shareit

Когато нацистка Германия нападна Канада

| от |

Когато една студена февруарска сутрин през 1942 г. жителите на канадския град Уинипег, Манитоба, се събуждат, те откриват, че най-лошият им кошмар се е сбъднал. Всичко започва в 6:30 ч. сутринта, когато сирените за въздушно нападение завиват и уличните лампи започват примигват, докато в града е още тъмно. Самолети прехвърчат над главите на жителите и тъпият рев на експлодиращи бомби се чува във всички посоки. В 7:00 към тях се присъединяват и звуците от далечна артилерийска и картечна стрелба, когато радиопредавания съобщават, че силите в града отстъпват назад към 3-километров периметър около кметството. Към 9:30 всичко свършва. Кметът, премиерът и лейтенант-губернаторът се предават и са отведени в плен. По радиото Ерих фон Нойренбейг е обявен за новия гаулайтер или регионален управител на провинцията. Войски преминават по Портаж авеню, вражеските танкове стоят на стража на всеки ъгъл, а червено-бяло-черни знамена със свастика се веят над съда и кметството. Уинипег вече е окончателно в ръцете на нацистите.

Ако не си спомняте някога да сте чували за нападение над Канада от нацистка Германия, не се притеснявайте: това не е нещо много тайно, което сме изпуснали, докато спим в часовете по история. Драматичните събития от 19 февруари 1942 г. всъщност са инсценирани от самата Канада с цел да се изтръгнат хората от Манитоба от военното им самодоволство.

Идеята за т. нар. „If Day“ е на членовете на Комитета по заеми за победата в Манитоба Хенри Е. Селърс, Джон Перин и Джордж Уейт. Смята се, че Уайт, който е актьор, пръв предлага идеята за фалшивото превземане на града от нацистите. Подготовката е обширна и щателна като включва над 3500 от редовните и резервните военнослужещи и от местната милиция, както и 40 члена на секцията за млади мъже в борда на търговията, облечени в нацистки униформи, взети на заем от Холивуд. Самият Джордж Уайт играе агент на Гестапо. Специални издания на вестник Winnipeg Tribune, преименуван на Das Winnipeger Lügenblatt, са издадени със статии на немски език, а фалшиви банкноти са отпечатани и разпространени. Вечерта на 18 февруари, когато лек сняг пада върху града, всички играчи тихо заемат позициите си около Уинипег и изчакват сигнала.

Той идва рано на следващата сутрин. В 5:30 такси, което кара радио водещ на работа, е спряно от отряд немски войници. 15 минути по-късно радиостанцията е в германски ръце и пропагандните предавания започват да изпълват ефира. В 6:30 самолети, боядисани така, че да приличат на германски бомбардировачи, започват да бучат над главите на населението, докато зенитни батерии ги обстрелват със халосни снаряди, а по замръзналите реки в града ибухва  динамит и въглищен прах, за да симулира експлодиращи бомби. Междувременно танкове с нарисувани железни кръстове минават нагоре по Портаж авеню, за да подсигурят основните пътни и железопътни артерии, докато специални издания на Winnipeg Free Press гърмят от своя страна със заглавия като „Бомби дупчат Уинипег във въздушен бой“.

През следващите три часа милиционерските части бият добре координирано отстъпление обратно към центъра на града, докато в 9:30 окончателно се предават. Кметът Джон Куин, премиерът Джон Бракън, лейтенант губернаторът Роланд Макуилямс и всички общински съветници са арестувани и транспортирани до импровизиран лагер, създаден в Даун Форт Гари – пункт за търговия с кожи на 30 километра северно от града. Тогава започна терора. След назначаването на Ерих фон Нойренбейг за гаулайтер на провинцията, германските войски нахлуват в сградата на Great-West-Life Insurance за храна, нападат продавачите на вестници, затварят училища и синагоги изгорят книги – всички стари копия вече предвидени за изгаряне, разбира се – пред библиотеката Карнеги.

Портаж авеню е преименувано на Адолф Хитлер Щрасе, а град Уинипег вече е Химлерщат.

До вечерта се разпространява печатна брошура, която освен други неща, постановява и, че:

– Никакви цивилни лица няма да бъдат допускани по улиците между 21:40 ч. и разсъмване.

– Всеки домакин трябва да осигури подслон поне за 5 войници.

– Всички организации от военен, полувоенен или братски характер се разпускат и забраняват. Бойскаути и подобни младежки организации ще продължат да съществуват, но под ръководството на войските на Гаулайтер.

– Всеки фермер трябва незабавно да докладва за всички запаси от зърно и добитък и никаква селскостопанска продукция не може да се продава, освен чрез офиса на командващия снабдяването в Уинипег/

– Всички национални емблеми с изключение на свастиката трябва незабавно да бъдат унищожени.

-Следващите престъпления ще доведат до смърт без съд:

  1. Опит за организиране на съпротива срещу окупационната армия
  2. Влизане или излизане от провинцията без разрешение
  3. Неотчитане на всички притежавани стоки при нареждане
  4. Притежаване на огнестрелно оръжие

Листовката завършва с: „Никой няма да действа, говори или мисли против нашите нареждания.“

GiveUsTheTools

В 5:30 следобед спектакълът най-накрая приключва и 600 членове на Международния дамски съюз на работниците в облеклото правят извършиха марш по Портаж авеню, продавайки военни облигации на наблюдателите. „If day“ има за цел да шокира местните, но организаторите му все пак искат да избегнат инциденти. Затова те рекламират широко събитието много преди то да се случи; дори специалните немски вестници, разпространявани по време на „окупацията“, имат надписа: „Това не се случва. Но може да се случи тук.“

Въздействието на „If Day“ е неоспоримо като Комитетът по заеми за победата в Манитоба продава над 3 милиона долара във военни облигации само през първия ден. Когато кампанията приключва на 7 март, 1 от 3 манитобчани си бяха купили военни облигации и провинцията събира над 65 милиона долара, надхвърляйки квотата си от 45 милиона с почти 50%.

 
 
Коментарите са изключени