shareit

Най-смъртоносния човек в кабината на F-14 Tomcat е иранец – майор Джалил Занди сваля повече изтребители от цяла Америка

| от |

Най-вероятно знаете, че по време на Студената война се води една много сериозна и активна битка за въоръжаване. САЩ и Русия винаги са напред в тази игра, но не можем да пропуснем и още един много интересен факт – днес е много трудно да преценим коя страна е по-въоръжена от другата, но ако вярваме на прогнозите и фактът, че има доста анализатори, които очакват бъдещия трети интересен конфликт, най-вероятно ще стигнем до отговора на този въпрос. Въпреки това искаме да обърнем внимание на една птица, за която сме писали доста – F-14 Tomcat.

Макар и да можем да открием, че самият самолет не е успял да влезе в много бойни мисии и практически е разработен, за да бъде най-доброто оръжие във въздуха, което може да се предлага. Тук се досещаме, че мнозина ще посочат конкурентните МиГ по същото време, но няма как да бъдем категорични и има разумна причина – просто конфликтите и срещите между двата изтребителя са доста кратки. Историята на първата среща започва някъде през 1981 г. с появата на Муамар Кадафи на политическата сцена. Като човек, който обича контрола, както и диктатурата, можем да забележим, че той е първият, който автоматично разширява въздушното пространство около Либия, като не позволява на вражески самолети да летят над него.

За целта изпраща и достатъчно патрулни самолети, които да следят за нарушители. По същото време ще открием, че има много противници на идеята и след като САЩ разполага с добре познатия и известен Роналд Рейгън – който се хвали като човекът с най-важната роля – да играе луд човек и да блъфира всеки един диктатор. Точно по тази причина е единственият, който пристига с два самолетоносача и започва да подсказва, че разширяването на морските и въздушни граници няма да се случи толкова лесно. Провокацията за война с Либия е търсена от най-ранни времена, но за жалост не винаги се минава толкова лесно. Една интересна подробност е, че в един момент можем да открие как два руски Су-22 се изправят в бой срещу два F-14 Tomcat.

1280px-Jalil_Z

Това е така наречения първи боен конфликт между двете страни, както и между двата вида бойни самолети. Според американската страна, пилотите просто са защитавали своето въздушно пространство, докато либийците продължават да твърдят, че са били провокирани да нападнат. Историята завършва с два свалени либийски самолета, които обаче са стреляли първи и по международен протокол, това позволява и ответния удар. Истината за този изтребител е, че първо е изключително скъп за създаване, второ е прекалено добър и не толкова изгоден за поддръжка и трето – малцина могат да го закупят. Любопитният факт тук е, че в последствие се заменя доста бързо с по-евтин и приложим вариант, но ще се изненадате, когато откриете, че има още една държава, която притежава точно този боен самолет. И още по-забавното в този случай е, че най-добрият пилот на F-14 не е американец.

За целта трябва да насочим вниманието си към Иран и фактът, че в един определен период от време изостават доста във въздушната си отбрана. Да не забравяме, че през 70-те години на миналия век Ирак е една особено силна и водеща единица, която пазарува не само бойна техника, но и се стреми да произведе бързо ядрено оръжие, с което да се превърне в това, което днес е Северна Корея в Азия. По това време въоръжението на Ирак е от доста сериозно количество МиГ-25. Като по-съвременни и достатъчно добри изтребители, същите можели да се справят изключително добре с тогавашните изтребители.

Истината е, че когато американците използват немски модел, по който да разработят F-14 – след Втората Световна война знаем, че двете велики сили поделят немските инженери и им позволяват да довършат своите военни проекти за друга страна или просто да бъдат разстреляни – се опитвали да създадат далеч по-добра машина от съветската. Една от много добрите новини е, че през 1976 г. Виктор Баленко – руски пилот на същия изтребител – успява да избяга в Япония, използвайки последните капки керосин и да поиска политическо убежище, а това дава сериозно преимущество на вражеската страна не само да разгледа техниката, но и възможностите на самолета. Да се върнем обаче на Иран и тяхното желание да се сдобият с противодействие срещу честите въздушни нарушения на Ирак. По това време иракчаните се опитвали да възбудят конфликт и винаги нарушавали военното пространство. Иран не можел да отвърне, поради простата причина, че няма техниката.

Иран изпраща свои пратеници и заявява, че има огромното желание да закупи от САЩ оръжие, с което да се справи с противника си. По това време за продан има само F-14 Tomcat и F-15 Eagle. Двата самолета са достатъчно добри, но F-15 е още по-скъп, следователно инвестицията от 2 милиарда долара се насочва към по-стария модел, но с една много важна подробност – в сделката трябва да има  и достатъчно боеприпаси, както и обучаване на персонал, който да може да ги поддържа. За целта една голяма част от иранските пилоти заминават за САЩ, придружавани с механици и авио инженери, които да опознават самолета.

От другата страна ще открием, че програмата Top Gun е била готова да посрещне кандидатите. Разкриват се слабостите на МиГ-25, обясняват какви са най-големите им предимства и така до 1979 г. Иран притежава около 80 F-14 и около 120 пилота, които да летят на тях. По това време американците са особено щастливи от факта, защото са били готови просто да нарежат старите самолети, а изведнъж се оказва, че има доста щедър купувач, макар и 2 милиарда да не са чак толкова много пари за една ескадрила от модерни самолети. Сред всички пилоти в тази учебна програма, един ас успява да изпъкне много и да докаже, че американската птица е доста сериозен опонент.

Майор Джалил Занди се смятал за човекът, който не можел да приеме, че изтребителят не може да се справи с определена задача. Количеството провинения и развалянето на дисциплината могат спокойно да се опростят, когато разберем, че това е най-смъртоносният пилот в кабината на точно тази птица. Има само един проблем, когато пилотите се завръщат от САЩ, новият режим го хвърля в затвора и го осъжда на 10 години затвор. Впрочем това е съдбата и на много други завърнали се авиатори. Някои са арестувани и убивани, други са гниели по затворите, а повечето самолети били саботирани нарочно, за да не могат да летят. В Иран нищо не е толкова розово, колкото може да изглежда, докато обаче не идва 1980 г. и Ирак не решава, че след като съседите не могат да оправят своя двор, практически не заслужават да имат и къща.

800px-Jalil_Zandi-

Започва иракската инвазия и единствените кадри, които могат да спрат тоталното превземане, се намират в затвора. Автоматично авиаторите се вадят от затвора, за да спасяват страната си – мнозина на тяхна страна просто биха искали да избягат или да не си мръднат пръста, но след като всяко едно друго място в света е в пъти по-приятно от ирански затвор, решили да помогнат. Добрата новина е, че Джалил успял да се съхрани в затвора и през следващите 8 години ще се сражава срещу всичко, което Ирак може да изпрати във вражеската територия. По това време Саддам закупува МиГ-ове, френски Мираж-и и се надява, че инвестираните средства са напълно достатъчни, за да неутрализират противника.

Битките не минавали толкова леко, както можем да се досетим, от 80 самолета, иранските пилоти намерили много по-малко, а след всяко следващо сражение започнали да намаляват още повече. По това време САЩ отказва да изпраща резервни части, ракети или просто допълнително оръжие за изтребителя. До 1986 г. числото на F-14 в иранската армия е сведено до 25 самолета. Единствено Занди не се притеснявал от тази цифра, защото бил обучен, че лети на най-доброто, което може да открие и използва срещу врага си. Често предпочитал да напада многоброен противник, за да може да има по-голяма тръпка от играта. Неговите колеги разказват, че той първи приключва с ракетния си запас, а след това използва 20-милиметровия „Вулкан“, за да продължава да разкъсва противника.

Неговата основна задача е да пази иранските петролни полета и понеже някои колеги са изпратени в други зони, понякога му се налагало да гони цели ескадрили. При първата си среща с двойка МиГ-23, успява да ги свали с помощта на далекобойни ракети. В един друг случай охранява самолет-танкер, за да бъде преследван от цяла ескадрила. Не е ясно какво точно е правил срещу противниците, но знаем, че танкерът е успял да премине безопасно своя маршрут. Понеже няма много официални архиви, пропагандната машина заявявала, че иранските войници се спускали на ята и разкъсвали иракчани с голи ръце – при това без да изгубят абсолютно никого – можем само да подозираме какви точно са успехите на ВВС на Иран.

Holy Defence Museum

За Джалил Занди се знае, че официално е свалил 8 самолета, като още три се водят за възможни. Това го превръща във въздушен ас – дори и след Втората Световна война, изискването не е толкова високо – понякога всичко е до късмет. Ирак продължава да твърди, че свалените от него самолети са само 3 – точно толкова, колкото американските пилоти са успели да свалят през цялата кариера на F-14, когато е във въоръжение. Истината обаче е, че този пилот успява да преживее 8 години в едно от най-вражеските въздушни пространства. Никой не може да каже със сигурност колко точно ремонта са направени на самолета му, при това с ограничени ресурси, а и често самите муниции не можели да се намерят в правилното време и място.

Късметът на Задни приключва през 1988 г., когато е нападнат от ескадрила иракски Мираж-и. В тази битка има непотвърдени два свалени самолета, но в последствие понася достатъчно щети, за да форсира двигателите и да се опита да избяга колкото се може по-бързо. При навлизането в Иран, вторият двигател също отказва и се налага на пилота да катапултира. Успява да стигне до базата, но вече не му позволяват да лети. Завършва войната като лейтенент-генерал и през 2001 г. се пенсионира, като за жалост на 1 април заедно със съпругата си попада в автомобилна катастрофа, която е фатална и за двамата.

 
 
Коментарите са изключени за Най-смъртоносния човек в кабината на F-14 Tomcat е иранец – майор Джалил Занди сваля повече изтребители от цяла Америка

Повече информация Виж всички