Легендите за битката при Кълоден

Битка при Кълоден накратко:

Къде: Северна Шотландия
Кога: 16 април 1746 г.
Страни: Великобритания срещу шотландските планинци
Резултат: Решителна победа за британската армия
Кълоден е последната битка, водена на британска земя. Принц Чарлз Едуард, внук на сваления римокатолически крал Джеймс II, вдигa бунт през 1745 г. Подкрепен от кланове от шотландските планини, той тръгва към Лондон, за да си върне британския трон. В Дерби е принуден да отстъпи, за да не бъде хванат между две армии.
През април 1746 г., изпреварени от британска армия, двойно по-силна от тях, хайлендърите се срещат с тях в битката при Кълоден близо до Инвърнес. Те атакуват стремглаво, но срещат решителната британска пехота и след това са разбити от кавалерия. Губят 1000 мъже, а британците 50.
Бруталността на командира на британските сили принц Уилям Огъстъс (на картината долу) след битката му носи прякора „Месарят“, а дори легендарността на принц Чарлз не може да прикрие факта, че в Шотландия има повече хора срещу него, отколкото за него.

Битката при Кулоден: факти и митове
През вековете след битката се появяват завладяващи, но често заблуждаващи митове. Историкът Мъри Питок разбива няколко от по-често срещаните.

 

1. Битката при Кълоден е конфликт между династиите на Стюартите и Хановерците
Кулоден често се разглежда като окончателно поражение на обречените опити на династията Стюарт да си върнат троновете на Англия, Шотландия и Ирландия, които загубят през 1688–91. Всъщност, шотландските якобити, които се бият в Кълоден и по-ранните въстания, са силно мотивирани от противопоставянето на Съюза от 1707 г. (Актовете на Съюза, приети от английския и шотландския парламент през 1707 г., водят до създаването на Обединеното кралство Великобритания на 1 май същата година). В дните на Чарлз I и Джеймс VII и II не повече от 3000 се бият с маркиз Монтроуз (роялисти) и виконт Дънди (якобити), за да защитят или възстановят краля от Стюарт.

През 1715 г. около 22 000 души се борят за якобитите, а през 1745 г. около 11-12 000 шотландци все още са готови да вземат оръжие. Голямата промяна в подкрепата на якобитите се дължи на широкото противопоставяне на Съюза от 1707 г. и набирането на якобити подчертaва това.

 

2. Битката при Кълоден се води между съвременна армия и клановете на Хайленд (най-голямата област в Шотландия) 
Описанието на якобитските сили като „високопланинска армия“ е по-скоро намек за патриотичните качества на северна Шотландия, отколкото описание на произхода на нейните войници.

Якобитската армия в Кълоден е организирана по полкови линии, като полковете обикновено са кръстени на техните командири, какъвто е случаят и с британската армия по това време. Те са пробити с помощта на комбинация от френска и британска тактика и имат голямо количество артилерия (много намалена при Кълоден, поради транспортни затруднения). Битката трябва да се води, защото армията на якобитите трябва да защити Инвърнес, последното им голямо снабдително депо. Армията на Чарлз обаче е твърде голяма и твърде добре организирана, за да води партизанска война и иначе би се разпаднала. Нито пък е „кланова“ армия: много от нейните части са от шотландските низини, както и ирландски и шотландски войници във френска служба, както и някои английски доброволци.

 

3. Битката при Кулоден се води между католици и протестанти
Статистически най-вероятно новобранците от якобитската армия са от североизточната част на Шотландия и са привърженици на шотландската епископска църква, която е приблизително еквивалентна на английската църква. Епископалците подкрепят Стюартите, защото вярват, че ако бъдат възстановени, презвитерианството ще бъде премахнато в Шотландия. Повечето от планинците, които се борят за Стюарт, също са епископали.

Въпреки че има определен брой католици, те са малцинство в армията и то доста малко малцинство, след като шотландските и ирландските войски във френската служба са изключени.

4. Битката при Кълоден се води за прекратяване на британската гражданска война
Якобитската армия е конструирана и платена по линиите на шотландската армия от преди Съюза. Нейните офицери казват, че се борят с англичаните, а френските офицери, обслужващи якобитите, също виждат нещата в тази светлина, описвайки конфликта в условията на Шотландия срещу Англия, както правят и много в Англия. Въпреки че мнозина шотландци се бият срещу якобитите (макар и много по-малко, отколкото се присъединяват към тях, както и има повече дезертьори от британската армия към якобитите, отколкото обратно), това е еднакво вярно както във войните на Уолъс и Брус, така и в американската и ирландската войни за независимост.