Когато американци и германци се биха рамо до рамо срещу Вафен-СС и Гестапо

Затворниците нахлуват в оръжейната стая, но не могат да напуснат замъка – горите около тях са пълни с Вафен-СС (военното подразделение на СС) и Гестапо.

През войните в историята са се случвали най-странни истории и битки, но има много малко случаи, в които германски и американски войски се бият заедно през Втората световна война.

Вафен-СС

Всъщност има една битка, за която се смята, че е единственият такъв случай: Битката за замъка Итер, която се състои през май 1945 г. в австрийските Алпи. Този замък е крепост, първоначално построена през 13 век и възстановена през 1532 г. През 1878 г. е реновиран и в крайна сметка се превръща в хотел в началото на 20 век. Когато войната достигна Австрия и Третият райх поема контрол над него, замъкът е даден под наем на германското правителство.

Приложението му ще се промени отново през 1943 г., когато попадна под управлението на концентрационния лагер Дахау.

„Хотелът е превърнат в затвор за ВИП и политически затворници, които нацистите разглеждат като потенциални чипове при преговори“ – от книгата „Последната битка“ от Стивън Хардинг.

До края на войната останалите хора в замъка Итер са двама бивши френски премиери, бивш генерал от френската армия, сестра на Шарл дьо Гол и един бивш шампион по тенис. Затворниците са настанени в преустроени спални и през деня имат възможност да се разхождат в околните градини.

Главният вход на замъка

През 1945 г. обаче състоянието на Германия започва да се променя. Храната, както и горивото, стават оскъдни и затворниците започват да се притесняват за безопасността си, затова разговарят с отговорния офицер от СС Себастиан Уимър. „Уимър ги увери, че смъртта им не е съвместима с германските следвоенни интереси“ – пише още Хардинг. Уимър казва, че ще им помогне да избягат, но този план не се осъществява поради постоянния поток от офицери от СС, които пристигат в замъка. Итер се превръща в пътна станция за офицери от СС и техните семейства, докато бягат от съюзническите сили.

Когато Едуард Вайтер, последният командир на Дахау, се настанява в замъка със семейството си, затворниците са сигурни, че краят е дошъл. Въпреки това, Вайтер не планира смъртта им, тъй като се самоубива на 2 май – което от своя страна кара Уимър да избяга от замъка със съпругата си. А след като командирът си отива, останалите пазачи също си тръгват и до 4 май бившите затворници остават сами в замъка. Те нахлуват в оръжейната стая, но не могат да напуснат, защото горите около тях бяха пълни с Вафен СС и Гестапо.

Майор Сеп Гангл

Двама мъже са изпратени да се опитат да намерят помощ от настъпващите американски войски. Един от тях, Звонимир Чучкович, успява да осъществи контакт с американци под командването на майор Джон Т. Крамерс. Другият мъж, Андреас Кробот, се сблъсква с майор Сеп Гангл, германски офицер, който работи с австрийската съпротива. Помощта, която предлага 103-та пехотна дивизия, ръководена от Крамерс, включва малка оперативна група с четири танкa М10, три джипа и камион, който превозва взвод от мъже. Но ще им отнеме време, за да пристигнат.

Гангл не успява да предложи същата помощ, тъй като в неговото звено са останали само няколко мъже. За да засили броя на спасителните екипи обаче, той се свързва с 23-и танков батальон на 12-та бронирана дивизия на САЩ, който е ръководен от капитан Джак Лий. Капитанът предлага да ръководи мисията с два танка Шерман, пет М4 и екипажи от 142-и пехотен полк.

Когато спасителните войски стигат до замъка обаче, те имат вече само един танк, седем американски войници и камион с германски бойци. Другите танкове и войски са оставени в град Вьоргл, за да защитават главния път, водещ навътре. Бившите затворници на замъка не са особено впечатлени от войските и мнозина не приемат любезно американския командир. Независимо от техните чувства обаче, Лий знае какво трябва да направи. Той създава списък на всички бивши затворници и поставя Шермана пред главната порта.

Танк Шерман

Лий знае, че неговият малък брой войници няма да могат да спечелят в директен бой, но е сигурен, че дебелите стени на замъка го правят добра отбранителна позиция.

Идеята му ще е изпитана по-рано, отколкото някой може да си представи – когато Вафен-СС напада замъка още сутринта на 5 май.

По стените му вали картечен огън, на който е отговорено от вътрешните сили, но танкът е унищожен от 88-мм противотанково оръдие точно преди началото на общата атака.

Въпреки че атакуващите сили не успяват да проникнат през стените на замъка, те убиват и раняват няколко германски войници. Сред убитите е майор Гангл, който е уцелен от снайперист, докато той и Лий се опитват да ударят противотанковото оръдие.

Жан Боротра

Докато боевете продължават, войските, водени от майор Крамер, ще пристигнат във Вьоргл. Креймър успява да се свърже с Лий и да съобщи, че идват на помощ. Помощта обаче не успява да дойде достатъчно бързо, защото американските и германските бойци изчерпват боеприпасите. Това кара Лий да приеме предложение от бившия шампион по тенис Жан Боротра да напусне замъка и да ръководи настъпващите американски сили.

Боротра се измъква от замъка по време на затишие в стрелбата. Той успява да избяга от няколко групи войници на СС и се отправи към Вьоргл. Като прагматичен лидер, Лий решава да придърпа останалите бивши затворници и войници в крепостта на замъка. Когато мъжете напускат защитните си постове, СС усеща, че печелят. Това обаче се променя, когато те подготвят противотанков снаряд за портите, но са изправени пред стрелба в тила – подкреплението е пристигнало и битката за замъка приключва.

***

Лий ще бъде отличен за лидерството си в битката с Кръста за отличията. Германските бойци са насочени към лагер за военнопленници, а френските политически затворници ще определят бъдещето на следвоенната Франция.