shareit

Коледното чудо на Първата Световна война – всички оставиха оръжието

| от |

Преди близо 105 години по това време, човешката природа доказва, че омразата не е вродена в никого. Един впечатляващ акт на човешка дружба ще остане в историята завинаги като доказателство, че нито един човек не е създаден за война и насилие. Следващите няколко години ще докажат точно обратното, но преди да стигнем до ужасът на Първата Световна война и нарушаването на всяко едно човешко право на живот.

Предстоят много тежки четири години, в които Европа ще бъде бойно поле за амбициите на шепа хора, които залагат човешки съдби за парче земя. През следващите години ще станем свидетели на редица случаи, в които човекът ще започне да поставя под огромен въпрос лудостта на нациите и желанието им за воюване. И така се пренасяме през далечната 1914 година на западния фронт, където французи и германци мизерстват в окопите.

Никой не вижда политиката, никой не вижда смисъла на грандиозната победа. Разстоянието между двата окопа е метри. Студената декемврийска зима успява да охлади страстите за война на всеки. Всеки е изгубил смисъла да вдигне пушката и да стреля по врага, но дори и той е като него – изпратен да се бори за кауза, която е обречена. Войниците от двете страни искат да се приберат у дома, няма смисъл да се брани този фронт. Има много истории по темата, но някои от най-добре разказаните са свързани с историята на Брус – картечар от английската страна.

Заедно с много други треперещи бойни другари, той е изпратен в замръзналата кал, за да брани името на кралицата. По неговите записи става ясно, че някъде към 10 часа вечерта от немските окопи започва да се чуват коледни песни. Плахата песен започнала да се носи из целия немски окоп. Тя била словото на мира. Англичаните не вярвали какво се чува, били изненадани, че някой намира сили да пее песни в обстановка като тази. Дали надеждата е накарала англичаните да се включат в песните или това е бил единствения начин да се почувстват като хора, никой не знае. Важното е, че когато двата окопа започнали да пеят, музиката била прекъсната от немски войник, който се провикнал с цяло гърло:
„Елате при нас!“
Разбира се, човекът имал онзи познат немски акцент, но поканата си е покана. Англичаните отвърнали:
„Вие елате по средата и ние ще дойдем!“
С това започва едно вековно коледно чудо, което може би няма да откриете никъде другаде в архивите. Войниците излизат, без да имат нужда от пушките си. Нямат нужда от оръжието си, нямат нужда от битката. През последните месеци има само жестоки обстрели.

Christmas_Truce_1914

Снимка: By Robson Harold B – This is photograph Q 50719 from the collections of the Imperial War Museums., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5578315

Понякога един човек излизал от окопите, за да може да събере труповете на своите бойни другари. В навечерието на Коледа, нито един войник не е стрелял. Всички напускали окопите и се събирали, за да споделят скромните си войнишки дажби с противника. На западния фронт се запяват песни, войниците пият вино, търсят сух тютюн, защото последните дни влагата унищожава всичко и всички.

Никой не можел да повярва, че последните престрелки ще завършат с този символичен мир. Тази вечер на фронта се събират англичани, французи, германци и дори белгийци. Архивите и записките на войниците разказват, че на някои точки от фронта този коледен акт е продължил с дни. И до днес историците смятат, че в началото бойните страсти били силни, защото всички очаквали, че до Коледа войната ще е приключила. Няколко години по-късно друг германец ще запише в дневника си, че се надява да победят в Москва и ще се приберат бързо у дома. Тази надежда обаче е охладена.

И по тази причина достигаме до популярния случай на Коледното примирие. Дневниците на повечето войници описват тази история, всички свалят оръжието и се срещат по средата на стрелковата линия. В много от редовете се прочитат истории как двете страни сядат и забравят, че преди няколко часа са се обстрелва ли. Някои от бръснарите дори извадили обикновено столче и започнали да практикуват далеч по-добрата професия. Всеки можел да се подстриже срещу една обикновена цигара.

The_Christmas_Truce_on_the_Western_Front,_1914_Q50720

Снимка: By Unknown – http://media.iwm.org.uk/iwm/mediaLib//11/media-11160/large.jpgThis is photograph Q 50720 from the collections of the Imperial War Museums., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=39780945

Някои все пак не забравили и падналите в боя. По Коледа стават чудеса и мнозина започнали да погребват онези, които не са могли да видят тази история. В цялата суматоха се намира и топка, с която се изиграва една от най-популярните футболни срещи. В дневника на лейтенант Кърт Земич от 134 саксонски полк разказва как футболната среща била впечатляваща. Интересно било чувството около всички офицери. Вместо да се лее кръв и пот, спортните страсти успели да постигнат онова, което нито един политик в онзи момент не е могъл да постигне. Дори 25-годишният Адолф Хитлер записва всичко това и изразява сериозно разочарование сред бойните си другари.

Генералите от двете страни обаче не били много доволни. Повечето офицери били наказани за това своеволие, но какво наказание може да получи човек, който за няколко дена е показал красивата страна на живота и е успял да запази армията си цяла за още няколко часа и дори дни. Мащабният военен конфликт ще успее да вземе живота на 15 милиона души. Това е историята на едно от най-големите коледни чудеса. Никога повече не се е повторило. Чести са случаите, в които войниците се нападат именно на този празник.

 
 
Коментарите са изключени