shareit

Лошите момичета на историята: Флорънс Найтингейл – Ангелът на Крим

| от Десислава Михайлова |

От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта и бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.

И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават войнски качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в прилагането на стратегии в битки.

В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени, които са обръщали гръб на огнището или балните зали, за да се включат във военните действия. Ще се уверите, че буквално през цялата история има примери за дами, предпочели бойното поле и станали истински bad ass машини.

Ако в средата на ХVІ в. Османската империя е помитаща сила, която разпростира властта си в Източна Европа, Мала Азия и Арабския изток и Северна Африка и кара останалите държави да се съобразяват с нея, три века по-късно вече я наричат „болния човек“ на Европа. Икономически проблеми, значителни заеми, тежък бюрократичен апарат и липса на последователна политика на управниците са част от факторите, които отслабват държавата, която същевременно се намира в период на модернизация. Великите сили не стоят безучастни при тези процеси, а се опитват да извлекат максимума от ситуацията. Дали като кредитори или като открити врагове на бойното поле, Великобритания, Франция и Русия се борят за по-голям контрол над западащата империя.

Така през 1851 г. се стига до поредния конфликт между Великите сили и османците като този път поводът е контрола върху Светите места. Наполеон III се опитва да натрупа престиж, Николай I си търси повод, а Абдул Меджид I не иска тези процеси да минават през неговата глава и чужди сили да изземват функциите му. Като че ли само Великобритания желае да си спести всичко това. Започналото като спор през 1853 г. се превръща във война.

За Русия това е Източната война, за Великобритания – Руската, за Османската империя – Севастополското мурабе, а в история обаче остава като Кримската война (1853-1856). В историографията често се споменава, че това е първата „модерна война“, в която се използват нововъведения като железницата и телеграфа, но в социален план това е поредния кървав конфликт, който взима над 400 000 жертви. Трагичното в случая е, че в началото на войната голяма част от тях не намират смъртта си на бойното поле, а стават жертва на странични фактори като болести и липса на санитарни условия.

Описанията на очевидци на условията в британския лагер в Скутари (един от гъстонаселените райони на Истанбул, разположен на Босфора откъм азиатския бряг) през 1854 г. звучат като сцени от филм на ужасите. Болницата е разположена в близост до помийна яма, която заразява питейната вода в близост до сградата. Коридорите са мръсни, пациентите лежат в собствените си екскременти, а по коридорите тичат гризачи и буболечки. Марлите и сапунът са лукс, а инфекциите бродят между леглата и покосяват почти всеки пациент. В тази сурова и мрачна действителност, която изглежда безнадеждна се появява лъч светлина.

Florence_Nightingale_by_Augustus_Egg

Снимка: By Augustus Egg – 1. Maude E. Abbott: Florence Nightingale as seen in her portraits. With a sketch of her life, and an account of her relations to the origin of the Red Cross Society. (Published 1916)2./3. National Portrait Gallery, London, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2745155

Наричат я „Дамата със светилника“, тъй като всяка вечер обикаля и наблюдава болните. За оцелелите войници тя е „Ангелът на Крим“, а за колегите си е мис Найтингейл. Тя поставя основите на съвременната професия на медицинските сестри, благодарения на нея се осъществяват значителни санитарни реформи в болничната грижа, а достиженията й в статистиката водят дори до появата на термини като „Диаграмата-роза на Найтингейл“. Някои изследователи дори смятат че на нейния неуморен труд, над 200 публикации и непрестанни действия за подобрения на медицинската грижа, се дължи и увеличаването на продължителността на живот във Великобритания , в края на XIX – началото XX в. че .

Флорънс идва на бял свят на 12 май 1820 г. във Флоренция, Италия и е кръстена на самия град. Това е традиция в семейството, тъй като по-голямата й сестра носи името на гръцкото селище Патенелопи, което днес се намира в границите на Неапол. Семейството й е заможно и принадлежи към висшите кръгове на британското общество. Майка й – Франсис Смит е потомка на търговска фамилия, а баща й – Уилям Едуард Шоър е наследник на минен предприемач и през 1815 г. сменя фамилното си име на Найтингейл, след придобиване на имението Леа Хърст, Дарбишър.

Малката Флорънс израства сред представители на британския елит в атмосфера на чести благотворителни дейности. Още от рано се проявяват важни черти на характера й като упоритост, инат и борбеност, които след години й помагат да осъществи бленуваните си цели. Някои я описват като нежна и красива, но със суров характер. В личен план тя често води спорове с майка си и до края на живота й двете не се разбират много добре, докато предпочита да общува с баща си. Уилям, за разлика от голяма част от своите съвременници, не споделя разбирането, че жените не трябва да получават образование. Той сам става учител на дъщеря си. Благодарение на него тя научава френски, немски, италиански, латински, гръцки, философия, история, писане и математика.

Особено важна за Флорънс се оказва една среща, когато тя е едва на 18 години, по време на семейно пътешествие из Европа. В Париж тя се запознава с Мери Кларк, писателка, феминистка и известна светска дама, която събира около себе си парижкия елит. Приятелството им продължава повече от 40 години, въпреки възрастовата разлика. Мери Кларк показва на мис Найтингейл, че жените могат да бъдат равни на мъжете и че не е нужно да следват традиционните стереотипи, а именно да играят ролите на съпруги и домакини. По същото време се появяват и първите сведения за нейните религиозни изживявания, които тя нарича „божествени послания“, в които Бог се опитва да я насочи към път, посветен на грижата за другите.

Florence_Nightingale_by_Kilburn_c1854

Снимка: By Kilburn – Florence Nightingale Museum, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9843200

На Флорънс са й нужни повече от 5 години, за да събере сили и да разкрие пред семейството си желанието си да се посвети на кариерата на медицинска сестра. По онова време това не е престижна професия, даже точно обратното. Смятало се е, че повечето медицински сестри са необразовани и даже – пияници, образ, който е подсилен от самия Дикенс и неговата героиня Сара Гамп (от романа „Мартин Чузлевит“). Семейството й реагира бурно и е против това нейно решение, сестра й дори изпада в нервна криза, но Флорънс е решена да не прави крачка назад или както казва: „Под влияние на страха, можеш да постигнеш много малко“.

За да не се отклонява от пътя, който е поела, тя не се омъжва до края на живота си. Това не означава, че не е имало кандидати за ръката й. По същото време, когато тя избира професионалното си поприще, Флорънс е настойчиво ухажвана от английския политик Ричард Милнс, който се опитва да спечели сърцето й в продължение на 9 години, докато тя не го отхвърля категорично. По-късно към нея проявява романтичен интерес и оксфордския професор – Бенджамин Джоует, но отново получава отказ. Срещат се и теории, че мис Найтингейл е проявявала интерес към дамите, тъй като се е обръщала към себе си в мъжки род и е поддържала дългогодишни, най-вече епистоларни отношения с жени като Мери Кларк и сестра Мери Клеър Мур. Самата Флорънс отбелязва, че винаги е предпочитала приятелствата на влиятелните мъже, тъй като благодарение на тях постига целите си.

В началото на 50-те години на XIX в., Найтингейл започва своето обучение като медицинска сестра в Германия и след няколко месеца се завръща в Лондон и постъпва на служба като надзирател в „Института за болни гувернантки в бедстващи обстоятелства“. Именно на тази позиция я заварва избухването на Кримската война. Първите статии от фронта разказват за ужасните условия, в които живеят и се сражават британските войници. По това време държавен секретар на войната е Сидни Хърбърт –близък приятел на Флорънс.

Лично той се свързва с нея и й нарежда да замине за военната болница в Скутари, начело на 38 други сестри. До този момент не са изпращани други жени в Крим. През 1854 Найтингейл и нейните сестри се отправят към Скутари. Когато пристига и заварва ужасното положение на мръсотия и зарази, което е сред болните, тя се заема веднага да подобри битовите условия. За съжаление действията й не дават веднага положителен резултат и въпреки усилията й, зимата взима над 4000 жертви. Флорънс дори пише от името на умиращите войници до техните близки. По това време се разболява от бруцелоза, известна още като Кримска треска, която оставя своя отпечатък върху здравето й до края на живота й.

През 1855 г. Найтингейл насочва усилията си за подобряване на условията в Крим чрез по-голяма гласност, информирайки за случващото се както представителите на парламента, така и вестник „Таймс“. Може да се каже, че тя се превръща във викторианска знаменитост. Обществото не спира да говори за нея. Образът й на „дамата с лампата“ се отпечатва върху изтривалки, чанти и сувенири. Името й започва да се появява дори в поеми. Резултатът от тази обществена кампания е създаването на преносима болница, чиито части се изработват в Англия и се пренасят на Дарданелите. След направата й, въвеждането на чиста питейна вода, специална диета за болните и добри санитарни условия, смъртността сред британските войници се понижава от 42% на 2%.

Флорънс става знаменитост след успеха си в Крим и тя се възползва напълно от това. Един от най-големите й поддръжници става самата кралица Виктория. За да илюстрира по-добре реалните причини за загубите на войници в Крим, Найтингейл използва таблици, чартове и статистика пред депутатите в парламента. Въпреки, че тези статистически инструменти са въведени през 1801 г. от Уилям Плейфеър, се смята, че именно Флорънс допринася най-силно за практическото им приложение.

L0019661 Coloured mezzotint: Florence Nightingale,

Снимка: By https://wellcomeimages.org/indexplus/obf_images/6a/ad/789101b9d9be8b364a4acd7ec470.jpgGallery: https://wellcomeimages.org/indexplus/image/L0019661.htmlWellcome Collection gallery (2018-03-28): https://wellcomecollection.org/works/f7fap3ah CC-BY-4.0, CC BY 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=35991599

Оказва се, че от 18 000 жертви, 16 000 се дължат на лошите санитарни условия. Благодарение на тази информация се създават медицински, санитарни и статистически департаменти към армията. По същото време тя започва да се занимава със статистическо изследване на положението на войниците в Индия, дейност, която продължава до началото на ХХ в. и довежда до подобряване на условията там и до намаляване на смъртността от 69 до 18 души на всеки хиляда.

През 1859 г. тя публикува двете си най-известни книги: „Бележки върху работата на медицинските сестри“ и „Бележки върху болниците“, а година по-късно е открито сестринско училище, носещо нейното име. Днес това здание се нарича „Училището на Флорънс Найтингейл за медицински сестри и акушерки“ и е част от Кингс Колидж (Лондон). За съжаление поради влошеното си здраве, дължащо се на последиците от Кримската треска, тя често изпада в периоди на ужасни болки и продължително залежаване.

Въпреки това не спира да работи. Дори когато е прикована към легло, множество видни политици и представители на британския елит я посещават и благодарение на своята упоритост тя успява да осъществи желаната от нея реформа в здравеопазването: „Отдавам успеха си на това, че никога не си търсех извинения“.

След като подобрява образованието на медицинските сестри, Флорънс изпраща част от подготвените кадри в по-бедните райони, за да покажат на обикновените хора и работници как да поддържат хигиената си и да се борят с леки инфекции. Тази дейност, която днес наричаме превенция, се смята за предтеча на националната здравна служба на Великобритания. Работата на Найтингейл излиза извън границите на Острова и по време на Американската гражданска война (1861-1865) до нейните знания се допитват водачите на Севера. През 70-те години тя дори става ментор на Линда Ричардс, първата обучена американска медицинска сестра.

Въпреки влошеното си здраве, Флорънс доживява до 90-годишна възраст и издъхва в съня си на 13 август 1910 г. След смъртта й са искали да я погребат в Уестминстърското абатство, но семейството й отказва, с което се съобразява с последната й воля – да бъде погребана без почести в семейния гробищен парцел в Хемпшир.

Тя е първата жена-член на Кралското статистическо общество (1859) и първата дама, наградена с Орден „За заслуги“ (1907). Също така тя е носителка на Кралския Червен Кръст (1883) и на Ордена на св. Джон (1904). На Флорънс са посветени няколко музея, включително един в Лондон и друг в Истанбул. В нейна чест са издигнати статуи, написана са поеми, създадени са театрални постановки и филми. За кратък период от време, ликът й е дори върху банкнотата от 10 паунда.

Въпреки цялата слава, Флорънс до края на живота си остава скромна и дори не разрешава да я фотографират или рисуват, поради което почти не са налични нейни оригинални изображения. До края на живота си тя си остава човек на действието: „Вярвам, че чувствата само се похабяват с думи, те трябва да бъдат претворени в действия и то в действия, които водят до резултати“.

Найтингейл използва влиянието си, за да постигне реални подобрения в условията на медицинската грижа и дори създава своя версия на Хипократовата клетва, но посветена на медицинските сестри, в която те ясно посвещават работата си на благосъстоянието на пациентите. Днес рожденият й ден се чества като международен празник на медицинските сестрите. В този ден, те си припомнят своето призвание и отдават почит на жената, която създава съвременната санитарна грижа и с делото си спасява хиляди човешки животи.

 

 
 
Коментарите са изключени