shareit

Мексиканските жени в армията

По време на Мексиканската революция ще открием, че латинската кръв гори с много висока температура. Някои от най-верните застъпници на идеята са именно така наречените soldaderas – с други думи мексиканските жени-войни. Оказва се, че когато има една достатъчно силна кауза, като тази за независимост, хората ще дадат живота си, при това без да търсят нещо в замяна. Злодеят в тази история е Порфирио Диаз, който в началото на XX век има съвсем различни планове за страната. Самата дума често се бърка с испанското „soldado“, но истината е, че терминът е с малко по-различно значение – soldada означава „заплатата на войника“.

Става въпрос за онзи момент, в който войниците дават заплатите на своите съпруги, за да може същите да купуват храна и да се грижат за дома. Повечето призовани жени в армията са подготвени за обслужването на ранените войници, лечението и приготвянето на храна, но покрай тях има и много отдадени на желанието да вдигнат пушките и да се включат в кръвопролитията. Това е един особен момент от мексиканската история, защото за първи път мъже и жени се борят заедно в името на нещо много по-велико. Може да си мислите, че са имали много по-малко влияние, но грешите, дамите често достигали чин офицер и очевидно нямали никакви проблеми да командват мъже – сякаш има нещо ново в тази задача, но често точно техните решения водят до победата. Нека обаче видим как наистина започва всичко.

Войните често се обвързват с половите ограничения – войната не е нещо красиво, но жените са, точно по тази причина никой не иска да вижда тази смърт. В началото на 90-те години ще открием, че мексиканците ще променят тези правила и жените ще намерят една нова роля, освен познатата на майки и домакини. През 1910 г. армията ще потърси всеки един човек, който може да носи оръжие и за изненада, дамите пристигат с много голямо желание да проливат кръв. По това време в Мексико сякаш няма никакви изисквания за зачисляването на бойци. Много интересен момент е, че количеството почитатели са готови на абсолютно всичко, за да извоюяват своята свобода и независимост.

В различните региони има и различно разпределение, някои жени са много по-сериозни и подготвени за битка, за разлика от други. Освен това няма как да не отбележим и още един факт – не навсякъде се приемат и дами. Ето защо има и доста интересни разходки за следващото поделение, където с радост ще получат оръжие. Майсторките в сраженията получават и веселия ранг – генералките, но не само закачлив, той е и символ на уважение, защото често точно хладнокръвните решения на жената, са помагали за спасяването на много жени. Една от героините е Петра Херера, която в началото се преоблича като мъж, за да влезе в боя. Прекръства се на Педро и се записва с фалшива самоличност.

Разказва, че е обръснала брадата си и използва колани, за да скрие гърдите си. Веднъж след като се налага и успява да покаже, че е много добре подготвена за сражение, няма никой, който да ѝ се противопостави. На нея се поверява бригада от 200 мъже, които не само оставали без думи от количеството победи, които постигат, но и от факта, че Петра била точно толкова смъртоносна, колкото и красива. Петра обаче далеч не е единствената в това състезание. Мария Куинтерас де Мерас е имала същият успех на фронта и се справяла повече от отлично във всяко едно отношение. Дори и когато не получават ролята на командири и предводители, те продължават да изпълняват много важни функции в сражението.

Лидерои като Панчо Вила, Емилиано Запата и Венустиано Каранза не са имали нищо против да призоват дамите в сражение, а те от своя страна показвали точно колко опасни могат да бъдат. Не е тайна, че повечето използвали мъжки имена, за да не привличат грешните симпатии от войниците. Има и други интересни случаи, когато Амелио Роблес приема мъжка самоличност, тя решава, че след войната ще продължи да бъде мъж и очевидно нямало никой, който да ѝ попречи да бъде така. Ето защо и Амелио се смята за първия транссексуален войник на Мексико. Скоро самия Порфиро Диаз също приема тази идея и привлича свободните домакини, като заменя домакинската работа с пушка.

Elena_Arizmendi_Neutral_White_Cross

По това време мнозина не са особено очаровани от факта, че жените също участват. Секретарят на войната Ангел Гарсия Пена се опитва да ги спре известно време, но когато федералните лидери разбират, че ще има бунт в армията, дамите останали и продължили да се сражават. По някаква причина в Мексиканската армия имало една невероятна симбиоза между мъже и жени. Каузата е само една от страните, които могат да се случат – някои дами били водени на фронта от съпрузите и любовниците си. Една дама дори се записва, макар и да е в напреднала бременност. Според разкрите за Джон Рийд, откровения, съпругът заявил, че нямал никакво намерение да гладува на фронта.

Тази история не завършва добре за детето ѝ, което умира от жажда, докато дивизията е в пустинята. В един момент жените от всяко село се събират и включват на сила в битката, отказът означавал разстрел. Понеже селата се обезлюдявали, имало случаи, в които жените предпочитали да бъдат сред близките си в боя, отколкото да се впускат в малко по-лютата битка, както можем да се досетим. Обикновено сметките показват, че до всеки войник-мъж имало по една жена, която да помага и разбира се – да носи оръжие. В края на войната имало и домакинска работа за вършене, но тогава и нуждата от дамите била редуцирана, като истината е, че повечето войници искали да запазят последните дами по-дълго време живи и поемат пълната отговорност за последните сражения.

Друга задача на жените е да събират храна през всяко ново село, в което попаднат, защото най-вероятно точно те знаят къде се намира – приемете, че мексиканците не са били особено разумни, когато дойде време за оцеляване в цивилно време. След едно десетилетие, дамите се връщат обратно у дома, малко по-смъртоносни отпреди. След това армията отново зачислява само мъже, но от време на време се появявала някоя славна дама, която с голямо желание иска да лее кръв.

Професор Пабло Пичато признава, че макар и това да се смята за някаква феминистка роля – истината е, че това е бил дълг, който дамите са приели за своя лична кауза. Освен това тяхното присъствие е разказвано и предавано като легенда предимно от мъжете, което по никакъв начин не може да ни изненада, особено след като открием, че войниците наистина имат много сериозна мисия и желание да леят кръв. Някъде към края на XX век вратите за жените в армията са официално отворени и този път имат пълната свобода да се справят с всичко, което фронтът поиска от тях. Съдейки по военните успехи, спокойно можем да съчувстваме на враговете на Мексико.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Мексиканските жени в армията

Повече информация Виж всички