Музеят на мината и още 50 000 истории за живота
И до днес Камбоджа не може да се възстанови от Пол Пот и неговото безумно клане. Диктаторът може да се похвали като един от най-зловещите в света. Все още не може да се изчисли и броят на жертвите, убити по време на стотиците видове мъчения. Това е поредната страна с белези от Студената война. На нейна територия двете велики сили – САЩ и СССР – се опитват да демонстрират не само мощта си, но и да наложат нов политически режим. Пот успява да се наложи с помощта на червените кхмери и малко след това реките от кръв потичат.
Не случайно се носят легенди за затворите, а милиони черепи остават неидентифицирани, когато започват да се разкриват истинските престъпления. Когато ООН пристига, за да помогне с разоражаването на червените кхмери, като не трябва да забравяме, че България също изпраща военен контингент в страната, се разкрива още една тайна – огромна част от територията е минирана, при това толкова добре, че и до днес пострадалите продължават да се увеличават. И докато обикновените хора стават и отиват на работа, мислят за следващата придобивка или за по-мащабни работни проекти, един човек в Камбоджа отива в джунглата, за да обезврежда мини, при това използвайки джобното си ножче или много остра пръчка.
Аки Ра е един от много пострадали от тоталитарния режим на Пол Пот. Неговите родители са жестоко убити още в началото на революцията, а той самият е принуден да се превърне в едно от децата-войници, които получават АК-47 и правото да убиват. Да говорим за щастливо детство е невъзможно, особено след издигането на Пол Пот. Като много други съграждани на Аки Ра, той също е засегнат от глада в страната и единственият начин да оцелее още един ден е именно като убива, никой не пита дали иска. Не случайно по-късно се ражда филма „Полетата на смъртта“, засягащ истинската история на милионите хора, които са погребани по полетата на Камбоджа.
Исторята на г-н Ра не е изключение. След като остава сирак, за него и още няколко деца се гриже жена на име Йорн. И до днес не е ясно кога точно е роден, защото картонът му е отдавна изгубен. С влизането на виетнамската армия в Камбоджа, Ра се озовава в Кампучанската народна армия. Неговите основни занимания са да поставя мини на границата с Камбоджа и Тайланд. Впрочем името Аки Ра не е дори истинското му, Ра се казва Еоун Ийк, но се заменя с японския ранг Акира и така остава завинаги познат на света.
Като войник Аки Ра е поставил хиляди мини в джунглата. Нещо повече, той е бил изключително добър в своята мисия и най-вероятно мнозина са открили смъртта си. И така през 1991 г. с пристигането на ООН, именно той кандидатства за престижната работа по обезвреждането на мините. Цялата операция продължава приблизително година, но когато мисията приключва, Ра продължава да търси мини в джунглата. Освен откриването на експлозива, Ра се занимава с премахването на капсул детонатора и експлозива, оставяйки само металното тяло. В последствие започва да връща и празните тела, за да може да изкарва пари и да продължи своята работа.
Историята се разнася сред туристите и мнозина искат да видят младия кхмер, който има цяла колекция. През 1999 г. започва да взима по долар на всеки желаещ да се запознае с този инструмент на войната. Много скоро отваря и вратите на Камбоджанския музей на мината. Въпреки усилията му, в селата винаги има поне един пострадал мирен жител. Съответно някои вождове го търсят, за да образова хората и да ги подготви при евентуалното откриване на мина. Бившият войник напомня, че мините, които още не са експлоадирали са потенциална бомба със закъснител. Докато Ра обикаля селата и търси още мини, попада на редица осакатени и изоставени деца.
Осъзнавайки, че много от мините му може да са помогнали за състоянието им, той започва да ги взима със себе си и да ги води у дома, където живеят със съпругата му Хоурт. В момента в дома му живеят около 24 деца – момчета и момичета. Малко по-късно цифрата се увеличава до 29 деца, които в момента живеят в Камбоджанския музей на мината. Много скоро започва да прибира и деца с всякакви здравословни проблеми, спечелените пари от въпросния музей отиват за издържането на децата и всички посещават училище.
Приказката би звучала прекрасно, докато през 2001 г. неговата институция не е затворена от властите, а той самият не лежи в затвор един път през 2001 г. и още един път през 2006 г. Причината е, че не е сертифициран сапьор и няма право да обезврежда мини. През 2005 г. заминава за Лондон, където да получи обучението си. През 2008 г. успява да вземе своя сертификат, финансиран е от редица организации на ветераните и получава правото си да отвори отново вратите на музея. С помощта на новооткрит фонд за обезвреждането на мини, Ра продължава своята обиколка и започва да обикаля селата, които според властите са с нисък приоритет.
Още през първата година покрива 163 000 квадратни метра и позволява на 2400 човека да започнат да обработват площта, която преди това се е смятала за опасна. Всичко това става възможно срещу скромната сума от 4 314 долара на месец. Най-вероятно и до днес Ра продължава да обикаля територията на Камбоджа. Преди 2 години отново е арестуван, защото няма право да излага експлозиви в музея си, децата са отнети и предадени на социални грижи, докато той самият продължава да се бори със законодателството.
До днес се смята, че Аки Ра е успял да обезвреди около 50 000 мини и с това е спасил много животи, както и се опитва да се поправи за делата, които някога е извършвал. За съжаление и до днес продължава да се бори със системата, която сякаш иска да забрави тази не толкова красива история. Но по-важното в този случай е, че човекът се опитва да се реабилитира. Не си мислете, че неговата битка е лесна, освен с посттравматичен стрес и обгазяване, Аки Ра се опитва да забрави и ужасите, на които някога е станал свидетел.
