shareit

Когато пиратите помагат на американската армия срещу британците

| от |

Въпреки че голяма част от историята на живота му е замъглена от времето, историята на френския пират от 19 век Жан Лафит все пак е оплетена в интриги, престъпления и героизми. Лафит върти контрабанда с роби и стоки в Америка, която налага ембарго на Франция и Великобритания, когато внезапно е изпратен да помага на генерал Андрю Джексън в борбата с британците във Войната от 1812 година. Въпреки че е описан от генералa като „адски бандити“, Лафит се оказва безценен в битката и изигрва ключова роля в американската победа. Но въпросите за историята му се задържат, включително как и къде точно е починал.

Както е типично за толкова много неуловими герои от неговото време, фактите за Лафит са нееднозначни. По някои сведения той е роден във френската колония Сан Доминго, която сега е Хаити. Според други е евреин от Бордо, Франция. Но повечето източници са единодушни, че той вероятно е роден между 1780 и 1782 година. Колко братя и сестри точно има Лафит, е спорно, но се знае, че има специална връзка с поне двама от по-големите си братя, Пиер и Александър. Александър – най-големият от тримата братя – се оказва пират и напада испански кораби, плаващи през Карибите. Той често се прибира в Хаити и разказва на по-малките си братя приключенските си приказки.

Може би затова братята се местят в Луизиана през 1807 г., за да станат наемни бойци – професия, която не е нито уважавана, нито безопасна. По онова време Америка поставя забрана на търговията с британците в опит да избегне участие в Наполеоновите войни в Европа и създалият се недостиг на стоки прави контрабандата доста доходоносен бизнес.

Братята се включват в схемите на Джоузеф Совинет, изтъкнат френски бизнесмен в Ню Орлиънс. Там Жан Лафит, висок 1,80 м., е описан като интригант, интелигентен и склонен към хазарт и пиене. Следователно би бил успешен пират.

Жан Лафит и неговият екип от контрабандисти оперират в югоизточния залив Баратария в Луизиана, където създават централата си на остров Гранд Тере. Следователно Лафит и групата му стават известни като Пиратите на Баратария и нападат и разграбват повече от 100 правителствени кораба, грабейки скъпоценния им товар, сред който и роби. Те провеждат пищни търгове в южните блата на Луизиана, а Лафит прибира арсенал от оръдия и барут. Той наема до 1000 мъже, включително чернокожи и избягали роби. Въпреки че от време на време братя Лафите са затваряни, те обикновено успяват да избягат. Но плячкосването няма да продължи още дълго, тъй като през 1812 г. Америка тръгва на война срещу британците.

През 1814 г. британците ухажват пиратите на Лафит да се присъединят към тях в борбата им срещу Америка и да помогнат при нападение срещу Ню Орлиънс. Те предлагат на пиратите земя и пълно помилване за престъпленията им, ако се присъединят към тях. Британците също предлагат на Лафит 30 000 британски лири или еквивалентът на 2 милиона долара днес. В случай, че британските сили успеят да нападнат Ню Орлиънс, те обещават да освободят брат му Пиер, който е в затвора и предстои да бъде обесен. Също така заплашват да унищожат Лафит, ако той откаже, така че пиратът казва, че ще му трябват две седмици, за да се подготви, и обещава, че хората му ще бъдат „изцяло на разположение“.

Но Лафит има други планове.

Вместо това той заговорничи с правителството на САЩ – изпраща писмо до член на парламента на Луизиана на име Жан Бланке, в което разкрива плана на Великобритания да атакува Ню Орлиънс. Но държавните чиновници не му се доверяват и неговата банда пирати, затова той изпраща още едно писмо, този път до губернатора на Луизиана Уилям C.C. Клейборн, умолявайки: „Аз съм бездомна овца, която иска да се върне в кошарата.“ Неубеден в неовата лоялност, американският флот обсажда остров Гранд Тере на 16 септември 1814 г. Под ръководството на американския комодор Даниел Патерсън флотът разрушава сградите на пирата и пленява 80 мъже, включително брат му Александър.Но Жан Лафит остава на свобода.

Докато американските сили преследват Жан и хората му, те също се и борят с непосредствената заплаха от британско нашествие. През декември 1814 г. битка при езерото Боргне довежда до превземането на пет американски укрепления, пълни с въоръжение, и няколко лодки със затворници. Десет американски войници са убити, докато 35 други са ранени. Накрая генерал Андрю Джексън призовава Лафит и му договаря работни отношения с държавния законодател и съдия. Въпреки че Джаксън презира пиратите, той е отчаян за военна подкрепа и знае, че Лафит има кеш с оръжие, барут и топове. „Бях почти без дъх, тичах през храстите и калта. Ръцете ми бяха натъртени, дрехите ми разкъсани, а краката – мокри. Не можех да повярвам в резултата от битката. “

След срещата хората на Жан са освободени и са присъединени към американските войски. Самият Лафит бе превърнат в неофициален помощник на Джаксън.

Баратарите се оказват безценни за отбраната на САЩ срещу британците. Еманацията на помощта им е в битката при Ню Орлиънс на 8 януари 1815 година. Само за 25 минути британската армия губи почти целия си офицерски корпус. Трима генерали и седем полковници са убити при нападението на пиратите.

За ролята си в подпомагането на САЩ срещу британците, пиратите са помилвани от президента Джеймс Медисън. Лафит обаче бързо се връща към контрабандата. Той се премества с 500 от своите хора на остров Галвестън в Мексико през 1816 г. В рамките на две години възстановява операциите си като улавя стоки и ги контрабандира в САЩ. Новата колония в Галвестън, която Лафит нарича Кампече, оцелява заплахи за изгонване от американската армия и силен ураган, който опустошава територията. Селището е окончателно изоставено през 1821г.

Що се отнася до съдбата на Жан Лафит след Галвестън, човек може само да спекулира. Някои твърдят, че е бил убит в морето, докато друг, че пада жертва на болести, пленен е от испанците или дори е убит от собствените си хора. В дневник, които уж принадлежи на Лафит, и се появява през 40-те години на миналия век, пише, че се премества в Сейнт Луис, където поема нов живот като Джон Лафлин. Там той се жени и има син с жена на име Ема Мортимер. Според този източник той умира в Алтън, Илинойс, през 1854 г. на 70-годишна възраст.

Въпреки това, автентичността на дневника остава неустановена. Има и слухове, че кралят на пиратите заравя съкровище около Луизиана преди да остарее. Въпреки престъпния си живот, Жан Лафит и бандата му от пирати са от решаващо значение за борбата на американската армия за Ню Орлеънс. Безброй улици и общности в Луизиана, включително Националният исторически парк и резерват Жан Лафит, са наречени в негова чест.

 
 
Коментарите са изключени