shareit

Никълъс Уинтън – британският Шиндлер, който спаси 669 деца от нацистите

| от |

Една от най-популярните телевизионни програми във Великобритания през 80-те години е предаването на BBC That’s Life. То редовно привлича повече от 20 милиона зрители всяка седмица, но малко епизоди са толкова силни, колкото този от 27 февруари 1988 г.

В края на предаването водещата Естер Ранцен изготвя албум, в който са изброени имената на стотици предимно еврейски деца, докарани във Великобритания от Чехословакия през 1939 г., под носа на нацистите. Едно от имената е Вера Диамант, десетгодишно дете, чиито родители уреждат тя и по-голяма й сестра да започнат нов живот във Великобритания.

Вера е сред гостите в студиото и когато камерата я показва, зрителите виждат възрастен мъж до нея. Нито той, нито Вера знаят, че всичко е организирано от That’s Life. Ранцен обяви, че старецът се казва Никълъс Уинтън и че преди 49 години той принася за спасяването на живота на Вера и стотици други деца. Двамата се прегръщат и докато Уинтън избърсва сълза от очите си, Вера се навежда и прошепна „Благодаря“.

Winton students 4657

Уинтън е роден в добро семейство в северен Лондон през 1909 г. и се образова в частно училище. До края на 30-те години той вече е успешен борсов посредник, но въпреки че на външен вид той е типичният английски джентълмен, родът на Уинтън е род на емигранти. Истинската им фамилия е Вертхайм – немски евреин – и въпреки че Никълъс е възпитан като християнин, едва през 1938 г. той и останалата част от семейството му променят имената си на Уинтън.

Яростен антифашист, Уинтън се присъединява към Лейбъристката партия. В края на декември 1938 г. той приема покана от колега активист да пътува до Прага, за да види тежкото положение на чешките евреи със собствените си очи. Пристигайки в Прага в навечерието на Нова година, Уинтън е представен на Дорийн Уоринер, 34-годишна английска академичка. Тя е в Прага от 13 октомври, мотивирана от чувството на срам от начина, по който мнозина смятат, че британското правителство предава чехите. „Изобщо нямат идея какво да правя, а само отчаяно желание да направя нещо“, тя си спомня за решението си да изостави стипендията си Рокфелер в САЩ, за да пътува до Прага.

Две седмици преди пристигането на Уоринер, британският министър-председател Невил Чембърлейн подписва Мюнхенското споразумение, което позволява на Хитлер да анексира  Судетската област – региона на Западна Чехословакия, граничещ с Германия. Това довежда до изселване на повече от 100 000 бежанци от Судетите в останалата част на Чехословакия, които засега остават свободни от нацистка окупация.


Уоринер не е единствената британка, отвратена от Мюнхенското споразумение. Много благотворителни организации се появиха в помощ на чехите, които искат да избягат от нацистите. На най-видната от тях, Британския комитет за бежанците от Чехословакия (BCRC), Warriner предлага услугите си, когато пристига в Прага. Нейният фокус е върху подпомагането на политическите бежанци да намерят начин да напуснат държавата към Великобритания и именно там Уинтън бързо разбира как може да бъде от помощ.

„Госпожица Уоринър ме помоли да бъда секретар на Детския комитет за Чехословакия, който аз предложих да бъде сформиран“, пише Уинтън на майка си в началото на януари 1939 г. „Това ще означава много работа“.

Част от тази работа той делегира на майка си, като например разпитване на Министерството на вътрешните работи в Лондон какви гаранции са необходими, за да се доведе дете във Великобритания. Междувременно Уинтън започва да преодолява някои от слоевете бюрокрация, които възпрепятстват работата на BCRC в Прага. Това е сложно предизвикателство, но девизът на Уинтън е „Ако нещо не е невъзможно, тогава трябва да има начин да се направи“.

Решителността на Уинтън да помогне на децата се засилена и от инцидент, на когото той стана свидетел в Прага на 11 януари 1939 г., когато среща тълпа буйни млади чехи, които са на митинг по улицата и крещят нещо. „Оказа се, че стоя до друг мъж, който имаше обиден вид, и го попитах за какво става въпрос“, обяснява той в писмо до майка си. „Той ми каза, че това е антиеврейско шествие, а виковете са антиеврейски лозунги.“

Това не е единственият зловещ инцидент, който Уинтън преживя. Той има чувството, че го следят – предчувствие, потвърдено от Уоринер, която казва, че тя и останалата част от BCRC в Прага са под наблюдение от германски агенти.

Winton-Train-Headboard-London-Liverpool-St-Stn-20090904

Първият влак с деца – един от така наречените „Киндертранспорт“ – тръгва от Прага за Великобритания на 14 март с 20 момчета и момичета на борда; на следващия ден Германия нахлува в Чехословакия и необходимостта от евакуация на повече деца придобива още по-голяма спешност. За щастие ролята на Уинтън в Прага е поета от Тревор Чадуик, учител от Суонаж в Дорсет, който за първи път идва в чешката столица в началото на март, за да събере три деца за училището си. Сега обаче Чадуик и Уоринър трябва да се справят не със тайните германски агенти, а с офицери от Гестапо.

„Отначало ме тормозеха“, казва си Чадуик. „Спомням си, че пусках театъра – крещях и удрях по масата, винаги надежден подход при този тип хора – и исках интервю с Криминалрат.“ Криминалрат, или началникът на секция, е Карл Бьомелбург, човек, който лесно може да бъде очарован от проницателния Чадуик и той разрешава пътуването на общо осем влака с общо 669 деца.

В една от тях е и Вера Диамант и нейната сестра Ева, чиито родители се обръщат за помощ към Чадуик скоро след като германските войски окупират родния им град Челаковице. Двете са сред 123 деца, които заминават на петия влак за Великобритания, на 2 юни 1939 г.

Sir Winton Memorial 2015

Уинтън, Чадуик и Уоринър спасяват живота на стотици деца, но десетилетия наред делата им остават неразпознати. Когато Чадуик и Уоринър умират през 70-те години, едва се споменава за тяхната смърт. Има кратко известие в Times, когато Уоринър почива през декември 1972 г., в което неин колега от BCRC в Прага описва как: „Дорийн беше най-добрата възможна компания в лоши времена. Беше полезно преживяване да работя с някой с такава компетентност и състрадание.“

Именно мощното събиране с Вера Диамант на That’s Life насочва вниманието в световен мащаб към Уинтън и работата на BCRC от близо половин век по-рано. Албумът, който е толкова голяма информация за Естер Ранцен, е представен на Уинтън от доброволец от BCRC през 1939 г., като спомен за тяхното предприятие. В началото на 80-те години тя попада под вниманието на Елизабет Максуел, изследовател на Холокоста и съпруга на вестникарския магнат Робърт, самият той чешки евреин, избягал от нацистите.

Уинтън, който става рицар през 2003 г., винаги се чувства неудобно от факта, че медиите го възхваляват като единствения герой на това начинание. В интервюта той постоянно подчертава ролята на Чадуик и Уоринър, като казва през 2014 г. (годината преди да умре на 106 години), че „не бях герой, защото никога не бях в опасност“. Известно време всъщност е в опасност, но по-важното е, че Уинтън действа смело, докато по-голямата част от Запада остава безразличен към тежкото положение на европейските евреи. „Той е баща на най-голямото семейство в света“, каза Вера.

„669-те деца, спасени от Ники Уинтън, имат деца и внуци и правнуци. Това означава, че днес има над 5000 живи човека благодарение на него и Тревър Чадуик, и британците, които ни отвориха сърцата и домовете си.“

 
 
Коментарите са изключени