shareit

Най-надценените битки в историята на Великобритания

| от |

За да се определи като надценена, една битката трябва да бъде известна и обикновено да се счита за решаваща или с голямо историческо значение, но всъщност да не е. Но да кажеш, че една битка е надценена не означава непременно, че тя е незначителна; още по-малко, че се отрича храбростта и жертвата на онези, които са се борили в нея. Това просто означава, че й е придадено решаващо значение, което не е задължително тя да оправдава. В този списък Шон Ланг, старши преподавател по история в университета Англия Ръскин, се ограничава само до битки от историята на Британската империя, но смята, че и други държави могат да се похвалят с такива.

A Chronicle of England - Page 005 - The Standard Bearer of the Tenth Legion

Нашествията на Юлий Цезар във Великобритания, 55 и 54 г. пр. н. е.

Сатиричната книга „1066 and All That“ представя 55 г. пр. н. е. като една от двете запомнящи се дати в английската история (другата, разбира се, е 1066), но това не доказва значението на битката. Какво всъщност прави Цезар във Великобритания? Какво трябва да постигне идването му? Самият Цезар казва, че е трябвало да накаже британците за помощта, която те изпращат на галските племена по време на битките му в Галия през 58-50 г. пр. н. е., което превръща нападението му в нещо като наказателна експедиция, подобна на тази, която британците по-късно ще стартират в собствената си империя. Така или иначе, това не може да се нарече завоевание или дори нашествие.

Един от проблемите с нападението на Цезар, както и с толкова много други части от древната история, е, че историците са силно зависими от писмените източници. Потвърждаващите археологически доказателства за мащаба на експедицията на Цезар са сравнително оскъдни. Историците знаят, че думите на Цезар са пропагандна, за да оправдае маневрите си на острова. Така или иначе, значението на тези маневри изглежда е преувеличено.

Battle of Bosworth by Philip James de Loutherbourg

Битката при Босуърт, 1485 г.

Все още се смята, че Босуърт – битката, в която Хенри Тюдор, графът на Ричмънд, отнема трона от йоркския крал Ричард III – бележи края на Войните на розите и следователно на английското средновековие. Това смятане е грешно. Във военно отношение битката зависи от решението на лорд Стенли коя страна да бъде подкрепена; той избира Хенри Тюдор, което решава състезанието, въпреки че истинското значение се крие във факта, че самият Ричард III е убит. Това дава на Хенри едва достатъчно възможност, за да се опита да направи управлението си постоянно, но в никакъв случай не показва, че позицията му е сигурна.

Има много хора с по-силни претенции за трона от Хенри Тюдор и той го знае. Йоркците са истинска заплаха, особено след като имат добри контакти в чужбина, във Франция, Бургундия, Ирландия и Шотландия. В наши дни е твърде лесно да подценим значението на претендентите за трона на Хенри: битката при Стоук Фийлд през 1487 г., в която той се изправя срещу подкрепяните от Ирландия йоркци под ръководството на претендента Ламберт Симел, изисква от него да изгради доста здрава защита – и тази битка е по-добър претендент за последната битка от Войните на розите. Дори след победата на Хенри, йоркците успяват да поддържат своя военен и дипломатически натиск чрез втория претендент, Перкин Уорбек. Значението на Босуърт в народното въображение идва от значението, което му придава умелото използване на пропагандата на Хенри, а не от събитията на бойното поле.

Invincible Armada

Армадата, 1588 г.

Поражението на испанската Армада е такъв емблематичен момент в английската история от толкова дълго, че може да изглежда перверзно да го включим тук. Разбира се, английската военноморска артилерия е по-добра както в технологично отношение, така и в тактиката си, а като английски пропаганден преврат, кампанията на Армада е шедьовър: разказът за малките английски кораби, които се вмъкват и излизат между неприятните испански галеони, за огнените действия на Дрейк срещу Кале и преди всичко речта на кралица Елизабет в Тилбъри, вълнува патриотичните сърца от векове.

Реалността е съвсем различна. Английските атаки срещу испанския флот правят много малко впечатление за силната му отбранителна сила и се признато още по това време, че това, което наистина унищожава Армадата, е бурното време, което я бута на север, където е разрушен в скалистите шотландски и ирландски брегове. По-важното е, че битката не установява незабавно английско морско надмощие, както мнозина предполагат: английският флот се разпръсква малко след това и много от моряците скоро бедстват. През 1596–97 испанците изпращат още две инвазионни армади, които отново са победени повече от бурите в Ламанша, отколкото от английския флот. Поражението на Армадата е сериозен удар за испанския престиж, но англичаните нямат повод да бъдат самодоволни.

 
 
Коментарите са изключени