shareit

Каква всъщност е била Ацтекската държава

| от Радослав Тодоров |

Много неща за държавата на ацтеките не са особено добре известни, а за нея се знаят доста подробности, тъй като испанските конкистадори са я заварили все още жива и функционираща. И въпреки че са я разрушили, са записали достатъчно сведения за това каква е била тя.

При пристигането им на източния бряг на Мексико, Ацтекската империя всъщност далеч не представлява хомогенна сила както повечето си я представят. В нейните владения, има дори анклави от съвсем независими от ацтеките градове-държави, за които поради една или друга причина властта просто не смята за рентабилно хвърлянето на сили и средства за тяхното подчинение.

tenochtitlan11

Град Теночтитлан 

Реално единствено областта около столицата Теночтитлан е пряко доминирана от ацтеките, останалите им владения също разполагат с почти пълно вътрешно самоуправление, че и външно – стига да не е в разрез с ацтекските интереси, а те са най-вече плащане на определен натурален данък и осигуряване на свободен пропуск през земите им на търговци и войски. Като респективно към перифериите на империята реалната васална зависимост от Теночтитлан намалява. Същността на политиката му е не установяване на пряка власт и администрация във всички завладяни земи както е в Европа и дори при инките по това време, а индиректно използване на ресурсите и стратегическото значение на тези земи, чрез данъци, търговия и логистика при походи в съседни на тях чужди територии. Самото устройство на ядрото на империята също е доста различно от европейските разбирания за държава и империя и въобще е трудно обяснимо с понятия от европейската терминология. Така че е по-лесно да се каже какво не е фигурирало там, например: няма ясно очертани граници на държавата, нито пък укрепления по тях, много територии са с по-скоро неустановен статут, няма общ народ, няма обща конституция, нито единна правна система, няма общо управление на цялата територия, нито постоянна войска. Не е известно дори дали въобще е имало дума за „империя” в ацтекския език, за тях по-важни са по-малките политически и административни единици, които практически са градове-държави, само в долината на Мексико с езерото и столицата те наброяват близо 60. Концентрацията им там е много по-висока отколкото при гръцките градове-държави например и населението им е много по-голямо, а в същото време са далеч от морето, така че изхранването на тези полиси се осъществява за сметка на чужди територии и околните села. Затова и съюзите между отделни такива полиси са непостоянни и краткотрайни породени от конкретни поводи по настоящи проблеми.

 

Lake_Texcoco_c_1519

Езерото Текскоко

Централната власт при ацтеките също е специфично и необичайно устроена и далеч не прилича на абсолютизъм като в представите ни за един велик император, чието мнение не се оспорва, с точно установена столица – седалище и стъпаловидна йерархия водеща до него. Властта в империята представлява особен съюз между три градове-държави от долината на Мексико – Теночтитлан, Тетскоко и Тлакопан с принципно еднакви вътрешни структури на управление, но все пак отделни една от друга.Владетеля се избира от общ съвет посредством сложна династическа схема между трите управляващи династии, като тържественото му признаване от другите два града е наложително.

Tenochitlan_city

Теночтитлан придобива доминантна позиция чак при Монтесума ІІ и пристигането на испанците затова е сметнат от тях за столица.

Във взимането на решения обаче участват и владетели на подчинени области в Мексиканската долина и техния съвет реално формира съдебния орган на империята, но не участват при избора на нов владетел. Там тежи мнението и влиянието на най-висшите два военни чина в империята – тлакочкалкатъл и тлакатекатъл, които впоследствие стават тлатоани. Всички те както и втория по ранг управник в държавата сивакоатъл имат аристократичен произход и са назначени по определени династически схеми на своя пост. Сивакоатълът например задължително трябва да произлиза от владетелския род, но няма право да се кандидатира за владетел. Преди Теночтитлан инициативата се намира по-скоро в ръцете на династията управляваща Тетскоко, намиращ се в североизточната част на долината и владеещ така наречената територия Аколвакан, която се явява и втората по-големина обработваема площ в страната. Тя е разделена на 14 самоуправляващи се административни единици подчинени на собствени владетели разполагащи с пълна власт над неаристократичното си население. Като първоначално зависимостта им от Тетскоко е съвсем слаба и условна, но в последствие се наблюдава строго спазвана традиция владетелите на Тетскоко винаги да дават по една от дъщерите си за жена на някой от тези владетели и така тази тенденция с поколенията обвързва тези владетели все по-тясно с Тетскоко и съответно ги прави все по зависими от него. Но пък от тези 14 владетели, също тлатоани по ранг зависи избирането на Тетскокския владетел, нещо доста необичайно за Стария свят. Трудовата повинност по строежите на пътища, дворци и пирамиди е всеобща и задължителна. Противно на очакваното най-древният град, бивша столица на империята на тепанеките и владеещ най-голямата западна част от Мексиканската долина – Тлакопан се явява традиционно най-слабия партньор в този троен съюз, а данъците от по-голямата част от използваемите му земи отиват за нуждите на Теночтитлан. Но за разлика от Тескоко в Тлакопан съществува йерархия от зависими владетели. Реалната столица Теночтитлан владее пряко една съвсем малка област заемаща двойния град Теночтитлан и Тлателолко върху острова в западната част на Мексиканското езеро, както и няколко по-малки селища на северния бряг на езерото и частично бившите владения на Колвакан – на южния, които въпреки, че са подчинени на главния данъчен управител на Теночтитлан – петлакалкатъл, са нещо като кондоминиум с Тлакопан, изплащайки допълнителни данъци и на него. В Теночтитлан изглежда липсва административно разделение и управление на тези зависими територии както при другите две съюзни страни, както и участие на зависимите владетели във властта като общ консултативен орган, въпреки че в късния период се появява подобна структура и там.

tlatelolko

Реконструкция на пазара в Тлателолко

В началото на ХVІ в. Теночтитлан достига гигантски размери за мащабите на Америка – над 150 000 жители население. Той е разположен върху няколко големи и множество по-малки острови в западната част на Мексиканското езеро, които впоследствие са свързани. Към съседните селища по северния, западния и южния бряг включително към Тлакопан са построени пътища построени върху издигнати насипи над водата прекъсвани от мостове и диги. А до по-отдалечения източен бряг се стига с плавателни съдове до Тескоко, затова и в източната част на града е построено пристанище. Градът е забележителен с огромните пирамиди, дворци, площади, стадиони за игра с топка, канали и пазари. Мислейки си, че влизат в земя на диваци, испанците остават поразени при вида на няколкоетажните зидани къщи с плоски покриви в Теночтитлан, от градините, храмовете и обществените сгради и най-вече пазарът в Тлателолко, за който Кортес пише подробно при първия си доклад до краля: „Има още един площад, два пъти по-голям от град Саламанка, заобиколен от всички страни от колонади, където ежедневно се събират повече от 60 000 души, за да търгуват. Там има всички видове стоки, които могат да се намерят в цялата страна. Всеки вид стока се продава на отделна улица, без да се смесва с другите, всичко е безупречно подредено. Всичко се продава на бройка или според вместимостта си, досега още не сме виждали да се продава на тегло…”

Покрай града са разположени множество чинампас – ниви под формата на дълги и тесни ивици, по краищата на които минават обрасли с дървета канали, самите ниви са насипи над нормалното водно равнище в плитки или заблатени зони. Така почвената влажност може да се регулира и да бъде толкова благоприятна, че да дава по няколко реколти на година. Но продукцията от тези чинампаси съвсем не е достатъчна за огромното население на града, пореди което по пътищата и каналите циркулира постоянен поток от търговски внос и натурални налози.

1200px-Aztec_Empire

Ацтекската империя

В Ацтекската империя също така липсва официална конституция важаща за цялата страна. Което обаче не означава, че няма обичайно право и спазване на дадени принципи в тяхното общество. Най-развит като вътрешна организация е може би Тескоко. На върха на териториалната, правна и управленска система там стоят 4 консултативни и съдебни комисии, чието седалище е в двореца в Тескоко: Върховен съд, Военен съвет, Съвет за музика, изкуство и наука (на когото са подчинени и жреците) и съвет на държавната хазна и данъците. Върховния съд се състои от 12 съдии, от средите на местната аристокрация. Той решава всички правни казуси, които са извън компетенцията на другите 3 съдилища. Докато в Теночтитлан основните съдилища са 2, едното се занимава само с аристокрацията, а другото – с простолюдието, като има и възможност за обжалване. С териториалното разширение на империята във всички територии местните структури се запазват и няма налагане на действащите в 3-те главни града. Известни реформи са регистрирани при Итскоатл (1427-1440) и приемника му Монтесума І (1440-1471). Създадени са редица нови постове в държавата, част от тях възприети от завладяните тепанеки. Обикновените хора имат възможността също да станат един вид аристокрация по заслуги, ако се отличат достатъчно във военните походи. Но техните постове са ограничени в последствие от Монтесума ІІ, а владетеля все повече се изолира от хората под себе си и все повече подчертава божествения си характер.

Населението се дели на две основни социални групи, разделени на по няколко подгрупи: около 10% са родовата аристокрация (пили), а останалите – простолюдието (масевали). Като между двете групи съществува огромна пропаст. Единствения начин за издигане на простолюдието е чрез особено отличителни военни заслуги, но те способстват само за издигане на отделни хора в тяхната каста, което все пак не е малко защото ги освобождава от данъци и им дава земя, макар и обработването и добивите да са под определени ограничения. Това е един вид ненаследствена или служебна аристокрация. По подобен начин стои положението и при жреците.

Най-широката прослойка – простолюдието се състои най-вече от селяни и занаятчии. Имащи право разбира се да сключват бракове само в рамките на собствената си прослойка. Браковете са моногамни и обикновено младоженците се заселват в дома на семейството на мъжа. В това отношение дребните провинциални аристократи, разполагащи с малко земя и данъци от нея, не се различават особено от тях нито по облеклото, нито по материалното си състояние, за разлика от приближената до владетеля дворцова аристокрация тънеща в разкош. Като тези селяни не са закрепостени като европейските в същата епоха, те са длъжни да дават част от добива си като данък на местния владетел, но при желание могат да се преселят във владенията на друг аристократ и да плащат данъци на него, а при различните градове държави данъчните системи и правните норми имат понякога съществени разлики, измежду които даден селянин може да прецени кое е по-изгодно за него. Такива селяни се споменават в изворите с термина майеке. Дори и при простолюдието строгото възпитание на децата е важен момент покровителстван от държавата и извършващ се главно в училища (телпочкали) за воини, където се изучават и някои други обществено полезни дейности. В простолюдието съществуват и по-издигнати отличаващи се групи на външни търговци и по-специализирани занаятчии (почтекатъл) разполагащи с известна автономия в правораздаването и организирането на собствените си общества, морални кодекси, ритуали и тн. Някои от търговците осигуряващи търговията и притока на стоки дори от най-далечните краища на империята могат да натрупат богатства съизмерими с тези на аристокрацията, но все пак трябва да се стараят да водят скромно поведение в обществото за разлика от тях. Някои от занаятчиите, предимно тези обработващи скъпоценни метали могат да създават нещо като профсъюзи по между си, да живеят в собствени квартали и да почитат собствени божества. Като дори не е сигурно дали въобще някаква част от тяхната продукция е взимана като данък, вероятно всичката е отивала директно на пазара, а от тях само понякога са се изисквали определени услуги, като например безплатна обработка на изящен предмет за висш аристократ с доставена от него суровина. В същото време съществуват и низши прослойки на простолюдието с почти робски статут, наричани тлакотли. Но отново в сравнение със Стария свят (особено Античния) те не са с постоянен статут на съвсем безправни хора, а на временно изкупващи вина определена от съда поради престъпление или доброволно предоставящи за определен период или обект на работа труда си за да ги изхранват във времена на слаби реколти например. След изтичане на срока или изплащане на дълга си тези хора отново стават свободни граждани.
Така че, противно на представите, които импулсивно извиква името на ацтеките у повечето съвременни хора, свързани с вечни войни и жертвоприношения, те всъщност са държава и общество с доста сложно устройство и на доста напреднало цивилизационно ниво.

 
 
Коментарите са изключени