shareit

Мистерията около древните траки, хегемонията на Балканите и не само

| от |

В историята ще открием записки за много древни цивилизации, които изчезват точно така, както се зараждат. Опитите да открием следите им и да разберем произхода им, остават само догадки, но не и отговори. Причините са много, понякога липсват архиви и записки, друг път са твърде малко, а в някои отношения всичко остава в ръцете на антрополозите. До днес никой не може да потвърди какъв е произхода на траките и какво наистина се случва с тях. Едно е сигурно, те оставят своята следа в цивилизацията, но и твърде много хипотези след себе си. Някои учени са на мнение, че тракийците са присъствали още от Палеолита – времеви интервал, който започва от около 8000 г. пр. Хр., други са на мнение, че това са племена, които идват от Азия някъде около 1500 г. пр. Хр. и се настаняват на Балканите.

Смятани са за второто най-голямо племе, макар и никога да не са били обединявани, след индийците – поне това са думите на древногръцките философи. Отначало се занимавали с агро-култури, след това откриват металите и минералите, като насочват вниманието си именно там. През 3000 г. пр. Хр. се смята, че същите вече са работили и със злато, което са добивали от реките. Макар и времевия период на тази цивилизация да е под въпрос, не трябва да забравяме, че Панагюрското съкровище датира някъде от края на IV и началото на III в пр. Хр. Точните детайли и изработката показват, че тракийците са били особени майстори, а за постигането на такава класа е бил необходим и опит. Следователно можем да допуснем, че интервалът е до някаква степен реален, но отново напомняме, че се говори за следи и хипотези.

До днес в България могат да се открият останки, които доказват наличието на древна цивилизация, а що се отнася до златото, тракийците са сред първите майстори в Европа. Основното официално споменаване в архивите идва с помощта на Омир и неговата Илиада. Твърдението, че траките са били варвари, идва отново с любезното съдействие на древните гърци, които започват да колонизират някои територии в Тракия около 600 г. пр. Хр. Те създават градове и започват търговия именно с домакините. Според древногръцката култура, всеки, който не е грък, се смята за варварин, но не си мислете, че някога са имали доблестта да споделят това открито пред тракиец. Много често в някои архиви са записани молитвите на южните съседи, които се надявали траките никога да не се обединят, защото това щял да означава краят на тяхната цивилизация. Траките най-често предпочитали да живеят в различни племена и освен с обработка на метали, другите занимания били фермерство, лов и риболов.

Tracian_state

През 450 г. пр. Хр. Херодот посещава териториите на Одриското царство – обединението вече е факт –  и записва някои интересни обичаи. На първо място отбелязва, че тракийците вярвали в своето безсмъртие. Друга интересна практика  е, че един мъж можел да има няколко съпруги и през целият си живот дамите се борят за място в сърцето му. Борбата в семейството е да се избере най-близката жена, която да бъде убита заедно със своя съпруг и положена в гробницата с него и всички съкровища, които той можел да вземе към следващия свят. Трябва да обърнем внимание и на самите гробници, които често представляват вкопана в земята малка зала, в която присъстват всички украшения, пари и дори стенописи, някои особено красиви. Тракиецът може да вземе две жени със себе си по пътя към отвъдното, както е откривано при разкопките.

Облеклото им се състои от шапки от лисича кожа, туники, дълги наметала и кожени ботуши. Бойният арсенал е съставен от копия, леки щитове и къси ками. Ако има нещо, което плаши всеки един враг на траките, това е умението им да водят война. Страхът от битка с тази цивилизация е бил пословичен. Траките не познавали никакви правила, били изключително мобилни и можели много бързо да се мобилизират, когато се появи нова заплаха, такива не са липсвали, но и онези, които са дръзвали да влизат в битка, рядко са имали възможността да участват във втора. Най-големият кошмар бил умението за воденето на партизанска война. Никой не можел да намери решение срещу безупречната атака и след това рязко отстъпление.

Бойците били като призраци, които избират най-безумните места за нападение и след като успеят да се разправят с противника, изчезват колкото се може по-бързо в дълбините на горите, елиминирайки всички шансове да бъдат преследвани. Точно тези умения често ги превръщали в наемници и срещу заплащане, войните можели да наклонят везните в определена посока. Що се отнася до поколението им, трябва да подчертаем, че деца се продавали в робство, поне част от тях. Онези, които са заловени по време на битка, също получават тази съдба, а и с физика като тяхната е трудно да се изпусне тази възможност. В някои древногръцки пиеси присъстват и траки, чиято основна функция е да играят ролята на роби. Разбира се, отново напомняме, че това желание можело да се охлади доста бързо и лесно, но това е друга тема.

Sofia - Odrysian Wreath from Golyamata Mogila

Нека не забравяме, че докато се изобразявали като роби, гърците редовно се разплащали с Одриското царство, както е писал самият Тукидид, който изчислявал, че това е и най-богатото възможно в цяла Европа. Гърците редовно предоставяли злато и сребро, като трябвало да предоставят около 500 златни и сребърни таланти, но в името на добрата воля, често добавяли и допълнителни 500, за да не се налага да срещат армията им. Единствените, които подлежат на данъци в Одриското царство са търговците, чиято такса е по 800 таланта. Любопитен факт е, че гръцкият талант е единица мярка – 27 килограма. Смята се, че в апогея си обединените траки, са разполагали с около 17-19 тона чисто злато, а останалото било добивано при търговия за вълна, дърво и други пособия – очевидно е една особено справедлива сделка. Впрочем, когато одрисите – тракийско племе, най-накрая обединяват всички, резултатът е много плачевен за околните. Смята се, че Ситалк разполага с армия от близо 150 000 души – достатъчно голяма за респектиране и на най-страховития съперник – само една трета от нея била от конници. Ситалк използвал златното наследство по един съвършен начин – връщал го обратно в Гърция, използвайки мрежа от платени агенти, които да пропагандират постоянно присъединяването на Атина към одрисите.

Точно така се ражда и митът за родството на атинските царе с династията на одрисите – реално никога не е съществувало, но златото прави чудеса. Това обаче не му пречи да загърби съюза с тях и да затопли отношения със Спарта. В някои периоди ще забележим, че тракийците не са вездесъщи и са подчинявани. Александър Македонски е именно един от тези хора. Благодарение на неговите успехи, траките изпращат бойци в армията му, с чиято помощ този гръцки владетел ще се бори за завладяването на вселени. Влиянието между траки и гърци се забелязва някъде около V век пр. Хр. и спокойно ще забележим, че някои от артефактите в гробниците идват директно от Гърция, като са изработени от майстори там. Според Ксенофонт, повечето траки вече говорили езика и можели да се разберат свободно с гостите си.

Kazanluk_1

Това е обаче е и едно от малкото неща, които успяват да наложат, по всички други параграфи, траките са изключително независими и се стараят да объркат плановете на всеки, който се е опитал да се меси в техния начин на живот. Севт III е точно такъв пример, като именно той се е бунтувал много сериозно за свободата си. Историята на тракийците приключва до някаква степен с битката в Пидна, Гърция. Там Римската империя води своята армия срещу Персей Македонски, който успява да призове и събере доста по-сериозна армия от римската, но не може да я командва или просто няма как да я подготви. Събитията от 168 г. пр. Хр. предават владението на тракийските провинции в ръцете на Рим, като траките продължават да се управляват като външна колония, а през 46 г. пр. Хр. същите вече се смятат за официална провинция.

Макар и мнозина да говорят за влиянието върху траките, не трябва да забравяме, че същите имат своята следа и някои древногръцки и римски божества имат подчертана следа от тяхната култура. Освен това ако искаме да говорим за Вавилонската кула и езиците, на територията на Тракия се говорили около 80 различни езика, следователно още един гръцки не е бил толкова труден за научаване. Ако обърнем внимание на Омир и Илиада, най-вероятно ще си спомним, че след като Хектор е убит, започват да се извършват най-различни спортни мероприятия, с които да се почете паметта на падналия принц.

Първите Олимпийски игри датират от 776 г. пр. Хр. Омир пише своя труд в началото на VIII век, като според летоброенето VII век приключва през 699-700 г. Следователно всяка една година над 701-тата се води като част от VIII век. А тук идва и най-забавното, вече подчертахме че тракийските владетели заплащали за пропаганда, но още по-любопитното е, че обичаят, който Омир описва е напълно идентичен с този, който траките провеждали, когато изпращат владетел, следователно е под въпрос кой точно е оригинален автор на Олимпийските игри, които днес продължават да се провеждат.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени