shareit

Как се преподава Втората световна война в училищата в Германия

| от |

Естествено предвид всички разкрития след войната и извършените жестокости, германският народ не искат нищо друго освен да забрави за станалото и да се съсредоточи върху новите си цели – първо икономиката, довела до германското икономическо чудо, а след това върху основата на Европейски съюз, от който през следващите десетилетия ще може да се превърне във водеща държава.

Но какво правим с учебниците по история в училище? В крайна сметка, типично след всеки конфликт, независимо дали дадена страна е победител или губещ, историята, преподавана в училищата, има тенденция да бъде оцветена в полза на народа, на когото се преподава. Това обаче не може да се каже за Германия. Причините за това са най-различни – да се осигури, че подобно нещо няма да се повтори и, разбира се, чисто мащаба на зверствата на глобално ниво и малкото време, което минава от тези събития, както и сравнително добрата документация за тях.

Трябва да посочим, че в Германия образователната система се регулира не от правителството, а независимо във всяка от 16-те обласи, които съставляват държавата. Така начинът на преподаване на историята, макар че обикновено не се различава много, може все пак да варира. Например, изборът на литература, използвана в различните класове, се различава значително не само от година на година, но и от район на район.

След като направихме това уточнение, изучаването на военния период и как се разглежда в германските училища, може да бъде разделен на четири части:

Klassenraum Grundschule

Немска класна стая

Първо, Веймарската република: Веймарската република, поне нейнoто началo, като цяло се възприема положително. Тя се разглежда като първо прилично усилие за демократизация, въпреки проблемите, с които се сблъсква след Първата световна война. Различните проблеми, кулминиращи в икономическата криза в края на 20-те години и последващия възход на нацисткия режим, се разглеждат. подробно, подчертавайки грешките, които довеждат до падането на демократичната система. Човек би казал, че Ваймарската република, въпреки краткостта на своето съществуване, се разглежда с известни носталгични настроения, придружени от притеснение за онова, което предстои. И това не е само войната, а самите нацисти и тяхната идеология.

Второ, нацистка идеология и жестокости: Учениците са изправени челно пред смазващите ефекти на тоталитарните режими, расовите идеологии и докъде довеждат. Освен снимки и документални филми, повечето училища организират задължителни училищни екскурзии до паметници на Холокоста, обикновено бивши концентрационни лагери. Това не се отнася само за занятията по история. Учениците се запознават и с произведения на литературата, занимаващи се с въпроса за нацизма и етническата омраза по онова време в Европа. Това включва, но не се ограничава до автори като Бертолд Брехт и Томас Ман. Освен тях в учебната програма са включени еврейска поезия, доклади от оцелели и исторически документални филми, фокусирани върху дългосрочните последици от омразата и насилието. Някои от избраните литературни произведения показват, че училищата се опитват да наблегнат на аспектите на човечността, а също и на проблема с груповия манталитет и предразсъдъци, както се вижда в произведения като следвоенната пиеса „Андора“ от Макс Фриш и по-нови творби като „Момчето в раираната пижама“ (на Джон Бойн от 2006 г.) и „Четецът“ на Бернхард Шлинк, но също така и дневниците на Ан Франк. Изучават се и откъси от пронацистки текстове, когато учениците се счетат за достатъчно зрели, за да се справят с тях. Части от „Моята борба“ се изучават по история, като подчертават противоречията в текста и острата липса на морал в тях. Интересно е, че сякаш да допълни нацистката идеология, другата основна тема в учебния план в робството, расизма и сегрегацията в Америка.

Трето, самата война: Подробностите за конкретни военни области често са пренебрегвани в немските училища. Възможна причина за това е, че показването на карти с разширяване на германската територия през първите две години на войната и обсъждането на победните битки може да предизвика насърчаване на националистическата гордост, което изглежда контрапродуктивно предвид ценностите, които преподавателите се опитват да внушат.

Освен това обсъждането на подробностите за всяка битка, която Ромел печели или губи в Африка, или проблемите с доставките на източния фронт не са жизненоважни за анализа на зверствата на нацисткия режим. Друг, по-практичен аспект е, че така или иначе вече е отделено много време на темата за войната.

Разбира се, един недостатък на това е, че много германски ученици не са осведомени за много специфични военни събития и завоевания. Тъй като най-големият акцент в училище е поставен върху вътрешното развитие, теоретичните или философските му аспекти и, разбира се, върху идеологията и практиката на етническото прочистване и агресията към определени групи хора, разглеждани като етнически, културни или политически девианти, като евреи, хомосексуалисти, комунисти и т.н., резултатът е, че самият воененпроцес е подценен. В резултат на това много германски младежи всъщност са изненадани да научат, например, че германци нахлуват в места като (днешна) Украйна, (днешна) Сърбия и Гърция.

Четвърто, Зауба и след войната: Основните разрушения в Германия и количеството загубени човешки животи по време на войната не се приписват на съюзниците, а на самия нацистки режим, който се разглежда като убийствен изначално заради това че започва ненужната война. Освен това по-голямата част от разрушенията на германска земя са нанесени през последната година от ВСС. Упоритостта да не се предадат, дори след като вече е ясно, че изходът ще бъде отрицателен, се разглежда като доказателство за минималната грижа, която нацистите изразяват към собствения си народ. Самоубийствата на членове на партията като Химлер и самия Хитлер се разглежда като акт на малодушие от тяхна страна.

По този начин, доста парадоксално в историята на света, противниковите сили, които побеждават, не се разглеждат в негативна светлина от народа, когото са победили.

В този ред на мисли, окупацията на германските градове от съюзническата армия се характеризира като „освобождение“ („Befreiung“), въпреки, разбира се, че войници по онова време не разглеждат състезанието до Берлин като състезание да „освободят“ Берлин. Този избор на думи акцентира, че като губи войната, германският народ се освобождава от нацизма.

Отразявайки всичко това, популярното немско кино и немските военни филми, особено през последните няколко десетилетия, се справят с темата честно, показвайки постепенното преминаване към лудост, причинено от кухи масови заблуди, често в тон по-фатален от героичен. Следователно те могат да бъдат много по-дълбоки от един типичен военен филм.

Разбира се, един основен въпрос относно всичко това е наложената колективна отговорност върху съвременните германци, дори и просто да се подразбира или усеща, а не някога да се заявява изрично.

На пръв поглед е добре човек да проучи тези събития много подробно, за да е сигурен, че те няма да се случват отново. Проблем за германците обаче, разбира се, е усещането за колективна отговорност, въпреки че днес нито някой ученик, нито неговите родители, нито дори бабите и дядовците му имат нещо общо с Втората световна война.

 
 
Коментарите са изключени