shareit

Лехи – еврейските терористи, които искаха съюз с Хитлер

През първата половина на 20 век изобилие групи работи за създаване на чисто еврейска нация в държавата Израел. Известни като ционисти, тези активисти смятат, че Израел е правовата земя на еврейския народ и трябва да бъде управлявана като такава. Но една фракция от тези ционисти обаче заема екстремистка позиция. Беше 1940 г. и на фона на най-ужасната война, която човечеството е виждало, Лохамей Ерут Израел, или Лехи, току-що беше започнала да се формира.

Участниците й, които сами се определят като „терористи“, са водени от харизматичния Авраам „Яир“ Стърн и се заклеват да не се спират пред нищо, включително убийства, атентати и дори да се съюзят със самия Хитлер, за да реализират своята идея.

Всъщност Лехи направи това, което за ционистите беше немислимо: те се опитаха да влязат в съюз с нацистка Германия, за да установят фашистки Израел.

Zeev Jabotinsky

Владимир (още Зеев) Жаботински

Много преди Стърн да създаде своята групировка, по-военно настроените ционисти се борят за независимост от по-прагматичните ционисти под ръководството на родения в Русия политически активист Зеев Жаботински. Жаботински също помага за създаването на Иргун – радикална терористична група, която се стреми да изгони британците от Палестина. Палестина вече е населена от враждуващи групи, когато британците нахлуват. Сред тези групи има християни, евреи, араби и друзи, всички от които вярваха, че имат повече право на земята от останалите.

Този нездрав баланс в Палестина бе допълнително разклатен през 1939 г., когато Великобритания издаде план, че трябва да стане еврейска държава в рамките на десет години. До тогава обаче еврейската имиграция в Палестина ще бъде ограничена. И арабите, и ционистите отхвърлят този план като го разглеждат като предателство към предишни обещания, които всеки от тях е направил с Великобритания.

Но когато Иргун се обявява срещу открито въстание срещу британците, един от членовете на групата решава да поеме по свой път.

Аврахам Стърн е роден през 1907 г. в днешна Полша и емигрира в Палестина на 18-годишна възраст като част от Втора Алия (Алия е репатриацията или завръщането на евреите в Израел).

През 1939 г. вече Стърн е ветеран от Иргун и други войнствени групи. Той беше убеден, че Великобритания е най-големият враг на Израел и представлява най-голямата заплаха за създаването на еврейска държава в тези земи. Въпреки че той вярва, че Адолф Хитлер е антисемит, той също вярва и, че фюрерът може да бъде полезен по пътя към реализацията на мечтата му за възродено Кралство Израел, основано на авторитарни принципи.

Вследствие на това Стърн оглавява отцепническа група от Иргун, наречена Лохамей Херут Исраел или „Бойци за свободата на Израел“. Британците я наричат просто „бандата на Стърн“.

Той възприема идеята на Жаботински за масово изселване на европейски евреи в Палестина и съставя безумно предложение: в замяна на това, че Лехи ще се закълне във вярност към силите на Оста, Стърн иска всички евреи от нацистката администрация да бъдат прехвърлени в Палестина, 40 000 от които ще бъдат незабавно въоръжен и обучен да се бият срещу британските власти.

Това предложение не е напълно нелогично. Стърн беше изпитал от първа ръка колко враждебно настроени са британците към ционистите и до 1942 г. може да си представи, че Хитлер може и да се съгласи просто да изгони еврейското население от своята империя, а не да ги изтребва, както реши вместо това.

Освен това, по това време силите на Оста изглеждат непобедими с желязната си хватка над Западна Европа и мнозина смятат, че е само въпрос на време преди Великобритания също да падне. Стърн, макар и заблуден, смята, че Лехи заема страната на победителите.

Стърн отправя предложението си три пъти – първо на италианците, а след това и на германците, през 1941 г. Но, доколкото е известно, нито едно от фашистките правителства не приема предложението сериозно.

Решителността на евреина срещу британците се засили, когато научи, че баща му е в капан в Полша. Той вярва, че това е заради британските ограничения за пътуване на евреите и не осъзнава, че всъщност е, защото нацистките отряди на смъртта, които се подготвят за масови убийства на полски евреи.

В крайна сметка, най-голямата грешка на Стърн е в това, че не признава Хитлер за чудовището, което е, тъй като отчаяно се надява да създаде съюз със силите, за които вярва, че ще превземат света.

Public domain

Фолке Бернадот

Едно от по-забележителните убийства на Лехи е на посредникът на Организацията на обединените нации Фолке Бернадот през 1948 г. – акт, който им спечелва международен укор и ускорява гибелта на групата.

Въпреки че мисията на Лехи е надменна и брутална, редиците им никога не наброяват повече от 200 човека наведнъж. Затова и техните планове за насилие и атентати не винаги се планират докрай, а когато има план, той често се проваля.

Например, през януари 1942 г. бойци от Лехи се опитват да ограбят банка в Тел Авив, което довежда до смъртта на двама цивилни евреи. Това е последвано от поредния опит през този месец да убият британския командир на Отдела за криминални разследвания. Убити са трима полицаи, двама от които евреи.

Освен това британското разузнаване е твърде ефективно, за да успее малка терористична организация като Лехи да добие влияние. Всички подробности за плановете им са известни на британците и те дори арестуват емисар, който Лехи праща да се срещне с италиански дипломати в Бейрут.

PikiWiki Israel 5687 abraham stern(yair) grave

Обявена е награда за главата на Стърн и през февруари 1942 г. той е застрелян при съмнителни обстоятелства в апартамент в Тел Авив. Лехи е принудена да се бори без креативния си лидер.

След смъртта на Стърн и ареста на много от неговите последователи, Лехи е в кома. Тогава обаче двама водещи оперативни лица – Ицхак Шамир и Елияху Гилади, бягат от ареста и без да губят време възстановяват организацията и планират банкови грабежи, бомбардировки, убийства и отвличания на богати евреи в цяла Палестина.

През 1944 г. Лехи успява да убие Уолтър Гинес, първи барон на Мойн и най-високопоставения британски дипломат в Близкия изток. Убиването на високопоставен британец печели Лехи известността, за която жадува, но същевременно допълнително вбесява британското правителство на Уинстън Чърчил без да им спечелва никаква симпатия от палестинските евреи.

След това Лехи бомбардира влака Кайро – Хайфа, убивайки близо 100 души и ранявайки десетки.

Но най-известното им престъпление щеше да дойде чак след войната.

Israeli soldiers in battle with the Arab village of Sassa

Израелски войници атакуват Саса по време на Операция Хирам, Арабско-израелската война, октомври 1948 г.

През 1947 г. в Палестина се изсипват повече евреи от всякога и изглежда нещата отиват към установяването на общоеврейски Израел. Но когато ООН предлага създаването на отделни палестински държави за евреи и араби, Иргун и Лехи са възмутени. Те се ангажираха да създадат чисто еврейска нация, свободна от арабски жители, и затова обединяват сили.

През април 1948 г. 120 бойци от Иргун и Лехи нападат арабското село Дейр Ясин, избивайки между 100 и 250 селяни и ранявайки 12. Клането прави двете групи мразени от всички, освен от най-радикалните ционисти. Наред с международния укор, клането е жизненоважен катализатор в решението на Йордания да нахлуе и по този начин да започне Арабско-израелската война през 1948 г., която окончателно завършваща със създаването на независим Израел.

 
 
Коментарите са изключени