shareit

Чудните военни машини: Кръглият танк на нацистите

| от |

Вече ви разказахме за Летящия джип, днес ще ви представим и Кръглия танк. По време на Втората световна война, нацистките инженери проектират и създават редица революционни „оръжия-чудо“ (wunderwaffe), включително палитра от самолети, пистолети, автомати и кораби. Сред тези оръжия е и подозрително малкия кръгъл танк, кръстен с удачното име Kugelpanzer (от немски, буквално „сферичен танк“). Тази странна малка машинка никога не вижда бойните полета на бащина Европа и като цяло се знае много малко за нейната цел и приложение.

Това, което се знае обаче, е че танкът е произведен в Германия и изпратен в Япония, а по-късно е пленен от Съветския съюз през 1945 най-вероятно в Манчурия. Днес, единственият известен автентичен Kugelpanzer се намира в музеят за танкове в град Кубинка в Одинцовски район, Московска област, Русия.

Мъничкият танк е задвижван от двутактов двигател с един цилиндър и има цепка отпред, откъдето се предполага, че водачът ще гледа пътя. Има и малка ръка с колело отзад – за по-добра стабилност, както и за маневриране. Корпусът е дебел едва 5 милиметра и не е ясно от какъв метал или сплав е направен (към момента е забранено да се взимат проби от бронята, за да се установи от какво е съставена).

Разбира се, щом нещо от Втората световна е обвито в толкова мистерия, задължително се появяват теории, предположения и хипотези. Някои казват, че танкът е предназначен за разузнаване, други – че е мобилен наблюдателен пост, който да следи вражеските маневри по по-безопасен начин, а трети – че танкът е за опъване на кабели. Няма обаче никакви доказателства за което и да е от тези предположения (да не говорим, че нито едно от трите приложения не изключва останалите), защото липсва каквато и да е документация, в която да се обяснява идеята и целта зад танка, както и подробности по дизайна.

Една от по-любопитните теории е, че машината е създадена по поръчка на японците, за да участва в камикадзе атаки.

До август 1944 японската армия води война в Тихи океан вече 7 дълги години като всичко започва с Втора китайско-японска война през 1937. През този период, вместо да бъдат заловени и в желанието си да нанесат един последен юмрук в муцуната на врага, японските пилоти насочват предимно пагубно счупените си самолети към вражеските позиции и ги разбиват в тях, убивайки така и себе си. Тогава това става основно по собствено желание на пилотите, а не е официална практика. Но със затихването на войната, отчаяното японско командване (което на този етап изпитва остър недостиг на способни пилоти, а самите самолети вече са стари) решава да изстиска максималното от некомпетентните си редици и остарели машини като вкарва и планирани камикадзе мисии в стратегическия си арсенал. Тези мисии започват през есента на 1944. (Произхода на цялата камикадзе практика, както и начина, по който войниците са били избирани, е тема на за цял отделен текст)

Japanese Ohka rocket plane

Yokosuka MXY-7 Ohka

Освен чисто импровизирани в стил Макгайвър устройства като да се завържат допълнително бомби към вече съществуващ самолети, японската армия създава и специализирано за целта на камикадзетата оборудване. То включва самолетът Ohka („черешов цвят“), както и самоубийствени лодки като Shinyo („морски трус“).

ShinyoUnderWay

Shin’yō

Правят се и малки подводници: модифициранoто торпедо Kaiten („завръщане в рая“) и Kairyu („морски дракон“), която е двуместна.

Kaiten Type 1 on display at the Yūshūkan in October 2008

Kaiten

Kairyu class submarine

Kairyu

Като наблюдаваме какви са стремежите и работата на лидерите на японската армия, не е странно да предположим, че Kugelpanzer може да е част от цялата линия самоубийствено снаряжение – просто такива са били стремежите на японците по това време. Като така изложените машини, танкът по дизайн също е бил малък, маневрен и за 1-2 човека. Също така по него няма никакви нападателни оръжия (въпреки че има предположения за монтиране на автоматична картечница отпред). И още повече, ако е създаден за редовен бой, защо бронята му е дебела едва половин сантиметър – това не съвпада с дебелината на стандартните машини за фронта, но е точно колкото дебелината на поне едно от самоубийствените.

Например, Type 97 Chi-Ha, за който се твърди, че е най-произвежданият японски среден танк през Втората световна война, има броня с дебелина 26 милиметра около оръдието и 33 милиметра на щита на самото оръдие. От друга страна, торпедото, от което е направен Kaiten, е дебело едва 3,2 милиметра – много по-близо до дебелината на Kugelpanzer… И ако ви трябват още сравнения – дебелината на една каска от войната е 0,035 милиметра, достатъчно за да спре (поне понякога) куршум 45 калибър. От това можем да заключим, че стените на кръглия танк биха били достатъчно здрави, за да спрат куршумите от повечето видове ръчни оръжия, но същевременно са и достатъчно тънки, за да се пръснат при взрив отвътре и да нанесат максимални поражения. Поне така изглежда след анализ.

За каквото и да е бил предназначен Kugelpanzer, със сигурност ще остане едно от най-уникалните оръжия, създадени през Втората световна война.

 
 
Коментарите са изключени