Норвежецът, който спря нацистите да направят атомна бомба
Победата на всяка една война започва и свършва с избора на противници. Нацистка Германия прави една огромна стратегическа грешка, която днес позволя на света да съществува по този начин. Грешката е, че воюва срещу всички, а когато противниците са твърде много, проблемите растат в геометрична прогресия. Малцина знаят, че в края на войната има един забранен плод, който ще реши изхода на всяко сражение – ядреното оръжие. И докато американците ще вземат наградата за създаването му, нека не забравяме, че германците изобщо не са били далеч, впрочем тяхната идея е била повече от впечатляваща и ако не са липсвали някои специални хора, шансовете да пропуснем Чернобил за сметка на много други атаки, са повече от реални. Жоаким Ронеберг е един от хората, които изобщо не обичат нацистите.
Той се ражда през 1919 г. и след избухването на войната, бърза да избяга в Шотландия. През 1938 г. е бил част от националната агенция за наблюдение и с тези знания напуска страната, осъзнавайки, че е един от най-ценните хора на Норвегия. Успява да избяга с още 8 свои приятеля и получава пълното военно обучение, с което да започне да работи срещу нацистите. Достигайки ранга на първи лейтенант, същият човек е избран да води най-различни саботажи на територията на Норвегия. Целта му до голяма степен е да унищожава железопътни линии и да елиминира колкото се може повече военна техника. Имайки предвид любовта към окупаторите, не е трудно да открием, че се справя изключително добре. И тогава идва операция Gunnerside.
Целта е унищожаването на Норвежката водна ел. централа. Защо точно тя? Наличието на тежка вода ще позволи на нацистите да ускорят своя процес по създаването на ядрена бомба. Тежката вода съдържа допълнителни атоми, които могат да помогнат за завършването на процеса. Единственият проблем е, че самите резервоари се намират под земята и опитите за въздушен удар няма да доведат до крайния резултат. Необходими са хора, които да преминат през територията и да успеят да стигнат до точката на интерес. Ето защо екипът преминава около 45 километра в една от най-жестоките зими. На 27-28 февруари екипът от саботьори успява да стигне до централата и да започне да поставя своите експлозиви. Норвежецът изпълнява своята задача брилянтно, защото никой не успява да разбере какво наистина се е случило с централата.
След като екипът напуска и бомбите започват да се взривяват, немците смятат, че най-вероятно поредното снежно свлачище е успяло да засегне някоя от немските мини. Норвежецът си спомня как екипът му е чакал изгрева, за да е сигурен, че щетите са безвъзвратни. След това тръгват към точката за евакуация, а и няма много време за любуване, преследвачите им са около 2800 немски войника. След близо 14 дена преминаване през сложния маршрут, екипът успява да влезе в неутрална Швеция, изминавайки около 400 километра. Помощният екип от допълнителни 6 души успява да се скрие в Норвегия и никога не е открит. Около 18 резервоара с тежка вода или близо половин тон като тегло, експлодират по време на атаката.
Щетите не успява да помогнат и за задържането и добиването на още 400 килограма. Фабриката е била построена още един път през 1943 г. Този път с мисията се заемат около 161 тежки бомбардировача B-17 и B-24, като след ударът във Веморк, те се насочват към нитрогенната централа в Ржукан. По това време норвежкото правителство в изгнание, което се намира в Лондон, официално не е съгласно и не дава разрешение на подобна атака, като по това време се регистрира и първият политически скандал между Норвегия и Великобритания. По време на бомбардировките са убити 21 невинни работника, както и още 14 цивилни, но с това приключват и всички опити да се набави количеството тежка вода.
До днес не е ясно колко близо са били германците до създаването на ядрено оръжие, но мнозина са категорични, че са работили в правилната посока. Хуакин получава най-високата награда на Норвегия – военен кръст с мечове. Получава подобни звания от САЩ, Великобритания и Франция. Макар и често да не се говори за него и няколко пъти да се пускат филми, норвежецът е един от некоронованите спасители на света и макар да се налага повторно изпълнение на операцията, той дава необходимото време, за да може противникът да свали официално своя гард. Ронеберг умира на 21 октомври 2018 г. на 99 г. и спокойно можем да заявим, че е успял да извърши един от най-добрите и славни подвизи във втория глобален конфликт.
Снимки: Wikipedia
