shareit

Номерата на войната

| от chronicle.bg |

За да спечелят Втората световна война, Съюзниците се ползват с всеки метод, който им е на разположение – включително илюзия, фокуси и магия.

През 1940 британското Министерство на отбраната създава военна единица, която специализира в „цивиления камуфлаж“. Целта на новият отряд е да намира начини, по които да скрива оръжия, войници, маневри, въобще всякакви военни елементи и дейности от погледа на врага. Членовете му се обучават в Центъра по камуфлаж във Фарнъм, Съри. Подборът на кадри е впечатляващ и изненадващ, но някак логичен: художници, дизайнери на филмови декори, аниматори, както и Джаспър Маскелин, трето поколение магьосник (Весел факт: дядото на Джаспър изобретява платените обществени тоалетни).

img

Джаспър Маскелин

През 1941 египетският град Александрия е дом на около 1 милион души. Пристанището му се контролира от Съюзниците, което им позволява бързо снабдяване войските с провизии и муниции за пустинната война в Северна Африка. Затова то е и една от главните цели на луфтвафе. Майор Джефри Баркас – бивш филмов режисьор и настоящ началник по камуфлажа в Средния Изток – звъни на Джаспър Маскелин и екипа от маскировчици, наричан Магическата банда.

Тяхната мисия е проста: да скрият цялото пристанище, включително бойните кораби и търговските кораби, акустирали в него. „Не можем да го покрием. Не можем да го маскираме. Не можем да го скрием,“ казва Маскелин. „Остава ни само едно. Да го преместим.“

Джаспър и бандата му конструират цяло фалшиво пристанище заедно с макети на кораби и подводници в езеро на 5 километра от истинското пристанище. Те слагат обаче истински противовъздушни оръдия и прожектори и обвързват цялото „пристанище“ с бомби, задействани с дистанционно. Екипът разглежда и снимки от въздуха на нощна Александрия и според тях поставя светлини в пясъка около езерото, така че по тъмно да наподобяват града възможно най-много. Същевременно истинският град седи на тъмно.

Според доклади, Германия бомбардира фалшивата Александрия 8 поредни нощи. Различните източници са съгласни, че именно хитрината спасява истинският град от разруха. Но по един въпрос няма консенсус: ролята на Маскелин.

63_102_1_lg

Magic: Top Secret

Официалните сведения за военните ангажименти на Маскелин са оскъдни, но в мемоарът му с неизвестен автор „Magic: Top Secret“ се разказват история след история за бойните му илюзиите. Писателят Ричард Стоукс посвещава цял сайт за разнищване на разказите в този мемоар. Според него, книгата е най-успешният камуфлаж на Маскелин „компактна, направена от рециклирано дърво и с тежест 370 грама, но заблужадаваше хората 60 години“.

Charles-Fraser-Smith-q

Чарлз Фрейзър-Смит

Преди инвазията на Сицилия през 1943, един труп изиграва ключова роля в друг доста ефективен военен трик. На 30 април този труп изплува по крайбрежието на Испания. Облечен е в униформа на британската кралска морска пехота, а в документите му пише, че се казва майор Уилям Мартин. С верига за китаката му е завързано черно дипломатическо куфарче.

Нацистите нямат търпение да се доберат до куфарчето и не след дълго испански служител дава на агент на Хитлер да разгледа документите в него. Мисията на умрелия изглежда е да занесе секретна информация относно плановете на Съюзниците за нападение над нацистките Гърция и Сардиния. В него има писмо до адмирал Андрю Кънингхам, командир на средиземноморския флот. В него пише командирът да върне майор Мартин обратно до кораба му „и да му даде малко сардини“ – очевидна алюзия към Сардиния.

Хитлер лапва и пренасочва войски от други места към Гърция. На 10 юли 1943 година проектът с кодово име „Mincemeat“ (от англ. – кайма) влиза в действи и 160 000 съюзнически войници атакуват… Сицилия, не Сардиния. Трупът на майора всъщност е на скитник, изваден от лондонската морга с идеалната цел да послужи за един от най-успешните военни трикове в историята. 

Трябва да отбележим, че един от планьорите на операция „Кайма“ е Чарлз Фрейзър-Смит, от когото Иън Флеминг се вдъхновява за персонажа на Q в романите за Джеймс Бонд. Без него мисията нямаше да успее, защото той създава съда, който пази тялото на майора скитник „свежо“ с дни, докато всичко се подготвя.

На 6 юни 1944 двойка френски велосипедисти гледат как четирима американски войници вдигат на ръце танк Sherman (40 тона) и го обръщат наобратно. Да не би армията да е САЩ да е създала суперхора? Не. Това, което е създала армията на САЩ, е специален отряд (23rd Headquarters Special Troops), в който участват хиляди художници, дизайнери и аудио инженери. Тяхната задача е да създадат реалистична армия от надуваеми танкове, оръдия, автомобили, камиони и самолети.

DummyShermanTank

Надуваем Sherman 

Само за няколко часа отрядът може да сглоби летища, пълни с гумени самолети, паркинги, пълни с джипове, и бойни формирования, пълни с редици и редици танкове. В допълнение към този театър има и високоговорители, от които звучат военни звуци и ефекти.

Много от членовете на отряда са студенти от художествените университети в Ню Йорк и Филаделфия – в това число модния дизайнер Бил Блас, художникът Елсуърт Кели и фотографа Арт Кейн. Други пък са шоумени – като капитан Фред Фокс, бивш член на комедийна трупа към Университета Принстън. Той знае, че само машините няма да са достатъчни да заблудят германците – ще трябва около тях да се разхождат и хора. Затова нарича 23-и отряд „пътуваща трупа“. И обяснява: „Презентацията трябва да е се направи със страхотна точност и внимание към детайла. Тя трябва да включва удачния сценарий, реквизит, костюми, диалог, звукови ефекти… Трябва да сме наясно, че играем пред доста критична радио, земна и въздушна публика. Тя трябва да е напълно убедена.“

Планът им проработва. По съвременни данни „Призрачната армия“, както е бил известен отряда, е инсценирала над 20 операции по време на ВСВ, което е спасило между 15 000 и 30 000 живота. При това без останалите в армията да знаят, че съществуват – отрядът е пазен в тайна до 1985.

 
 
Коментарите са изключени

Писмата на Ганди до Хитлер

| от |

До края на 30-те години на 20 век методът на Ганди – мирно неподчинение вече е постигнал редица успехи пред, включително учредяване на национална администрация и местни и национални законодателни асамблеи, въпреки британската власт в държавата.

Самият Ганди на този етап вече е световно известен с проявите си на мирно гражданско неподчинение, включително и с 390-километровия си Солен марш, с който протестира срещу монопола на Великобритания върху солта и високата й тарифа, като също така пробужда индийския народ срещу британското управление. Заради подхода му, много хора го умоляват да пише на Адолф Хитлер, чийто нарастващо агресивен режим в Германия изглежда че води към втора световна война.

Великобритания и Франция си мислят, че са укротили мераците на Хитлер за битка и че са „осигурили мира в днешно време“ с Мюнхенският сговор (който дава на Германия само част от Чехословакия) от септември 1938. До март 1939 Хитлер вече е нарушил това споразумение, окупирайки цялата Чехословакия. На този етап, най-накрая осъзнавайки, че на фюрера не може да си вярва, Великобритания се заклева да защити Полша, ако нацистите я нападнат.

Виждайки накъде отиват нещата, на 23 юли 2939 Ганди изпраща кратко писмо, написано на пишеща машина, до Хитлер, казвайки на диктатора:

Скъпи приятелю,

Приятелите ми ме карат да ти пиша в името на човечеството. Но аз устоявах на уговорките им, защото имах чувството, че едно писмо от мен би било жест на нахалство. Нещо ми казва, че не трябва да преценявам и че трябва да изкажа призива си, каквато и стойност да има той.

Доста е очевидно, че днес ти си единственият човек на планетата, който е способен да предотврати война, която може да върне човечеството в пещерите. Трябва ли да плащаш тази цената за нещо, колкото и ценно да ти се струва то? Би ли се вслушал в апела на човек, който целенасочено избягва методите на войната не без значителен успех? Всеки случай, очаквам прошката ти, ако съм сгрешил, пишейки ти.

Твой искрен приятел
М. К. Ганди

Това писмо обаче никога не достига до немския канцлер, защото явно е прихванато от великобританското правителство. 

Малко след това на 23 август 1939  Германия подписва споразумение за неагресия със Съветския съюз (който държи СССР извън войната до 1941), а два дни по-късно Великобритания подписва официалния англо-полски Общ отбранителен пакт. Още на 1 септември 1939 Германия напада Полша със своя блицкриг („светкавична война“), а на 3 септември 1939 Втората световна официално започва, когато Великобритания и Франция обявяват война на Германия.

Въпреки мощните врагове, пред които се изправя, Германия среща малко съпротива през тези ранни дни на конфликта. Тя си пробива път през европейския континент и до май 1940 г. Белгия, Дания, Франция, Люксембург, Холандия и Норвегия са окупирани от нацистките сили. Битката за Великобритания, в която британската държава с месеци е засипвана от бомбардировки, започва през юли 1940 г. През следващите месеци в Лондон са хвърлени близо 30 000 бомби, a над 15 000 души са ранени или убити.

На 24 декември 1940 г. Ганди изпраща второ писмо до Хитлер, този път значително по-дълго. В него той отново се обръща към фюрера със „Скъпи приятелю“и обяснява, че: „Това, че се обръщам към теб като приятел, не е формалност. Аз нямам врагове. Моето дело в живота поне през последните 33 години е да създам приятелства с цялото човечество, независимо от раса, цвят или верую.“ Но този път Ганди пише с по-сериозен тон:

Твоите собствени писания и изказвания… не оставят място за съмнение, че много от постъпките ти са чудовищни и унищожителни за човешкото достойнство… Например унижението на Чехословакия, изнасилването на Полша и поглъщането на Дания.

Той също апелира към Хитлер, отбелязвайки, че макар нацистка Германия да е издигнала „науката за унищожаване“ до ниво на „съвършенство“:

За мен е чудо, че не виждате, че никой няма монопол върху агресията. Ако не британците, то някоя други сила със сигурност ще подобри вашия метод и ще ви победи със собствено ви оръжие. Не оставяш нищо на своите хора, от което те биха се почувствали горди. Те не могат да се гордеят с проява на жестокост, колкото и умело да е извършена. Ето защо аз апелирам в името на човечеството да спреш войната.

Отбелязвайки, че и двамата мъже споделят общо ненавист към Великобритания, Ганди продължава:

Знаем какво означава британската пета за нас и неевропейците по света. Но никога не бихме искали да прекратим британското управление с немска помощ. В ненасилието открихме сила, която, ако е организирана, без съмнение може да се изправи срещу комбинация от всички най-агресивни сили на света.

И приключва с финален апел:

В това време, в което сърцата на европейските народи копнеят за мир… много ли е да те помоля да положиш усилия за мир?

Дори това писмо да стига до Хитлер, явно в него се иска много.

 
 
Коментарите са изключени

Пруският крал с армията от гиганти

| от |

Армията на всяка държава е от особена важност. тя е гарант за предстоящите мирни времена, дори и никога да не влезе в употреба. Войникът често се представя като левиатан с безгранична сила, а в средновоковието, когато рицарите и тежката пехота са били в основата на полесражението, размерите имали значение. Едва след посещението на Чингис Хан става ясно, че 10 добре дисциплинирани армейци могат да неутрализрат всяка заплаха, а след като тази военна единица е представяна много често като благородна, но историческите архиви не показват нищо по-различно от средностатистически бабаит със сериозно количество персонал, който да помага.

Фредерик Уилям 1-и от Прусия е известен като „войнишкия крал“. Неговото внимание към войската е било огромно, а военната дисциплина го е мотивирала да загърби охолния живот и да бъде много близо до войската. Повечето му пари отивали за училища и болници, но голямата му страст била насочена в една друга територия. Легендарната 6-та пруска дивизия имала само едно изискване към кандидатети си – височината. Минималната за членуване била 188 сантиметра, но според тях, колкото по-висок е човек, толкова по-добре. Хиляди мъже били потърсени из цяла Европа, за да може да се включат във въпросната дивизия. Демонстрацията на тази дивизия била кръстена логично „Гигантите от Постдам“.

Langer_Kerl_James_Kirkland

Снимка: By Johann Christof Merck – Own work, Wuselig (talk · contribs), 2007-09-08, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3082974

И докато застрашителните левиатани изглеждали впечатляващо под строй, историците не са много убедени, че размерите са от особено значение. Дългите ръце биха помогнали за по-лесното зареждане на пушката, ала не трябва да забравяме, че така стават и още по-лесна мишена за околните. Един от най-високите членове бил Джеймс Киркланд с височина от 216 сантиметра. Фредерик бил готов да приветства всеки гигант, а в замяна предлагал дипломатически услуги. Повечето вербувани високи другари нямали никаква военна подготовка и те самите не се интересували от армейската кариера, но когато говорим за сформиране на армия, свободата на избора все още не била толкова достъпна, колкото бихме желали да бъде. Лудостта на пруския крал достигнала нови измерения с постяването на червени шалове на всяко дете, което се е родило във високо семейство. Шалът бил индикация, че детето е подходящ избор за въпросната дивизия.

Следващата стъпка била и развъждането на високи хора. Персоналът на Фредирик трябвало да гарантира, че високите мъже ще срещнат адекватно високи жени, за да се продължи рода и съответно да се попълняти дупките в армията. И най-интересното в цялата работа, че армейците никога не са влизали в бой. Кралят бил изключително миролюбив. Армейците пък получили още по-високи шапки, за да изглеждат достатъчно заплашително. Кралят дори имал интерактивна система на заплащана – колкото по-висок е войникът, толкова повече пари получава. Фредерик 2-и също получил живота на баща си. Живеел като спартанец, имал серия от младежи, които да отбира за приятели и да тренират различни военни маневри. Очевидно това не е било най-мечтаното детство и Фредирик младши решил да избяга.

За жалост високите момчета го заловили и върнали при баща му. Младежите, които помогнали за бягството, бързо били осъдени на смърт. А самият царски син се озовал в затвора. Дори в последните си дни, кралят наредил на неговата дивизия от високи мъже да марширува в стаята му и да го пази. Фредерик 2-и все пак използвал войниците, но не ги запазил в един батальон, а ги разделил в различни дивизии и разширил кралството. Днес може да срещнете възстановка на тази армия в Постдам, местните жители (без значение от височината, слагат одеждите и маршируват през града).

 
 
Коментарите са изключени

Математиката на серийните убийства

| от |

Първите следи на математиката произхождат от Вавилон. Открити са записки, които показват, че древните вавилонци са имали записки, математически таблици и са използвали сериозно в търговията. Векове по-късно получаваме тази наука като подарък, макар и много ученици да я разглеждат като антично мъчение. Еволюцията на математиката в най-различни направления показва, че можем да предсказваме дори бъдещето. Филмът „Специален Доклад“ от 2002 г. разказваше как агенти успяват да предскажат убийства, преди да са се случили и докато за широката публика всичко това изглеждаше като една завършена фантастика, Томас Харгроув показва точно обратното.

Неговите математически изчисления показват, че в Гари, Индиана (няма нищо общо с Ийри от онзи сериал) върлува сериен убиец. Томас дори предупреждава полицията за потенциалната опасност, но никой не му обръща внимание.  Пет години по-късно е арестуван Дерън Дион Ван. Неговото обвинение е убийството на седем жени, ала цифрата е много по-висока. Дерън ще признае пред психолог, че убива още от 90-те години. И тук идва големият въпрос, как е възможно 61-годишният пенсиониран репортер да знае за убиеца, а полицията да пропусне тази подробност?
Харгроув е основател на проекта „Murder Accountability Project“.

Това е американско НПО, което събира информацията на всички федерални, щатски и локални правителства с помощта на закона за свобода на информацията. Събраните данни са предимно от секцията за убийства и тежки престъпления. Те са напълно безплатни и всеки може да ги разглежда. Когато се появи подозрение, че някъде има действащ сериен убиец, господата започват сериозно разследване.  Томас започнал тази страст с обработката на информация още в колежа, когато трябвало да разглежда политическите вълнения. През 2004 г. пишел материал за проституцията, но решил да използва един от най-добрите източници – базата данни на ФБР. В доклада присъствали всички видове престъпления за цялата година.

След като разпределя всички убийства на фактори като възраст, раса, пол и метод на убиване, добавя и мястото, където е извършено престъплението. Направената статистика обаче представя и огромна дупка във всички разследвания. ФБР автоматично изчиства статистиката при направен арест на заподозрян. Тази корекция чупи цялото уравнение, защото през 2015 година се оказва, че изчистените случаи са 58%, а през 1965 г. са 91%. Неговото наблюдение показва, че престъпността изобщо не намалява, променя се статистиката.

През 2008 г. се ражда идеята за създаването на „Убийствен алгоритъм“. Събраните данни за престъпления от 2008 г. минават през статистически софтуер и показват интересни резултати. Харгроув го създава за анализ на престъпления с възможност за един и същ извършител. Ключови фактори, поставени в клъстърния анализ били: локация на жертвата, пол, възраст и метод на убиване. Програмата след това анализирала всички случаи и след отчитането на известна модалност показва дали има опасна връзка между всички случаи. Харгроув показал своето творение на отдел „Убийства“ и демонстрирал статистиката си с помощта на случая „Джон Бенет Рамзи“. През 1996 г. детето било убито в собствения си дом.

staircase-828601_1920

Харгроув поставил данни като „Колорадо“, „жена“ и възраст от 6 години, а в метод на убийство поставя „душене“. При така подадена информация, алгоритъмът вади именно този случай като единствен. Когато обаче възрастта се променила на 5-10 години, в графата с убийства се появява втори случай на 10-годишно момиче, датиращ от 1985 година.
Харгроув поставил издирване в цялата страна и се оказва, че има 22 неразкрити случая. Оказва се, че САЩ не обръща особено внимание на технологията, която ФБР предлага и още по-страшното – не попълва информация по разследванията.
Когато полицията не обърнала внимание, аналитикът решил да представи своята технология на детективите от ФБР. Всички одобрили видяното, но одобрението не означавало употреба на продукта. Желанието за разкриване на случаи и откриването на престъпници било в програмата на кмета Майкъл Нътър.

През 2007 г. печели изборите във Филаделфия и започва да търси правилната методика. Разкритите престъпления скачат от 56% на 75%. Прес следващите 10 години в Санта Ана ще има 100% разкриваемост на извършителя. Полицията в Лос Анджелис започнала да използва архивите си за анализ и по този начин се опитва да предскаже възможността за повтаряне на престъпление и това намалява престъпността с 13% само за 4 месеца.
Липсата на финансиране не позволява на всяко полицейско управление да използва модерна технология. Описаната система обаче е безплатна и позволява на всеки да я използва за по-сериозни анализи, както и за предсказването на потенциални престъпления.

Алгоритъмът не показва как един ден роботите ще отнемат всичко, а само представя възможността да се използва статистика в много по-правилната посока. Статистиката показва и нещо много по-притеснително – повече от 5000 убийци успяват да се разминат с присъда, следователно системата има нужда от модернизация, а математическите похвати могат да се използват абсолютно навсякъде и това позволява сериозни успехи.

 
 
Коментарите са изключени

Какво се случи с Роналдо през 1998-а

| от |

Две десетилетия по-късно въпросът още е актуален: Какво се случи с Роналдо през 1998-а?
Изминаха повече от две десетилетия, но мистерията не е разбулена. През 1998-а Роналдо вече беше известен из цялата планета като Феномена и бе взел първата си „Златна топка“. Той беше страховит нападател с божествен талант, който носеше на гърба си надеждите на цяла Бразилия за пета световна титла на „селесао“.

Но точно в момента, в който трябваше да натисне решително спусъка, феноменалният стрелец на футбола бе неузнаваем. Какво се случи на финала на Световното първенство във Франция преди 21 години? Защо този всемогъщ футболен бог беше безпомощен? От какво му стана толкова лошо само няколко часа преди началото на мача? Кой и защо му позволи да излезе на терена, въпреки сериозния проблем, който бе очевиден за всички?

Въпросите са десетки, даже стотици… А отговорите – далеч по-малко.
Имаше нещо агонизиращо неестествено Роналдо да се провали точно на финала срещу „петлите“, в който въпреки че бяха домакини, изглеждаха обречени. Но Съдбата реши да се намеси и да остави отпечатъка си в историята на футбола, оставяйки след себе си и безброй неизвестни.
Какво се знае със сигурност?

Няколко часа преди бразилците да тръгнат за „Стад дьо Франс“ Роналдо почива в хотелската си стая. Официалната версия е, че му прилошава, докато лежи в леглото. Съществува и твърдение, че е гледал спортно предаване в неудобна поза, след което се е почувствал зле.
Това може и да не ви се струва толкова важно, но, уверяваме ми, в тази мистерия е съществен всеки детайл.
Затова и Интер, който бе привлякъл бразилеца година по-рано, възложи на своя шеф на медицинския щаб Бруно Кару задачата да проучи абсолютно цялата документация, описваща състоянието на Роналдо: разкази на съотборници и други очевидци, изследвания, мнения на прегледалите го лекари и специалисти – всичко. Буква по буква.

Според най-разпространената версия, основаваща се на разказите на съотборици на Феномена, инцидентът се случва малко след обедното хранене.
Роналдо се свлякъл и започнал да се тресе неконтролируемо. Роберто Карлош, който делял една стая с нападателя, се паникьосал и започнал да вика за помощ. Малко по-късно пристигнал Едмундо.
„Когато го видях, се шокирах. Гледката беше кошмарна. Роналдо беше проснат на пода с плътно стиснати зъби, а около устата му бе избила пяна. Не знаех дали не си е глътнал езика“, разказва Едмундо в хода на разследването на случая.
Въз основа на документите, Кару, който е уважаван кардиолог, е убеден, че в никакъв случай не става въпрос за епилептичен пристъп, а за проблем, свързан със сърдечно-съдовата система. Неговите френски колеги обаче съвсем не разчитат така състоянието на звездата и грешната диагноза в комбинацията с предписаните му неподходящи медикаменти са могли да доведат до непоправими вреди на организма му. Поне така твърди италианският медик.

Soccer World Cup 1998: Brazil vs. The Netherlands

„Роналдо дълго време е бил в неправилна поза, която е затруднявала циркулацията на кръвта и може да предизвика сърдечни проблеми. За щастие, когато са започнали конвулсиите, в непосредствена близост е бил Роберто Карлош – казва Кара. – В клиниката лекарите са търсили съвсем друг проблем, така че до разглеждането на електрокардиограмата изобщо не се е стигнало. А тя свидетелства, че причината е именно там, в сърцето. След това на Роналдо са му дадени лекарства, които се използват за епилептични припадъци, но не са подходящи при сърдечни проблеми. Медикаментите представляват силни успокоителни, които няма как да не окажат влияние на играта му. След мача той е като едногодишно дете, което не може да запази равновесие.“

Роналдо не хареса експертното мнение на Кару и по някаква причина настояваше всички около него да се придържат към официалната версия – че здравословните му проблеми са причинени от силен стрес. Наистина доста от съотборниците му в състава на „селесао“ разказват, че в дните преди мача е бил доста неспокоен и объркан. Но тук идва мястото на психолозите, които контрират с питането: „А какво се очаква от голямата звезда на отбор, на който му предстои финал на световно?“.

„Много съм разочарован, че всички се опитват да направят сензация от тази неприятна история. Сигурен съм, че лекарите са направили всичко правилно и са поставили вярната диагноза“, каза Феномена. А не е като да не се потърсиха сензации около мистериозния случай.
Като конспиративната теория, че Роналдо е бил отровен от французите. Наистина – достойна е за заснемането на филм, но не съществува нито един факт в нейна подкрепа.

Продължаваме с фактите.
Роналдо е откаран в болница, а отборът на Бразилия вече е на „Стад дьо Франс“. В тимовия лист, попълнен от администратора малко повече от час и 10 минути преди финала, името му не фигурира. Светът е шокиран и всички се питат какво става.
25 минути по-късно лекарите се произнасят, че няма обективна причина, поради която да спрат Феномена да играе. От щаба на бразилците получава разрешение от ФИФА да променят предварителния състав и суперзвездата играе цял мач.

Играе ли? Южноамериканците сякаш са с човек по-малко, а Роналдо е неузнаваемо слаб. След поражението с 0:3 от „петлите“ Роналдо прави философското заключение: „Загубихме световната титла, но спечелих друга битка – тази за живота си.“
Спечелена битка за живот… Нали беше просто припадък от нервно напрежение? Явно Феномена знае повече за това какво точно случи, отколкото иска да знае светът.

„При всички случаи – имах ангажимент към родината си и не исках да го пропусна. Честта ми ме караше да чувствам, че мога да играя. Очевидно това не беше сред най-добрите мачове в кариерата ми, но бях там, за да изпълня своят дълг“, каза само бразилецът при поредния неуспешен опит да се разбули мистерията.

 
 
Коментарите са изключени