shareit

Марк Випсаний Агрипа – кървавата дясна ръка на Октавиан Август

Римската империя е известна със своите впечатляващи постижение като люлка на цивилизацията в Европа. От нея тръгват редица философстки движения, оформя се добре познатата дисциплина в армията, а що се отнася до законодателството в полиса, то определено е на много високо ниво.

Ранните форми на цивилизация демонстрират първите форми на демокрация, но към всичко това трябва да добавим и факта, че това е поле за изковаването на герои. Такъв например може да бъде Марк Випсаний Агрипа. За времето на неговата кариера, той може да се смята за дясната ръка на император Октавиан Август. И кратка справка в биографията му показва, че с право е заслужил толкова голяма чест. Неговото име стои върху 2000-годишният пантеон, който е построен лично от него в Рим.

Fachada_del_Panteón_de_Roma

Снимка: By Alonso de Mendoza – Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=77815458

Първите му исторически появи започват малко след прословутото екзекутиране на Юлий Цезар. Когато големият племенник Октавиян бяга, за да не бъде посрещнат от същата съдба, Агрипа излиза на сцената и започва да демонстрира невероятни качества от най-различно естество. Историческите данни за тази личност са оскъдни и никъде в римската история не може да бъде открит. Неговият живот сякаш започва през 44 г. пр. Хр.

Добрата новина е, че кръвта не става вода, както всички знаем и със завръщането на Октавиан се случват няколко важни събития. Първо има най-правилният възможен съюзник в лицето на Марк и второ – неговият чичо е завещал всички свои титли, земи и пари на своя племенник. Подобни възможности предлагат на правилният наследник да влезе в Рим и да получи титлата си на римски император, но очевидно подобни изкушения и придружаващите главоболия са напълно достатъчни за младежа да охлади страстите си за трона. Точно тук идва ролята на Агрипа. За разлика от много други близки приятели, той не съветва младежа да се откаже, а обещава, че щом заеме трона, той лично ще се разправи с враговете му.

Augustus_&_Agrippa2

Снимка: By Classical Numismatic Group, Inc. http://www.cngcoins.com, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2230859

Много скоро Октавиан влиза в Рим, бързо се сприятелява с Марк Антоний и бързат да създадат добре познатия втори триумвират. Следващата спирка е заличаването на предателите. Срещата на двете армии – между втория триумвират и армията на Брут и останалите сенатори – се състои в битката при Филипи. Сражението продължава цели 20 дена и след като Марк и Октавиан успяват да надвият драматично противника, всички врати са отворени за бъдещия император. Междувременно сражението получава легендарен статус и в бъдеще ще бъде нарицателно за изчистване на конфликти. Ето защо се появява и терминът „Да се срещнем при Филипи“. Заслепени от победата, всички членове на триумвирата решават по един или друг начин да се оттърват от другите двама.

Съответно, когато Марк Антоний подготвя армиите си за поредна среща, Агрипа се изправя срещу него в битката при Галия. Сражението е достатъчно тежко, за да може да се стигне и до преговори за мир. Неговата дипломация му носи и нов призвание – съдия във висшия римски съд. Известно време Агрипа се занимава с някои от най-важните случаи на Рим. Когато мандатът му приключва, бързо взима копието и щита и заминава за Галия, където води редица сражения в дефилето на Рейн. При завръщането си от тази кампания, той води със себе си и огромно количество военнопленници. Получава предложение да отпразнува своята победа, триумфирайки по улиците на Рим, но победителят отказва тази чест и просто не вижда смисъл.

Следващото главоболие идвало с името Помпей Велики. Същият се занимавал със стабилна разработка на бойни кораби и доста често блокирал абсолютно всички морски пристанища на империята, съкращавайки значително пристигащите хранителни запаси. През 36 г. пр. Хр. Октавиан изпраща писмо с желание за помирение и евентуално партньорство, но това не се случва. Помпей не вижда друг начин, освен агресивни сблъсъци, а и освен това се подготвя точно за такива. В резултат на това, Агрипа получава ново назначение и отговорност – морският флот на Римската империя. За съжаление, пълководецът никога не е бил моряк и в този момент не познавал тънкостите на плаването, както и военните стратегии.

Harpax_english

Снимка: By Ramnavot – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=27262874

Дори и като новатор, той започнал производството на флота в залива на Неапол. Побързал да наеме моряци и пехотинци, които да използва за битката. Повечето тренирали на няколко специално построени кораба в езеро. Военноморското училище на Агрипа се заплащало с потта на неговите моряци, които ден и нощ провеждали най-различни учения и маневри. Когато бил сигурен, че персоналът му е достатъчно подготвен, продължава да разработва нови оръжия за евентуално надмощие. Едно такова е харпаго. Това е оръжие, което изстрелва много сериозна захващаща се кука.

Скоростта на изстрелване също е впечатляваща и при контакт с друг кораб пробива палубата. Атакуващият кораб след това скъсява драстично разстоянието и приема противника на абордаж. След няколко месеца в подготовка, корабите на Агрипа излизат в Средиземно море и отплават за Сицилия. Противникът е един от синовете на Помпей – Секст. Сражението се случва през 36 г. пр. Хр. Очакванията на Секст за лесна победа са бързо охладени. Вярвайки, че римската флота не е толкова добре подготвена, колкото са неговите пирати, коства много сурови преживявания.

Флотилията на Агрипа буквално премазва всяка съпротива и около 30 от вражеските кораби са потопени, но преди това голяма част от екипажът на тях е изклан. Когато битката по вода е изгубена, легионерите акустират в Сицилия и продължават кървавата битка. Сицилия пада много бързо, а мореплавателят получава златен гарвън, подарен лично от Октавиан. Получава и предложение за втори триумфален марш, но също като първият, е отказан. Следващите му победи идват от сраженията с илирите – индоевропейски племена, населявали западния дял на Балканския полуостров през античността.

Завръщането му в Рим през 33 г. пр. Н.е. идва с нова задача – градоначалник. В този период, неговите подчинени се занимават с изработването на канализации, изчистването на старите, създаването на градските бани и доставянето на питейна вода в столицата на империята. Не трябва да забравяме, че голяма част от работата му се използва и до днес. Питейната вода отваря и нова работа като създаването на цистерни, водни кули и изработването на аквадукт с дължина от около 88 километра. Подобна работа изисква и сериозно финансиране, но когато парите по проекта приключват изненадващо, Агрипа започва да заплаща всичко от собствения си джоб. Краткият мир и времето за градоначалничество продължава точно една година.

BHC0251

Снимка: By Lorenzo A. Castro – http://collections.rmg.co.uk/collections/objects/11743.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3525889

През следващата 32 г. пр. Н. е. идва време за поредното зловещо сражение и за пореден път Марк Антоний има амбиции да се изправи срещу Октавиан и този път получава подкрепата на Клеопатра. За пореден път е извикан най-опитният и ефикасен мореплавател, който има в резерв. Мирните времена остават на заден план и Агрипа за пореден път сформира своя елитен отряд. Този път знаел, че платната му трябва да го отведат до Гърция, където ще се изправи срещу опитни легионери и добре подготвената армия на Клеопатра, срещата нямало да се проведе между пирати. В следствие на тези условия, Агрипа провежда много сериозни стратегически маневри, за да проведе битката точно там, където иска да се случи – Акциум.

Именно там неговите бойци правят това, което винаги са правили перфектно – да потапят кораби. Срещата между двамата някогашни съюзници е равностойна – флотите притежават достатъчно кораби и само опитът ще излъчи победител. За пореден път в употреба влиза добре познатата кука, прехвърчат огнени стрели и се размахват мечове на палубата на всеки кораб. Флотата на Агрипа потапя около 200 кораба, докато Антоний успява да избяга чак в Кайро. Това далеч не означава край на конфликта и следват съхопътни сражения след акустиране в Александрия. Египтяните не успяват да се справят с римските легионери, което означава, че краят на тази двойка предстои. Осъзнавайки, че и двамата ще бъдат върнати в Рим, където ще бъдат осъдени на сигурна смърт с достатъчно унижения, предпочитат да се самоубият.

Смъртта на Марк Антоний е последното препятствие на Октавиан Август, който вече може да получи толкова важната титла император. Без повече противници, Римската империя започва да оперира в абсолютен синхрон. Агрипа се жени за една от дъщерите на Октавиан. Агрипа продължава заниманията си с конструирането на града и създаването на нови храмове, бани и всички необходимо за империята.

gettyimages-517447074-594x594

Освен това започва да отпуска земя на всички ветерани, които са се били с него. Покрай всичките си ангажименти успява да напише и книга относно географията на света. За жалост няма копия и книгата му не успява да оцелее следващите бурни години. Друг любопитен факт е, че Агрипа дава стандарт и за римския фут – 29.6 сантиметра. Практически мярката е взета от дължината на неговия крак и до днес продължава да се използва в САЩ с тази разлика, че там е 30.48 сантиметра – добавили са още малко милиметри към стойността.

Марк Агрипа умира през 12 г. пр. Н. е. и според различни източници е на 51 години, но няма точни данни. Смъртта му е приета изключително тежко от Октавиан Август. Легендата разказва, че той е прекарал месеци в траур и наредил за Агрипа да бъде построен специален мавзолей. Родословието на великия пълководец продължава, след като неговата дъщеря се жени за Германикус и ражда две деца – Калигула и Агрипина. Внукът му е добре познатия император Нерон, чиято слава е известна на всички.

Заглавна снимка: By Marie-Lan Nguyen (User:Jastrow), 2009, CC BY 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7472755

 

 
 
Коментарите са изключени