shareit

Клането в Ми Лай, където американците убиха стотици невинни мъже, жени и деца

Уилям Калей-младши никога всъщност не е бил годен за офицер в американската армия. След като получава ниски оценки и отпадна от колежа Палм Бийч, той се опитва да постъпи в армията през 1964 г., но е отхвърлен поради дефект в слуха. Две години по-късно, с ескалацията във Виетнам, стандартите за прием се занижават и Калеи – нито отличник, нито побойник, просто един типичен американски младеж, който се опитва да разбере какво да прави с живота си – влиза в редиците на военните.

Преди десетилетието да свърши лейтенант Калей вече е една от най-скандалните фигури в страната, ако не и в света. На 16 март 1968 г., по време на 4-часова операция във виетнамското село Сон Ми, американските войници убиват приблизително 504 цивилни, включително бременни жени и бебета, групово изнасилват жени и изгарят цялото село до земята. Кейли, макар и нископоставен офицер, се откроява заради големия брой цивилни, които убива.

Червенокосият мъж от Маями, когото приятелите наричат Ръсти, става лице на клането, което е кръстено на една от махалите, където са се случват убийствата, Ми Лай. Историята му е във всички вестници, заедно с кацането на Аполо 12 на Луната и съдебния процеса срещу Чарлз Менсън. Неговият случай се превръща в своеобразен тест за американските ценности и във въпрос не само кой е виновен за Ми Лай, но и как Америка води война и какво точно представлява военно престъпление. От грубо 200 войници, които през този ден са в селото, 24 по-късно са обвинени, а само един е осъден – Калей. Той е освободен, след като излежава по-малко от четири години.

MyLai Haeberle P33 BodiesNearBurningHouse

Пейзажът около Сон Ми все още е покрит с оризища, както преди 50 години. Все още има биволи, които наторяват нивите, и кокошки, които скитат наоколо. Повечето пътища са все още черни. На един от тях стои табела със стрелка, сочеща към „масовия гроб на 75 жертви“.

Тран Нам е на 6 години, когато чува изстрели в дома си от кал и слама в Сон Ми. Рано сутрин е и той закусва със семейство и роднини, общо 14 души. Американската армия е идвала в селото вече няколко пъти по време на войната. Семейството на Нам смята, че и този път ще е както преди: ще ги съберат, разпитват и след това ще ги пуснат. Затова семейството продължава да се храни спокойно. „Тогава един американски войник влезе“, казва Нам, „прицели се в нас и стреля. Хората се сгромолясаха един по един.“

Нам вижда как надупчените от куршуми тела на семейството му падат – дядо му, родителите му, по-големият му брат, по-малкият му брат, леля му и братовчедите. Той бяга към слабо осветената спалня и се скрива под леглото. Чува как още войници влизат в къщата, а след това и още изстрели. Остава под леглото колкото може, но това не е за дълго, защото американците в крайна сметка подпалват къщата. Когато жегата става непоносима, Нам бяга през вратата и се скрива в канавка, докато селото зад гърба му гори. От 14-те души на закуска същата сутрин 13 са застреляни, а 11 убити – само Нам се измъква невредим.

Шестте взвода на американската армия, които в този ден влизат в Сон Ми, включват 100 мъже от рота Чарли (ротата на Калей) и 100 от рота Браво. Те убиват някои цивилни веднага като стрелят по тях директно или хвърлят гранати в домовете им.

По думите на Варнадо Симпсън, член на Втори взвод, който е интервюиран за книгата „Four Hours in My Lai“, „аз им отрязах гърлата, отрязах им ръцете, отрязах им езика, косата им, скалпирах ги. Направих го. Много хора го правеха и аз просто ги следвах. Изгубих всякакво чувство за посока.“ Симпсън по-късно се самоубива.

Войници събират селяни по пътека, минаваща през селото, а също и по напоителна канавка на изток. Калей и 21-годишният редник Пол Меадло вършеят хората с М-16, изхабявайки няколко пълнителя в процеса. Войниците убиват около 200 души в Сон Ми, включително 79 деца. Свидетели казват, че Калей застрелва молещ се будистки монах и млада виетнамка с вдигнати ръце. Когато вижда 2-годишно момче да изпълзя от канавката, Калей бута детето обратно и го застрелва.

Труонг Ти Ле, тогава фермерка на ориз, се е укрива в дома си заедно с 6-годишния си син и 17-годишната си дъщеря, когато американците ги намират, изкарват ги и ги присъединяват към цяла група хора. След това войниците стрелят в групата. Повечето загиват на място; Ле пада върху сина си, а две тела падат върху нея. Часове по-късно тя и малкият излизат от купчината трупове живи. „Когато забелязах, че вече е тихо, избутах мъртвите тела над мен. Имаше кръв по цялата ми глава, по дрехите ми.“ Тя повлича сина си до края на оризището и го покрива с растения и плат. „Казах му да не плаче или ще дойдат да ни убият.“

Ту, дъщеря й, обаче е убита заедно със 104 души по пътеката, но не умира веднага. Когато вече е безопасно да се изправи, Ле вижда Ту да седи и да държи баба си, която вече е мъртва. „Мамо, много кървя“, казва момичето. „Трябва да те напусна.“

Нгуен Хонг Ман, 13-годишен по време на клането, влиза в подземен тунел с 5-годишната си племенница, за да се скрие, но вижда как момичето е застреляно точно пред него. „Лежах ужасен“, казва той. „Кръв от близките тела плисна по мен. Хората, които бяха покрити с много кръв и останаха безмълвни, имаха шанс да оцелеят, докато децата нямаха. Много от тях загинаха, докато плачеха за родителите си, обзети от ужас.“

Haeberlehutonfire

Американски войник пали къща

Първоначално американската армия представи клането като голяма победа над силите на Виет Конг (Народен фронт за освобождение на Южен Виетнам) и тази история може би никога нямаше да бъде оспорена, ако не беше един картечар на име Роналд Раденхур. Самият той не е бил там по време на клането, но няколко седмици след операцията приятелите му от рота Чарли му разказват за масовите убийства на цивилни. Той прави някои разследвания сам и след това чака, докато службата му приключи. Малко повече от година след клането, Риденхур изпраща писмо до около 20 членове на Конгреса, държавните и отбранителните секретари, секретаря на армията и председателя на Главните щабове и им разказва за „лейтенант Калей“, който разстрелва с картечници групи от невъоръжени цивилни.

Писмото на Риденхур подтиква генералния инспектор на армията генерал Уилям Енемарк да започне разследване, ръководено от полковник Уилям Уилсън. В хотел в Индиана, Уилсън разговаря с Мидло, войник, който заедно с Калей разстрелва селяните. Мидло е уволнен от армията поради тежко нараняване и подобно на много други, които са били в Сон Ми, той по същество получава имунитет, когато започва разследването. Докато описва какво е направил и на какво е станал свидетел, той гледа в тавана и ридаейки казва: „Просто започнахме да заличаваме цялото село“.

 
 
Коментарите са изключени