shareit

Кресненската операция от 1913 г.

| от Александър Стоянов |

На 16-ти юни, 1913 г., България започва Междусъюзническата война. Датата остава в историята ни като „Денят на престъпното безумие“. Комбинацията от лошо стратегическо планиране, политическо късогледство и липса на адекватна перспектива за състоянието на армията ни, забърква рецептата за тоталната катастрофа.

С течение на времето оценките за „Съюзниците разбойници“ са заменени от по-критичното отношение към собствените грешки на българските управници и илюзорните фантазии на цялото българско население. В действителност, пътят към Междусъюзническата война е прокаран и утъпкан както от българските грешки, така и от целенасочената политика на нашите съседи, които целенасочено се стремят да изолират и сринат България, набрала твърде сериозна мощ в хода на победите над Османската империя.

Претенциите на Сърбия и Гърция към българските земи в Македония и Тракия са добре известни. Тези територии са разглеждани в Белград като „изконни“ още преди България да се освободи от османска власт. За политическите елити на „комшиите“, българското присъствие на Вардар и Беломорието са временна грешка, която следва да бъде коригирана бързо и категорично. Именно с тази цел двете държави започват бързи и резултатни преговори, които водят до създаването на съюз в сянка, насочен срещу България. Макар това съглашение да се маскира като отбранително, този термин е по-скоро един дипломатически фокус, целящ да отвлече вниманието от реалните цели на сръбската и гръцката дипломация.

Голямата грешка на България е нейната арогантност или както казват елините – нейният хюбрис. И политическия и военен елит в София демонстрира непростима липса на самокритичност. В хода на Първата Балканска война, българските войски печелят три големи победи срещу османските сили. Две офанзивни сражения при Лозенград и Люлебургас и една дефанзивна операция при Шаркьой.

По време на тези операции и провалът при Чаталджа, българските войски демонстрират своята решителност, хъс в боя и очевидно превъзходство в качеството на редовите бойни части. Въпреки това, българската армия понася тежки загуби в жива сила. Към тях трябва да се добавят и пораженията от болестите, лошото снабдяване и тежките климатични условия. В следствие от всички тези фактори и последвалото предислоциране на полковете и дивизиите, българските войски са изтощени, а сред войниците се забелязват признаци на демотивация, които избуяват в открити бунтове през април и май 1913 г. Всички тези фактори са забелязани от нашите съседи.

Greek_advance_Kresna_1913

Снимка: By Άγνωστος/Unknown – Αθήνα, Μουσείο Μπενάκη/Athens, Benaki Museum., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9017225

Успоредно с това зачестяват сблъсъците между отделни части на съюзниците. Солун е като буре с барут, но ситуацията в Македония е не по-малко взривоопасна. Провокациите и инцидентите се натрупват и за всички става ясно, че конфликтът е въпрос на време. Целта на Сърбия и Гърция е да провокират България и по този начин да се представят като жертви на българската агресия и шовинизъм. Подобен ход очаква и Румъния, която все още не може да преглътне отказа на София за по-сериозна териториална компенсация в Добруджа.

От другата страна, разбитата Османска империя търси своя шанс за реванш, макар и частичен. Сред българите битува представата че това събиране на лешоядите става скрито за българските управници и военни. В действително, в София са били напълно наясно със всичко, както показва и планът Савов-Нерезов. Именно тук се заключва и българското високомерие – очаква се победите срещу Гърция и Сърбия да са така бързи, че да разколебаят Румъния и Османската империя.

В крайна сметка войната започва, настъплението е спряно по безумен начин от политическото ръководство и после подновено, но елементът на изненадата е загубен. Настъплението срещу Сърбия не се развива според очакванията за лесна победа, а гръцките сили започват да изтласкват Втора армия, оставена сама да брани дългия южен фронт. Въпреки геройството на българските бойци и постигнатите локални победи, скоро става ясно че до голям стратегически успех няма да се стигне. Нещо повече, Румъния и Османската империя не губят време и започват настъпление. България е обкръжена от врагове и изправена пред катастрофа. В тази ситуация, гърците биват опиянени от същия онзи хюбрис, който древните им предци заклеймяват.

The_Allies_of_Yesterday

Гръцки и български войник по време на окупацията на Солун. Снимката носи името „Съюзниците от вчера“.

Снимка: By Anonymous – L’Illustration, No. 3671, 5 Juillet 1913, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=31365728

На 5-ти юли, гръцките войски започват настъпление на широк фронт по долината на р. Струма. Въпреки героичния отпор, българските части са победени и изтласкани. Рупелският пролом пада, последван от равнината около Петрич. В последствие гърците превземат Гоце Делчев, Малашевската планина и обхващат Пирин, завземайки Предела. На 11-ти юли е преодолян и Кресненският пролом. В тази ситуация, тяхното командване е уверено, че Благоевград лесно ще бъде превзет, а от там ще се отвори възможност за настъпление и по на север, към София. Войските, командвани от принц Константинос не отчитат трудността на пресечения терен и проблемите, които ще се появят със снабдяването.

Най-близките депа на гръцката армия остават над 100 км назад. Неизвестно за гърците, на първо време, е и развитието на битката при Калиманското плато, в която българите печелят важна победа над сръбските сили. Това дава възможност на българите по спешност да прехвърлят сили от Четвърта армия към кресненския фронт. Важна роля за замислената контраофанзива срещу гърците изиграва и назначаването на генерал Михаил Савов на мястото на ген. Радко Димитриев като командващ съединените сили по направлението на гръцкото настъпление.

Българите успяват да се реорганизират изненадващо бързо и към 14-ти юли задействат своето настъпление. Т.нар. Десен отряд, начело с генерал Вичо Диков напредват по западния фланг на гръцката армия. В този отряд влизат 2-ра пехотна тракийска дивизия, 6-та пехотна бдинска дивизия и първа бригада на 3-та пехотна балканска дивизия. Те се концентрират по горното течение на р. Брегалница. От изток се задействат Самоковският отряд на Радой Сираков ( 4ти, 33-ти и 34-ти полкове на 9-та пехотна плевенска дивизия) и Западнородопският отряд (11-та пехотна дивизия и допълващи части) на ген. Васил Делов.

Greeks_in_Bulgaria

Снимка: By Georges Scott – Athens National and Historical Museum (Εθνικό και Ιστορικό Μουσείο, Αθήνα), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=42144487

Силите на ген. Сираков се концентрират около Царев връх и Белмекен, а частите на Делов се съсредоточават около Якоруда. Центърът, който трябва да спре гръцкото настъпление е поверен на Втора армия, командвана от Никола Иванов, в последствие заменен на 16-ти юли от ген. Васил Кутинчев. Към Втора армия са зачислени и две бригади на 3-та пехотна балканска дивизия. Срещу тях гърците разполагат с 10 дивизии, разтеглени между връх Руен и Предела. Основната им задача е да пробият българския фронт и да търсят съединение със сърбите в района на Калиманското плато.

Гръцкото настъпление на 14-ти юли се увенчава с успех и двете бригади на 3-та балканска дивизия, подчинени на ген. Иванов, са изтласкани на север от Благоевград. Единствено добре разположената българска артилерия не позволява на гръцките 6-та и 7-ма дивизии да влязат в града. Важна роля изиграват и фланговите маневри на българите, които принуждават гръцкото командване да изведе части от фронталните дивизии за да подсили крилата на своето настъпление. Възползвайки се от тези рокади във вражеските части, генерал Кутинчев, който поема командването на Втора армия, заповядва настъпление на 17-ти юли и изтласква обратно предните гръцки части на позициите им край селата Ораново, Градево и Церово.

По същото време, силите на Самоковския и Западнородопския отряд успяват да настъпят към Предела. Авангардните части на ген. Делов завземат прохода, но контраатаката на гръцките полкове връща българите обратно в Разлошкото поле. Останалите сили на двата отряда се забавят фатално и не успяват на време да подкрепят настъплението на предните полкове, което и обуславя неуспешния опит за пробив към долината на р. Струма. Двете страни водят ожесточени боеве без да се стигне до промяна на фронтовите линии.

На западния фланг българите настъпват, отново срещайки упорита съпротива от страна на гръцките части. На 17-ти силите на ген. Вичо Диков са успели да завземат върховете Баяз Тепе и Занога, застрашавайки сериозно тила на цялата гръцка армия. Въпреки това, самият български фронт удържа вражеските контраатаки на косъм. На 15-17 юли, гръцките 2-ра и 4-та дивизии щурмуват участъка при върховете Лешка и Хасан паша (Влахина планина) в опит да потърсят съединение със сърбите в района на Царево село (дн. Северна Македония). На 18-ти юли е подписано примирието, което слага край на огъня. В тази обстановка и двете страни претендират, че Кресненската операция е тяхна победа.

Българската историография, логично, поддържа тезата, че гръцката армия е била на ден-два от пълното обкръжение. Това се потвърждава косвено и от настоятелните писма на принц Константинос до премиера Елевтерос Венизелос за издействане на незабавно примирие с румънско посредничество. От друга страна, гръцката историография твърдо защитава тезата, че пробиването на българският фронт е било въпрос на часове и заявява, че примирието на 18-ти юли всъщност спасява българите от разгром.

Вероятно никога няма да се получи ясно и компромисно тълкувание на двете гледни точки. От гръцка страна явно се пренебрегва тежкото тактическо положение на полевите части и възможността за затваряне на обкръжението, след като сръбския опит за спомагателно настъпление е спрян от 7-ма рилска дивизия при Гърляни (дн. Северна Македония). От българска страна не се отчита прекомерното изтощение на нашите войски, сериозният морален удар от румънската офанзива, новините за османските зверства в Тракия и множеството тактически грешки и забавяния, причинени от тежкото стратегическо положение на България. С оглед липсата на възможност за настъпление в района на Предела, бъдещето на Кресненската битка остава несигурно за българската страна. От тази гледна точка, най-коректно би било резултатът от тази операция да се разглежда като тактическо равенство и стратегически успех за българите.

Заглавна снимка: By Bain News Service – Library of Congress, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11380495

 
 
Коментарите са изключени