shareit

Нацистките върколаци – последният напън на Германия

Към края на Втората световна война американският разузнавач Франк Мануел започва да забелязва символа навсякъде, издълбан в белите стени на сградите в германския регион Франкония. Права вертикална линия, пресечена от по-дълга хоризонтална линия с две куки в краищата. „Повечето членове на Корпуса за контраразузнаване бяха на мнение, че това е просто недовършена свастика“, пише Мануел в мемоарите си. Но той знае какво представлява този знак.

Знакът е на Върколаците – германски група партизански бойци, чиято специализация е „да ударят сам войник в джипа му, докато е на патрул, глупака, който излиза по тъмно, някои янки, който се е отклонил от пътя“.

Werwolfwimpel

В последните месеци на Втората световна война, когато съюзническите войски навлизат все по-дълбоко в нацистка Германия, а съветската Червена армия приковава германската на Източния фронт, Хитлер и неговите най-висши служители посягат към всяка възможност, за да поддържат идеологията си жива. Изпаднали в отчаяние, те се обръщат към свръхестественото за вдъхновение, създавайки две отделни свирепи движения: едното е група от паравоенни, а другото – ансамбъл от партизански бойци. Въпреки че нито една от тях не постига някакви монументални победи, и двете доказват ефективността на пропагандирането на терор и деморализирането на окупационните войници.

От началото на войната Хитлер черпи от германския фолклор и окултни легенди, за да добавя към нацистката театралност. Нацистите от горните ешелони изследват всякакви истории – от Светия Граал до магьосничеството. Сред елементите, които приемат и ползват, са върколаците. „Според някои немски фолклористи от 19 и началото на 20 век върколаците са добронамерени, но покварени персонажи, които могат да стават зверове“, пише Ерик Кюрландер в своята книга „Hitler’s Monsters: A Supernatural History of the Third Reich“. „За нацистите те репрезентират германската сила и чистота срещу натрапниците.“

Може да прочетете още за елементите, които нацистите взимат от народното и религиозно творчество в текста ни „Как нацистите откраднаха Коледа“

Това е образ, който Хитлер използва многократно: от името на един от щабовете му на Източния фронт – Вълчата бърлога – до изпълнението на операция Върколак – план от октомври 1944 г., по който нацистките лейтенанти от SS Адолф Прюцман и Ото Скорзени заедно с паравоенната им група трябва да проникнат в съюзническите лагери и да саботират каналите им за провизии. Скорзени вече бе доказал възможностите на подобен удар през 1943 г., когато успешно ръководи малка група командоси, с която спасява Бенито Мусолини от затвор в Италия.

„Първоначалната стратегия през 1944-5 г. не е да се спечели войната чрез партизански операции, а просто да се спре прилива, забавяйки врага достатъчно дълго, за да се даде възможност за политическо уреждане на нещата и ситуация по-благоприятна за Германия“, пише историкът Пери Бидискомб. Но този план се проваля, отчасти поради объркване относно това откъде идват заповедите към групата в рамките на хаотичната нацистка бюрокрация и поради факта, че запасите на военните намаляват.

Вторият опит за набиране на „върколаци“ идва от министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс – и този път е по-успешен. В началото на 1945 г. националните радиопредавания призовават германските цивилни да се присъединят към движението Върколак, като се борят срещу съюзниците и всички германци, които приветстват врага в домовете си. Една телевизионна водеща казва: „Аз съм звяр, изпълнена съм с ярост, Лили Върколакът е името ми! Хапя, не съм опитомена! Моите върколашки зъби хапят врага!“

Повечето цивилни са твърде изтощени от години война, за да се присъединят към този фанатичен кръстоносен поход. Но все пак снайперисти от време на време стрелят по съюзническите войници, убийци убиват множество германски кметове, работещи със съюзническите окупатори, а гражданите крият оръжие в горите до селата. Макар генерал Джордж Патън да твърди, че „тази заплаха от върколаци и убийства е малка“, американските медии и военните я приемат сериозно. Един американски разузнавателен доклад от май 1945 г. твърди: „Организацията на върколаците не е мит“. Някои американски власти смятат четите на партизанските бойци за „една от най-големите заплахи за сигурността както в тяхната, така и в съюзническата зона на окупация“.

Вестниците пускат заглавия като „Яростта на нацистите върколаци ще се стовари върху нашествениците“ и разказват за армията от цивилни, които „ще изплашат завоевателите на Третия райх преди да имат време да опитат от победата“. Войниците на бойното поле реагираха остро към цивилните дори при намек за измама: През юни 1945 г. двама германски тийнейджъри, Хайнц Петри и Йозеф Шронер, са екзекутирани от американците за шпионаж срещу.

Докато пропагандата на върколаците постига целта на Гьобелс да се сплашат съюзническите сили, това не помогна много на германските граждани. „Това разпалва страхове, заблуждава за реалната ситуация и примамва мнозина да се борят за загубена кауза“, пише историкът Кристина фон Ходенберг. „Кампанията „Върколак“ застрашава германските граждани, които приветстваха западните окупатори и бяха активни в местните антифашистки групи в края на войната.“

Местни терористични актове продължават и през 1947 г., а изчисленията са, че действията на върколаците водят до около няколко хиляди жертви. Но с бавното връщане на Германия към стабилността, партизанските атаки намаляват. В рамките на няколко години нацистките върколаци вече са нищо повече от ужасен спомен, останал от много по-големия кошмар на войната.

 
 
Коментарите са изключени