shareit

Нацистките трудови лагери – работата щеше да ги освободи

| от |

Какво пише на всеки концентрационен лагер от Втората Световна война? „Arbeit Macht Frei“ или „Работата ще ви освободи“. Идеята на този слоган е да покаже на пристигащите, че имат шанс да бъдат освободени, ако се трудят достатъчно. Това може би допълва идеята, че някога Хитлер е започнал своя поход от трибуната на работническа партия. В книгата му „Моята борба“, фюрерът много често напомня, че Първата Световна война не е била изгубена на фронта, а от редица продажници, които попречили за по-бързото изграждане на истинската немска военна машина.

И по тази причина още на 1-и април, той обявява народният бойкот на всички еврейски бизнеси. Историята е позната на мнозина, секретната полиция или „SS“, както я познаваме, започва да събира всички противници на Хитлер. Къде отива работната идеология? Малко по-късно започват да се появяват инициативи като „Красотата на работата“.

Точно от такива се появява олимпийския стадион в Берлин, раждането на Volkswagen и редица други. SS започва да ръководи сериозно почти всеки бизнес в Германия. Нито една фабрика или завод няма право да печели сама. Изоставащите фирми и заводи се подпомагат сериозно от всички останали. През 1935-а година, немската младеж може да бъде призована на така наречената „Райх трудова служба“. За период от 6 месеца, всеки германец трябва да поработи в името на родината. Впрочем точно по онова време започват да се проявяват и проекти като легендарния немски аутобан. Хитлер автоматично наема своя любим архитект Алберт Шпеер.

Поради наближаващата война, горкият Алберт трябвало да използва само камък за изграждането на бъдещата немска империя – от арматурата може да се правят брони, куршуми и всякакви други армейски атрибути. Архитектът имал и един друг проблем, липсвали всякакви възможности за териториално разширяване, а сградите на Шпеер не може ли да се гъчкат една в друга. И така бързо започнали да се предлагат други идеи като анексирането на Австралия, Чехословакия, Полша и Украйна. Химлер много често е смятал, че ако след 20 години няма изградена нова Германия, цялата война може да няма смисъл изобщо. Необходими били и хора, които да построят масивните немски сгради. В този случай, това трябвало да бъдат всички жители на лагерите на смъртта. Строителството било важно за него, все пак пренасочвал около 50% от брутния вътрешен продукт на страната за усиленото изграждане.

До 1942-а година Германия се е сражавала с много по-ниска сума за изграждането на военно оръжие, спрямо своите опоненти. Приходите, както мнозина се досещат, са идвали от ограбените евреи. Анексирането на Австрия дало територия и приблизително 200 000 евреи. За разлика от онези 600 000 заможни семейства в Германия, австрийските евреи били доста бедни селски семейства, които не са успели да напуснат по-рано страната, изпреварвайки пристигането на нацистите. И така през 1938-а година се взима решение, че нацията няма да се грижи за евреи, които се смятат годни за работа. Те ще трябва да работят в името на нацията, а самата тя няма да им даде нищо в замяна. Лагерите много често се свързват с убийствата и газовите камери, но истината е, че обитателите им са работели доста сериозно. Тяхната единствена мисия била да бъдат безплатна работна ръка. Нацистите не се притеснявали за качеството на работната ръка, количеството било напълно задоволително и позволявало търпението на загуби. Повечето лагери поне в началото били близо до каменни кариери, откъдето трябва да идва основният ресурс на Албърт.

Bundesarchiv_Bild_192-269,_KZ_Mauthausen,_Häftlinge_im_Steinbruch

Легендарното стълбище на смъртта.

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 192-269 / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5485692

Мотото на лагер „Маутхаузен“ било именно „Смърт чрез работа“.
За лагерниците е ясно, че работят до смърт и нямат право на почивка, нито на нормална храна. Те трябва да се качват по 186 стълби, носейки огромни камъни. След доставянето на първия камък, лагерникът се връща за втори. Изнемогващите падат и създават ефекта на доминото. Понякога дори пазачите избирали грешник за хвърляне надолу по стълбите. Не винаги наказателната присъда е била извършвана от немски офицер, както показват архивите. Така наричаните капо на лагерниците трябвало да избират кого да елиминират. Капо става само онзи, който има криминална присъда. За малко по-добра работа и свобода от труда, избраният трябвало да знае всичко и да контролира цялата си група. Капо лагерниците имали 10 пъти по-голям шанс за оцеляване от всички останали. Едва в средата на 40-те години ще започне селекцията на годни за работа и годни за газова камера.

И отново лагерници е трябвало да изнасят пресните трупове и да ги погребват, но преди това трябвало да свалят всички възможни златни накити, златни пломби и други ценности. Режимът гарантирал, че всеки занимаващ се с тази тежка задача ще може да спаси своето собствено семейство, когато то бъде докарано, а всички знаели, че рано или късно ще се случи точно това.
Капосите имали и други специални облаги като достъп до бардаците. Едва през 90-те на миналия век се заговаря, че в почти всеки лагер имало по една сграда за подобни изпълнения. Там офицерите вдигали духа си, както и други специални атрибути, следвани от верните си слуги. Има и слухове за друга медицинска практика. Според някои войници, хомосексуалността можела да се излекува чрез секс. Ето защо много хомосексуални мъже били водени в бараката. Няма документиран успех на въпросното „лечение“.

Bundesarchiv_Bild_192-306,_KZ-Mauthausen,_Himmlervisite

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 192-306 / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5485733

В края на войната, работниците от лагерите започват да строят и оръжие. Архивите споделят, че има доста компании, които използвали евтината работна ръка. Технологичният гигант Siemens имал обикновен персонал, но през 40-те години на миналия век започва да използва лагерния персонал, за да може да навакса с поръчките. До края на войната, повече от 80 000 затворника са работили за тази фирма. Списъкът от световни компании, възползвали се от евтината работна ръка е доста сериозен. След края на войната ще бъдат съдени онези големи индустриалци, чийто банкови сметки са пълни с кървавите пари на лагерници из цяла Германия. Тук може да попитате: ако нацистите са виновни за смъртта на толкова много хора и всички тези лагери, какво трябва да е отношението към бизнес съучастниците?

 
 
Коментарите са изключени