Как щеше да изглежда светът, ако Германия беше спечелила Втората Световна война

Втората Световна война е изключително повратен момент в историята на света. Използването на модерно оръжие, нови подходи на война, извършването на един геноцид и достигането на нова политическа идеология, доказваща много сериозно как ще продължи да се движи света в следващите няколко години, практически доказва, че човешката природа е достигнала нови нива на еволюция и както винаги сме подозирали, желанията на един човек могат да променят хода на историята за отрицателно време. Въпросът обаче остава, ако Германия беше спечелила войната, какво щеше да се случи след това?

Нека започнем от запад на изток и обърнем внимание на Великобритания. При всички положения, островната държава щеше да бъде анексирана и имайки предвид, че до някаква степен има прилики с арийската раса, можем спокойно да вярваме, че англичаните бързо ще осиновят фашистката идея и ще издигнат правителство, което пряко да бъде подчинено на Германия. Франция продължава да съществува на хартия и носи името Виши Франция, но нищо повече от това, тя остава задкулисно контролирана от Германия и винаги трябва да бъде слепият партньор, който се подчинява безусловно, демонстрирайки някаква форма на свобода. Очевидно Хитлер все още помни унижението и думите „Бошите ще платят за всичко!“.

Що се отнася до Полша и страните Лихтенщайн и Люксембург, те завинаги ще изчезнат. Имайки предвид, че самият Хитлер е искал единствено и само да реши полския въпрос, който по-късно прераства в глобална война, не можем да очакваме по-различна съдба. Междувременно България, Румъния и Финландия, като партньори и съюзници на страната ще получат това, което винаги са искали, в случая с България – което винаги е било собствена територия, преди да дойдат различните познати договори за редуциране на територия. В последствие страните при всички положения щяха да бъдат покровителствани, но докато са верни на Германия. Унгария ще бъде анексирана заради ресурситите си, а Норвегия, без значение дали иска или не – остава заличена и експлоатирана. Югославия ще бъде разделена между Германия и Италия, Гърция престава да съществува и става директна територия на Италия за създаването на новата Италианска империя.

Междувременно кризата на Балканите никога нямаше да се случи, както и разпадането на Югославия, защото изначално нямаше да я има. Испания, Португалия и Швейцария биха могли да запазят своята неутралност, но при всички положения германците запазват контрола върху Гибралтар. Близкият изток остава под контрола на Саудитска Арабия, която получава териториите на днешен Израел, както и контрол над петролните залежи. Междувременно радикализацията над Персия (Иран), никога няма да се случи, а Ирак и Сирия остават под контрол на халифатско правителство, с много малко пространство за свобода. Централна и Северна Африка продължават да бъдат колонии на Германия, Италия и Виши Франция.

Расовата политика там ще бъде изключително сурова и няма да има прошка за никого. Южна Африка е посрещнала нацистите добре, следователно ще има някакви шансове да получи определена форма на свобода. Продължавайки на Изток, преминаваме със съществуването на слаба и практически жалка форма на Русия, докато Съветският съюз отдавна е предаден, разорен и практически не съществуващ. Предстои втора руска революция, но този път мишена ще бъдат всички социалисти и висши партийни членове на партията. На нейно място се поставя псевдо-демократична страна, която е пряко подчинена на Германия и никога повече не си въобразява нещо повече от фиктивно присъствие.

Комунистическият Китай никога не се случва, а междувременно светът не става свидетел на Корейската и Виетнамската война. Япония все пак губи войната и продължава да съществува на територията, която познаваме днес, атомните бомби все пак падат върху нея, Филипините са освободени, Малайзия и Индонезия са възстановени, а американските сили имат силно присъствие в Пасифика, докато Великобритания притежава Сингапур, Австралия и Нова Зеландия.

Северна Америка продължава своето съществуване поради простата причина, че никога не е била интерес на нацистите. САЩ продължава да съществува, но води Студената война с Германия, вместо със Съветския Съюз. Канада приема евентуално бившото кралство на Великобритания и позволява страната да оперира на определени територии. При смъртта на Хитлер, която би трябвало да се случи някъде през 70-те или 80-те години на миналия век, практически напомня много на разпределянето на властта в Русия. Има вероятност, в която нацистките лидери биха признали холокоста през 90-те години на миналия век и евентуално може да предложат някаква форма на репарация. 2000-та година може да предложи алтернативен лидер, който по примера на Горбачов да търси някаква форма на по-добри отношения с всички останали нации.

Централна и Южна Америка няма да бъдат засегнати, защото така или иначе висшите членове няма да избягат там. Междувременно Куба ще бъде окупирана от Германия, както и някои страни в Южна Америка, чиято политика до този момент напомня на немския режим. И последният поглед остава насочен към Антарктика, който както винаги ще бъде поделен между Германия и САЩ. Интересно наблюдение е, че техниката на германците можеше да изпревари значително създаването на космически апарати и спътници за по-бързото достигане на Луната, ако изобщо това е част от тяхното полезрение.

Заглавна снимка: By Bundesarchiv, Bild 102-09042 / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5414428