Малкото миньорско градче, което помогна за победата във Втората световна война

Основан през 1854 г., град Ивитут (Ivittuut) някога е държал най-големия резерв от криолит в света. Инуитите, които обичаха да лагеруват там през летата, отдавна знаеха за минерала, който добавяха към тютюна си за пушене или смъркане. „В началото на 18 век проби от криолитa са изпратени в Копенхаген, вероятно от германец на име Карл Лудвиг Гисеке, служител на Кралския отдел за търговия на Гренландия“, казва Питър Барфоед, бивш жител на Ивитут, който сега живее и работи като архитект в столицата на Гренландия Нуук. След като датският химик Юлиус Томсен патентова метод за разделяне на криолит в сода през 1853 г., търсенето се увеличава и производството на минното дело започва през следващата година. Според историята на криолитната промишленост 1847 – 1990 г. мината достига най-високото си ниво на производство през 1942 г., когато 86 000 тона са изпратени в САЩ и Канада за производство на алуминий. След това отново, през 1985 г., точно преди затварянето на рудника като пратката достигна 110 000 тона.

След като нацистите окупират Дания през 1940 г. и Америка се включва във Втората световна война през 1941 г., Ивитут става решаващ обект в битката. Въпреки че Дания управлява мината от 1854 г., САЩ я защитават по време на войната, за да могат съюзниците да изкопаят криолита, който да се използва в производството на изтребители. По време на войната това е било толкова важно място, обяснява Барфоед, че около 500 американски войници охраняваха мината и нейните между 100 и 200 миньори от нацистите.

„Имаше големи оръдия, поставени на стратегически точки, готови да стрелят по немски подводници“, казва той. „Първото е поставено през септември 1940 г., много преди САЩ да бъдат официално замесени във Втората световна война.“ ВМС на САЩ построяват и военноморска база на 5 километра в Канглийнгуит, а бреговата охрана прави база отвъд фиорда от Ивитут, която имаше още стотици войници. Според Барфоед, през 40-те години на миналия век по-голямата част от криолита е изпратена до Филаделфия, Пенсилвания, до компания, наречена Pennsylvania Salt Manufacturing Company или Pennsalt, където е рафинирана, за да бъде използвана при производството на алуминий.

Криолит

Ако нацистите завземеха този критичен ресурс, това щеше да нанесе сериозна вреда на съюзниците. „Без него съюзническите сили не биха могли да спечелят битката за Великобритания и да бомбардират Германия“, казва Рие Олденбург, историк в Кампус Куджалек, училище в Какорток, Гренландия. За да се защити местоположението му, по време на войната не е позволено да се правят снимки на Ивитут и никой няма право да пише писма на семейство или приятели от страх да не попаднат у германците.

Миньорите са смесица от чужденци, включително датчани, канадци и американци, докато кореняк-гренландци работят в кухните. Според Барфоед много от местните жени също работят – като бавачки и домакини. По времето, когато мината официално се затваря в нея са работили повече гренландци.

Местните отказват да отговорят, страхувайки се, че техните отговори ще се отразят зле на Съединените щати в момент, когато президентът Тръмп е насочил вниманието си към тяхната островна държава. Един от местните си спомни, че е гледал предаване на Kalaallit Nunaata Radioa (KNR), обществена телевизионна станция в Гренландия, в което около четири деца от близкия град Арсук са отведени на прицел от американски войници. В крайна сметка те са спасени, но инцидентът създава недоверие между гренландците и американците.

След войната Дания продължава да копае минерала до затварянето на мината. Почва да си личи и американското влияние в страната. „Културата в Гренландия беше американизирана: музика, танци, мода. Страната също така стана част от Западното полукълбо и част от американската отбранителна система по време на Студената война“, казва Олденбург. „Американското влияние е огромно, но не винаги видимо за гренландците.“

Любопитното е, че американските войници оставиха след себе си нещо, което да оформя съвременните каталози на Гренландия – Sears, Roebuck and Co. Това позволи на инуитите и на датчаните да си купят различни уреди като печки General Electric, хладилници и лодки, които модернизираха начина на живот в цялата страна.

Барфоед си спомня, че е плавал от Копенхаген до Ивитут със семейството си през 1952 г. Баща му е работил за датската компания за добив на криолит в контрола върху операциите в града, наречен Kryolitselskabet Øresund. Спомня си, че видял каталози на Sears, Roebuck and Co., а на следващата година за Коледа се сдобва с първия си електрически влак – American Flyer.

…

Днес основният бизнес на Ivittuut е туризмът. Около седем сгради все още са в добра форма с ново боядисани фасади: малка, жълта къща в синьо с червена врата, която някога е била клубна къща за градския тенис корт, в съседство стои зелена сграда, която някога е била офис на мината, и жълта сграда, която някога е била болница. Сега бившата болница служи за хотел.