shareit

Когато СССР за малко да пусне атомна бомба над Китай

| от |

На 2 март 1969 г. стратегическите ракетни войски преминават в повишена готовност – техните ядрени бойни глави са готови да бъдат изстреляни към цели на 1600 километра, до които ще стигнат за по-малко от 15 минути. На бреговете на замръзнала река, войници и от две ядрени сили кървят до смърт в снега.

Това не е Изток срещу Запад; това е Изток срещу Далечния Изток. В червения ъгъл е Съюзът на съветските социалистически републики в разгара на военната си експанзия под железния юмрук на репресивния Леонид Брежнев. В другия червен ъгъл е Китайската народна република, в разгара на културна си революция, с която разчиства последните независими мислители в страната, за да ги замени с религиозна преданост към непредсказуемия Мао Дзедун.

На 2 март 1969 г., под това, което анализаторите на ЦРУ смятат за директни заповеди от правителството на Мао в Пекин, китайските граничари и войници от Народната освободителна армия (НОА) правят засада на съветски гранични войски на КГБ. Китайците първоначално изглеждат невъоръжени, но в един момент хвърлят настрана зимните си палта, разкривайки оръжията си, и изстрелват 7 от руснаците от близко разстояние на остров Джънбао / Дамански в замръзналата река Усури, където китайска Манджурия среща съветския Далечен изток. Веднага около 300 войници от НОА изскачат от окопите и откриват огън по останалите съветски сили.

Този брутален сблъсък ескалира войната, в която съветски и китайски войници патрулират един и същ оспорван участък от тундрата и влизат в сблъсъци в продължение на години. Мао смята, че или Съюзът няма да отмъсти, или ще го направят в малък мащаб, въпреки огромното струпване на Червената армия в региона. Той беше прав: отговорът е малък, но идвайки от враг, значително по-добре въоръжен, той все пак е смазващ и унизителен.

Елитните гранични служители на КГБ в снежен камуфлаж се вграждат на острова като отрязват китайския отряд с огън в кървава контразасада, а средно модерните танкове Т-62 и опустошителните БМ-21 ракетна артилерия „Град“, в резултат на което, според докладите на ЦРУ, има „няколкостотин“ китайски жертви.

Китайците започват да търсят по-нататъшни конфликти, докато СССР въоръжавава бойните си глави и отправя заплахи и този ожесточен сблъсък за влияние над една проста рекла и шепа скалисти острови заплашва да влезе в още по-драматична и смъртоносна фаза.

В крайна сметка обаче Мао отстъпи и дипломатическите преговори за територията са възобновени. Той е готов да понесе сухопътна инвазия и може би дори ядрена атака, но не иска да види своята новоизграждаща се ядрена програма – ключът към статута на Китай като модерна световна сила – унищожена от по-решителен съветски удар.

Връщайки се от погребението на виетнамския комунистически лидер Хо Ши Мин в Ханой, съветският премиер Алексей Косигин спира в Пекин за разговори с китайския си колега Зоу Енлай. Мао отказва да присъства и срещата, която слага край на китайско-съветската гранична война, се провежда на летището в Пекин.

Captured T-62 tank

Съветски танк Т-62

Макар Хрушчов да влиза в новините в Европа и Северна Америка със заплахите и изказванията си, човекът, който започва Кубинската ракетна криза през 1962 г., може би трябва да бъде запомнен и като човекът, който я прекратява. Мао критикува открито съветския лидер, че отстъпва и когато Хрушчов отправя първите си ядрени заплахи над Джънбао / Дамански през 1964 г., китайският премиер знае колкото сериозно да ги приема.

Едва с възхода по-късно през същата година на Леонид Брежнев, който изравнява Съветския съюз със САЩ по ракети и смазва опозицията срещу съветското влияние в Чехословакия с оръжие, заплахите вече са подкрепени. Пускови установки Scaleboard, монтирани на камиони, са поставени под командването на офицерите за първи път по това време, а патриотичното радио „Мир и прогрес“ избухва по цялото земно кълбо на множество езици:

Страхуваме ли се от Мао Дзедун и неговите пионки, които демонстрират мощ на нашата граница? Целият свят знае, че основната ударна сила на съветските въоръжени сили е нейните ракетни подразделения.

Дори след края на Китайско-съветската гранична война, Брежнев не откъсва поглед от региона и към 1971 г. 44 дивизии от около 10 000 – 13 000 души и 32-40 самолета – спрямо 22 дивизии през 1969 г. – бдят над обширната обща граница от 4380 километра заедно със сложната инфраструктура, необходима за тяхното поддържане. Броят на съветските войски в подчинената на СССР Монголия също нарасва до 100 000, като надвишава армията на Монголската народна република, която е около 30 000 войници.

Въпреки че Китай и СССР никога не водят още една открита война, те влизат в сблъсъци в множество прокси войни в Африка, Югоизточна Азия и извън нея, чрез бунтовнически групи и комунистически режими. Може би по-важното е, че непоправимият крах на китайско-съветските отношения коренно променя глобалния ред.

 
 
Коментарите са изключени