shareit

Кралица Сибила, заради чиято любов Йерусалим падна

| от |

Когато Сибила Йерусалимска се ражда през 1160 г., държавата на кръстоносците Йерусалим не е безопасно или стабилно място. Въпреки че земята е завладяна по време на Първия кръстоносен поход и се управлява от нейното семейство, аюбидският султанат също гледа към Светата земя. Бащата на Сибила е Амалрих I, граф на Яфа и Аскалон, и брат на крал Балдуин III от Йерусалим, но майка й Агнес от Едеса вижда как земите на семейството й са превзети от сарацините. Когато Балдуин III умира без наследници, съдът на Йерусалим постановява, че Амалрих е законният престолонаследник и той ще бъде крал – при едно условие: да анулира брака си с Агнес.

Официалните мотиви, дадени от съда за това решение, са, че Амалрих и Агнес са роднини – факт, открит след 6 години брак – но вероятно причините са далеч по-политически мотивирани. Жена без земя, но от могъщо семейство би била опасна кралица и вероятно съдът се опасява, че кланът й ще използва нейното положение, за да спечели властта в Йерусалим. Има и твърдения, че тя е омъжена за друг мъж преди съпруга си. Каквито и да са причините, Амалрих се съгласява да анулира брака, за да претендира за трона и да управлява кралството. Само на 3 годинки, Сибила гледа как майка й е прогонена с една-единствена дума.

Агнес няма да играе важна роля в живота на дъщеря си – тя е без земя и политическа пионка. От най-ранните си години Сибила навлиза в свят, в който гласът на жената, нейните мнения, нейните надежди и желания нямат никакво значение.

Сибила също е премахната. Докато по-малкият й брат, Болдуин, остава с баща им, за да се научи на изкуството да бъде крал, тя е изпратена в манастир във Витания, точно извън Свещения град. Там тя е отгледана от принцесата-игуменка Ивета, леля на баща й. Тя рядко вижда баща си или брат си. В манастира цялото й учение се фокусира върху писанията и църковните традиции; тя малко учи как да управлява – в края на краищата е момиче и следователно целият фокус е върху брат й. Тя израства между тези свещени стени и въпреки че не можем да сме сигурни как изглежда,  най-вероятно наследява характерните черти на семейството си: дълга руса коса, висок ръст и орлов нос. Сибила става красива принцеса и вероятно тази красота й се натяква многократно.

Unknown author / Public domain

Горе: Смъртта на Амалрих; Долу: Коронацията на Болдуин

В друг свят Сибила би водила спокоен и тих живот, но към 1170 г. става ясно, че брат й Болдуин – единственият мъжки наследник на семейството – страда от болест, която днес знаем като проказа. Следователно Йерусалим трябва да намери силен, подходящ мъж на момичето, който да управлява с нея. Всяка грешка тук би разрушила земята под краката им. А баща й скоро умира.

През октомври 1176 г. Вилхелм Монфератски, висок и красив, се жени за 16-годишната Сибила, която не след дълго забременява. Осем месеца по-късно обаче Вилхелм умира. Той е покосен от някаква бързодействаща болест и на 17 години принцесата е не само майка, но и вдовица.

Вече 20-годишна и отхвърлена от няколко благородника като потенциална съпруга, на Великден през 1180 г., Сибила прави нещо, което шокира всички. Тя се омъжва отново. Не за европейски благородник или потомък на крале, а за мъж без земя и на практика непознат четвърти син – Ги дьо Лузинян (на главната снимка). Причините зад този съюз обърква историците поколения наред.

Guy Sibyla

Ги и Сибила се женят

Измежду всички спекулации една изглежда най-вероятна макар и доста непонятна за хората по онова време – Сибила просто го обича…

Ги е назначен за регент на Болдуин, но двамата мъже не се виждат очи в очи. Болдуин не смята, че продължителната война с аюбидите ще бъде добро решение и съответно търси мир със Саладин. Ги обаче не е на мнението на младия крал, за което е уволнен от позицията през 1183. Балдуин всъщност толкова се съмнява в способността на Ги да управлява, че коронясва сина на Сибила като съ-крал – този акт изважда нея и по асоциация Ги от наследствената линия. Това обаче е всичко, което Балдуин може да направи, за да защити кралството си преди през 1185 г. да се предаде окончателно на болестта си. Смъртта му предизвиква разделение в нацията между верните на Сибила и тези, които се заклеват в лоялност към нейния син. Този конфликт обаче не продължава дълго, тъй като в края на 1186 г. синът на Сибила, Болдуин V, болнаво дете, почива. Така остава само един вариант – Сибила трябва да е кралица.

ChristiansBeforeSaladin

Християните от Светия град, преклонени пред Саладин

Недоверието към мъжа й обаче е всеобщо в кралския двор и дори почитателите й я поставят пред ултиматум –  тя ще бъде кралица, само ако анулира брака си с Ги. Сибила приема от своя страна с едно условие – тя може свободно да избере следващия си съпруг, когато стане кралица. Отчаяни да се отърват от човека, в кралския двор се съгласяват.

Когато Сибила е коронована, патриархът й казва: „Госпожо, вие сте жена; подобаващо е да имате мъж до себе си, който да ви помага да управлявате своето царство. Виждате ли тази корона? Вземете я и я дайте на човек, който може да управлява.“ Сибила взема короната, след което вика своя избраник: „Сър, излезте и вземете тази корона, защото не знам на кого по-добър мога да я дам.“ И когато той коленичи пред нея, тя слага короната на главата му. Шокът в залата би трябвало да е поразителен, тъй като мъжът, когото Сибила вика, е не друг, а Ги.

Непосредствената й грижа обаче е не мнението на благородниците, а войските на Саладин, които идват към града. Ги събра бойната сила на кралството, но както се опасяват критиците му, той не е роден да управлява нито нации, нито армии. В битката при Хатин хиляди кръстоносци са убити, а Ги е взет в плен. Междувременно Сибила се подготви за отбраната на града, но липсата на защитници поради загубите при Хатин означава, че изходът е неизбежен – и Йерусалим пада.

Саладин, за разлика от Ги, е много способен и хитър владетел. Той осъзнава, че като го държи в плен, всъщност помага на каузата на кръстоносците и така през 1188 г. го освобождава. Ги се събра отново със Сибила и заедно отиват в Тир, единственият град в царството им, който още не е паднал. Там обаче им е отказано да влязат, защото Конрад Монфератски, който води защитата на града, не признава правото му да управлява, позовавайки се на завещанието на Болдуин IV. Така Ги и Сибила остават наистина сами, без земя, която да управляват, и без приятели.

 
 
Коментарите са изключени