shareit

„Летящите банани“ Н-21 и грешната им употреба във Виетнамската война

| от |

На 21 декември 1962 г. група от 15 „Летящи банани“ – името на транспортните хеликоптери H-21, се подготвят за излитане от военната база в Плейку от Южен Виетнам. Обикновено максималният брой във формация е около 12 хеликоптера, но 15 е нереална гледка за абсолютно всеки. Мисията на летателните апарати е да прави курсове от базата до джунглите на Северен Виетнам, където трябва да се разтовари военния персонал.

На 12 декември базата е преведена под бойна тревога, военният персонал трябва да се подготви за мисия, а детайлите ще бъдат предадени малко по-късно. Военното командване в помощ на Виетнам призовава всички 30 H21 за транспортирането на бойците от 81-а и 8-а транспортна бригада. В историята на Виетнамската война това ще бъде една от най-големите мисии и транспортът на огромна войска по въздух. Нарежданията са изпратени само до офицерите, които трябва да се запознаят с тяхната задача – да отговарят за логистиката и да водят сражението. Повече подробности се очаква да бъдат обявени.

Подобна задача идва с особени проблеми. Въпросните хеликоптери не са съвършени и след всеки полет трябва да се направи 11-часова поддръжка. Изискването за такъв огромен набор от пилоти ще изисква дори капитанът да пилотира една машина, следван от офицерите. Нещо повече, „Летящите банани“ са изключително трудни за управление. Още тук можем да започнем да мислим за предстоящата беда.

gettyimages-597919429-594x594

Сред поканените в пилотската кабина, можем да забележим  присъствието на старши офицер от запаса Чарлз Едуард „Чарли“ Холоуей. Той пристига една седмица по-рано в Южен Виетнам, има сериозен опит в пилотирането на хеликоптер, но не и в летателен апарат с два ротора. За управлението на Н-21 се изисква малко повече опит и подготовка, но след като машините са заземени за профилактика и подготовка за голямата мисия, Чарли няма шанс да натрупа необходимите часове.

Във Виетнам може да направи само едно-две кацания с хеликоптера, за да може всички да са спокойни, че пилотът ще успее да достави всички невредими, но само толкова. В нормални условия, пилотът ще бъде заземен и няма да участва във военни мисии. В този момент нищо не е нормално в базата, следователно целият наличен военен ресурс се подготвя за нападение. На 19 декември става ясно, че хеликоптерите отлитат за Ня Чанг във Виетнам, намиращ се само на един час път от базата. Заповедите са ясни.

Хеликоптерите трябва да транспортират един цял  батальон до малко рибарско селище. Следващите няколко полета ще разтоварват войници в сектори за блокиране в позиции на север и запад от първата точка. Преди всеки хеликоптер да направи заход, самолети ще поразяват сектора, за да намалят шансовете за атака, но понеже тази мисия трябвало да изненада врага и да не му позволи да избяга в джунглата, въздушните удари са отменени.

gettyimages-50602541-594x594

Още една подробност, командването иска всички хеликоптери да са във въздуха и да доставят персонал едновременно. Сега можем да си представим въздушното пространство и полет във формация, макар и повечето пилоти да заявяват, че с 10-минутно разстояние ще е далеч по-разумно да се изпълни цялата задача.

На 21 декември сутринта, всеки хеликоптер получава един от най-опитните пилоти в базата. Чарли получава в кабината старши офицер Дан Гресанг – един от най-опитните хора в базата. В 3 часа следобед хеликоптерите излитат, летят 1 час във въздуха, за да се срещнат с хеликоптерите на 8-ма дивизия. Когато армадата от хеликоптери иска координати за кацане, от летището искат многократно потвърждение, че 15 хеликоптера с такива размери се очаква да се приземят в базата, следвани от още толкова след това.

Цялата самолетна писта се разчиства. На следващата сутрин следват полетите до определени позиции. В 8 часа без 10 минути, хеликоптерите започват да задвижват роторите. Изведнъж на пистата се чува невероятен вик. Мнозина се обръщат, за да видят как един пилот успява да унищожи двигателя Н-21. Причината за тази щета е фактът, че преди всеки полет, летците са задължени да проверят устройството за свободен контрол на хеликоптера.

gettyimages-3268843-594x594

Това обаче се прави при изключен двигател, докато хеликоптерът е в движение, оборотите се покачват и двигателят гърми. В 8 часа и 10 минути 29 хеликоптера се подготвят за своята мисия. Наближавайки града, хеликоптерите се насочват към 10-километрова самолетна писта, където да разтоварят своя персонал, войниците на Южен Виетнам вече са осигурили прикритие и място, където да започне разтоварването. Камиони с гориво зареждат птиците и ако всичко се движи по план, хеликоптерите трябва да направят още няколко полета.

Превозваният военен персонал е по 20 души, но при първия полет се изисква групата да е значително по-малка, защото резервоарите са пълни, следователно тогава са необходими 11 човека в кабината. Поради факта, че се товарят и виетнамци, които са значително по-дребни физически, хеликоптерите се подготвят за полет.

Първите излитат в 10 часа и 50 минути и се насочват на север към планините, на безопасно разстояние ускоряват до 140 км/ч, формация от самолети дава инструкция къде е първото място за кацане. С наближаването блато, първите Н-21 започват да се спускат, останалите подминават локацията и правят втори заход. Със снишаването на хеликоптера е редно 30-калибровите картечници да открият огън. За кратко време огънят се връща и първите крясъци за ранени започват да изпълват кабините.

Виетнамците отказват да слязат. Хеликоптерите, които трябва да кацнат, получават инструкции да не го правят. Докато преминават над зоната за кацане, съобщават по радиото, че нито един войник не е успял да излезе жив и полето е осяно с трупове. Докато птиците се опитват да излетят отново, един куршум пробива шлема на Чарли, той моментално се килва настрани и пуска уредите за управление.

gettyimages-3172306-594x594

Ръцете са свободни, но краката му все още са върху педалите. В последния момент успяват да го извадят от седалката, преди да забие хеликоптера в близките дървета. Почти всички Н-21 получават тежки пробойни, но повечето успяват да се върнат обратно в базата. Екипажите са принудени да летят с мъртвите в кабините. От 22 хеликоптера, 17 са годни за полет и се подготвят за следващата доставка на войници.

Избира се нова зона за кацане, отново картечарите пускат огън за прикритие, но този път няма отговор от противника. В този полет около 860 войника успяват да влязат в боя. След всеки полет, броят на хеликоптерите, които могат да летят, става все по-малък, изстрелите дори от автомат причиняват невиждани щети. Хеликоптерът на Чарли има 40 удара по себе си, закърпват каквото може и отново го връщат в боя. Друг хеликоптер е ударен 103 пъти, но след като няма щети по себе си, отново го връщат в боя. В края на тази мисия, пилотите официално заявяват, че отказват да използват този вид хеликоптери. За изненада на мнозина, командването също е на това мнение.

gettyimages-500890402-594x594

По-големите летателни апарати се оказват изключително трудни за управление, още по-скъпи и най-лошото е, че са магнит за куршуми. Дори неопитният виетнамски партизанин може да бъде смъртоносен на разстояние от 200-300 метра. Нещо още по-лошо е, че докато мнозина от пилотите се разминават с леки наранявания, бойците не могат да напуснат хеликоптера, поради простата причина, че всички стрелят във вратата и дори няма нужда да се прицелват.

Н-21 се оказва особено предсказуем хеликоптер. Командването по-късно ги използва като транспортни хеликоптери между бази, но не и за транспорт на войници. От тази мисия около 12 машини са изпратени за ремонт, но така и не се връщат в ескадрилата. „Летящите банани“ се оказват не особено ефективни за война.

 
 
Коментарите са изключени