shareit

Окупацията на Полша през 1939 г.: Между чука и наковалнята

| от Радослав Тодоров |

Всеки знае, че Втората световна война започва с нападението на Третия райх над Полша. Тази представа за нещата обаче не е съвсем пълна. Полша тогава не е нападната само от един враг. За беда, през септември 1939 г. от едната й страна има наковалня, а от другата чук, при това, придружен със сърп.

Въпреки сходствата в двата авторитарни режима на нацистите и болшевиките, съществуват диаметрални противоречия между техните идеологии, които в ход а на войната предстои да бъдат изострени до крайност. Преди това обаче е сключен пактът Молотов – Рибентроп и с последвалите тайни преговори за разгром и подялба на Полша, над страната надвисват страховитите сенки на свастиката и петолъчката. Некоректно е обаче вината да се хвърля само върху Германия, защото тя е обща. На практика Третият райх и Съветския съюз провеждат съвместна операция и вината е еднаква и на двете страни.

През периода на социализма, че дори и в съвременните, предимно руски книги и филми (защото немците избягват въобще да коментират този епизод от историята) нещата се представят доста едностранчиво. За ролята и действията на виновната и подсъдима Германия се говори надълго и нашироко, а за ролята на СССР или се споменава с половин уста, или изцяло се мълчи. В старите карти из книгите с ярко червени корици, настъплението на германската армия в Западната половина на Полша е подробно обозначено със стрелки и дати, докато в Източната нищо не е обозначено, а тя е представена вече като част от СССР. Всъщност е точно обратното – първи германците започват своята офанзива на 1 септември, като авангардът им до 14 септември вече е достигнал до границата определена с тайната клауза на пакта Молотов – Рибентроп. А съветската инвазия на изток започва чак на 17 септември, като и там, и в източната половина бойните действия приключват на 6 октомври, когато полската съпротива и в двете части е вече напълно сломена.

Map-1939a

Поляците взимат решение твърдо да се съпротивляват срещу Третия райх, въпреки численото и технологичното му превъзходство, тъй като Англия и Франция ги уверяват, че при война веднага ще се включат на тяхна страна. Реално обаче Полша е подхлъзната от тях да бъде напълно неотстъпчива и несговорчива към всякакви предложения и преговори с германците, което води до ескалация и избухване на конфликта, след което е неочаквано изоставена от мнимите си съюзници. Великобритания и Франция все пак обявяват война на Германия, но реално не предприемат абсолютно нищо, за да помогнат на Полша, освен че приемат на своя територия емигриралото й правителство в изгнание и започват обучение на полски и чешки пилоти, които впоследствие да се бият на британски самолети срещу Луфтвафе. Резултатът от това е печално известен – Вермахтът прегазва Полша с блицкриг* за седмици.

В хода на тези събития от изток в Полша нахлува и Червената армия, като поляците първоначално си мислят, че славянските им братя пристигат за да им помагат в борбата срещу нацистите. Това заблуждение идва от обстоятелството, че няколко месеца по-рано СССР води официални преговори с Великобритания, Франция, Полша и Румъния против милитаризацията на Германия, както и от това, че при влизането си на полска територия, те не обявяват официално война. Няколко източни полски градове като Дубно, Луцк и Влоджимерж Волински просто пускат мирно руснаците без каквато и да било съпротива.

немски войници премахват граничната бариера на полската граница

Немски войници премахват граничната бариера на полската граница

В това време в Източната половина от Полша администрацията все още функционира, както и международните връзки. Първите френски доставки обаче пристигат, чак когато немците са окупирали цялата западна част, а руснаците вече са нахлули в източната. Това са няколко кораба превозващи танкове Рено R35, 20 самолета, амуниции, експлозиви и материали за Полша, достигнали румънското пристанище Констанца и още няколко току що потеглящи от Марсилия. По това време под контрола на поляците са само Варшава, Лвов, Гродно, Тарнопол, Люблин и териториите около тях, а под командването на щаба им се намират около 700 000 войници. И ако Съветският съюз вече се е превърнал в индустриален гигант и Червената армия е силно механизирана, то в полската армия нивото е доста по-изостанало, при всичките си 26 пехотни дивизии те имат само 2 моторизирани бригади.

Въпреки че полската армия е пометена от Вермахта и изтощена от седмици тежки боеве срещу него, тя все още е боеспособна и функционираща сила, по-голяма от повечето тогавашни европейски армии и определено разполагаща с ресурс да се съпротивлява още дълго срещу немците. Всички шансове нацистите да бъдат спрени обаче рухват, когато става ясно, че болшевиките не са дошли да помагат, а също да окупират. Тогава полското войнство се вдига и срещу тях. В този момент около 250 000 полски войници се бият срещу немците в Централна Полша, други 350 000 са заели позиции да охраняват жизненоважния коридор за доставки през Румъния, 35 000 се бият на север в Полезия и около 10 000 на крайбрежието при Гдиня. От запад обаче настъпват над 1 500 000 германски войници с 2500 танка и 2300 самолета, а от изток настъпват 900 000 руснаци с 4700 танка и 3300 самолета. Към този момент полската армия разполага с едва 880 танка и 400 самолета.

Warsaw-March-copy

Понеже войските се сражават на запад срещу немците и не очакват съветско нападение, за охрана на източната граница са оставени едва 20 000 войници, която съпротива е много лесно преодоляна от руснаците. Германският удар е нанесъл тежки поражения по инфраструктурата и комуникационните системи на поляците, което затруднява контрола и съобщенията от щаба към отделните части. За това те решават да минат в глуха отбрана по всички фронтове, очаквайки обещаната намеса на английските и френските войски във войната. Тази намеса обаче не се случва и поляците остават сами да понесат удара между чука и наковалнята.

На първия ден от съветското нахлуване, правителството на Полша се евакуира към Румъния, но отказва да капитулира и армията остава да се бие срещу нашествениците. Но още в началото на боевете срещу руснаците, немците вече разбиват Краковската и Люблинската армия при Томашов Любелски намиращ се до съвременната източна граница на Полша. Ген-щабът решава да изтегли всички войски така, че да заемат отбрана около двете страни на румънския снабдителен коридор. На север вече немските и съветските войски се срещат и доказателство за тяхното кооперирано съдействие, е че германците отстъпват превзетата на предния ден от тях Брестка крепост на съветската 29-а танкова бригада, защото така е било договорено на тайното им споразумение преди войната. На 22 септември дори се провежда съвместен военен парад в града, приет едновременно от германския генерал Хайнц Гудериан и съветския Семьон Кривошеин. В този ден пада и Лвов, след като германците вдигат обсадата му и също така го предоставят на руснаците. Вилнюс е превзет от Червената армия след двудневен бой на 19 септември, а Гродно пада на 24 септември след 4 дневни боеве.

съветски парад в Лвов

Съветски парад в Лвов

Отчаяната съпротива на поляците обаче продължава и на 28 септември те дори успяват да постигнат тактическа победа в битката при Шацк, когото те отвоюват от руснаците след тежки кръвопролитни сражения. Крепостта Модлин пада на 29 септември, след 16 дневен щурм на германците, а Варшава вече се отбранява с последните налични сили от цивилни доброволци, милиция и отстъпили натам разбити военни части. На 1 октомври руснаците разбиват изтласканите до Витично остатъци от полската армия в последното голямо сражение от кампанията. Всички оцелели полски военни съединения вече се бият изолирани едно от друго и в пълно обкръжение. Отчаяната им съпротива продължава до 6 октомври, когато всички те неминуемо са разгромени от врага. По повод успешното приключване на кампанията, Молотов пише до Върховния съвет на СССР: „Един кратък удар на германската армия, а впоследствие и на Червената армия, беше достатъчен за да не остане нищо от това изчадие на Версайския договор”.

немски и руски войници се здрависват в Полша

Немски войници премахват граничната бариера на полската граница

Въпреки че полската армия е разбита, а територията на страната -окупирана, поривът към свободата и към борбата за Родината не угасва в полските сърца. Полското съпротивително движение против окупаторите става най-мащабното в цяла Европа за времето на Втората световна война. В края на войната се вдига голямо въстание във Варшава против немската власт, което е удавено в кръв от нацистите. Но като говорим за това, както и за концентрационните лагери на немците в Полша, не бива да забравяме и за разстрела на полските офицери и аристократи в Катинската гора, както и всички останали престъпления извършени и от руснаците. За тези случки впоследствие не се говореше, защото те излизат победители от войната. Хубаво е обаче, когато се казва истината, тя да се казва цялата и докрай.

* блицкриг – нападателна оперативна военна доктрина, която се състои от предварителна бомбардировка и последваща атака с моторизирани сили, които използват елементите на бързина и изненада за предотвратяване изграждането на хомогенна вражеска отбрана.

 
 
Коментарите са изключени

Влюбената двойка от Модена е била от мъжки пол

| от |

„Любовниците от Модена“ е името на една любопитна разкопка. През 2009 г. изследователи попадат на два скелета, които се държат за ръце и са погребани в общ гроб. Първоначалното вярване, че това е било семейство беше разбита този месец, след като се оказа, че двата скелета имат мъжко ДНК. В началото правенето на подобно изследване е доста трудно за изпълнение, но преди седмици се прави щателен анализ на зъбната картина на починалите. Добрата новина е, че зъбният емайл подлежи на анализ дори след 1600 години. Журналът по научни доклади споделя, че в зъбния емайл при мъжете се крие протеин с името амелогенин изоформа Y и се среща само при мъжете. С този анализ и спрямо направените жестове, двамата очевидно са изпитвали чувства.
Освен двамата души, археолозите попадат и на още 11 скелета с тежки наранявания по костите. Това до някаква степен подсказва, че най-вероятно се е водила битка.

Снимка на въпросните може да видите ТУК!

Това автоматично предлага и други версии:
1. Възможно е моденските любовници да са били бойни другари, които са посрещнали своя край в тежка битка и след това да са погребани в общ гроб.
2. Поради близката възраст е възможно да са били роднини, братя или братовчеди, които са решили да посрещнат края си заедно.
Преди 1600 г. е започвала да се прокрадва християнската религия, която не гледа с добро око на подобни практики. Мъжете се погребват в отделни гробове и освен това е трудно да се повярва, че някой би сложил ръцете им по този начин. Единственото разумно обяснение е, че просто двете жертви са се държали преди това. Историческите текстове показват, че по това време Модена е част от Западната Римска империя, която много често била обект на източни армии, оставяме читателя да се замисли кой точно е тормозил въпросната империя.
Археолозите за съжаление не могат да бъдат сигурни каква битка се е водела, но поне дават някакви частични отговори.

 
 
Коментарите са изключени

Шаварш Карапетян – да замениш златния медал за 20 човешки живота

| от |

Да спасиш човешки живот е може би най-голямата награда, която може да съществува. С тази мотивация тръгват и стотиците хиляди лекари, борейки се редовно с природата за още миг живот. За тях срещата със смъртта е призвание, но за обикновените хора е върховно предизвикателство. Историята на арменския плувец Шаварш Карапетян е достойна не само за филмиране, но и като основен пример за безграничната човешка добродетел.

Арменецът е роден през 1953 г. в Кировакан (днешен Ванадзор). През 1964 г. семейството му се мести в Ереван, там завършва техническо училище, а след това следва отбиване на военната служба в съветска военновъздушна база в Баку. В много ранна възраст, семейството на Карапетян е получило съвет от приятел, че синът им трябва да се запише на плуване. Физиката на момчето позволявала успехи във всеки спорт, но спортното плуване с шнорхел се оказало основополагащо за бъдещите му изяви. В спортната си кариера, той ще счупи 10 пъти световния рекорд в тази дисциплина, а като бонус ще бъде и майстор на спорта в СССР. Количеството медали е само една страна от личните успехи на арменеца, подвигът му през 1976 г. е може съвсем спокойно да надскочи всяка спортна награда.

Screenshot_1

На 16 септември Шаварш и брат му правят редовната си тренировка – 20 километра пробег около Ереванското водохранилище. Вниманието им е привлечено от странен шум. Никой от тях не е подозирал следващата гледка – тролейбус натъпкан с хора потъва бавно и сигурно в язовира. Шофьорът е изгубил контрол и по всичко личи, че 92-ма души ще бъдат погълнати в бездната. Опитният плувец се хвърля в ледената вода, а брат му чака на повърхността, за да извежда на безопасно място пострадалите.

След 20-километров крос, Шаварш е изтощен, но няма време за умора, тя остава далеч на заден план пред отчаяните погледи на удавниците. С първото си потапяне, олимпиецът чупи стъклото на тролея и започва да вади хората един по един. Септемврийското утро е все още тъмно, а под водата липсва светлина, паниката е друг фактор, който пречи за спасяването на още хора. При едно от гмурканията си, опитният плувец вади и една седалка – объркал я за човек. Години по-късно ще признае, че именно проклетата седалка е и повод за неговите кошмари – вместо нея можел да извади поне още един човек.

Screenshot_4

Геройският подвиг позволява на 20 човека да продължат живота си, извадени са 46. Останалите издъхват на брега в следствие на премръзване. Самият Карапетян е приет по спешност в болницата. Диагнозата е двойна пневмония, усложнена от сепсис. За подвигът си, той ще прекара цели 45 дена с температура от 40 градуса – безкрайното мъчение е вгорчено допълнително от болки в гърдите при всяко вдишване. Друг проблем са раните от стъклата, водоемът събира предимно отпадни води. В следствие на белодробни усложнения, плувецът никога повече няма да може да се състезава. Не е ясно дали съдбата няма пръст в цялата история. Подводният шампион признава, че не е бил допуснат от спортната федерация да отиде на поредния световен шампионат. Думите на председателя на ЦК ДОСААФ СССР Покришкин са:
Откъде в безводна планинска Армения се появи гмуркач?“

Очевидно се появява, при това на правилното място. Това е причината Шаварш да прави своята тренировка на 16 септември. За подобно геройство всяка медия щеше да избухне и да превърне обикновеният спортист в герой, но времето е различно и властта преценя, че няма нужда от герои в момента. Историята се потулва и цели 6 години няма никаква информация. Първата информация за този случай се появява през 1982 г. в „Комсомолска Правда“ със заглавие „Подводната битка на шампиона“.

Screenshot_5

Ако попитате Карапетян дали е герой, той ще отвърне „Аз съм просто човек“. Това не е мнението на всички останали. Едва след публичното разкритие на героизма, той получава медал за храброст, както и награда от UNESCO за „Феър плей“. Астрофизикът Николай Черних кръщава астероид на името на героя, решението е одобрено през 1986 г. Арменецът днес притежава обувна фабрика наречена „Втори дъх“. През 2014 г. получава олимпийския огън два пъти за зимните олимпийски игри през 2014 г. и добавя „Носих огъня за Русия и Армения.“.

Снимки: YouTube/Screenshot – https://www.youtube.com/watch?v=RiO96Qrtkn4

 
 
Коментарите са изключени

Упоритото пиле Майк

Това се случва наистина.

На 10 септември 1945 Майк (който тогава още не се е казвал Майк) е на път да стане вечеря. Често същата съдба застига и други петли като нашия Майк. Мъж на име Лойд Олсен е нагърбен със задачата да организира нещата около пилето и в желанието си да не разочарова тъщата, той заколва петела, оставяйки колкото може повече от врата му – някои хора явно обичат пилешки врат. С добър прицел Лойд отсича главата пет-и-половина-месечната птица. Подобно на всички пилета (а и животни), които губят горния си край, Майк се побърква – това е очаквано.

Radioactive Chicken Heads album cover - by me (40801313134)

По-късно през кариерата си, Майк ще вдъхнови комедийната пънк банда Radioactive Chicken Heads

Неочакваното е, че той продължава да си живее все едно нищо не е станало. Опитва се да кълве за храна, но без клюна (част от бившата му глава) храненето не му се получава. Лойд го оставя за малко и на следващата сутрин, когато отива да види Майк (който все още не се казва Майк), намира го с врат пъхнат под едното крило и все още жив. Мъжът решава, че не може да убие нещо, което просто не умира, и го оставя да живее.

И то продължава да живее…

Майк си събира багажа и заминава за Университета в Юта, където случаят му е документиран и се потвърждава, че пилето хем няма глава, хем е в движение. Упоритото същество е хранено със зърно и вода през пипетка и през 18-те месеца (!), в които живее, успява да качи около 2,5 килограма. Случаят му е разказан в списанията Time и Life, а за самото пиле се казва, че е било „щастливо, колкото всяко друго пиле“.

Майк за нещастие умира по незаслужено тривиален начин – задавя се с храна. Хората от град Фрута в щата Колорадо няма да го забравят никога и в негова чест всеки месец май се си организират фестивал.

 
 
Коментарите са изключени

Холивуд + Армията = ВНЛ

| от |

Филми се правят в Холивуд още откакто „кварталът“ (Лос Анджелис няма официални квартали) е включен към града през 1910. Тези ранни ленти често включват военно оборудване. Съвсем естествено, всеки път когато армията предоставя машините си, тя първо се уверява, че войниците и служителите й са представени порядъчно и в добра, позитивна светлина.

Навлизайки във войните, нуждата американската сила и военна компетентност да бъде демонстрирана на екран става от първостепенно значение. Също така, за да се задоволи обществената нужда от развлечение, военни специалисти често помагат на филмовата индустрия да създаде реални и достоверни (но все пак положителни) бойни сцени, с които да подкрепи войниците през Първата и Втората световна война.

Wings poster

Постерът на филма „Wings“

В краткия антракт между двете войни връзката между Холивуд и армията се бетонира с филма „Wings“ от 1927. Актьорският му състав включва и 3 000 пехотинци, плюс още самолети в допълнение на основната история, в която двама пилоти се опитват да спечелят едно момиче. Лентата не само печели Оскар за най-добър филм, но и показва много хубаво как добрите взаимоотношения между Холивуд и армията могат да са в полза и за двете страни: Холивуд прави автентични филми, които се харесват на публиката, а армията получава реклама, която запалва много младежи да се присъединят към редиците й. 

През и след Втората световна война, всеки военен филм включвал смели мъже, които винаги успявали в заданието си дори това да им струва живота. Някои по-ярки заглавия са: „They Were Expendable“ (1945), „Sands of Iowa Jima“ (1949), „The Flying Leathernecks“ (1951), „Stalag 17″ (1953), „The Bridges at Toko-Ri“ (1954), „The Longest Day“ (1962) и „The Great Escape“ (1963).

По аналогичен начин филми като „From Here to Eternity“ (1953), „Mister Roberts“ (1955), „South Pacific“ (1958) и „Operation Petticoat“ (1959) показват човешкото лице на войната и участниците в нея. Именно това човешко лице кара автора Лорънс Съд да създаде израза „взаимна експлоатация“. Според него: „Докато учех кино в университета, внезапно ме осени идеята, че хората от САЩ никога не са виждали филм, в който САЩ да губи война, и когато президентът Джонсън казва, че можем да отидем във Виетнам и да победим, всички му вярват, защото последните 50 години са гледали военни филми, които са били все позитивни.“

Отношенията между армията и Холивуд са толкова важни, че от средата на миналия век Пентагонът е имал постоянна връзка с бранша, а до 1989 тази връзка е мъж на име Доналд Барук. Запълнил редовете в биографията си с театрално продуцентство в Ню Йор, Барук е давал финалното си одобрение за сценарии, които включват военно оборудване и хора.

След 4 десетилетия на поста, Барук е сменен от Фил Стръб, който учи кино в Университета в Южна Калифорния преди да специализира в проекти с медицинска насоченост. След това попада в медицинската изследователска част на армията, а после работи като видеограф за флота, след което сменя Доналд.

Днес обаче Стръб не е сам в работата си да сортира ставащи и неставащи сценарии. Представители от всеки клон на армията са изпращани за постоянно в Лос Анджелис, където четат телевизионни и филмови сценарии, включително и за сериали като „NCIS“ и „Hawaii Five-O“. Заедно с Фил тяхната работа включва освен преглед – и да предлагат идеи, както и да осигуряват правилното бойно снаряжение.

Например, секретарят на военноморския флот успява да накара „NCIS“ да направят епизод за опитите на флота да спре сексуалния тормоз. Стръб пък успява да убеди продуцентите на „Jurassic Park III“  да пренапишат сценария, за да изключат A-10 Thunderbolt, защото според него изтребителят ще е толкова съкрушителен, че само ще събуди симпатии за динозаврите.

Разбира се, много военни филми са направени и без помощ от армията – очакваните от някои читатели „Apocalypse Now“ (1979) и „The Thin Red Line“ (1998). Но също така: „Independence Day“ (1996) е неодобрен, защото технологичната мощ на извънземните прави „военните да изглеждат безсилни и/или неумели“. В резултат на това някои от военното оборудване е създадено с екзотичната магия на специалните ефекти, подобно на войниците в „Zero Dark Thirty“ (2012).

Трябва да се отбележи: въпреки че армията печели доста от позитивния й облик във филмите, тя не харчи пари на данъкоплатеца в тази посока. Ако продуцентите искат нещо – оборудване, ноухау – те трябва да си платят (което може да варира от $1000 на час за танк, до $25 000 на час за F-15). Ако обаче искат да снимат стандартни неща, които армията така и така прави, могат да снимат гратис.

И този подход е за предпочитане, защото „В ерата на специалните ефекти е пъти по-евтино да заснемеш истински военен кораб.“

 
 
Коментарите са изключени