shareit

Накано Текако – последната жена-самурай на Японската империя

| от |

Някои хора са родени за война, други се обучават за такава, а трети просто са осиновени от нея. Всичко изброено може да се случи единствено и само в Япония, където традициите остават на власт доста дълго време и демонстрират стабилност, за каквато мнозина биха могли да мечтаят. Все още е малко спорно да се установи кои са първите народи, които дават оръжие в ръцето на жените, но Япония може да има спокойно претенции за титлата. Страната на изгряващото слънце е известна с някои от най-добрите си жени-войни в историята.

Nakanotakekobw

Снимка: By Original author unknown – http://www.mushotoku.it/Index_uso.php?pubblica=AA_Mitologia/DonneSamurai.php, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=48555880

Може би историята на Накано Текако е една от вълнуващите и проследява много сериозните успехи на нежната страна на войната. Не бързайте със заключенията, Накано е красива и интелигентна, но тези качества удвояват нейните смъртоносни умения. Родено е в Едо (днешно Токио) през 1847 г. Баща ѝ е самурай от клана Ашикага. Още в най-ранно детство, момичето получава добро образование и възпитание, все пак някои от елитните самурайски семейства са известни със значителни постижения. Важното е, че освен тези знания Акоака Дайсуке става неин учител по бойни изкуства още на 6-годишна възраст. Освен литература, поезия и изкуство, крехката Накано може да отнеме човешки живот за секунди с помощта на своята катана.

И вечерната приказка за преспиване е била свързана с битките на Томое – нейната история може да прочетете тук.

Нейният учител Дайсуке бил почитател на движението – един меч – една ръка. И докато това е едната стратегия, следващата е по-впечатляваща техника, която Накано усвоява е битката с нагината – оръжието наподобява копие, но вместо заострен връх е поставено дълго острие. Бойните изкуства във Феодална Япония, особено за жените, е много честа практика. Повечето благороднически семейства позволяват на жените да бъдат обучени като бойци.

Dog_-_Hata_Rokurozaemon_with_his_dog

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=315002

Нагината е специфично оръжие, което предлага много сериозна предимства и може да достигне впечатляващи разстояния, докато боецът стои твърде далече за противника. Имайки предвид, че крехката дама тренирал по осем часа на ден, резултатът винаги бил фатален за онзи, който се осмели да я предизвика на бой. Освен това нейният инструктор посветил няколко години в обучение, следователно на финала семейството получило много опасен самурай. Обучението приключило, когато нейният учител решил да сватосва своята ученичка за един от своите племенници.

През 1868 г. започва популярната реставрация на Япония и икономиката и външното влияние започнали да внасят нови правила на войната. Самураите не били на върха на своята слава и отстъпвали значително пред автоматичното огнестрелно оръжие. Самураите не одобрявали особено тези промени, все пак са прекарали последните 250 години живот в добрите японски традиции и практики, следователно модернизираните средства за война изобщо не се нравили.

Дори и след като шогунът е свален, семейството на Накано отказвало да се предаде. Съпротивата скоро трябвало да срещне редовната и модерна войска на Япония. Около 30 000 войника най-накрая се изправили пред двореца в Айзу и поискали самураите да се предадат. Това обаче нямало как да стане и всеки самураи се отзовал за една последна и впечатляваща битка. Накано също присъствала, защото отстъплението щяло да донесе огромен позор за нейното семейство, а това е последното, което тя би искала да постигне.

Meiji_taiheiki_no_uchi_Aizuwakamatsu_sensō_no_zu

Снимка: By Yoshitoshi – https://pbs.twimg.com/media/DmxKp99UYAAXr4e.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=74701374

Численото превъзходство било факт. Дворецът в Айзу имал едва 5000 защитника, но те нямали нищо против да умрат като истински самураи, докато не можело да се каже същото за редовната армия. Защитниците пракали много дни под обсада и отвръщали с каквото могат, когато врагът бил на разстояние – те стреляли със стрели, когато успял да влезе в замъка, острите катани го разсичали. Накано организирала около 20-30 жени, за които знаела, че са обучени и сред тях присъствали нейната майка и 17-годишната и сестра.

На 10 октомври същата година, когато врагът за пореден път преминава защитата и се опитва да поеме контрола над артилерията на замъка (малка, но ефективна), жените осъзнават, че сега е дошъл техния момент. Както повелява традицията, Накано е написала своята последна смъртна поема, разбира се с майка си и сестра си, че никой не трябва да достига до тях живи, следователно при такъв сценарий ще трябва да бъде извършено сепуко. В този фатален момент, когато врагът е буквално на метри от тях, Накано дава команда за атака и 30 жени нападат яростно, въоръжени с най-опасното възможно оръжие – катани.

В началото атакуващите войници не вярват, че жените са опасни и отказват да отвърнат на огъня, както и да се защитават. Някои войници си мислили, че това са деца с мечове, защото били преоблечени като мъже и косите им били отрязани, но в следващия момент мнозина осъзнали, че това са жени-самураи и веднага осъзнали каква голяма грешка са допуснали. При опит дори за дипломация и евентуално предаване, първият посегнал на Такеко усеща как коварното острие на нагината се забива в черепа му.

Следващите ѝ жертви не закъсняват и продължават да се къпят в собствената си кръв. Всеки удар е смъртоносен, а всеки опит на противника е париран и завършва със смърт. Всички останали самураи, които в този момент се прегрупират, онемели пред жадното ѝ за кръв острие. Повечето се вдъхновили от гледката и също скочили в боя. При първата си атака, Накано успява да повали 6 войника, при това едни от най-добре тренираните.

AizuCastle

Снимка: By unknown? – „“Aizu Wakamatsu-jo tenshukaku“ (Dungeon, Aizu Wakamatsu Castle): Aizu Boshin Senshi: Kuchi-e oyobi chizu“ in (in Japanese) (1933) 会津戊辰戦史, Tokyo Retrieved on 24 March 2020. ; JPNO id=53010833. Image appears before the table of contents, and to the left of the list of pitures, no page number is shown but Jpeg id (0006.jp2-left) for the spread containing the image is available., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1294879

Втората вълна настъпващи войници не се колебае. Докато Накано тича към тях, един изстрел я ранява смъртоносно в гърдите. Преди да издъхне, нейната сестра Юко пристига до нея и чува последната ѝ молба – отрежи ми главата и не позволявай на врага да я вземе като трофей. Нейната сестра изпълнява тази заповед. Дворецът издържа обсадата още няколко дни след смъртта на Накано. Предава се на 6 ноември 1868 г.

Тази загуба е и официалният край на самураите и Японската империя. Накано успява да избяга с главата на сестра си и я погребва под дърво близо до тихия храм във Фукушима. Нагината ѝ също е дарена на храма и до днес може да бъде видяна във въпросния храм. В деня на нейната битка, момичета се преобличат в традиционните ѝ одежди и провеждат специален есене фестивал, почитайки последната ѝ битка.

Заглавна снимка: By Torstein Barnhardt – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=48555475

 
 
Коментарите са изключени за Накано Текако – последната жена-самурай на Японската империя

Повече информация Виж всички