shareit

Лошите момичета на историята: Защитничката на Папата – Матилда Тосканска

| от Десислава Михайлова |

От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта и бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.

И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават войнски качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в прилагането на стратегии в битки.

В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени, които са обръщали гръб на огнището или балните зали, за да се включат във военните действия. Ще се уверите, че буквално през цялата история има примери за дами, предпочели бойното поле и станали истински badass машини.

Когато човек застане пред базиликата „Св. Петър“ във Ватикана, той остава поразен от красотата и внушителността на сградата. Проектирана от Браманте, Микеланджело и Бернини, тя е най-известният паметник на ренесансовата архитектура и едно от светите места за християнския свят.

Популярно място за поклонничество и известна туристическа дестинация, „Св. Петър“ притежава множество богатства, включително предполагаемите останки на самия светец.

Това обаче, което малцина посетители знаят е, че в църквата почиват останките на 6 жени. Една от тях е известна като „Закрилница на църквата“ и гробницата й се намира под монумента й. Това е Матилда от Каноса, известна още като Великата графиня Матилдаили Матилда Тосканска. Знатна жена, важна политическа фигура през Средновековието, военачалник, уважавана от папи и недолюбвана от императори – Матилда е всичко друго, но не и типичната благородна дама от Тъмните векове.

Нейното име е популярно за времето си и й отива страшно много, защото в превод от немски „Матилда“ означава „силна в битка“. Родена през 1046 г., тя е дъщеря на Бонифаций III, владетел на обширни земи в Северна Италия, и на Беатрис от Лотарингия, която е първа братовчедка на императора на Свещената римска империя. Въпреки че Матилда е последна по ред за унаследяване, тя получава високо за времето си образование–владее латински, немски и френски език. Според историческите източници, Матилда също така усвоява умението за стрелба с лък, яздене, разучава стратегии и военни тактики.

През 1052 г. баща й е убит, а само година по-късно умира и сестра й. Наследник на земите става брат й – Фредерик, под регентството на майка им. Търсеща закрила за децата и земите си, през 1054 г. Беатрис сключва брак с лотарингския херцог Готфрид Брадатия, който е въставал срещу император Хайнрих III. Така майка им само си навлича гнева на могъщия си братовчед. Отговорът не закъснява и императорът арестува Беатрис и дъщеря й Матилда. По същото време синът й Фредерик, загива при съмнителни обстоятелства. На 9 годишна възраст Матилда става новият и единствен наследник на маркграфството на Тоскана.

През следващите години, майка й и доведеният й баща стават силни поддръжници на Папството като подкрепят Григорианските реформи.  Братът на Готфрид дори става папа под името Стефан IX. Още оттогава се очертава пътят, който впоследствие самата Матилда ще поеме, а именно – подкрепа за папството срещу намесата и властта на Свещената римска империя. Типично за Средновековието, когато не е рядкост близки роднини да сключват брак, Матилда се омъжва за доведения си брат – Готфрид Гърбавия. Съвместното им съжителство не води нито до щастие за семейната двойка, нито до продължаване на рода (единственото им дете умира още пеленаче – б.а.), нито до обуздаване на силния характер на маркграфинята.

Едва дочакали да мине погребението на Готфрид Брадатия, майка и дъщеря се оттеглят в семейните владения и поемат съвместно властта над Тоскана.  Скандалът е бил голям – съпругата Матилда не само напуска демонстративно мъжа си, тя никога не се завръща при него, въпреки опитите му да търси подкрепа дори и от папата. Впоследствие една от сенките на историята, която се хвърля върху образа й е, че тя е намесена в  смъртта на Готфрид Гърбавия, но това така и не е доказано. Едно обаче е сигурно – скоро след това вдовицата Матилда предявява претенции към наследството на съпруга си и отново нетипично за времето епископът на Вердюн отсъжда в нейна полза и тя получава тези земи. Майка й също си отива и през 1076 г. – на 30-годишна възраст, Матилда се сдобива не само с голямо богатство, но и с еднолична политическа власт над по-голямата част от Северна и Централна Италия.

По същото времето, когато Матилда се бори за установяване на контрол над наследствените си владения, в Западна Европа назрява един голям конфликт . Историята му дава името „борба за инвеститура“. Това е т.нар „спор за даване на пълномощия“, който възниква между Папството и императорите на Свещената римска империя за това кой има право да назначава епископите. Папите от втората половина на XI в. оспорват правото на императора да се намесва в духовните въпроси.  Това е и времето, когато възниква Клюнийското движение, което е за радикални реформи в отношенията между Църквата и светската власт. Един от най-видните му представители – Хилдебранд е избран за новия папа и получава името Григорий VII.

През 1076 г. император Хайнрих IV издава прокламация срещу папата, а Григорий VII го отлъчва от Църквата. Настъпват трудни времена за благородниците, които трябва да решат на коя страна да застанат. Дали поради своята духовност и семейна история или поради лични симпатии, както злите езици говорят, Матилда застава на страната на папата. Запазени са писмата на Григорий VII до нея. В тях той се обръща към нея с думите „дама с изключителен характер“, „най-любима дъщеря“ и „любима Христова дъщеря“.

Източниците не разкриват много за външния й вид, а наблягат на нейната интелигентност и духовност. Матилда застава на страната на Папството и го подкрепя финансово и военно през целия си живот. Поради своята голяма политическа роля през тези години, множество хроникьори и поети я споменават в своите книги. Тези, които й симпатизират и са на страната на папата, я превъзнасят. Матилда е “най-богатата и известна жена на своето време“, „добродетелите й превъзхождат тези на мъжете“. Тя дори пише писма, в които открито посочва грешките, които императорът допуска.

В годината, в която отлъчва императора, папа Григорий VII търси убежище в семейната крепост на Матилда в Каноса. Там пристига и Хайнрих IV, като според описанията прекарва 3 дни в дълбокия сняг пред замъка в очакване да бъде допуснат. Матилда се превръща в посредник между двамата мъже и в крайна сметка папата приема обратно императора в лоното на Църквата.

Ролята на Матилда не се ограничава само в дипломатическите отношения. Тя води продължителна военна кампания срещу Свещената римска империя и предвожда войските си в не една и две битки. Първите й военни сблъсъци с Хайнрих IV завършват с неуспех за маркграфинитя и нейните съюзнически войски претърпяват поражение през 1080 г. при Волта Мантована. През 1083 г. императорът достига до Рим, отнема властта на Григорий VII и провъзгласява друг за папа. Матилда остава на страната на Папството и става защитник на наследниците на Григорий VII. През 1085 г. тя постига важна победа в битката при Бомпорто и императорът е отблъснат в германските земи, но това не решава конфликта.

Матилда за пореден път съчетава бойното поле с дипломацията и решава да сключи стратегически брак, а именно – да се омъжи за Велф V, херцогът на Бавария. Бракът им е успешен в политически план, но в личен е пълен провал. Може да се намери пикантна информация, както за пищното му отбелязване, което трае цели 120 дни, така и за личните отношения между тогава над 40 годишната Матилда и нейният съпруг тийнейджър. Каквато и история да се крие зад този втори брак, надали някога ще я разберем.

Следващите действия на Матилда са отново директна атака срещу властта на Хайнрих IV, тъй като тя се съюзява с  неговите синове – Конрад и Хайнрих, които се опълчват на баща си. За трети път Хайнрих IV се отправя на военна експедиция в Италия, за да сложи край на действията на маркграфинята. Стига се до т.нар „Предателство от Велики четвъртък“, когато Матилда и нейните войски са предадени от жителите на Мантуа, но въпреки това успяват да избягат и да се прегрупират в Апенините, където заемат важни укрепления, собственост на нейната фамилия.

Получава се нещо като партизанска крепостна война. Подложен на дъжд от стрели, копия, камъни и кипящо масло, постепенно Хайнрих осъзнава, че каузата му е обречена на неуспех. Все повече и повече италиански градове подкрепят Матилда, Конрад е провъзгласен за крал на Италия, а съпругата на Хайнрих IV търси убежище при маркграфинята като обвинява половинката си в доста тежки морални престъпления.

Конфликтът замира със смъртта на Хайнрих IV. Неговият наследник – Хайнрих V има различен подход и успява да се договори с Матилда. През 1111 г. императорът я коронова за „Кралски викарий и вицекралица на Италия“.

Този върхов момент бележи края на военната й роля в решаване на конфликта между императора и Папството. Окончателната победа на духовната над светската власт и краят на спора за инвеститурата е през 1122 г. и се отбелязва със сключването на Вормския конкордат. Матилда така и не дочаква постигането на мир между папата и императора, тъй като умира през 1115 г. С това ролята й във взаимоотношенията между Папството и императора не приключва, тъй като остава отворен въпроса за нейното наследство. Още по времето на Григорий VII тя посочва Папството за неин наследник, решение, което е препотвърдено след короноването й за вицекралица на Италия. След смъртта й обаче, Хайнрих V си присвоява владенията й. Чак през 1213 г. те са върнати на Папството и Тоскана става независима.

Tomb_of_Countess_Matilda_of_Tuscany_by_Gian_Lorenzo_Bernini

За динамичният си и продължителен за Средните векове жизнен път, Матилда успява да си спечели както възхищението на голяма част от съвременниците си, така и неприязънта на своите опоненти. Каквито и да са били подбудите й да застане на страната на папата, не може да се отрече нейната богата духовност и непоклатима вяра. Смята се, че тя е съградила над 100 църкви и манастири в регионите Емилия-Романя, Ломбардия и Тоскана.

За италианците тя ще си остане „Кралицата на Италия“, а за западното духовенство  – „Закрилницата на папата“. И днес посетителите на базиликата „Св Петър“, още с влизането си могат да видят от дясната си страна как Матилда сякаш продължава да бди над Папството, изобразена с инсигниите на папската власт.

 

 

 

 

 
 
Коментарите са изключени