shareit

Лошите момичета на историята: Зенобия – Царицата бунтовник

| от Десислава Михайлова |

От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта и бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.

И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават войнски качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в прилагането на стратегии в битки.

В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени, които са обръщали гръб на огнището или балните зали, за да се включат във военните действия. Ще се уверите, че буквално през цялата история има примери за дами, предпочели бойното поле и станали истински bad ass машини.

Пясъците на пустинята пазят много съкровища. В тяхна прегръдка са Гадамес, перлата на Либия, величествената Петра разположена в „Долината на Моисей“ и Палмира – „невестата на пустинята“. Полис, римска колония, арабска крепост, Палмира векове наред е търговско средище в Близкия Изток. Разположен на кръстопътя на керваните в Сирийската пустиня, градът е повлиян от арамейската традиция, християнската култура и ислямската религия. Гробници, храмове на богове и чудесно запазен античен театър привличат години наред туристите в този красив оазис, като древните останки са под закрилата на ЮНЕСКО.

За съжаление, крилото на ООН не успя да подслони и опази „невястата на пустинята“ и гражданската война взе своята дан и от тази частица от историята. ИДИЛ обаче не са първите, които рушат този град и се опитват да унищожат неговата култура. Преди повече от 17 века един император и неговата армия помитат Палмира, разгневени от опълчването на жена, която с цялата си дързост оспорва авторитета на една от най-великите империи в историята – Римската. Тя има смугла кожа, черни очи, бели зъби като перли и хармоничен глас. Сравняват я със Савската царица и Клеопатра, но в далеч по-благочестив контекст. От арамейски името й означава „дъщерята на Забай“, но тя остава в историята с гръцкия вариант на тази дума, която се превежда „дъщерята на Зевс“ или накратко – Зенобия.

Източниците за живота на тази палмирска царица не са малко. Наред с археологическите разкопки има различни антични и средновековни сведения, които са дело както на християнски писари, така и на еврейски и арабски хронисти. В зависимост от целите, които гони съответния историк образът на Зенобия се различава, което я прави интересен обект за изследване от страна на съвременните учени. От някои тя е представяна като смела мъжкарана, която ловува от малка и може да надпие всеки мъж, от други тя е описвана като страхлива кошута, която щом вижда, че ножът е опрял до кокала обвинява за всичките си постъпки своите съветници и си измива ръцете с тях. В тази плетеница от хиперболизирани сказания, реални факти и исторически събития се очертава образа на една далновидна царица-регент, която не само удвоява границите на държавата си, но и за определен период от време превръща Палмира в център на културния живот на Изтока, събирайки в обкръжението си интелектуален елит, съставен от учени, философи и творци.

Зенобия е родена около 240-241 г. в заможно семейство. Корените й са спорни, защото през годините, за да легитимира своите титли и власт, самата царица си приписва родство с най-различни династии. Тя има арамейски и арабски корени, но също така е потомък на Селевкидите. По линия на тази македонска династия тя е далечна родственица и на Птолемеите или поне така твърди, когато убеждава египтяните да я припознаят като своя легитимна владетелка. Според сведенията тя вероятно е дъщеря на известен палмирски генерал Юлий Аврелий Зенобий или Септимус Забай, тъй като цялото й име е Юлия Септимия Зенобия. Вероятно баща й загива в битка и тя е осиновена от брат му.

Тя получава високо за времето си образование. Говори гръцки, сирийски и египетски, но има и  познания по латински език. Твърди се, че любимото й хоби като дете е ловът. Около 258 г. Зенобия става втората съпруга на Луций Септимий Оденат, римски управител на Сирия. Той е основателят на Палмирското царство и става васал на Римската империя. Оденат постига това след като побеждава Сасанидите и ги отблъсква отвъд река Ефрат. Римляните възприемат тези му действия като изпълнение на неговия дълг като васал. В действителност Оденат е повлиян от политическите промени в Изтока и вместо да закрепи съюза си с персите, избира да докаже своята вярност към императора. Рим знае как да ласкае и да се отплаща и през 261/63 г. Оденат не само става владетел на Сирия, но и получава титли като „цар на царете“ и „управител на целия Изток“.

Antoninian_Vaballathus_Augustus_(obverse)

Вабалат – синът на Зенобия

Снимка: By Classical Numismatic Group, Inc. http://www.cngcoins.com, CC BY-SA 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=32977436

Когато в края на 50-те години на III в. Оденат се жени за Зенобия, той взима не просто съпруга, но и спътница в живота. Според изворите тя е толкова благочестива, че се отдава на съпруга си само, когато трябва да създаде потомство. Със сигурност го дарява с един син – Валабат, а може би и с втори – Хайран II, но неговото съществуване е под въпрос. Според сведенията, Зенобия придружава съпруга си винаги по време на неговите военни кампании. Така се случва и през 267 г., когато при връщане от поход в района на Анатолия, Оденат е убит, зaедно с първородния си син от първата си съпруга – Херодиан. Убийството му е било поръчано, а източниците дават различни теории за това кой стои зад него. Според някои е самата Зенобия, но това е малко вероятно от една страна, заради техните близки отношения и от друга – защото след смъртта му тя продължава политиката на мъжа си.

Властта в Палмира отива в ръцете на все още невръстният Валабат, първородният син на Зенобия, а майка му става негов регент. Унаследяването се случва без съпротива, което означава, че властта им е приемана за напълно легитимна във все още младото царство и че благодарение на своето участие в походите, царицата е спечелила уважението на своята войска. Въпреки това има сведения, че Зенобия разчиства сметките си с хората, отговорни за смъртта на съпруга й и макар и да не е ясно как, имената на някои от знатните представители на родове в Палмира изчезват от хрониките. Още в началото Зенобия прави първия си агресивен дипломатически ход срещу римския император, тъй като по нейно настояване синът й наследява не само властта, но и титлите на своя баща.

През първите години от управлението й царицата-консорт продължава политиката на Оденат и поданиците й започват да я смятат за „господарката на Изтока“. Дворът й се състои от евнуси, писатели и философи, а неин личен учител и съветник става последователят на Платон – Касий Лонгин. Смята се, че по време на управлението й цари религиозна толерантност, като първоначално самата Зенобия е последователка на паганизма, но впоследствие най-вероятно приема юдаизма. По време на цялото си управление нейни най-близки помощници са двама от доверените генерали на Оденат – Септимус Забдас и Септимус Забай. Именно те повеждат войските й към победите, които я правят владетел не само на Сирия, но и на Мала Азия и Египет.

Докато на Изток властта на Зенобия укрепва все повече, на Запад Римската империя е в криза след управлението на династията на Северите и за 50 години на власт един след друг се изреждат над 20 войнишки императора. Този период има своите върхове и падения и именно когато Палмирското царство изживява своя зенит, Рим преживява един от тежките си мигове. През 269 г. римската войска се опитва да отблъсне готите и други варвари на север, провинциите са отслабени, а населението е покосено от дребна шарка. Виждайки, че сюзеренът й е затрупан с проблеми, Зенобия решава, че е настъпил моментът да действа. Тя нарежда на генерал Забдас да поведе палмирските войски към Египет. За да не привлича излишно вниманието на императора, тя прави това под претекст, че управителят на тази провинция оспорва властта на Рим. Оправданието на действията й не е достатъчно убедително, защото когато римски гарнизони са изпратени в Египет, войниците на Зенобия ги контраатакуват и налагат властта й над тази провинция.

Odaenathus_Kingdom

Снимка: By Attar-Aram syria – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=43794021

Тя спечелва жителите на Александрия с твърдението си, че града й се пада по наследство, тъй като има египетски корени. Веднага започват да се пишат папируси, легитимиращи властта й и да се секат монети с лика на сина й и на римския император. Второто отново е с цел да засвидетелства своя васалитет към Рим, което и прави чрез издигане на статуи на императора и включването му в официалната кореспонденция.

Постепенно обаче поведението на Зенобия се променя. След Египет, заедно с двамата си генерали тя застава начело на армията. Зенобия предлага на градовете в Леванта и в Мала Азия или доброволно да се присъединят към Палмирското царство или да бъдат завладени чрез оръжие. Осъзнавайки кризата, в която се намира Римската империя, повечето избират първата опция. Зенобия започва да използва титлата „август“ за своя син и „августа“ за себе си, което е равнозначно на „император“ и „императрица“. Само за две години владенията й се удвояват. Империята й вече се разпростира от дн. Ирак до Турция и включва териториите на Египет, Йордания, Израел, Сирия, Ливан и части от Саудитска Арабия. Тя стига и по-далеч като прекъсва доставките със зърно към Рим.

Опиянена от новата си власт, Зенобия не отчита един факт, който ще сложи край на стремителния й възход и това е възкачването на генерал Аврелиан за император на Римската империя. За разлика от предшествениците си той е от различна порода. Издига се от легионер до император и е на първо място войник и чак след това – политик. След като той отблъсква готите, вниманието му е силно привлечено от стремглавия растеж на Палмирското царство и дръзкото оспорване на авторитета на Рим от страна на Зенобия и синът й. Той не изпраща писма и не чака обяснения, а събира цялата си войска и се отправя на Изток, за да възстанови римската власт в тези територии. Първоначално той разрушава всеки град по пътя си, но след като е осенен от сън при превземането на Тиана, той започва да пощадява следващите крепости ако те се съгласят да се върнат в лоното на Рим.

Първият сблъсък между Аврелиан и Зенобия е през 272 г. в битката при Имме, когато палмирската войска е пометена от римската. Това се повтаря и в следващите сражения, а Зенобия е принудена многократно да се оттегля и да прегрупира силите си.  Тактиката, която прилага Аврелиан е да заблуждава, че войниците му се оттеглят и тогава внезапно да нападат вражеската кавалерия. Накрая Зенобия е притисната в Палмира, където се окопава и се подготвя за продължителна обсада. Същевременно тя започва преговори с персите и когато войските на Аврелиан наближават столицата, тя бяга заедно със сина си към Персия. По пътя е заловена от римски войници и отведена да отговаря за постъпките си пред Аврелиан.

От този момент историческите факти и легендите се преплитат до такава степен, че е трудно да се установи каква е била съдбата на Зенобия. Със сигурност през 272 г. тя е затворена и съдена за предателство в Емеса. Според някои източници именно тогава тя хвърля вината върху своите съветници и вследствие на това Касий Лонгин е екзекутиран. Тогава е решено също така Зенобия и синът й да бъдат отведени в Рим. Според някои източници тя и синът й умират по пътя – той се удавя в Босфора, а тя се самоубива като гладува до смърт. Според други – Зенобия и Валабат са оковани в златни вериги и са представени на римските граждани по време на тържественото шествие, отбелязващо триумфа на Аврелиан и след това са екзекутирани. Съществува и трета версия, която е смятана за най-достоверна от историците. Гордостта на Аврелиан не би му позволила да парадира с победата си над жена, която не би му донесла особена слава. Най-вероятно Зенобия е изпратена в Рим, където се жени за сенатор и доживява до дълбока старост в красиво имение в дн. град Тиволи.

Каквато и да е по нататъшната й съдба, през следващите столетия тя става модел за подражание и на други жени-владетели. Самата Екатерина Велика се оприличава на нея и подчертава сходствата между своя двор и интелектуалния елит, с който се обгражда палмирската царица. Макар и да не е запазена нейна скулптура, образът на Зенобия завладява въображението не само на античните и средновековните автори, но и вълнува писатели като Бокачо и Чосър, композитори като Джоакино Росини и режисьори като Микеланджело Антониони. Благодарение на своята дързост и находчивост, Зенобия остава в историята като жената, осмелила се да предизвика Рим и да оспори неговото имперско величие.

 

 
 
Коментарите са изключени

Катерина Лирой – военният коресподент на Виетнам

| от |

Появата на фотоапарата замени много от тогаващните скици и карикатури в печатните медии. Очакваният фурор беше забелязан някъде през Втората Световна война и много скоро имаше само едно единствено място за картинки – последната страница за хумор. Фотографията променя изцяло света и запечатването на мигове във фотолентата е променило много исторически събития, както се досещате. Според LA Times повече от 70 американски жени са участвали в отразяването на Виетнамската война. Техните снимки са публикувани и могат да се видят и до днес, но войната не прави разлика между журналисти и много често стават жертва на конфликта.

Френската фотографка Катерина Лирой е една от оцелелите и нейните кадри печелят награди като „Джордж Полк“ за снимка на годината. Изобреженията са доста смущаващи и обрисуват войници от двете страни. Историята на фотографката е забавна. Отгледана от католическо семейство, Кати искала да стане музикант, но след като се мести във Виетнам още на 21 години, започва да използва камерата си за разкриването на човешката страна на конфликта. Кадрите ѝ тогава се продават по 15 долара на снимка в агенции като ssociated Press и United Press International. За постиженията си е смятана за един от пионерите при отразяването на събития. Както се досещате, кадрите са направени с Leica – един от най-добрите фотоапарати за времето си. Въпреки честите случаи на престрелки и поводите за гняв, дамата признава, че никога не е снимала агресията на войната и не си е позволявала да изразява мнението си. Нейната основна мисия, още със слизането от самолета, е да представи хората, страданието и унищожението на войната. С подобни мотиви е трудно да не се оцени нейния труд. Ето защо и New York Times пишат по неин адрес следното:

„Можем да я считаме за един от най-дръзките фотограви във Виетнам. Сигурни сме, че прекарва времето си на бойното поле.“
До някаква степен са прави, защото фотографката често пише на майка си писма, в които споделя къде се намира. В едно от тях споделя:
„Не съм далече от границата с Лаос. Води се кървава битка между морските пехотинци и войниците от Северен Виетнам. Вървим нагоре по планината, където се очаква нападение на възвишението. Има сериозна съпротива и често сме заливани от куршуми. Виетнамците се крият в много добре направени бункери.“

Hill Fights from Jacques Menasche on Vimeo.

 

Имайки предвид липсата на мотивация, придружена с усещането, че тази война се води с глупави решения на политици, повечето американски войници изглеждат изключително объркани и изгубени в този военен конфликт. Трудно е да се опишат емоциите, които хората преживяват, докато гледат издъхващите си приятели на земята. Нейните кадри успяват да уловят точно този момент. Дали от колегиална завист или от липсата на материали за дамата, но повечето колеги пускат фалшиви слухове за нея. Един такъв е, че французойката трябвало да преспи с един от капитаните, за да може да скочи с парашут по време на операцията Junction City през 1967 година. Слуховете успяват да стигнат до медиите и отново New York Times разпространяват тази лъжа. Истината е, че Кати е била завършен парашутист и много добре знаела как да скача и какво да правина земята. Като дете има зад гърба си повече от 80 скока. Скокът в гореща точка носи и своите рискове. Шрапнел от снаряд се забива в гърдите, но по-късно става ясно, че нейният фотоапарат успява да попречи на горещото желязо да разкъса жизнено важни органи. През 1968 година е заловена от войници на Северен Виетнам.

Тя и още един неин колега са подготвени за убиване, но евентуално успяват да преговарят и да бъдат освободени. Фотографката дори успява да направи снимки на противника. Статията „Невероятен ден в Хюе: Противникът ми позволи да го снимам“ прави фурор в LA Times. За жалост, когато войната във Виетнам приключва, Кати бързо успява да намери следващата гореща точка – Сомалия. След това отразява военните действия в Афганистан, Ирак, Иран, Либия и Ливан. След посещенията на някои от най-опасните места на света, дамата решава да приключи кариерата си и да намери ново призвание – модната фотография. В сайта си Piece Unique предлага ретро дрехи и го поддържа добре до смъртта си през 2006 г. от рак на белия дроб. През целият си живот, дамата никога не е търсила рекламата и сензацията, което я прави напълно неизвестна за обществото на фотографите и журналистите. За много от колегите си, които я познават, тя е онзи тих герой, който показва високите качества на жените-кореспонденти. Примерът ѝ е последван и днес има достатъчно жени, които заснемат някои от най-опасните конфликти по света.

 
 
Коментарите са изключени

Бетонът на римляните е много по-добър от бетона ни

| от |

Стоманобетонът е чудо на съвременната индустрия и част от основата на цивилизацията, каквато я познаваме. И все пак съвременният бетон има своите недостатъци. С течение на времето водата си прокарва път в бетона и води със себе си ръжда, а след това се разширява и го напуква. Как тогава древните римляни са били в състояние да изградят структури, които биха могли да издържат 2000 години, дори и в люти морски условия?

„Римската рецепта“, пише Гардиън, „държи заедно кейове, вълноломи и пристанища. Освен това, за разлика от съвременните материали, древните с течение на времето стават по-здрави.“ Учените откриха химичен процес в сместа от вулканична пепел, вар, морска вода и парчета вулканични скали, която римляните ползват: солената вода и вулканичният материал могат да продължат да взаимодействат и така да създават нови съединения (един вид нови минерали), подсилващи бетона с времето.

Мари Джаксън, геолог от Университета в Юта, е съавтор на проучване, което се занимава с тези скорошни открития за състава на римския бетон. Използвайки чувствителни електронни микроскопи, както и други инструменти и технологии, Джаксън казва, че тя и колегите й могат да наблюдават „малките естествени лаборатории в бетона, да видим как  точно са минералите в него, последователността на възникналите кристали и техните свойства“.

Всичко си идва на мястото, когато изследователите осъзнават, че материалите, които откриват в древния бетон (и които не очакват да намерят в него), не са добавяни съставки – те са плод на последвали химическа реакция между съставките на самия бетон. Компонентите в сместа се разтварят, взаимодействат и се променят, оставяйки нови материали да кристализират през вековете. Днес хората, които работят за създаването на нови подобрени строителни материали като, например, бетони, които се самопоправят, могат да научат много от тези открития.

Днешният бетон обикновено се прави от кварцов пясък, варовик, глина, креда, както и други съставки. Добавете вода и възниква екзотермична реакция, свързваща чакъла или пясъка около стоманена арматура. Но след като бетонът изсъхне, няма повече реакции.

 
 
Коментарите са изключени

Джон Бринкли създаде най-мощното американско радио с помощта на кози тестикули

| от |

Преди телевизията да убие радиото, както се пее в една много популярна песен, музиката направи своя преход от радио вълните през дигитализацията, конвертирането ѝ в MP3-ка, а след това и затварянето и в сървари, откъдето всекидневно стриймваме милиони песни на ден. Преди много години, радио приемниците все пак не бяха особено добри в ловенето и всеки любител се опитваше да намери колкото се може по-добра антена, за да слуша свободно и не толкова свободно новините по света и да открива подходящите парчета. Има едно радио, локализирано близо до границата на Мексико, което предава с невероятна сила близо до град Сиудад Акуня.

Още през 30-те години тази станция има изключително мощен сигнал от мегаватна антена, която да изпраща сигнал до почти всяка радио станция в САЩ. Всеки можел да слуша станция XER. Някои фермери споделят, че хващали станцията, когато допират антената на радиото си върху бодливата тел – точно толкова мощен бил сигналът. Кой има нужда от такъв сигнал през 30-те години? Отговорникът се казва Джон Бринкли. Неговата империя била използвана за един много странен бизнес: имплантирането на тестиси от козел в мъже и жени.

Ще изчакаме известно време, за да прочетете отново последното и да разберете, че не се шегуваме. Джон Бринкли е отворил първата клиника в Милфорд, Канзас и притежава медицинска диплома (какво като е от фалшив университет), който няма никакво покритие и предлага завършване на всяка специалност в замяна на конкретна сума. Джон станал лекар, след като през 1918 г. успял да изцери редица хора от великата грипна епидемия. Тогава още не подозирал, че само след година ще се занимава с болестите на половата система.

First_Goat-Gland_Baby

Снимка: By Unknown – Arizona Republican. (Phoenix, Ariz.), 20 Feb. 1920. Chronicling America: Historic American Newspapers. Library of Congress. <http://chroniclingamerica.loc.gov/lccn/sn84020558/1920-02-20/ed-1/seq-14/>, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=58866324

Историята става още по-безумна, затова ще се опитаме да стоим в територията на фактите и няма да добавяме никакви допълнителни литературни украшения в този материал. Бринкли трябвало да излекува импотентен пациент и докато търсел решение на проблема, видял големият и впечатляващ скротум на близкия козел. Срещу сумата от 150 долара, той поставил тестисите на козата и само след две години, пациентът не само подобрил сексуалния си живот, но успял да забремени жена си, която по-късно ражда момиченце. Няма научни доказателства и никой не е виждал пациента, както се досещате.
Преди да решите, че нито един американец не е толкова глупав, че да повярва на тези абсурди, припомняме отново далечните 30 години от миналия век.

Образованието не било присъщо за американския народ и много скоро стотици мъже започват да пътуват до Канзас, за да получат тестисите на козел. Не просто да ги получат – да ги имплантират. Подлият лекар не чакал дълго време и вдигнал цената близо 4-и пъти. Третираните пациенти си тръгвали със смесени чувства, някои успявали да се възползват от ефекта „Плацебо“, докато други не разбирали къде бъркат. Самата манипулация представлявала абсорбирането на чужда тъкан, но най-вероятно е най-обикновен разтвор. След като разбрал, че глупавите хора се срещат на всеки километър, Джон решил да инвестира в радио реклама.

Станция KFKB се сторила най-подходяща и Джон платил за целодневна реклама, където покрай песните и предаванията да се прокрадват подробностите на козела и лекуването на импотентност.
Традиционният проблем е, че всяко начинание винаги привлича внимание и води журналистите – тези лоши хора. Репортер от радио Kansas City Star установява, че шарлатанинът е убил много повече хора (стотици), докато „лекува“. Ако това не е достатъчно, разследващият журналист дори проследил лекарската диплома – пристигнала от печатницата, а не от университет – установявайки с изненади, че е била отнета от властите. Ако фалшивият лекар изгуби фалшивата си диплома – бягайте бързо.

Хората в Канзас бързо се изморили от рекламите и изгонили Джони. Той, на свой ред, решил да се премести в Дел Рио, Тексас. Там успял да уреди документите за пускането на собствено радио и така се ражда XER. Тук идва положителната промяна в света на средностатистическия американец. Радиото не се отказвало от абсурдната си реклама за лекуване на импотентност, но с мощната си антена можело да предава музика из цяла Северна Америка, при това със завидно добър сигнал за разлика от останалите крехки станции. Джони привличал най-различни музиканти и изпълнители. Някои свирели добре и ставали известни благодарение на XERN, други просто изчезвали от хоризонта. Щом средностатистическият мъж можел да слуша популярни парчета, животинските тестиси може ли да се преглътнат, а и водещият/лекар/мениджър имал добър музикален вкус и се стремял да открие нови и още по-талантливи изпълнители. Американското правителство отново не било очаровано.

Operating_room_at_the_Brinkley_Hospital

Снимка: By Unknown – The Goat-Gland Transplantation (Chicago: New Thought Book Department, 1921) by Sydney B. Flower: https://archive.org/details/goatglandtranspl00flow, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=58865940

Те искали радиото да бъде замразено и не само заради фалшивата реклама, а и заради облъчването над другите предавателни честоти. Именно властите забранили на Джон да минава границата с Мексико. Това го накарало да пусне телефонна линия от дома си до радиото. Така успявал да говори в ефир, когато му се налагало, а през останалото време плащал на радио оператора да пуска различни парчета и да води предаванията. След като забранили да използва телефон, започнал да записва всичко на алуминиеви дискове. Понеже границата била затворена, докторът наел шофьор, който да кара цялата радио програма до ефира. Джон пак не можел да пропуска възможността да рекламира своите най-различни операции. Свирепата битка така или иначе стига до мексиканските власти, които се намесват и за кратко време спират XER.

Това все пак не пречи на бившия собственик отново да се договори с новия мексикански представител и да продължи излъчването за редицата нови и още по-вълнуващи операции. За съжаление след проверка на данъчните, Бринкли се оказва без пари и приходите от безценните операции потъват в гърлото на чичо Сам. Героят умира през 1942 г. без една стотинка. Идеята обаче продължила (не тази за тестисите) и много любители започнали да търсят всякакви варианти за разпространяването на музиката. Пиратските радио станции започнали да прекарват рок музиката в най-различни суб култури. Понякога едно зло може да роди много други добрини, макар и мнозина все още да помнят процедурите на г-н Бринкли.

 
 
Коментарите са изключени

Как половината хора на света живеят на 1% от земята

| от |

Четейки новини колко земята е пренаселена, лесно може да си представим, че на всеки континент е тъпкано с хора от край до край.  Всъщност, реалността е съвсем различна. Повечето хора са концентрирани в сравнително малко на брой силно заселени места. Както можем да видим на картата горе, половината от хората на Земята живеят в черната част на света, а другата половина – в жълтата.

Тази карта е създадена от Макс Галка с данни от NASA / SEDAC. Тя означава населението като разделя сушата на малки квадратни клетки, образувайки мрежа независима от политическите граници. Като пиксели на екран, 28 милиона квадратчета се запълват в 2 цвята: всяко жълто квадратче представлява площ от около 5 на 5 километра с население от 8 000 души или повече. Всички други клетки, черните, са със същия размер, но с по-ниска плътност.

По-слабо населените черни зони обхващат 99% от повърхността на Земята, докато жълтите са само 1%. Как са организирани тези по-плътни райони обаче зависи значително от самия район, което се вижда, когато разгледаме детайлно различните континенти и страни.

Като за начало огромните слоеве от Югоизточна Азия има плътно запълнени с жълто места. Общо почти половината (над 40%) от населението на света живее именно в тази зона. Тя се състои най-вече от Индия, Китай и Бангладеш.

Остров Ява (в Индонезия), както и остров Япония също се открояват. Първият е най-гъсто населеният остров на планетата, докато вторият е дом на най-гъсто населения град на планетата, Токио.

В цяла Европа светлите пиксели са малко по-фокусирани в центъра, но цялата картинка изглежда като мрежа от точки, а не отделни петна, където са най-развитите градове.

Африка и Южна Америка са поръсени сравнително леко с жълти петна, предимно около големите градове. Там обаче се намира най-пренаселеният пиксел на света – в Кайро: над 1 милион души на 25 кв. км.

 
 
Коментарите са изключени