shareit

Лошите момичета на историята: Жените войводи

| от Десислава Михаилова |

От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта и бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.

И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават войнски качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в прилагането на стратегии в битки.

В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени, които са обръщали гръб на огнището или балните зали, за да се включат във военните действия. Ще се уверите, че буквално през цялата история има примери за дами, предпочели бойното поле и станали истински bad ass машини.

В родната ни история има една група жени, които са съществували реално и са се противопоставяли на османските власти.

Словосъчетанието „жена войвода“ извиква в съзнанието красив, романтичен и приключенски образ. Те имат точния мерник на Робин Худ, красотата на Афродита, смелостта на Уилям Уолас и нищо не може да ги спре. През целия период на османска власт има примери за жени-хайдути, но най-много известни имена, над 50 на брой, се срещат в периода XVIII-XIX в. Те са бродили из гъстите ни гори, извършвали са нападения над османците и са се борили срещу техните неправди. Те са били войводи, байрактари (знаменосци) и редови хайдути. Някои открито са показвали кои са в действителност, други са се преобличали и представяли за мъже.

Сведения за нашите амазонки черпим от документи, историческите предания, народните песни, поезия и от други извори за нашата история. Жените войводи не са предвождали само чети, съставени от мъже. Има примери за жени войводи, които са били начело на смесени чети и такива, които са предвождали групи, съставени само от жени. Ето някои от имената, които са оставили трайни следи в нашата история и са всявали ужас у османците:

Сирма войвода

Дека се чуло, видело,
мома войвода да бидит

Годината е 1776 г. и в дома на Стрезо Дичов и Ангелина проплаква малко момиченце. Дават й името Сирма, което етимологически означава „магия“ или „сърп“ и й пасва чудесно. Тя израства в родното си село Терсанче, Добърско, където баща й е известен живописец. По-голямата й сестра – Боряна напуска бащиния дом рано и става член на хайдушка дружина. Сирма е различна и води спокоен живот, до момента, в който нейна близка приятелка е отвлечена от богат местен османец. Това събитие преобръща живота на Сирма и тя буквално хваща гората, оглавявайки няколко четника. Това, което нейните съратници не знаят или по-точно разбират впоследствие е, че Сирма е жена. Това е преломно събитие в дружината, защото води до конфликт – доста от мъжете не са съгласни да ги предвожда жена. За да има мир и разбирателство, Сирма предлага различни състезания, в които най-отличилият се да заема поста войвода. Комбинация от женска хитрост (тя избира предизвикателствата) и легендарни умения (улучва пръстен, закачен на дърво), тя побеждава всички и продължава да бъде техен предводител. Едва 20-годишна, Сирма вече е начело на над 70 мъже и започва да тормози и наказва османците в Дебърско, Кичевско, Крушевско и района на Прилеп. Дейността й изобщо не е била спонтанна прищявка, защото името на Сирма тормози сънищата на османците в този край в продължение на над 20 години.

През 1818 г. Сирма се заселва в Прилеп, където се омъжва за своя байрактар – Вълко. Когато през 1857 г. братя Миладинови обикалят из Македония да записват своите песни, те се запознават лично с тогава 80-годишната Сирма, която им разказва за своя живот и премеждия. Това, което им прави силно впечатление, е че на младини тя е можела да върви над 18 часа и дори на преклонна възраст държи кобурите си пълни, а сабите овесени на зида.
За съжаление тази буйна старица не умира кротко в съня си. През 1864 г., почти 90-годишна, Сирма е убита от османците на пътя между Прилеп и Варош.

Румяна войвода

- Хайдете, момци, със мене,
със мене, момци, при мене,
я ще ви водим войвода!

И тя като Сирма рано, рано става войвода и като нея уцелва средата на пръстен от огромно разстояние. Разликата е, че за нея има повече исторически данни и образът й стана по-известен сред широката общественост след излизането на филма „Войвода“ (2017 г.).

Румяна, станала известна като Румена войвода, се ражда през 1829 г. в дома на Георги Павлов и Милица в Гюешево. Това са бурни времена, поредната Руско-турска война (1828-1829 г.) е към своя край, а българите в Тракия се вдигат на въстание. Говори се, че от малка е мъжкарана, с буен нрав, която се спречквала и борела с момчетата. Дядо й Павле я учи да стреля с пищови още когато е едва 7-годишна.

Освен със своята опърничавост и мощен глас, Румяна била изключително известна с хубостта си. Смугла, с тънка талия, черни очи под сключени вежди, карала мъжки сърца да туптят по-бързо, но поради сприхавия й нрав се говори, че повечето представители на силния пол ги е било страх от нея. Вероятно, защото има поне един опит на османец да я отвлече в харема си, баща й Георги я омъжва, когато тя е една на 14 години с надеждата да укроти буйния й нрав и да я предпази от чуждите желания. Румяна се съгласява на този уреден живот, ражда син и живее мирно и кротко до мига в, който поредния османец иска да се възползва от нея и тя го убива.

С надвиснала смъртна присъда, през 1856 г. Румена бяга в гората, където събира сподвижници и така полага началото на хайдушкия си живот. Действа в Осоговския балкан и става известна като „Планинската царица“, макар да предвожда малка чета от не повече от 20-тина юнаци. Четири години й трябват, за да застане начело над своята дружина. Говори се, че дори се е побратимила с всички свои комити. Характерно за четата й е, че нанася бързи и изненадващи удари, придвижва се предимно под прикритието на нощта, а внезапните им удари карат враговете им в Кюстендилския край да сънуват кошмари от тях.

През 1862 г. информацията за нея се разделя в две направления. Според версията на Ефрем Каранов, Румена е искала да се присъедини към четата на Раковски. Насочила се към Белград, но тя и нейният любовник Стоян, който е байрактар, са предадени от ревнив хайдутин – Спасе, който убива и двамата, след което четата се разпада. Според Хайтов, Румена и любимият й оцеляват и бягат в Букурещ, където се женят и имат дъщеря. Каквато и да е истината, след 1862 хайдушката дейност на Румена войвода секва, а датата на смъртта й остава неизвестна.

Янка войвода

- Мъжка съм била, убила съм го,
хитра съм била, искрила съм го;
що търси турчин у мойте двори?
Не съм кръчмарка, вино да давам,
нито хлебарка, хлеб да му меся;
не съм готвачка, че да му готвя,
ни кафеджийка, кафе да давам;
що търси турчин у мойте двори?

В края на XVIII в., в с. Манастирище, Врачанско се ражда Янка в рода Кановци. Тя е била мургава, стройна и безстрашна. Легендите си противоречат поради коя причина тя става хайдутин. Според едни е убила османец, който се промъква в дома й, според други – тръгва да търси брат си Иван, който е отвлечен от хайдути.

Мотивите са неясни, но това, което знаем е, че млада постъпва в четата на поп Тарапонти и постепенно се издига в хайдушките редици. Първо е обикновен четник, после байрактар, а след смъртта на Тарапонти, хайдутите провъзгласяват нея за водач. Сборището на четата днес е известно като Янкина могила. Хайдутите предвождани от Янка действали главно в района в между реките Огоста и Цибрица.

През есента на 1839 г., докато четата събирала сили, подслонена при верни ятаци, се разбрало, че османците са по следите им. Малко по-късно се завързва ожесточено сражение, в което врагът многократно превъзхожда по численост четата на Янка. Това говори и колко сериозна е била дейността им след като по петите им е изпратен такъв контингент. В хода на действията Янка пада убита. Нейните съратници погребват тялото й западно от Вълчедръм, а на гроба й поставили бял каменен паметник, известен като „Янкин кръст“. В знак на почит, всяка година нейната чета забивала зелен байрак на гроба й. Това било и мястото където новоприетите хайдути в четата били водени, за да положат своята клетва за вярност.

***

Те са имали неспокоен дух, боравели са с оръжия до легендарно съвършенство, убивали са от мъст и за да въздадат справедливост, омайвали са всички с красотата си и са всявали страх и ужас у враговете само при произнасянето на името им. Те вдъхновяват писатели, поети и филмови дейци, в тяхна чест се издигат статуи дори в съседни държави, а трети дори дават името си на ледници в Антарктида. Облечени в мистиката на легендите, дейността и смелостта на жените-хайдути достига до нас през вековете и ни разкрива още една частица от родната история.

 
 
Коментарите са изключени

Мафиотът, който беше приятел и враг на Кенеди

| от |

 

Една древна поговорка гласи, че организираната престъпност винаги е по-добра от неорганизираната. Съществуването на мафия и друг престъпни организации е довела до създаването на много вълнуващи легенди, които и до днес се филмират, но докато Ал Капоне и Джон Готи са толкова популярни, някои други сякаш остават в по-дълбоката сянка. Такава е историята на Сам Джианкана – човекът, който буквално спял с жените, минали някога през леглото на американския президент. Преди да стигнем до тази точка от историята, нека се запознаем със създаването на един от най-свирепите престъпници на САЩ.

Салваторе Джианкана е роден Гилормо Джианкана в Чикаго, през 1908-а година. Биографията на мафиота разказва за много тежко и брутално детство, предоставено с любезното съдействие на бащата. Антонио Джианкана не просто обичал да наказва сина си, той обожавал да го унижава. Завързван за дърво, малкият Джианкана трябвало да бъде бичуван, да поседи още няколко часа и ако татко се смили, най-вероятно ще го пусне да спи на пода в кухнята. Милостивата майка никога не е присъствала в живота на малкия Джианкана – тя умира много млада. Имайки предвид летящия старт, бъдещият мафиот изпълва душата си с толкова гняв, че няма нормално училище, което да го прибере. Изпратен в поправително на 10-годишна възраст.

Sam_Giancana

Снимка: By Unknown – ebay.com, front of photo, back of photo, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=27819828

Вторият брак на бащата води и до изгонване от къщата, защото няма място за първородните синове. Останал без дом, нежелан от никого, Сам се присъединява към „Банда 42″. Въпросната групировка е била само от италиански момчета. Всички те предпочитали да обират възрастни и богати дами, понякога убивали, но много по-рядко. Първият арест е на 17-годишна възраст, а до 20-годишна възраст е вече познайник на властите. Още тогава е заподозрян в 3 убийства, но никой няма доказателства – в италианските квартали никой не обича свидетелите.

Издигането в криминалната кариера идва и със запознанството с Ал Капоне – тогава Сам е шофьор и главен логистик във вноса на алкохол. Повиквателната за фронта била отклонена, след като военната комисия го описва като „конституционен психопат“. През 1940-а година, докато е отново в затвора, бъдещият Салваторе се запознава с Еди Джоунс. Джоунс разказва за хазартната схема на афро-американското общество и как е успял да накара голяма част от нелегалните казина да си плащат. Осъзнал новата нисша за печелене на пари, Джианкана започва да трупа милиони, използвайки хазартните страсти на Чикаго.

За да вземе бизнеса на Еди Джоунс, италианецът го отвлича пред погледите на жена му и секретарката. С откуп от 100 000 долара и обещанието, че рекетьорските занимания ще бъдат отстъпени, бившият вече приятел се оттегля и дава всичко на съкилийника си. До 50-те години на миналия век, Салваторе вече държи хазарта. Ал Капоне е починал преди близо 5 години, следователно е време за нов кръстник в американската мафия. Мнозина смятат, че познанството между Джон Кенеди и Сам Джианкана е случайност, но според различни източници, организираната престъпност е работила именно за издигането на Кенеди в американската политика.

sam-giancana-outside-court-closeup

До 1955-а година, мафиотът вече контролира хазарта и проституцията, трафикът на наркотици и почти всички останали нелегални занимания в града. Много по-късно ще стане ясно, че Чикаго просто е бил неговата крепост, но градове като Маями и Лос Анджелис също са били част от голямата империя.

Осъзнал, че ЦРУ иска да отстрани Фидел Кастро, Сам бързо решил да помогне. Неговите мотиви били далече от патриотичните, човекът просто си представял колко пари може да спечели от кубинските казина. Нови разсекретени файлове показват, че именно ЦРУ са потърсили агент на име Сам Голд, който да помогне за отстраняването на диктатора. Използвайки своето „патриотично прикритие“, босът заявил, че прави всичко безвъзмездно. Истината, както винаги е малко по-различна – Джианкана се надявал, че отстраняването на Кастро ще утвърди политическата кариера на Джон Кенеди, а Боби Кенеди, който се кандидатира за главен прокурор, ще остави мафията намира.

През 1962-а година, ЦРУ решава да замрази проекта за елиминирането на Кастро. Това мотивира мафията да засили натиска и опитите си. Амбицията била толкова голяма, че всеки провал бил по-комичен и безумен от предишния. Санто Трафиканте – ключова фигура на мафията в Маями – открива човек, който може да се внедри в кухнята и да отрови храната на диктатора. Единственият проблем е, че отровата не била толкова силна и Кастро оцелял. Освен това, Боби Кенеди вече водил чиста битка срещу престъпния свят в САЩ. След като мафията, освен факта, че печели милиони, се опитва да разчисти Кастро от политическата сцена и не получава дори една похвала, мерниците бързо се насочват в друга посока – целта е Джон Кенеди.

И до днес няма официална информация за извършителя на това престъпление, но много от разследващите смятат, че именно организацията на Сам е била поръчител за убийството на американския президент. След това примката започва да се затяга бавно и сигурно.

111

През 1965-а година, Сам е призован да свидетелства срещу организираната престъпност. Италианецът, задължаван от закона Омерта, запазва мълчание. Въпреки спазването на всички правила, мафиотът бързо е разжалван и остава без своята власт. Единственият избор е изгнание в Мексико и след това в Аржентина. Завръщането му за кратко през 1974-а година в САЩ пак не е за добро. ЦРУ иска да разпита Джианкана за опитите за убийство на Кастро.

Макар и омерта да продължава да важи, непознат човек влиза в собствения му дом и докато се разменят реплики, сякаш говорят добри приятели, гостът използва оръжие и ранява смъртоносно домакина си, а след това изчесва бързо. Никой не знае кой точно заглушава завинаги един от най-свирепите мафиоти по онова време в САЩ. Почти всяка организация има собствен мотив, както и потенциален извършител, но само толкова. Историята на италианеца е филмирана, но така или иначе заглавията не се превръщат в касови филми.

 
 
Коментарите са изключени

Първата документирана еротика идва от 13-и век

Средновековието е от онези периоди на човешката история, където рицарите се борят за сърцето на принцеси, водят походи, организират се турнири и като цяло се прилагат още много други силови дисциплини. Някъде там се появяват и така наречените бартове, поети и други интелектуалци, водещи битка не с меч, а с перо. Имайки предвид, че средностатистическият рицар е с много нисък коефициент на интелигентност, не трябва да го разглеждате като нищо повече от едър човек, готов да убива в името на повече земя и власт. Последното, което бихте могли да очаквате от рицар е създаването на текст с някаква стойност.

Тази работа е била аутсорсфана на всеки, който има достатъчно разум и възможност да пише. А да не говорим, че архивите за сексуална култура са доста слаби и не толкова впечатляващи. Въпреки това ги има. Смитсонкият институт разглежда една сатирична работа, озаглавена „Трънът на розата“ или „Der Rosendorn“. Според анализ на въпросния текст, най-вероятно е бил писан някъде през 13-и век. Тема на този научен труд е „Дали мъжът харесва повече жената като цяло или фокусът пада само върху нейната вулва“. Фрагментът от този текст, очевидно не е цял или завършен, е открит в манастира Мелк, Австралия.

Текстът е бил прибран между страниците на друга книга. Други две копия са открити в Дрезден и Карлсруе. Очевидно немското население се е вълнувало много по-рано от сексуалната революция, отколкото подозираме. Поемата започва с дебат между мъж и девственица, а основният въпрос е дали вулвата е по-важна от естествената женска красота. Кое наистина харесва мъжът повече? Дебатът между лирическите герои се опитва да разграничи половия орган от външната красота на жената.

monarch-4008633_1920

Търсят се положителните качества и двата случая, но на финала, както може би подозирате, мъжът е този, който смята, че жената е красива и не може да бъде отделена от своята вулва. Авторът е смятал, че през 13-и век, жената не може да бъде разглеждана като сексуален обект и нейната красота е цялостна и завършена, без значение от половите органи. Според Кристин Гласнър от Академията на науките и института по Средновековни изследвания, човек не може да бъде разделян от своята сексуалност и това се доказва точно с тези редове. За съжаление, целият текст не е цял, открити са само 60 реда.

С откриването на този литературен труд, учените напомнят, че последният документиран такъв е от 1748-а година във френската история „Le Chevalier Qui Faisot Parler Les Cons Et Les Culs“. Няма да използваме точния превод, а само ще намекнем, че става въпрос за рицар, който накарал вулвите и седалищните части да говорят. Литературният трън в този случай изпреварва всички и доказва, че сексът е бил тема много по-рано. Единственият проблем е, че няма достатъчно запазени архиви.

 
 
Коментарите са изключени

Създаването на образа на класическия британец

| от |

Джонас Хануей (1712 – 1786) е може би най-противоречивата личност в историята на британската култура. От една страна, той е много вероятно първият мъж в Лондон, който носи чадър, създавайки мода, която продължава и до днес. Това обаче разбунтува сериозно кочияшите, които се страхуват, че тази нова технология за предпазване от дъжда ще им вземе хляба, защото досега те са били единствената опция, когато завали.

Jonas Hanway by James Northcote

Джонас Хануей

От друга страна обаче, Хануей заема грешната позиция по един друг въпрос (в необявения случаен процес на създаване на класическия английски джентълмен). Той води дълъг спор с известния автор д-р Самюел Джонсън относно… чая. Самюел е за, а Джонас е против, както той сам обяснява надълго и нашироко в есето си от 350 страници озаглавено: „Есе за чая, разглеждан като гибелен за здравето, възпрепятстващ индустрията и обедняващ народа; също и обяснение за развитието и широката му употреба по тези земи; с няколко политически размисли; и мисли за обществената любов, в 25 писма до две дами“*.

Освен други неща, той много страстно в есето си защитава тезата, че чаят е „обида срещу природата“, защото не е естествено за хората да пият топла вода и че този „образуващ газове алкохол“ причинява скорбут, слаби нерви, „паралитични разстройства“, „спазми на червата“ (което той знае „от мой личен опит“), води до разваляне на зъбите и като цяло понижава коефициента на красота у английските жени.

За щастие на любителите на чай, Самюел Джонсън в крайна сметка печели този спор. От този момент  минава само около 1 век преди Едуард Коук да завърши клишето за класическия англичанин с бомбе.

__

* На английски: An essay on tea : considered as pernicious to health, obstructing industry, and impoverishing the nation : with a short account of its growth, and great consumption in these kingdoms : with several political reflections : in twenty-five letters addressed to two ladies

 
 
Коментарите са изключени

Как Китай сглоби собствен стелт от частите на сваления F-117 над Сърбия

| от |

Първият голям скандал в Студената война идва благодарение на името Франсин Гари Пауърс. Пилотът на самолет U-2, признава, че е работил за ЦРУ, правил е разузнавателни полети, летял е над съветски военни бази и като цяло се надявал, че Съветският съюз няма оръжие, с което да порази самолета. Самопризнанията и факта, че говори пред съветски съд, очевидно показват, че двете сили се въоръжават сериозно. Годината е 1960-а, американската авиация обещава да си вземе поука и бързо започва разработката на друг невидим самолет. Така популярната стелт технология няма да завърши особено добре и само 39 години по-късно, тестовото военно оръжие на САЩ ще докаже, че има някакъв особен авиационен проблем, когато става въпрос за напреднала военна техника. През 1999-а година, югославски военни прихващат легендарния F-117 и решават да тестват неговата „невидимост“. На някои от частите после цъфват надписи като „Извинявай, не знаехме, че си невидим“, както и „Колумбе, Колумбе, й**ем ти любопитството.“. Точно 2 ракети са били необходими за разчистването на небето.

Близо 12 години след този „инцидент“, Китай показва своя първи невидим самолет или по-скоро започва тестовете. В този момент изплуват и някои много интересни предположения – едно от тях е именно използването на части от свалените изтребители. Според американските разузнавачи, след свалянето на невидимия „Нощен ястреб“, китайски агенти са обикаляли и изкупували за луди пари всеки сувенир, прибран от местен жител.

F-117 parts

Снимка: By Petar Milošević – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=74037454

Разузнаването на НАТО признава, че е имало наличие на шпиони, кръстосвали местността и издирвали събрани части от местното население. През 90-те години на миналия век, политическите отношения между Китай и Сърбия са на изключително добро ниво, следователно никой не е имал нищо против събирането на останките от най-добрият самолет на САЩ – колко точно добър може да бъде, след като е свален от най-обикновена ракетна установка, можете сами да прецените.

Белградският музей на авиацията притежава някой друг сувенир като крило и кабина, но това изобщо не представлява интерес за китайците, по-вълнуваща тема са технологии, които предоставят тази невидима протекция от радарите. Китай започна да инвестира все повече в разработката на оръжие и след като през 2010-а година, бюджетът им възлиза на близо 50 милиарда паунда, какво можем да очакваме като сума след още 10 години? На следващата година стана ясно, че Китай вече разработва нов стелт изтребител и започва тестовете, както и изчистването на новата технология.

 

Същата година стана ясно, че американското правителство съди и инженерът Ношир Гоуадиа, който продава стелт ракетната технология на Китай. През 2011-а година, САЩ продължава да смята, че червената народна армия на Китай е поне с едно поколение назад. Каква е ситуацията днес?
През септември, 2018-а година, Китайското правителство официално съобщава, че е готово да пусне в масово производство разработката на J-20 изтребител.

J-20_at_Airshow_China_2016

Снимка: By Alert5 – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=52820207

Според източници, китайските инженери най-накрая са успели да намерят решение за двигателите и с новото родно производство, самолетът ще може да лети със свръхзвукова скорост, но без да уведомява близките радари. Основен проблем в проекта до този момент е прегряването на перките на двигателя, които при употреба на термокамера ще помогнат за по-бързото му откриване. Според военния експерт Жоу Ченминг, Китай е разполагал с едва 20 J-20 (през 2018) и това количество изобщо не е достатъчно, още повече, че Южна Корея и Япония получават последно поколение американски F-35.

Не трябва да забравяме, че китайската армия инвестира сериозни суми и в закупуването на руски Su-35 и по този начин заявява сериозно авио позициите си при евентуални военни действия, но нека се върнем към J-20. Редица критици, предимно от американската армия, заявяват многократно, че е почти невъзможно да се обърне технологията на свалените F-117.

20 години по-късно, конструкторното бюро Chengdu вече работи върху създаването на по-къса самолетна база, която би позволила на въпросният невидим войн да излита от самолетоносачи, с което да засили присъствието на военноморския флот. Интересен факт е, че китайският J-15, който в момента е на въоръжение и е взаимстван от Su-33, вече е на повече от 30 години, следователно е време за китайското правителство да направи следваща стъпка към иновацията.

Битката за невидими самолети се оказва интересна ниша. Неофициални снимки на китайски J-20 се появяват в американска база. Според източници, това е реплика на истинския боен самолет, построен изцяло за изучаване на технологията, не е ясно дали лети или не. Отново интересна маневра, особено след горепосочените изказвания.

J-20s

Снимка: By Alert5 – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=52859253

Забавните моменти около раждането на този самолет са обвързани и с други легенди като хакването на Пентагона. През 2016-2019-а година, различни източници смятат именно хакерската война като основна причина за бързите темпове, с които китайската армия и авиация напредва във въоръжаването. Източници като CNBC твърдят, че до 2030-а година, благодарение на хакерските похвати, Китай може да изпревари всички в създаването на изкуствен интелект.

Традицията показва, че никой не е виновен на хората, които не могат сами да защитат своите лични данни, а в този случай, ако Пентагона не може да се справи, кой би могъл? Интересната страна от целият скандал е, че китайските инженери, дори и ако са използвали ценна военна информация от САЩ, не плагиатстват американската технология, а я подобряват. На този етап няма нито един свален или обстойно разгледан J-20. Невидимостта на самолета също е под въпрос, след като през 2018-а година се оказва, че индийските радари успяват да засекат J-20. По-късно става ясно, че пилотите не използват рефлекторите на радарни вълни в мирно време, за да не последват катастрофи.

Интригата става още по-интересна, след като можем да стигнем до заключението, че китайската армия не просто скъсява дистанцията с останалите конкуренти, но вече спокойно можем да допускаме, че ги изпреварва. Военният шпионаж никога не е познавал граници, следователно дали тайните на невидимите самолети идват от хакерски атаки или от възпроизведена американска технология, няма никакво значение. Впрочем, нека не забравяме, че руски учени първи откриват под колко градуса се отразява радиовълната – 90, ако се чудите. Дали Китай ще започне да продава J-20, това също е въпрос, който остава някъде в бъдещето.

 

 
 
Коментарите са изключени