхове на Кенеди.
Ядреното оръжие е изключително близо и още по-страшното е, че може да атакува директно големите градове. Паниката в САЩ успява да мотивира жителите да изпразнят магазините и дори да закупуват подземни бункери. Докато двете велики сили се съпротивляват, ЦРУ разглежда направените разузнавателни снимки от Куба и ги сравнява с предадените данни от Олег. Информацията позволява на Кенеди да знае точно колко далече може да стигне една от позиционираните ракети и какви щети може да нанесе. Макар и съветските ракети да изглеждат достатъчно заплашително, ЦРУ вече знаели, че докараният арсенал в Куба не е достатъчен, за да защитава острова. Друга важна подробност е, че все още липсвала точната навигация, а и горивните системи не били инсталирани и подготвени за полет – самият процес отнемал няколко седмици до месец. Истината е, че плановете на Хрушчов били да докара много по-сериозни и далекобойни системи за защита и нападение, но за щастие плановете се усоетяват.
Макар и Никита Хрушчов да блъфира и да заплашва Вашингтон с директен обстрел, разузнаването било значително по-спокойно. Този коз в ръцете на американците позволява да преговорят по-добри условия, с които да се стигне до задържане на крехкия мир. След 14 дена на тежки директни телефонни разговори, съветският лидер оттегля ракетите си и светът може да отдъхне. Олег Пенковски би трябвало да бъде герой на света, но за СССР е нищо повече от предател. Само 6 дена след приключването на този случай, двойният агент е арестуван. До днес ЦРУ и МИ6 не знаят кой е предал агент „Герой“. Според различни източници Рори Чисхолм работил с човек на име Джордж Блейк, който в последствие се оказал агент на КГБ.
След като името на Олег се появило в устата на Рори, КГБ вече преследвали като хрътки своя собствен служител. Поставени са подслушвателни устройства, агенти се разполагат от другата страна дома му и много скоро доказват, че Олег се среща със западното разузнаване. След ареста следва публично дело. Повдигнати са обвинения за шпионаж, последвани от смъртна присъда. Главният разследващ агент на КГБ – Александър Загвождин споделя, че Пенковски е бил разпитан стотици пъти, преди да бъде разстрелян. Агент Владимир Резън споделя в своите мемоари, че е виждал снимки на Олег Пенковски в крематориум, където е бил изгорен жив на 16 май 1963 г. Останките му били изхвърлени в масов гроб в Москва.
