shareit

Масовите викингски гробове под Оксфорд

| от |

Преди да започне строителството на нов студентски корпус в един от 38-те колежа на Оксфордския университет, Сейнт Джон Колидж, археолози са повикани, за да проучат обекта през януари 2008 г. След само няколко часа работа, един от тях открива останките на 4000-годишен религиозен комплекс – заграждение, построено от племена от късния неолит, вероятно за почитане на слънцето. С диаметър около 120 метра, храмът е един от най-големите британски праисторически кръгове (хенджове, като Стоунхендж), от които са открити повече от 100.

По-късно археолозите намират ями, пълни със счупени керамични съдове и остатъци от храна, което предполага, че хората са използвали мястото като сметище. Развълнувани, те започват да търсят предмети, които могат да разкрият подробности от ежедневието на местните през Средновековието. Вместо това обаче намират кости. Човешки кости.

„Отначало решихме, че това са само останките на един човек“, казва Шон Уолис от Археологическите служби на Темза Валей, компанията, която извърши разкопките. „Тогава, за наша изненада разбрахме, че всъщност множество трупове са били изхвърляни един върху друг. Където и да копаем, появяваха се още и още. Не само, че имахме 4000-годишен праисторически храм, но и масов гроб.“

След един месец копаене на мястото на гроба и две години лабораторни тестове, изследователите стигат до заключението, че на мястото са погребани между 34 и 38 души като всички те са жертви на насилие. Около 20 скелета имат следи от пробождания в прешлените и тазовите кости, а 27 от черепите са счупени или пукнати, което показва травма на главата. От белезите по ребрата личи, че поне десет са намушкани в гръб. Един човек е обезглавен, а подобни опити са направени на още пет.

Радиовъглеродният анализ показва на археолозите, че останките датират между 960 и 1020 г. пр. Хр. – период, в който англосаксонската монархия достига своя връх. Родом от Германия, англосаксонците нахлуват в Англия почти шест века по-рано, след като Римската империя изпадна в безпорядък. Те установяват свои собствени кралства и приемат християнството. След десетилетия конфликти, Англия се радва на известна стабилност през 10 век при управлението на крал Едгар.

Но „известна стабилност“ е относително понятие. Публичните екзекуции са чести. Британски археолози откриват около 20 гробища за екзекутирани в цялата страна, които свидетелстват за суровия наказателен кодекс, който отнема живота на до 3% от мъжкото население.

Масовият гроб в Оксфорд обаче не отговаря на профила на гробище за екзекуции, което обикновено съдържа останки на хора, убивани в продължение на много векове – а не всички наведнъж, както там. Жертвите на екзекуциите също така са на различни възрасти и с различни физически черти – за разлика от тях, телата, погребани в Оксфорд, са на мъже в пика на силите си, повечето между 16 и 35 години. Повечето са необичайно големи; изследване на мускулните участъци на костите им разкрива изключително здрава физика. Някои жертви са получили и сериозни изгаряния по главата, гърба, тазовите области и ръцете.

Най-показателната улика се появява след лабораторен анализ на костите, при който учените установяват, че мъжете ядат средно повече риба и миди, отколкото англосаксонците. Нарастващите доказателства все повече сочат удивително заключение: това е масов гроб на викинги.

Evariste-Vital Luminais - Pirates normands au IXe siècle

Викинги отвличат жена

Мартин Карвър, професор по археология в Йоркския университет, характеризира антагонизма между англосаксонците и скандинавците като сблъсък на идеологиите. Между 6 и 9 век викингите в Скандинавия предпочитат да бъдат организирани „в свободни конфедерации, благоприятстващи предприемачеството“. Но другите части на Европа, като Великобритания, предпочитат по-подредено и централизирано правителство – модел, който взимат от Римската империя.

Известно е, че само едно англосаксонско царство – Уесекс, управлявано от Алфред Велики, издържа на нашествията на викингите. Алфред и синът му Едуард създават армия и флот и изграждат мрежа от укрепления, след което Едуард и неговите наследници си връщат контрола върху онези области, които викингите превземат, като по този начин проправят пътя към обединението на Англия.

Данните от лабораторията за менюто плюс следите по костите и други доказателства, убеждава археолозите, че гробът вероятно е от клането на Деня на Свети Брис. Жителите на Оксфорд убиват група датчани в местна църква и в опита си да избягат датчаните влязат в светилището, като разбиват вратите, но нападателите подпалват дърветата сграда и я изгарят.

Година след това откритие, друг екип от следователи, от компанията Oxford Archaeology, търси разкопава обект на 120 километра на югозапад в английския окръг Дорсет, когато откриват втори масов гроб. В него намират скелетите на 54 добре сложени мъже, всички от които са обезглавени с остри оръжия, най-вероятно саби. Лабораторните изследвания на зъбите им предполагат, че мъжете са скандинавци. Съотношението между различни видове кислородни атоми в зъбния емайл на скелета показва, че жертвите идват от студен район (един от тях – от Арктическия кръг). Радиовъглеродните датировки поставят смъртта на между 910 и 1030 г. сл. Хр., а историческите сведения за викингските дейности в Англия стесняват този период до 980 – 1009 г. сл. Хр. Труповете са безцеремонно изхвърлени в кариерата, изкопана стотици години по-рано, вероятно през римско време. Въпреки че няма информация за клането, археолозите смятат, че викингите са задържани и докарани до мястото, за да бъдат екзекутирани.

Откриването на двата масови гроба може да реши въпрос, който отдавна вълнува историците. През вековете след клането на Деня на Св. Брис, много хронисти вярват, че датската общност в Англия (значителен процент от населението) е насочена към масови убийства, подобни на погром. Със сигурност е имало неприкрита омраза към скандинавците, които тогавашните писатели описват като „най-мерзен народ“ и „мръсен мор“. Но в последно време клането се разглежда повече като полицейска акция само срещу онези, които представляват военна заплаха за правителството. Откриването на двата масови гроба подкрепя това мнение, тъй като са намерени жертви там, където щяха да бъдат разположени бунтовническите наемници: близо до кралски административни центрове (обикновено градове или важни кралски имения) на или близо до южното крайбрежие на Англия и в долината на Темза. За разлика от тях, в района на източна Англия, известен като Данелав, който е населен от потомци на скандинавските заселници, не са открити такива гробове. „Бих преценил, че от общо около два милиона население в Англия, може би половината са от скандинавски или отчасти скандинавски произход – повечето от тях са лоялни поданици“, казва Иън Хауърд, историк. „Смятам, че по своята същност е малко вероятно кралят някога да е възнамерявал да ги убие, тъй като очевидно би било невъзможно да го направи.“

Въпреки че англичаните отблъскват скандинавските нашественици, усилията толкова отслабват англосаксонците, че те са победени от Уилям в битката при Хастингс през 1066 г.

 
 
Коментарите са изключени