shareit

Лошите момичета на историята: Флорънс Найтингейл – Ангелът на Крим

| от Десислава Михайлова |

От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта и бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.

И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават войнски качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в прилагането на стратегии в битки.

В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени, които са обръщали гръб на огнището или балните зали, за да се включат във военните действия. Ще се уверите, че буквално през цялата история има примери за дами, предпочели бойното поле и станали истински bad ass машини.

Ако в средата на ХVІ в. Османската империя е помитаща сила, която разпростира властта си в Източна Европа, Мала Азия и Арабския изток и Северна Африка и кара останалите държави да се съобразяват с нея, три века по-късно вече я наричат „болния човек“ на Европа. Икономически проблеми, значителни заеми, тежък бюрократичен апарат и липса на последователна политика на управниците са част от факторите, които отслабват държавата, която същевременно се намира в период на модернизация. Великите сили не стоят безучастни при тези процеси, а се опитват да извлекат максимума от ситуацията. Дали като кредитори или като открити врагове на бойното поле, Великобритания, Франция и Русия се борят за по-голям контрол над западащата империя.

Така през 1851 г. се стига до поредния конфликт между Великите сили и османците като този път поводът е контрола върху Светите места. Наполеон III се опитва да натрупа престиж, Николай I си търси повод, а Абдул Меджид I не иска тези процеси да минават през неговата глава и чужди сили да изземват функциите му. Като че ли само Великобритания желае да си спести всичко това. Започналото като спор през 1853 г. се превръща във война.

За Русия това е Източната война, за Великобритания – Руската, за Османската империя – Севастополското мурабе, а в история обаче остава като Кримската война (1853-1856). В историографията често се споменава, че това е първата „модерна война“, в която се използват нововъведения като железницата и телеграфа, но в социален план това е поредния кървав конфликт, който взима над 400 000 жертви. Трагичното в случая е, че в началото на войната голяма част от тях не намират смъртта си на бойното поле, а стават жертва на странични фактори като болести и липса на санитарни условия.

Описанията на очевидци на условията в британския лагер в Скутари (един от гъстонаселените райони на Истанбул, разположен на Босфора откъм азиатския бряг) през 1854 г. звучат като сцени от филм на ужасите. Болницата е разположена в близост до помийна яма, която заразява питейната вода в близост до сградата. Коридорите са мръсни, пациентите лежат в собствените си екскременти, а по коридорите тичат гризачи и буболечки. Марлите и сапунът са лукс, а инфекциите бродят между леглата и покосяват почти всеки пациент. В тази сурова и мрачна действителност, която изглежда безнадеждна се появява лъч светлина.

Florence_Nightingale_by_Augustus_Egg

Снимка: By Augustus Egg – 1. Maude E. Abbott: Florence Nightingale as seen in her portraits. With a sketch of her life, and an account of her relations to the origin of the Red Cross Society. (Published 1916)2./3. National Portrait Gallery, London, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2745155

Наричат я „Дамата със светилника“, тъй като всяка вечер обикаля и наблюдава болните. За оцелелите войници тя е „Ангелът на Крим“, а за колегите си е мис Найтингейл. Тя поставя основите на съвременната професия на медицинските сестри, благодарения на нея се осъществяват значителни санитарни реформи в болничната грижа, а достиженията й в статистиката водят дори до появата на термини като „Диаграмата-роза на Найтингейл“. Някои изследователи дори смятат че на нейния неуморен труд, над 200 публикации и непрестанни действия за подобрения на медицинската грижа, се дължи и увеличаването на продължителността на живот във Великобритания , в края на XIX – началото XX в. че .

Флорънс идва на бял свят на 12 май 1820 г. във Флоренция, Италия и е кръстена на самия град. Това е традиция в семейството, тъй като по-голямата й сестра носи името на гръцкото селище Патенелопи, което днес се намира в границите на Неапол. Семейството й е заможно и принадлежи към висшите кръгове на британското общество. Майка й – Франсис Смит е потомка на търговска фамилия, а баща й – Уилям Едуард Шоър е наследник на минен предприемач и през 1815 г. сменя фамилното си име на Найтингейл, след придобиване на имението Леа Хърст, Дарбишър.

Малката Флорънс израства сред представители на британския елит в атмосфера на чести благотворителни дейности. Още от рано се проявяват важни черти на характера й като упоритост, инат и борбеност, които след години й помагат да осъществи бленуваните си цели. Някои я описват като нежна и красива, но със суров характер. В личен план тя често води спорове с майка си и до края на живота й двете не се разбират много добре, докато предпочита да общува с баща си. Уилям, за разлика от голяма част от своите съвременници, не споделя разбирането, че жените не трябва да получават образование. Той сам става учител на дъщеря си. Благодарение на него тя научава френски, немски, италиански, латински, гръцки, философия, история, писане и математика.

Особено важна за Флорънс се оказва една среща, когато тя е едва на 18 години, по време на семейно пътешествие из Европа. В Париж тя се запознава с Мери Кларк, писателка, феминистка и известна светска дама, която събира около себе си парижкия елит. Приятелството им продължава повече от 40 години, въпреки възрастовата разлика. Мери Кларк показва на мис Найтингейл, че жените могат да бъдат равни на мъжете и че не е нужно да следват традиционните стереотипи, а именно да играят ролите на съпруги и домакини. По същото време се появяват и първите сведения за нейните религиозни изживявания, които тя нарича „божествени послания“, в които Бог се опитва да я насочи към път, посветен на грижата за другите.

Florence_Nightingale_by_Kilburn_c1854

Снимка: By Kilburn – Florence Nightingale Museum, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9843200

На Флорънс са й нужни повече от 5 години, за да събере сили и да разкрие пред семейството си желанието си да се посвети на кариерата на медицинска сестра. По онова време това не е престижна професия, даже точно обратното. Смятало се е, че повечето медицински сестри са необразовани и даже – пияници, образ, който е подсилен от самия Дикенс и неговата героиня Сара Гамп (от романа „Мартин Чузлевит“). Семейството й реагира бурно и е против това нейно решение, сестра й дори изпада в нервна криза, но Флорънс е решена да не прави крачка назад или както казва: „Под влияние на страха, можеш да постигнеш много малко“.

За да не се отклонява от пътя, който е поела, тя не се омъжва до края на живота си. Това не означава, че не е имало кандидати за ръката й. По същото време, когато тя избира професионалното си поприще, Флорънс е настойчиво ухажвана от английския политик Ричард Милнс, който се опитва да спечели сърцето й в продължение на 9 години, докато тя не го отхвърля категорично. По-късно към нея проявява романтичен интерес и оксфордския професор – Бенджамин Джоует, но отново получава отказ. Срещат се и теории, че мис Найтингейл е проявявала интерес към дамите, тъй като се е обръщала към себе си в мъжки род и е поддържала дългогодишни, най-вече епистоларни отношения с жени като Мери Кларк и сестра Мери Клеър Мур. Самата Флорънс отбелязва, че винаги е предпочитала приятелствата на влиятелните мъже, тъй като благодарение на тях постига целите си.

В началото на 50-те години на XIX в., Найтингейл започва своето обучение като медицинска сестра в Германия и след няколко месеца се завръща в Лондон и постъпва на служба като надзирател в „Института за болни гувернантки в бедстващи обстоятелства“. Именно на тази позиция я заварва избухването на Кримската война. Първите статии от фронта разказват за ужасните условия, в които живеят и се сражават британските войници. По това време държавен секретар на войната е Сидни Хърбърт –близък приятел на Флорънс.

Лично той се свързва с нея и й нарежда да замине за военната болница в Скутари, начело на 38 други сестри. До този момент не са изпращани други жени в Крим. През 1854 Найтингейл и нейните сестри се отправят към Скутари. Когато пристига и заварва ужасното положение на мръсотия и зарази, което е сред болните, тя се заема веднага да подобри битовите условия. За съжаление действията й не дават веднага положителен резултат и въпреки усилията й, зимата взима над 4000 жертви. Флорънс дори пише от името на умиращите войници до техните близки. По това време се разболява от бруцелоза, известна още като Кримска треска, която оставя своя отпечатък върху здравето й до края на живота й.

През 1855 г. Найтингейл насочва усилията си за подобряване на условията в Крим чрез по-голяма гласност, информирайки за случващото се както представителите на парламента, така и вестник „Таймс“. Може да се каже, че тя се превръща във викторианска знаменитост. Обществото не спира да говори за нея. Образът й на „дамата с лампата“ се отпечатва върху изтривалки, чанти и сувенири. Името й започва да се появява дори в поеми. Резултатът от тази обществена кампания е създаването на преносима болница, чиито части се изработват в Англия и се пренасят на Дарданелите. След направата й, въвеждането на чиста питейна вода, специална диета за болните и добри санитарни условия, смъртността сред британските войници се понижава от 42% на 2%.

Флорънс става знаменитост след успеха си в Крим и тя се възползва напълно от това. Един от най-големите й поддръжници става самата кралица Виктория. За да илюстрира по-добре реалните причини за загубите на войници в Крим, Найтингейл използва таблици, чартове и статистика пред депутатите в парламента. Въпреки, че тези статистически инструменти са въведени през 1801 г. от Уилям Плейфеър, се смята, че именно Флорънс допринася най-силно за практическото им приложение.

L0019661 Coloured mezzotint: Florence Nightingale,

Снимка: By https://wellcomeimages.org/indexplus/obf_images/6a/ad/789101b9d9be8b364a4acd7ec470.jpgGallery: https://wellcomeimages.org/indexplus/image/L0019661.htmlWellcome Collection gallery (2018-03-28): https://wellcomecollection.org/works/f7fap3ah CC-BY-4.0, CC BY 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=35991599

Оказва се, че от 18 000 жертви, 16 000 се дължат на лошите санитарни условия. Благодарение на тази информация се създават медицински, санитарни и статистически департаменти към армията. По същото време тя започва да се занимава със статистическо изследване на положението на войниците в Индия, дейност, която продължава до началото на ХХ в. и довежда до подобряване на условията там и до намаляване на смъртността от 69 до 18 души на всеки хиляда.

През 1859 г. тя публикува двете си най-известни книги: „Бележки върху работата на медицинските сестри“ и „Бележки върху болниците“, а година по-късно е открито сестринско училище, носещо нейното име. Днес това здание се нарича „Училището на Флорънс Найтингейл за медицински сестри и акушерки“ и е част от Кингс Колидж (Лондон). За съжаление поради влошеното си здраве, дължащо се на последиците от Кримската треска, тя често изпада в периоди на ужасни болки и продължително залежаване.

Въпреки това не спира да работи. Дори когато е прикована към легло, множество видни политици и представители на британския елит я посещават и благодарение на своята упоритост тя успява да осъществи желаната от нея реформа в здравеопазването: „Отдавам успеха си на това, че никога не си търсех извинения“.

След като подобрява образованието на медицинските сестри, Флорънс изпраща част от подготвените кадри в по-бедните райони, за да покажат на обикновените хора и работници как да поддържат хигиената си и да се борят с леки инфекции. Тази дейност, която днес наричаме превенция, се смята за предтеча на националната здравна служба на Великобритания. Работата на Найтингейл излиза извън границите на Острова и по време на Американската гражданска война (1861-1865) до нейните знания се допитват водачите на Севера. През 70-те години тя дори става ментор на Линда Ричардс, първата обучена американска медицинска сестра.

Въпреки влошеното си здраве, Флорънс доживява до 90-годишна възраст и издъхва в съня си на 13 август 1910 г. След смъртта й са искали да я погребат в Уестминстърското абатство, но семейството й отказва, с което се съобразява с последната й воля – да бъде погребана без почести в семейния гробищен парцел в Хемпшир.

Тя е първата жена-член на Кралското статистическо общество (1859) и първата дама, наградена с Орден „За заслуги“ (1907). Също така тя е носителка на Кралския Червен Кръст (1883) и на Ордена на св. Джон (1904). На Флорънс са посветени няколко музея, включително един в Лондон и друг в Истанбул. В нейна чест са издигнати статуи, написана са поеми, създадени са театрални постановки и филми. За кратък период от време, ликът й е дори върху банкнотата от 10 паунда.

Въпреки цялата слава, Флорънс до края на живота си остава скромна и дори не разрешава да я фотографират или рисуват, поради което почти не са налични нейни оригинални изображения. До края на живота си тя си остава човек на действието: „Вярвам, че чувствата само се похабяват с думи, те трябва да бъдат претворени в действия и то в действия, които водят до резултати“.

Найтингейл използва влиянието си, за да постигне реални подобрения в условията на медицинската грижа и дори създава своя версия на Хипократовата клетва, но посветена на медицинските сестри, в която те ясно посвещават работата си на благосъстоянието на пациентите. Днес рожденият й ден се чества като международен празник на медицинските сестрите. В този ден, те си припомнят своето призвание и отдават почит на жената, която създава съвременната санитарна грижа и с делото си спасява хиляди човешки животи.

 

 
 
Коментарите са изключени

Бернард Мадоф – създателят на най-голямата финансова пирамида в света

| от |

 

През 1960 г. един човек регистрира малка фирма за продажба на акции с капитал от едва 5000 долара. Неговото име е Бернард Л. Мадоф. Парите идват от неговата предишна работа като спасистел (неофициалната версия е, че ги е получил като подарък от тъщата и сумата е 50 000 долара). Бизнесът е подпомогнат от  Сол Алперм – тъста. Сол работил като счетоводител и много бързо насочил своите клиенти и семейства към фирмата на Бернард. В течение на времето, господата започват да използват иновация като компютри и след няколко проби активират платформата NASDAQ – National Association of Securities Dealers. В тази платформа се публикуват акции на ексклузивни фирми. Проектът се движи добре и мнозина се доверяват и дори го възхваляват.

Издания като New Your Stock Exchange заявяват, че хората в NASDAQ са един от господарите на извънборсовия „трети пазар“. На ден през тази фирма минават повече от 740 милиона долара от търговски операции и всичко това се случва на компютри. Впрочем, сумата отговаряла на 9% от парите, които минавали през фондовата борса на Ню Йорк. Някъде през 80-те години, бизнесът на иноваторът най-накрая излиза на борсата и започва да търгува там. Бернард плащал на други брокери да извършват операциите през неговата фирма, за да може да показва много по-сериозен паричен поток и да демонстрира допълнително заетост. До 2000 г. неговата фирма е провъзгласена за топ трейдър и притежава около 300 милиона долара в активи. Офисът в Лондон (точно така, NASDAQ става международна компания) пренасочва допълнителни 80 милиона паунда. И докато повечето трейдърски фирми изостават през 80-те години, Мадоф бележи ръст от 16.3%. Къде се крие цялата тайна?

Bernie Madoff Pleads Guilty To $50 Billion Scheme To De-Fraud Investors

Ако сте живели в Ню Йорк през 80-те и 90-те години на миналия век, най-вероятно сте чули това име. За разлика от всички останали на пазара, моделът на Мадоф не придлагал висока възвращаемост, а постоянна. Неговите клиенти също не са случайни. Инвестиционната му практика била „твърде сложна за външни хора и няма да бъде разбрана“. Информацията за финансовите операции е добре охранявана и никога не се разкрива. Според някои издания, Мадоф е работил в богат еврейски кръг и само с хора, с които се запознавал лично. В елитния клуб от клиенти е присъствал Джей Езра Меркин, Кевин Бейкън, Джон Малкович и други. Само Езра Меркин е инвестирал около 1.8 милиарда долара в тази фирма. Единственият шанс да срещнете Мадоф е чрез заплащане за среща. Някои медии го възхваляват, докато други се опитват да го обвинят в измама. Без значение какво наистина се случва, Бернард изплащал нереално високи проценти.

Доволните клиенти би трябвало да са достатъчно добра реклама и дълго време Бернард Мадоф е най-доброто място за инвестиция. Високата успеваемост привлича и вниманието на раследващите органи. Около 16 пъти служители на SEC – Securities Industry and Financial Markets  правят проверки. За съжаление Бернард има роднини в SEC и става ясно защо винаги разследванията се правят фиктивно. Още в зародиша на големите печалби, външни анализатори започват да изказват своите съмнения. Първото е направено от Торп още през 1991 година. Срещу инвестиция от няколко милиона, клиентите могат да бъдат представлявани от Мадоф на стоковата борса и съответно да печелят чрез неговите брокери. Всеки клиент в края на месеца получава финансово извлечение по пощата и знае много добре какво е закупил. Обикновено акциите са някои от най-големите и надеждни компании. Хартията имала по-голяма стойност от напечатаното върху нея.

Човекът, който започва да работи в разобличаването на Мадоф не е агент, а финансов анализатор. Неговото име е Хари Маркополос. Един от трейдърите в Бостън, който първи започва да говори за подозренията върху тази толкова успешна фирма. Компанията Rampart Investment Management започва разглеждане на Мадоф, след като някои от техните партньори предпочитат високите и постоянни ръстове. Маркополос е извикан, за да разработи същата система, с която да започне да предлага подобна възвръщаемост. Когато Хари започва да работи, прави редица симулации, но нито една не може да повтори тези толкова впечатляващи успехи. След четири часа проверки и опити, достига до елементарното заключение: тази фирма е една огромна измама.

Bernie Madoff Pleads Guilty To $50 Billion Scheme To De-Fraud Investors

Следва втори много сериозен сигнал до SEC с обяснение, че най-големият хедж фонд е измама и теориите на Бернард Мадоф са прекрасни, но математиката има друго мнение по въпроса. Подадената информация преминава през всички нива и никой не предприема нищо. Измамата обаче продължава да работи и точно в този момент има приходи между 3 и 6 милиарда долара. Сумата автоматично поставя NASDAQ на първа позиция като един от най-големите хедж фондове в света. След като Хари не получава отговор, решава да изпрати 3-та поредна молба за разглеждане. Към нея добава 17 страници с детайлна информация и заглавие „Най-големият хедж фонд в света е измама“. През 2005 г. се опитва да намери и редакторите на Wallstreet Journal, но те не искат да разследват. Материалът има около 30 критични точки, които трябва да получат отговор, но уви. Най-голямата изненада е, че по време на своите години на опериране NASDAQ има само 7 месеца, в които е на загуба. Финансовата крива на успеха била съвършена и вървяла само нагоре под 45 градуса – напълно невъзможно в реална среда. Каква е тайната? Измама ли е всичко?

Тайната е точно толкова стара, колкото и света. Мадоф използва техниката на пирамидалните структури или така наречените Понзи схеми (на друг гениален измамник от 20-те години на миналия век). Привлича богати клиенти, кара ги да правят невероятни инвестиции и след това от тези пари плаща толкова постоянните печалби на всички останали. Успява да издържи толкова дълго на пазара, защото неговата възвръщаемост е 10% на година, докато много други такива схеми предлагат 20% възвръщаемост и съответно фалират до няколко години. Схемата тук е значително по-различна и всички получавали парите си на време, макар и техните приходи никога да не са били на някаква борса.

Голямото преразпределение на пари изисквало търсенето на нови жертви, които да инвестират крупни суми и с тях да се изплащат толкова необходимите 10% печалба. Следващата година се намират следващите жертви и така голямата въртележка се движи почти 14 години. Според самия фараон, търгуването на фондовата борса е спряло някъде през 1990 г., а според експертите, никога дори не е направила опит за търговия. И най-забавното е, че винаги клиентите са заможни богати хора. Политиката е „Не питай, не казвай“. Никой няма достъп до архивите и бизнес операциите на компанията. В края на всяка година, Мадоф се уволнява от собствения си проект, пропуска попълването на документите и данъчни декларации, с които да обясни откъде идват приходите му и в началото на следващата година се назначава отново. Фирмата за одит пък била само от двама души, разположена много далече от измамата. В нея оперирали близки приятели на фамилия Мадоф. Мистерията ставала твърде съмнителна. Мадоф, макар и иноватор с компютрите, не можел и не искал да предостави онлайн достъп до сметките на своите клиенти. Извличенията за закупени акции продължават да пристигат по пощата.

След като Bayou Group фалира през 2005 г. някои инвеститори искат да изтеглят парите си от неговата фирма и съответно търсят сумата от 105 милиона долара. Бърни успява да пренасочи пари от друга фирма и бързо погасява дълга, но мнозина забелязват, че най-успешния хедж фонд все по-често издирва заеми от банки и някои от големите вече отказват. През лятото на 2008 г. става ясно, че балонът се пропуква. Собственикът се опитва да намери пари, с които да продължи да плаща на своите клиенти. Проблемът е, че след като Лемън Брадърс обявяват банкрут, доверието в борсите се понижава до абсолютен минимум. Клиентите на фирмата искат да изтеглят сумата от близо 7 милиарда долара. Всички пари били в елементарна банкова сметка.

Bernie Madoff Expected To Plead Guilty To $50 Billion De-Fraud Of Investors

Никога преди това не се е налагало да заплати такава сума и този път Бернард трябва да извърши същата операция за минимално време. Към ноември се оказало, че има около 300 милиона долара от новите инвеститори, но старите са изтеглили около 320 милиона. Положението достигнало критично ниво и дори липсвали пари, с които да се обслужва сметката. В последните месеци успявал да мами хора и да получава милиони, за да плаща на стари клиенти. Три дни преди ареста, Бернард Мадоф получава още 1 милион във фирмата си. В сметката му, която някога имала около 5 милиарда, сега разполагала с едва 234 милиона. Най-накрая нямал достатъчно пари, за да плати на старите си клиенти и никой не искал да отпуска заеми. На 9 декември 2008 г. споделя на своя брат, че скоро ще остане без пари. На 10 декември изплаща на своите синове бонуси от 170 милиона долара. Синовете му не разбирали как може да заплати такива бонуси, след като ще фалира. Точно в този ден признава цялата схема. Именно неговите синове го издават на властите.

На 11 декември Бернард Мадоф е арестуван за финансова измама – може би най-голямата в света. На 12 март 2009 г. се признава за виновен и приема присъдата от 150 години затвор, а освен това трябва да се заплати сумата от 7.2 милиарда долара. Признава, че никога не е инвестирал и цент от парите на своите клиенти и никога не е знаел къде да инвестира. Всичко отивало в банковата сметка и се оцелявало с лихвите. Когато е попитан защо не е спрял на време, той заявил, че е искал, но играта започнала да става твърде сложна. Хари Маркополос споделя, че в апогея си, Мадоф е използвал пари дори на престъпни групировки и на някои по-сиви фигури от руския и колумбийския бизнес. Бернард Мадоф заявява, че съжалява за сторенето и знае много добре, че срамът ще остане за следващите поколения и дори внуците му.

Може би това до някаква степен е вярно – синът му Марк се обесва, след като не може да си намери никъде работа. Напрежението очевидно е било твърде голямо за него. Най-интересното в цялата вълнуваща история е патологичната глупост, която се случва на определен интервал от време. Според финансовите анализатори на всеки 8-9 години се случват подобни финансови кризи и в следващите 1-2 години няма никакво доверие в борсите, но щом се завърти голямото колело, клиентите се завръщат и вярват, че ще станат още по-богати. Преди краха на Лемън Брадърс е имало и много други трусове и всичко води началото си от голямата депресия до днес. Схемата на Бернард Мадоф може да се смята за най-голямата в света, а след нея мнозина остават без цент, фалират и дори се самоубиват. В затвора Мадоф признава, че се чувства добре, защото най-накрая няма нужда да играе безумния танц на измамата, жена му го напуска и той чака своя последен ден в затвора. След публичното изслушване на Хари Маркополос, почти всички разследващи от комисията по случая са напуснали в следващите 30 дена. Маркополос е убеден, че ако не се беше случила финансовата криза, пирамидата щяла да продължи да функционира.

 
 
Коментарите са изключени

Защо седмицата в САЩ започва от неделя

| от Public Domain |

Както е случая с много неща, които сме наследили от древността, и тук религията е причината календарната седмица за много от американците да започва в неделя.

Първият ден от седмицата (на английски: Sunday) в превод означава „ден на слънцето“ (от sun – слънце и day – ден) и се нарича така още от древноегипетските времена в чест на бога на слънцето, който по това време е бил Ра. Египтяните след това предават идеята си за 7-дневна седмица на римляните, които също я започват с деня на Слънцето, dies solis. Когато по-късно dies solis се превежда на ранен немски, този ден е наречен sunnon-dagaz. Sunnon-dagaz пък след това се приема от английския език и става sone(n)day.

Според някои хора, спазващи християнските традиции, първият ден от седмицата е кръстен в съответствие с историята за сътворението на света в първата книга на Библията, Битие, където едно от първите неща, които Бог прави, както всички знаем, е: „И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.“

Не навсякъде по света, разбира се, неделя е първи ден като именно ние, славянските народи, сме едно от изключенията. В славянските езици неделя е последният ден от седмицата и не е кръстен в чест на слънцето. Например, в Унгария неделята се нарича Vasárnap и означава „пазарен ден“, а на староруски неделята понякога се нарича „свободен ден“.

Italian - Bracelet - Walters 41269

Италианска гривна с боговете-представители на всеки ден от седмицата

Monday, както може би се досещате, е кръстен на Луната (Moon – Луна). На латински език денят е известен като dies lunae (лунен ден) и това влиза в стария английски като mon(an)dæg и съответно monday в средния английски (говорен до 15-16 век). Твърди се, че в ранните езически традиции понеделникът е бил посветен на богинята на Луната, въпреки че в някои християнски обичаи отреждането на втория ден да бъде ден на Луната също следва историята в Битие, където между първия и втория ден тъмнината е била разделена от светлина и „дойде вечерта“.

Понеделник е първият ден от седмицата освен в славянските държави, и в китайския календар, където понеделник е xīngqīyī, което се превежда като „първият ден от седмицата“.

Вторник пък е бил посветен на богa на войната, а на древногръцки език е бил известен като hemera Areos (ден на Арес), модифициран само леко от римляните в dies Martis (ден на Марс), а след това и в староанглийския Tiwesdæg, в чест на норвежки бог на войната и закона, Tiwaz или Tiw.

В началото сряда (на английски Wednesday) е посветена на пратеника на боговете, а за гърците тя беше известна като hemera Hermu (ден на Хермес), след това за римляните като dies Mercurii (ден на Меркурий). Когато думата е приета от англосаксоните, тъй като областите на компетенция на Меркурий се припокриват с тези на бога Один, те посвещават деня на него – Woden, както се пише на стария английски език – и съответно денят се казва wodnesdæg.

Юпитер получава (Thursday) петия ден, dies Jovis, от римляните, а норвежците го дават на Тор и първоначално е наречен thorsdgr, а по-късно модифициран от стария английски в thurresdæg, а след това и от средния английски – thur(e)sday.

За мнозина най-щастливия ден от седмицата, петък, е, както подобава, даден на Афродита и Венера (на латински dies Veneris). В старонорвежки и английски език Венера се свързвала с Фриг (Frigg), богиня на знанието и мъдростта. От стария английски името на деня е било променено в frigedæg (ден на Фриг), а от средноанглийски – в fridai.

Нещо любопитно: популярното съкращение „TGIF“ (Thank God It’s Friday = Слава Богу, че е петък) датира още от 1946 г.

Последният ден от седмицата за известно количество хора, събота, исторически е посветен на Сатурн (Кронос за гърците), бащата на Юпитер и бог, свързван с разпадане, обновление, създаване, земеделие и богатство. На латински денят първоначално се нарича dies Saturni, което е преобразувано по-нататък в sæter(nes)dæg на староанглийски и Saterday в средноанглийския.

По-специално, за някои религии именно събота, а не неделя, се смята за деня от седмицата, отреден за почивка. Той е известен като Шабат в юдаизма и Sabbath (на български просто „събота“) за адвентистите от седмия ден.

С изключение на седмия ден, Шабат, дните от седмицата в еврейския календар нямат имена и просто се наричат 1-ви ден, 2-ри ден, 3-ти ден и т.н.

Изненадващо за много бизнеси, съкращаването на работната седмица и работното време на служителите всъщност увеличава производителността на работниците в много отрасли. В подкрепата на това вековно наблюдение, проучване от 2008 г. в Американския журнал по епидемиология открива, че хората, които работят над 55 часа седмично, се представят по-лошо на IQ тестове от тези, които работят 40 часа седмично.

Няколко компании експериментират с четиридневна, 32-часова работна седмица и установяват, че тя засилва фокуса и води до по-ефективно представяне на служителите. Общественото здравеопазване също подкрепя по-кратката работна седмица, тъй като смята, че това би довело до подобряване на психичното здраве и работоспособността.

 
 
Коментарите са изключени

Улици на историята: Партений Зографски – странстващия духовник

| от |

Ако се движите по кръговото кръстовище на площад Руски паметник и продължите по булевард „Ген. Скобелев“ ще минете няколко пресечки на улици „Владайска“, „Дамян Груев“ и „Добруджански край“. Достигайки на по-голямото кръстовище до парк „Възраждане“ ще забележите, че булевардът се пресича от улица „Партений Нишавски“. Името може да ви се стори странно, но пък е достатъчно колоритно, за да се запомни. Освен това улицата е достатъчно дълга и обхваща почти цялата страна на парка. Кой обаче е Партений Нишавски и защо на негово име е кръстена една зелена улица, по която минават столичани всеки уикенд, за да намерят малко почивка сред зелените поляни на парка?

Неговата история започва преди повече от два века. Той е роден през 1818 година в Галичник, Македония. Преди да стане духовник и да получи това име, Партений е бил познат като Павел (Хаджи) Василков Тризловски. Животът му е отдаден изцяло на църквата и още в най-ранна възраст прекрачва вратите на манастира „Свети Йоан Бигорски“, а след това продължава обучението си в Охрид при Димитър Миладинов. Отдаден на Бог, той успява да влезе и в Атинската семинария, а за това начинание помага и архимандрит Анатолий Зографски. През 1842 година вече е монах в Зографския манастир в Света Гора с името Партений.

Година след година, Партений изучава религията и прекрачва прага на Духовната семинария в Одеса, после постъпва в Киприянски манастир в Молдова. 4 години след приемането на името си завършва и Киевската духовна семинария, а след още 4 години е успял да завърши и Московската духовна академия. Първата му служба е като духовен проповедник и изповедник в църквата на руското посолтво в Цариград. Самият той не планува да остане дълго там и с разрешение на руския посланик ще се отправи към Света гора, където през 1851 година открива богословско училище в Зографския манастир.

Плановете за същия са да се превърне в семинария. За съжаление гръцките духовни власти не са съгласни и само една година по-късно училището затваря врати. Партений не се обезкуражава, зад гърба си има силен спътник и знае, че делото му е свещено. На следващата година участва в създаването на Българска матица (обществено-културна организация), която по-късно е повод за създаването на Българско книжовно дружество. По това време Партений се намира на остров Халки (днешна Турция), където преподава църковославянски език. Кримската война поставя черен печат на неговото учение, защото мнозина смятат, че преподава на руски – ирония на съдбата. До 1858 г. е управител на българското училище в Цариград. Когато не се занимава с училището, служи в българската църква „Свети Стефан“ и съответно в руската църква.

През 1859 г. е ръкоположен за поленински епископ в Дойран. Пеенто в църквата ще се извършва на църковославянски. Кукушките българи са във възторг от това решение. Вместо да въдвори мир и ред, Партений има други планове за църквата. Той обикаля епархията и разширява употребата на църковославянски в богослужението. Друга инициатива е отварянето на български училища. Мнозина смятат, че новият епископ мрази гърците. Съмненията им може да бъдат подсилени, след като умират Братя Миладинови. Епископът отвръща на този тежък удар с изгарянето на всички гръцки богослужебни книги, използвайки старата библейска поговорка „Око за око, зъб за зъб.“. Този гневен акт не остава незабелязан и през 1861 г. Партений е призован от прекия си началник Неофит Византийски за сметка. След кратък разговор е поставен под домашен арест и на неговото име стоят около 22 обвинения. Благодарение на руския посланик, епископът е отново върнат в Цариград.

При опит за съд, Панарет Пловдивски – член на Светия Синод – изразява своята силна протекция и не е съгласен. Патриархът чака съставянето на нов синод, където протекторът ще бъде изключен. Отново с помощта на посланика е освободен и му е позволено да се завърне в Дойран. Там намира нов враг в лицето на турските власти. Партений заповядва на една от църквите да се постави камбана. Подкрепата на заможните българи обаче го обезкуражава. Петко Славейков е негов личен протектор, но на финала отново се връща в Цариград, където продължава да работи в полза на българското църковно дело и българските вестници. Около 6 години по-късно ще получи нов пост – митрополит в Пирот.

Там отново ще прави това, на което е способен най-добре – подпомага българското училищно дело. Впрочем точно този ход успява да спре сръбската пропаганда в Пиротско. Интересен момент от биографията на Партений Зографски е участието му в отцепилата се от патриаршията българска църковна йерархия. Митрополит Партений обикаля южните български земи през 1870 година, ръкополагайки свещеници. В този момент гръцките владици са изгонени и няма кой да заеме тяхното място. Пловдивската гръцка митрополия не приема тези действия за много приятелски и започва отбранителен ход, използвайки османските власти.

Партений не се притеснява особено, все пак през целия си живот е бил враг на някого, следователно започва да ръкополага нощно време в малкия храм „Свети Николай“ в Пловдив, след това използва и манастира „Света Петка“ край Станимак. Изгонен е, но продължава да ръкополага в манастир „Свети Тодор“ над Перущица. За кратко време успява да ръкоположи 84 български свещеници. Със създаването на Българската екзархия през същата година остава екзархийски митрополит в Пирот до октомври 1874 година и след това е принуде да подаде оставката си.

След още две години ще приключи своя житейски път. На 7 февруари в Цариград, когато се чества деня на Партений Лампсакски умира един от най-будните български духовници и книжовници. Погребан е в „Свети Стефан“. Духовният живот и отдадеността на църквата не са единственото му занимание. Той е сътрудник на редица български списания като „Български книжици“ и българските вестници „Съветник“, „Македония“ и „Цариградски вестник“. Автор е на книги като „Кратка свещена история на ветхо и новозаветната църков“, „Началное учение за децата“, „Кратка славенска граматика“, превежда житието на св. Климент Охридски от гръцки на български. Симеон Радев споделя често, че „писанията на Партений се отличват със своя изящен стил“. Прочитайки целия житейски път на този духовник, можем спокойно да направим изводите си, защо неговото име стои до парк „Възраждане“. Ако още се чудите защо е Нишавски, причината е неговия пост в Пирот. Не трябва да забравяме, че родните улици са лични, с вековна история, а зад тях стоят дела, които формират това, което сме днес.

 
 
Коментарите са изключени

Как Ричард Никсън пренесе 3 килограма марихуана през летището

Човек винаги трябва да уважава възрастните хора. Те знаят много повече от нас, познават живота и могат да ни помогнат да постигнем много. Етиката изисква да се отстъпва място в градския транспорт, да се говори с необходимото уважаение и още куп други подробности, на които човек се учи в най-ранна възраст. И какъв по-добър пример може да имаме от президент? Ричард Никсън има много черти на характера си, но със сигурност може да се похвали с добро възпитание. Нека започнем всичко по реда си.

Луис Армстронг е велик музикант и заради голямата си челюст получава прякор „Сачмо“. Той е един от най-добрите музиканти във времето, в което все още присъства разделение на расова основа в САЩ. За разлика от своите приятели, Армстронг предпочита да свири, а да не участва в безредиците, защото като много други хора е разбрал, че изкуството може да промени човека много по-бързо, отколкото насилието. И като много други хора, Армстронг имал пороци и слабости. Една емблематична слабост е фактът, че често обичал да пуши марихауна и дори се опитвал да я популяризира през 20-те години на миналия век. До края на музикалната си кариера, тромпетът най-вероятно ухае на това растение. Да не говорим, че екипът в звукозаписното студио винаги се подготвял за много тежък и благоуханен ден.

През 1930 г. свършва късмета на изпълнителя. Арестуван е пред Котън Клуб в Калифорния, защото пуши заедно с барабаниста на групата. Понеже музикантите били достатъчно напушени, охраната си спомнила, че вечерта била много забавна, защото всички се спуквали от смях, а и не всяка вечер прибираш Луис Армстронг. Глобата замръзила усмивките им, защото всеки трябвало да плати по 1000 долара. С което се доказва, че онзи, който се смее последен, пуши обикновени цигари. По време на Студената война, хора на изкуството са изпратени в най-различни точки из Съветския съюз, за да говорят малко за американската демокрация и също така да демонстрират една по-различна култура. В края на 50-те години именно Армстронг ще бъде поканен за един от посланиците на добра воля и ще направи турнета в Европа и Азия. В първите няколко пътешествия просто е пуснат да премине спокойно без никакви допълнителни усложнения.

През 1958 г. кацайки на летището в Ню Йорк, Армстронг хваща багажа си и тръгва спокойно към изхода, но охраната все пак му казва, че трябва да бъде извършена процедура. Докато Сачмо чака с всички останали, в залата влиза Ричард Никсън, преследван от редица репортери и фотографи. Пред погледите на всички, Луис отива и пита дали двамата ще чакат на опашката. Никсън не знаел какво става и след като разбрал, че творецът се е завърнал от турне в Азия и все пак го карат да чака, накарал охраната веднага да го освободи от тази отговорност. Армстронг пътувал с няколко куфара, но когато тръгнал да взима всички, възпитаният Никсън предложил помощ. Двамата напускат летището и се разделят. Тук идва и забавната подробност, в един от куфарите са и личните запаси на музиканта от марихуана. По спомени от онези мигове, Луис е категоричен, че теглото е било около 3 килограма. Самият Никсън разбрал много по-късно, че джазменът пуши марихуана. Дори и да не е знаел, американският президент за кратко е бил сериозно муле в трафика на наркотици.

 
 
Коментарите са изключени