shareit

Какво е правил Хемингуей в Куба

| от |

Втората световна война успява да въвлече всяко парче земя и всеки човек по света в мащабния военен конфликт. Пропагандата работи на високи обороти и много скоро всички ще изпитват неудържим гняв срещу нацистите. След като САЩ обявява война на Оста, правителството на Батиста също се кълне във вярност в битката срещу фашизма. В думите на кубинския лидер има един много сериозен наболяващ проблем – огромна част от испанците, които потърсили убежище в Куба след гражданската война, били и привърженици на нацизма под прикритие.

Ърнест Хемингуей пише кратък увод на антология от разкази „Хората във война“. С тези редове започва и голямата жажда за участие в конфликтите, които току-що е описвал във въпросната антология. Един бърз разговор с американския посланик в Куба – Спруил Брейдън ще докаже, че Ърнест е много ценен кадър за САЩ. Писателят уверява американското правителство, че може да използва своите стари контакти от испанската гражданска война и да различи нацистките шпиони, които се подвизават на острова.

С подкрепата на американското и кубинското правителство, Ърнест започва да изгражда много сериозна мрежа от тайни агенти – предимно бармани, някой друг плъх от кубинските брегове, двама-трима свещеника, скромна бройка изгубени херцози и дукеси, както и известна доза франкисти. Хемингуей нарича операцията „A-One job“ и започва да работи, но дали изобщо успява да залови някого или да изпрати нацист на съд, за тази военна операция не можем да знаем нищо – информацията остава класифицирана.

И така Ърнест се озовава на един от най-райските острови, където трябва да следи за вредните елементи. Под прикритието на кубинския ром, авторът с „хронична диария на устата“ решава да говори за своите комунистически симпатии. Благите думи довели няколко пъти съветски агенти в Хавана и във Флоридита през септември 1942 г., но не се стигнало до нищо различно от изнудване. За тези думи, както и за няколко посещение до комунистически Китай, Хемингуей ще стане мишена и на ФБР. Американските агенти така и не разбрали какво точно е прикритието на писателя и отварят досие. Същото ще бъде причина за повдигане на обвинение.

Gellhorn_Hemingway_1941

Снимка: By Unknown photographer – http://www.jfklibrary.org/Asset-Viewer/RNhpI3rD90akwMe5HKBBOg.aspx, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11016942

Самият Едгар Хувър чете всички тези доклади и накрая пише със собствения си почерк под тях, че Ърнест е бил безочлив автор с грандиозно въображение, но не и предател. Именно той нарежда на всички да прекратят преследването му. Самият той обаче настоява да се промени приоритета на мисията, защото един цивилен не може да получава толкова голяма отговорност.

Опитите на Ърнест да прилича поне малко на шпионин не са особено успешни. НКВД и ФБР вече са разбили мита за неговото присъствие и дори са категорични, че не използва пълния си потенциал в тази роля!

Германия вече изучава и следи линиите за снабдяване на ресурси като метал и гориво. Стратегията на нацистите е да прекъснат точно този поток. Немската подводна война се води именно в Карибите. Операция „Барабан“ има за цел да извади извън строя различни рафинерии и мини в Гвиана, Аруба, Ню Орлеанс и Хюстън. Петролните танкери от Венецуела се превръщат в много изкусителна цел. От февруари до ноември 1942 г. немските подводници успяват да потопят 400 кораба и повече от половината са именно в Карибите. Между входа към Карибско море и Гълфстрийм се стига до Панамския канал, а Куба стои точно по средата, координирайки целия морски трафик.

И така Ърнест започва своята операция, която носи гръмкото име „Самотник“ на любимата си котка. На 12 март жителите на Куба успяват да станат свидетели на потапянето на товарния кораб „Олга“ както и на „Тексасецът“ – цистерна с петрол. Жителите около фара „Вълк“ и Кайо Конфитс, близо до Кайо Романо не вярват, че немската подводница може толкова близо да неутрализира и двата кораба. Американската флота вече е понесла много тежки загуби в Пърл Харбър и съответно сега трябва да се изправи срещу още по-жестоките атаки на безмилостните немски капитани. Отчаянието е пълно и накрая в играта се включват и малките собственици на яхти и други комерсиални кораби. Капитаните се въоръжават, а в замяна на техните услуги ще получат държавни облигации.

За всеки рекрутиран капитан, Ърнест получава по 500 долара, които пристигат заедно с парите пристигат и подводни мини, както и картечници (а понякога между всички куршуми се прокрадвали и някоя друга бутилка алкохол, както и стръв за риба). Разбира се, той първи екипира своята собствена яхта и се възползва изцяло от промоцията (добавяйки облигации в своя джоб). В същото време и синовете му завършват училище и за лятната ваканция пристигат, за да помагат на баща си в голямата битка. Впрочем историята започва много да напомня на красивата книга „Острови по течението“. И докато всички си отварят очите на четири, младежите прекарват едно незабравимо лято на яхтата, препичайки се под жаркото кубинско слънце. Горивото продължава да е изключителна рядкост и американското посолство дискретно доставя туби до дома на писателя, а после заедно с група пияни баски ще се озоват на сигурно място под земята.

EH 2871P

Снимка: By Not specified, owned by John F. Kennedy Presidential Library and Museum – Ernest Hemingway Photograph Collection, John F. Kennedy Presidential Library, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7895616

Компания на писателя-капитан правят бившия британски шампион по поло Уинстън Гест, оплешивяващия и агресивен испански лоялист Роберто Ерера Сотолонго, Франсиско Ибарлусия, морският картечар Дон Саксон, Хуан Дуньябетия и един свещеник Дон Андрес. Излишно е да споменаваме, че сред всички в екипажа присъства и каталунския барман Фернандо Меса. Морските вълци трябва да пият сериозно, но малцина могат да издържат на темпото на Хемингуей.

Въоръжени с картечници, противотанково оръжие, базуки, ръчни гранати и радиостанция за далечно предаване, най-близките приятели на Ернесто тръгват директно към източника на торпедата между Кайо Гилермо и Санта Мария. Планът на Ърнест е малко абсурден, но подозираме, че никой не може да е разумен след толкова много пиене и достатъчно високи рискове. Идеята му е да примамват подводницата на повърхността и с монтирането на картечниците да неутрализират тежката 88-милиметрова картечница, която стои обикновено на палубата на подводницата. И докато немският персонал не можел да отвърне на огъня, смел човек от екипажа трябва да се качи и да хвърли граната в контролната кула на подводницата. В следващите две години именно той ще бъде единственият американец с разрешително от кубинските власти за патрулиране. Освен това се справя добре и много често дава точните координати на немски подводници.

Кубинската връзка на Хемингуей приключва някъде през 60-те години на миналия век. След като Батиста пада от власт, Хемингуей се прибира в Идахо и и на следващата година извършва самоубийство. Домът на писателя днес е музей, а друга интересна подробност е, че получава телеграмата за своята Нобелова награда по литература именно на острова.

 
 
Коментарите са изключени

Да ядеш грехове – една изчезнала професия от 19 век

| от |

Съществуват най-различни професии в началото на 20-и век. В някои села в Англия, Шотландия и Уелс присъстват много изкушаващи работни позиции. Макар и да изглежда лесно изпълнение, все пак няма научно доказателство за поглъщане на грехове, заемането на тази работна позиция изисква квалификация. Като за начало, кандидатът е трябвало да изяде парче хляб, напоено с грехове. До тук добре, ала парчето хляб е поставено върху гърдите на мъртвец. Обикновено гълтачът на грехове трябва да извърши този ритуал пред очите на семейството. Още несправедливости следват в подробностите – семейството консумира бира, докато консуматорът се храни само с хляб. Някога жителите на острова вярвали, че греховете могат да бъдат напоени в хляба, а щом минел служителя, можел да ги отнеме и по този начин да позволи на починалия да стигне по-бързо до рая.

Гълтачът на грехове не само ги премахвал от починали, но и ги абсорбирал. Това най-вероятно повишавало много сериозно нивата на психоза. Личност като тази е била смятана за демон, мразена и същевременно достатъчно опасна в обществото. След всяка следваща церемония, гълтачът имал дарбата да кълне хора, а много често в архивите се говори, че прокълнатият успява да се побърка и да почине до една седмица.

Според митичния английски фолклор, абсорбирането на греховете не било само предпазване от ада, но и гаранция, че душата на починалия нямало да скита по земята под формата на призрачна форма. Практикуващите не са особено желана компания и дори не са добре платени. За успокояването на душата на мъртвия, както и на семейството, гълтачът получава половин шилинг на операция. Добрата новина е, че покрай гарантираното посещение в ада, професионалният заличител на житейски грешки получава и безплатна храна, стига да си изяде хляба. По това време католическата църква набюдава тази практика като чиста конкуренция.

Според духовниците, това е просто поредният добър трик за създаването на монопол върху погребалните церемонии. Следователно добавяме още едни хора, които професионалният гълтач трябва да избягва. Като допълнителни мерки, църквата подготвяла и сурови наказания за онзи, който използвал подобни услуги. Повечето практикуващи били антисоциални, отхвърлени от обществото и негодни за друга работа, следователно се надявали, че така и така животът им не е особено добър, могат да се препитават по този начин. Не е документирано кога гълтачите приключват своята професионална кариера, но с течение на времето църквата успява да вземе превес над групата странни хора.

 
 
Коментарите са изключени

Бадгирите на Дубай: Как се охлаждат в пустинята

| от |

За повечето хора Дубай е най-високия небостъргач в света, както и други елегантни модерни сгради, които промениха силуета на града през последните десетилетия. Но отидете в друга негова част и естетиката се променя: стъклото и стоманата отстъпват място на калта и камъка, а херметически затворените сгради се заменят с такива с древни техники за естествено охлаждане.

Windtower Dubai

Бадгирът е традиционен персийски архитектурен елемент, открит в Близкия изток, чиято употреба датира от хиляди години. Прякорът на това съоръжение – „уловители на вятър“ – идва от способността му да улавя преминаващи ветрове и да ги канализира надолу в сградата. Обикновено извисяващи се над жилищните сгради, тези кули всъщност изпълняват различни функции. Бадгирите осигуряват вентилация на закрити помещения. Те могат също така да улеснят изпарителното охлаждане с помощта на резервоари за вода вътре в сградите. Понякога са насочени към вятъра, за да улавят повече въздух, друг път гледат настрани заради риска от пясъчни бури.

Malqaf

Четирипътни бадгири могат да се видят из целия Дубай. Те често имат дървени пръчки, стърчащи от страните им, използвани за закачане на плат за пренасочване на въздушния поток. Дори когато няма вятър, кулите функционират като слънчеви комини, които позволява горещия въздух от сградата да се изкачи нагоре по тях и да излезе.

Някои все още се използват, особено в старите части на града, но архитектурният характер на бадгирите също така може да се приложи и естетически. В по-новите сгради модерната форма присъства, но не пречи в нея да се интегрират ниши за улавяне на вятъра.

Същевременно в горещите пустинни региони в и извън Обединените арабски емирства, в комбинация с кулите, отдавна се използват и други архитектурни решения. Сградите често са максимално плътно една до друга не заради липса на пространство, а за да пазят максимално много сянка на пътищата и тротоарите под тях. Дебелите керамични или каменни стени едновременно са от местните строителни материали, но също и спомагат за увеличаване на изолацията и поддържат сградите хладени отвътре.

 
 
Коментарите са изключени

Да криеш любовника си на тавана цели 10 години

| от |

Колко дълго можете да пазите своята изневяра в тайна? Година? Може би две? А какво ще кажете за цели десет години? Това също би могло да се случи, но Доли Остерайх вдига летвата твърде високо. Жената не просто се възползвала от своя любовник, а го държала на тавана в периода на връзката. Очевидно изневерите са били различни през 30-те години на миналия век. Мнозина биха нарекли подобни отношения „сексуално робство“, ала сякаш и двете страни са били доволни от постигнатото. Да започнем всичко отначало. Доли се жени за своя съпруг Фред Остерайх (заможен производител) и по всичко личи, че двамата изживяват своята приказка.

Публичният им живот е пример за останалите богаташи, те са винаги усмихнати, изглеждат щастливи на всяка снимка и във всеки един момент показват своята любов. И историята продължава така до фаталната 1913 г. с едно много специално запознанство. Дали годината е фатална или съпругата е изморена от брачния живот, не можем да знаем, ала съдбата си знае работата и понякога действа без задръжки. Госпожа Остерайх се обадила на своя съпруг и го помолила да изпрати работник от фабриката, за да погледне счупената шевна машина. На вратата почукал 19-годишния Ото Санхубер с надеждата, че ще успее да спечели доверието на началството си, както и по-добра заплата. Домакинята отворила вратата, носейки прозираща копринена роба и дълги чорапи.

Мнозина подозират, че в този ден шевната машина не била ремонтирана. Младият Ото щял да „обърне внимание“  на много от домашните уреди в дома на своя началник. Освен това, когато липсвала възможността на домашния уют, любовниците се възползвали от близките хотели, за да продължават своите занимания. Съседите пък не одобрявали подобни действия и многократно съобщавали за извънбрачните забавления на съпругата, докато Фред се труди за семейния бюджет. Една вечер и той решил да повдигне въпроса и най-накрая да реши как ще продължи животът му. Доли отвърнала, че Ото бил само нейният полу-брат по душа, с когото прекарвали времето си заедно, говорейки за най-различни теми от живота. И за допълнително успокоение потвърдила, че отношенията им били само платонически и младежът бил средство да се запълва времето на домакинята, докато се върне съпругът.

Този отговор не донесъл достатъчно покой на съпруга и Доли взела важното решение – изпратила Ото на тавана. Мнозина биха отказали подобно предложение, ала Ото нямал семейство. На тавана имал само легло и маса, луксът не бил толкова добре осигурен за него. Интимният роб обяснявал често, че отношенията им били като тези на майка и син, ако изключим някои други подробности. Самотните вечери били време за отдаване на друго хоби – писането на любовни и криминални истории с псевдоним. Доли помагала на своя любовник да ги публикува, използвайки своята влиятелна фамилия. Следва и по-добрият въпрос: как е възможно Фред никога да не разбере, че Ото е на тавана? Някои вечери мъжът чувал шумове от тавана, ала не допускал и в най-дивите си фантазии, че ще бъде част от историята в категория „глупави хора“. Неговото заключение от необичайните шумове е вярата, че горе има призраци.

След 5 години със странните шумове, мъжът най-накрая предложил да се преместят в друго жилище. Доли нямала нищо против, но искала домът им да има таван. Ото бил освободен от своята клетка и изпратен по-рано в Лос Анджелис, за да очаква новия си постоянен адрес. Веднъж щом локацията става ясна, Ото изпреварва новодомците и се настанява в своята нова килия. И точно тук се случва драматичният обрат. През 1922 г. (близо десет години от началото на аферата) семейството започва един много сериозен скандал. Любовникът слушал и в един момент се притеснил много за здравето на своята любима. Хукнал надолу по стълбите с две от пушките на домакина. Фред най-накрая осъзнал защо някога е чувал шум на тавана и какво са имали предвид всички съседи относно полубрата на Доли. В опит да получи някакво възмездие за една от най-дългите изневери в историята мъжът напада любовника и получава три изстрела в гърдите, при това от собствените му оръжия. Докато нещастникът издъхвал, любовниците мислили версия за смъртта му. Окончателното решение било да инсценират обир. Доли била заключена от Ото в килера на дома, докато той свалил часовника на Фред и се скрил на тавана.

Тропнал няколко пъти силно от тавана, за да даде знак, че е добре скрит, а Доли започнала да крещи за помощ. Полицията повярвала на тази версия, а съпругата бързо решила да започне отначало живота си, карцирайки за пореден път любовника на тавана в новия си дом. Историята можела да се повтори, докато не се появил Хърман Шапиро – брокерът на недвижими имоти. Вдовицата започнала да се влюбва и решила да даде скъпия диамантен часовник на бившия си съпруг – същият е обявен за откраднат, както се досещате. Хърман си спомнил заглавията във вестниците, получил една нескопосана история като отговор и си заминал. Същата вечер се появява и третия любовник на Доли (точно така, много са). Рой Клъмб помогнал за изхвърлянето на оръжието на престъплението. След един скандал през 1923 г. Рой отива в полицията и разказва всичко от часовника до инсценирането на обира. Следва арест и само един интересен въпрос: как жената успява да се заключи в килера сама?

Разпитите били дълги и изморителни, затова Доли помолила Хърман да занесе храна на нейния полу-брат. Ото бил толкова щастлив, че вижда друго човешко същество от години и бързо разказал цялата си история. Най-накрая историята започнала да се нарежда. Хърман изгонил Ото от дома, а той, осъзнавайки, че ще бъде издирван за убийство, бяга в Канада. Всичко останало било запазено в тайна поне за още няколко години, когато брокерът среща Ото и Доли отново. Това е и последното му посещение в полицията. Следват арести, а различните печатни издания успяват да продават тази история цели 8 години след разплитането на сагата. Справедливостта също не успява да тържествува. Убиецът можел да получи доживотна присъда, но след като 7 години не бил обвинен, давността по делото е изтекла. Същото важало и за неговата половинка. Доли се оженила, изненадващо не за своя тавански секс роб, а за мъж, с когото имала афера цели 30 години. Нейният любовник напуснал за последен път Лос Анджелис и никога повече не се върнал. Доли умира през 1961 г. на 81 години, а съдбата на Ото така и не става ясна, кариерата му на писател не тръгва в правилната посока, а и никой повече не се интересува от него.

 
 
Коментарите са изключени

Как половината хора на света живеят на 1% от земята

Четейки новини колко земята е пренаселена, лесно може да си представим, че на всеки континент е тъпкано с хора от край до край.  Всъщност, реалността е съвсем различна. Повечето хора са концентрирани в сравнително малко на брой силно заселени места. Както можем да видим на картата горе, половината от хората на Земята живеят в черната част на света, а другата половина – в жълтата.

Тази карта е създадена от Макс Галка с данни от NASA / SEDAC. Тя означава населението като разделя сушата на малки квадратни клетки, образувайки мрежа независима от политическите граници. Като пиксели на екран, 28 милиона квадратчета се запълват в 2 цвята: всяко жълто квадратче представлява площ от около 5 на 5 километра с население от 8 000 души или повече. Всички други клетки, черните, са със същия размер, но с по-ниска плътност.

По-слабо населените черни зони обхващат 99% от повърхността на Земята, докато жълтите са само 1%. Как са организирани тези по-плътни райони обаче зависи значително от самия район, което се вижда, когато разгледаме детайлно различните континенти и страни.

Като за начало огромните слоеве от Югоизточна Азия има плътно запълнени с жълто места. Общо почти половината (над 40%) от населението на света живее именно в тази зона. Тя се състои най-вече от Индия, Китай и Бангладеш.

Остров Ява (в Индонезия), както и остров Япония също се открояват. Първият е най-гъсто населеният остров на планетата, докато вторият е дом на най-гъсто населения град на планетата, Токио.

В цяла Европа светлите пиксели са малко по-фокусирани в центъра, но цялата картинка изглежда като мрежа от точки, а не отделни петна, където са най-развитите градове.

Африка и Южна Америка са поръсени сравнително леко с жълти петна, предимно около големите градове. Там обаче се намира най-пренаселеният пиксел на света – в Кайро: над 1 милион души на 25 кв. км.

 
 
Коментарите са изключени